Щекн Ичр

Не е необходимо да търсите тюркски поризход! Бузан – владетел на българите в гепидо-българската държава, Бош – владетел на антите, убит от готите, Bochas, крал на сарматите в Южна Панония, Бозо – име посочено от Винченцо Д`Амико, като останало от Алцековите българи. (ВД-БИ) Също в Боспорското царство е имало аланско име Βούζασ (Бойзас). Производни по-късни български имена са Босо, Босе, Босой, Босота, Босьо, Босю, Босян, Бушо, Буше, Бушко, фамилно име Босев(и). (ЙЗ-БИ,стр.41,56) При осетинците се срещат имената Бодзий, Бодзо, Бодзой, Будзи, Будзо, Бузо, Бузико, Бузар, Быз, Бызæ, Боса, Босио, при чувашите – Босай, Бузак, Бусай, Бускей. (ЗГ-ОФЛИ),(ЧАЯ) В осетински иронски boz означава скъп, обичан, благороден, bozi – водя, вожд, buz, buzn – благодарност, признателност, дигорски bоznæ – благодарност, bоzdzijnаdæ – благодарност, признателност. В кашмирски bōš, пущунски pās, персийски pušt, pešwā , санскрит bust – уважение, респект. (DDSA) Абаев въстановява аланската форма būznyg, санскрит bhunj, староирански bauzna, авестийски baošnah, согдийски βuzn – благодарност, признателност. В скитски *βāša – прекрасен. (ВА-С-1,стр.275) Осетинскете понятия стои в основата на прабългарското име Бузан – скъп, обичан, почитан, благодарен, или водач, вожд. (вж.Безмер-Бозмихр) При скандинавците също се е срещало името Boso, в англосаксонски Bosa, древносаксонски Boso, датски Busa, старовисоконемски Buoso, Bosogast. (ЕМ-ДРН,словарь,стр.121) Явно резултат от древно алано-сарматско влияние.

Բուլղարացիների - Bulgharats’ineri (българи Բուլղարիա - Bulgharia това е според преводачката в Гугъла ----------- В случая ни интересува Բուլղ - булгх, а това е "ш" (ша) - Շ,в случая слагаме Շ - ԲոՇլղ (bushgh)и махаме люн (л) ւ, идеята е че могат да се объркат при преписите предвид сходната форма на изписване на буквите.

Отчитайте факта че имаме древноруски препис, който не е задължително да е дословен! хъбав или хъпав, но в русифицирана ф-ма. Думата я има в пехлеви. Съхранена е в осетински като hыu (hыw) но се използа само като представка пред име и озн. хубав, добър.

Маготине, основаната грешка на ИЦА е че изхожда единствено от тюрксикте езици! Имаме алтайски език, различен от тюркските. Повечето числа си имат волжкобълг.аналози. Твирем си има точен, очеваден ТМ аналог, напълно ясно обяснен, има и точни селкупски аналози, които ти показват ясно произхода на съотв.числа и не е задължително да ги прекарвате през тюркската лексика. Втората грешка е че възприемаш Именика като нещо абсолютно точно, не допускаш че са превине грешке при преписа или че самият той не е изцяло точен. Трето астрономическата същност на календара е неясана, или е лунна или лунно-слънчева, и без да имаме дни в месеца, вякакви прецизни въстановки, са невъзможни! ---------------- Към Макето! Думата "алатайски езици" напълно погрешно се свързва с планината Алатай, но днес тази формулировка е известна на науката. В Алтайската езикова общност влизат: тюркски, монголски, ТМ-езици, корейски и японски. Родината на праалтайците е Източна Монголия и Манчжурия а не Алатай, където в древността обитават европеиди!

------------------------------------------------------------- Елементарно! Коренът си съвпада, одма! След като се търсят какви ли не обяснения, но не и от старобългарски. И тъй като думата е иранска "не върви" да се търсят ирански корени. Виж ако имаше някой тюркски паралел, нещата щяха да си дойдат на мястото!

Според П.Голийски (Българите в Кавказ и Армения, стр.552-555), обяснява връзката "бушк"/"булк" с погрешен запис на двете букви л - люн и ш - ша, като се аргументира с много примери. Така вече се отваря една нова страница в историята - силния народ на българите като част от ефталитите, от които днес е оцелялаа поиндийчената общност "балхара". Разбира се тя няма нищо общо с измислената Балхара/Бактрия на П.Добрев. Оттук-нататък, връзката булоцзи-българи е напълно реална, тъй като и булоцзите и хуа, йеда -ефталитите са част от племената "цзе" (кати).

Маке, никоя не казва че прабългарите са монголци? Известно ли ти е че в Синцзян има старо индоевроп.население, впоследствие подложено на езикова алтаизация?! Това едно, второ, календарът може да е зает от алтайскоезичен народ. Трето календарът е част от културата на алтайскоезичната компонента във формирането на прабългарите! Знам че си иранист-фундаменталист, но алтайското начало не може да се отхвърли! Иначе преминаваме не в наука а в "апологетика". Имало много лингвистична информация, има разбира се, за да се изясни произхода на всяка дума! Иначе трябва да сипем "заклинания" като тюрковъдите!

Защото е исконна иранска дума. Във вахански xubi, xu(b), язгулемскиото hub, hubay – хубав, hubsьi – хубост. В пехлеви xub – хубав, xubīanā – хубаво. (ИС-ПРС) В кюрдски xob, талишки и гилянски xub, пущунски xuv, khūb, персийски xub-t, шугнански xōb, язгулемски xob, xêv, рушански, хуфски xub, сариколски xeb, xob, искашимски khob, белуджи xob, хинди khub, кашмирски khōbsūrath, khūbsūrath, маратхи khubasurata, khubīdāra – хубав. Във вепски huv – хубав е древна иранска заемка. Ностратически корени: *op`pih`h, свързан с труда и плодовете от него, *h`vp`v – изобилен. В хетски hap, happina – добър, санскрит ápas – успешен, авестийски hvapah – успешна работа, тохарски uve - сръчен, знаещ, латински ope, optimus – най-подходящ, успешен. В проточукчокамчатски *'hoptъ – изобилие. (IЕЕ) Открива се и в немски hübsch – хубав, вероятна стара иранска заемка.

Предполага се че khān може да произлиза от титлата "шанюй" при сюнну, Не е известно как точно е звучала титлата но фонетичната транскрибция на йероглифът за шанюй на пинин се изписва като chányú, ch'an-yü. ---------------------------------- Равене много грешиш, ша-нюй е съвременното произношение на думата, според “A Dictionary of Loan Words and Hybird Words in Chinese”, 1984, стр.64, се смята че отразява изходното хунско sanok/tsanak. Първият знак е 單 – древнокитайски tār, Цински, Хански и среднов.период tān, съвр.пр.: chán, dān, сн.: нечетен, нездвоен, сам, единствен, вторият знак е 于, в древнокитайски, Цински, Хански преиод wa, Вейски, Тански период wo, късносреднов.пер. ĥü, съвр.пр.: yú [yū, xū], зн.: далечен, широк, голям, отивам, отдалечавам се. В интересуващия ни период (Хан) думата се е произнасяла tānwa. Както казва китайския речник, изходната хунска дума е sanok/tsanak и ако се доверим на него, то титлата има енисейски кетски произход. При кетите senig означава жрец, а ke-senig – върховен жрец, śеnэŋ, югски sеnэŋ, котски šēnaŋ – жрец, šēnaŋākŋ – правя магия. Синотибетски паралел с тибетскито bsen – демон, китайски 仙, съвр.ф-ма xiān (сян), древнокитайски, Цински, Хански период san – даоистки отшелник, свят човек. В селкупски sengir – жрец, енисейска заемка. Напълно възможно е да имаме древна енисейска заемка при Хунну (дзунха, нгунгха) с първоначално значение жрец, впоследствие преминало във военен вожд, владетел. Според “Guangyun” (Гуангюн) китайски речник започнат от Лю Фаян в 601 г. и завършен в 1007-1011 г., по време на империята Сун, се казва че 單 трябва да се чете като dan, chan, и shan, а титлата “шанюй” означава “голям, безкраен като небето”. Но това тълкувание, може да е късна интерпретация въз основа на сомото значение на ийроглифите в съчетанието “шанюй” – “единствен и голям, обширен, далечен”. Според монголски учени, “шанюй” трябва да се свърже с монголското сhino, сhono – вълк, като тотемно животно. Аналогично при южните хуни имаме владетел Хелян Бобо, което озн.букв. “бащата вълк”. Като трета възможност може да посочим древнотюркската титла sangun, тунгусоманчжурската dzanγin, dzanγun, в чжурчженски tsiāngkiün, корейската čangun и японската šogun – предводител, пълководец, които да са производни на праалтайската “хунска” титла sanok. Иначе се обяснават като заемки от китайското tai-kun, tycoon – велик княз, или - czijānizjün (zhāngjūn) – пълководец, генерал. В последното 漲,張 – в древнокитайски traŋ, Ханската епоха ţaŋ, съвр.ф-ма zhāng, зн.: изпъвам лъка, натягам, организирам, аналог в тибетски thaŋ – натягам, изпъвам. Вторият знак е 軍 – в древнокитайски kur, Цински, Хански период, ранносреднов.период kun, късносреднов. kün, съвр.ф-ма jūn, зн.: войска, гарнизон, военна част, отряд, или 張軍– в Ханската епоха ţaŋkun означава “организиращ армия”. Също твърде интересен факт е че кушаните се използвала титлата zone – цар, владетел, позната от кушанските монети, явна заемка от sanok.

----------------- Ами виж "хоупавый, хупавъ" – горд, опитен, ловък (Симеонов сборник, 1076 г.) Думата си е баш прабългарска в старобългарски и иранска по произход!

Един твърдеинтересен факт. В Арменските източници, "Ашхарацуиц", Хрониката на дякон Магакий, "анонимната арменска записка", Географията на Вардан Аревелци, едно писание от св.Нарзес и т.н се използва названието "бушки" което означава най-вероятно българи! Въпросните бушки са играли важна роля в Ефталитската държава. Като резултат, и днес в Сев.Индия, сред племето наследник на баш-ефталитите, ятийте или Йеда (китайската форма), сега наричани джати, има род, "готра" носещ името "балхара". Въпросът ми е най-вече към Аспандиат да обясни въпроса за бушки-българи, в арменски!

---------------------------- Сравнителна лингвистика братчед. Търсиш корени, сравняваш и виждаш че сомор е лалугер в монголски, а не тюркското сичкан - мишка,за което "професора" веднага ще ти изкара теория как са се променили звуците ! Виждаш че твирем си е и днес съществуваща ТМ-дума, че Гостун най-вероятно не е име, а ТМ-дума озн. "вуйчо" и т.н.Прочети статията за която съм пуснал линк и ще си обясниш нещата. По-голямата част от тези числителни, ги има в средновековни волжкобългарски поминателни надписи, и в съвр.чувашки език! Бехти не е числитално, а най-вероятно означава начало. Ако беше "пети" би трябвало да е "пилек" или нещо подобно на "пилом"?!

-------------------- Ако чакаш такива да се появат в България, така и ще си остареем и умрем в очакване! В България "такива животни" няма, не ти ли е ясно!

---------------- За пръв път, думата "хан" под формата "ХОNO" се среща при кушаните, като аналог на MLK - стандартно понятие от семитски озн. цар, владетел! При кушаните е наследство от ручжите (китайците наскоро публикуваха че това е правилното древно четене, а не съвр.юечжи). Ручжите са тохари и самоназванието им е "арси", а китайците са го деформирали ня ручжи. В тохарски има една дума "кания" - страна, държава! И "икенте" - владение. Дали е собствена, дали е заета от алтайски народ, респ. от хан/кан - владетел, не зная! Но произхода на хан/кан си е май повече алтайски, тъй като в алтайските езици означава баща, родоначалник, старейшина!

Глишев, Преславския надпис показва смесица от алтаиски и ирански понятия! Което за мен е сигурен белег ча нашите хора са смесен народ!

А в крайна сметка днес разполагаме ли със стройно изградени теории за прабългарската етногенеза - не, няма такива. Тюркската издиша по всички направления, адептите и като човека с малкото име Професор, освен да цитира отдавна погребани величия, нищо друго не прави. Иранистите - добре, археологическата школа казва 80% сармати. Но на тези 80% сармати някой им е сложил смесена ирано-алтайска лексика в устите. Възниква въпроса, а какви са всъщност късните сармати, и може ли да ги смятаме за 100% ираноезични, както го правим по инерция - явно че не е така. На практика в момента няма изградена иранска теория. Балхаро-бактрийските бръщолемения на П.Добрев са смешни, и за приказка не стават. Този човек няма елементарно познание зе историята и археологията на района за който пише: Памир - едно твърде отвлечено и размито понятие. Не виждам друг от хората с титли който да се е опитал да я съшие тази иранска теория! Нашите мили историци-професионали бягат от темата като дявол от тамян. Лингвисти нямаме, алтаисти и ираниски също нямаме, тук-таме някой преводач на османотурски, който не влиза в сметката, защото от сравнителна лингвистика не разбира. Изобща картината с прабългарския произход е пълна скръб! Да се повтарят глупостите на Пешко Добрев от титлувани български медиависти, изглежда много смешно и много тъжно! Но заслугата на Пешко Добрев е една-единствена, разрови прабългарското блато, така го разрови че вече мирише 20 години. Иначе колко скучно щеше да ни бъде, пет реда за тюрките-прабългари и 100% славянско начало!

За съжаление е твърде неясен за разчитане, поне от снимката. Ако са правени екстампажи ще е по-ясно.

-------------- Там празнуват Иван Купала, съвсем друго е! В случая давам пример със смисъла, езическия - свързан с билките...

-------------- Да бе....точни попадения, с еламците, шумерите, индийците, с поп Минчо...може и с извънземните! Както казваше един вече бивш "народен любимец, станал за кашмер" "Трябва да отсявате зърното от плявата" У П.Добрев на две три зрънца, се пада една плевня с плява!

-------------- Да точно там се наблюдават сред алтайскоезичните номади. Според една от версиите календара е донесн в Китай от ухуаните (протомонголи) според друга от прадците на уигурите (чи-ди). При иранските народи, такъв календар няма! Согдийците го заимстват късно от тюрките! ------------------- ....Преводът" на календарните термини е труден, допълнително пречат и предпоставените "аксиоми" около техния "тюркски" произход! .... Изобщо не е труден, въпросът е да се абстрахиращ от глупостите писани от титлуваните величия по този въпрос, и покойни отдавна и все още живи!

---------------- Сравненията ти са наивни, става дума за стара езическа обредност, а не за късните юдеопроизводни религиги! При чувашите и при пущуните има и мартеници, които поставят на животните! И това ли е случайно, сигурно руснаците са ги научили! Мартеници има и при тохарските мумии в Синцзян (но цветовете са синьо и червено).

(проф.!?)Добрев: Прабългарите са тюрки и именно поради това акад. Бешевлиев е един от малцината в България, които познават много добре и тюрките като цяло. ... Едно си дядо знае, едно си бае! Ако бяха тюрки, щяха да се появят в Европа заедно с узите, куманите и печенезите! И езикът им щеше да бъде тюркски! Произходат им е съвсем друг - късни сармати, с примес на европеидон алтайскоезично население. Въпросът е какви са съставките и в каква степен са предствани! Алтайското при прабългарите е по-близко до монголски, и тунгусоманджурски, отколкото до тюркски. Това не значи че тук са дошли прамонголи, а че е дошла една европеидна общност, която езиково се е алтаизирила в Синцзян. Но това е възможно да стане само в периода 2-4 в. когато е периода на резмириците и голямо движение и смешение на хуни, сянби и покорените европеиди в Западния край (саки, тохари, възм. и др.индоевропейци, никой не знае). Аварите антропологично са баш чисти арийци, високи снажни, нордически тип, щом и славяните които не могат да се нарекат нисък на ръст народ, са ги смятали за "великани". Но езиково - алтайци глаголящи на прамонголски. Те са част от ефталитите. А самите ефталити са продукт на тези "алтаизирани юечжи" роби на хуните, сянбите и жужаните, избягали в Средна Азия и погълнали кушанското наследство. Примерно със сигурност сред ефталитите присъстват протокиргизите и савирите (гегун, гургари и саувири - оставили името си в Северна Индия). Имало е и сред ефталитите хора наричащи се българи (родът балхара в Индия, които са част от джатиите, а те са баш-ефталитити - племето ятии или Йеда. Аремниците монгократно говорят за "бушки и тогари" (българи и тохари), ама кой да го прочете и разбере! Нашите хора, поне внъндурите/внъндърите (букв. хората (народа) на Вънд, хората къито държи Вънд, това са византийските оногундури, преписано от арменското вхндур) които са и носителя на името и държавността, са в Кавказ преди тези събития, те няма как да са алтаизирани. Въпреки някои опоненти тук във форума, които ги датират към 2 в. според мен внъндурите са дошли по-рано и със сигурност са през 1в.пр.н.е.-1 в. (епагеритити на Плиний, обитаващи същите земи, където по-късно са купи-болгар, а изхождаики от контекста на събитията описани от Хоренаци, със сигурност за мен, от времената на Араташес І). Така алтайската група е дошла по-късно, вероятно 3-4, или 5 в. и тя идва именно със савирите. Савирите са живите представители на таштъкската култура! А там алтаизацията е във 2-4 в., предходната култура тагарската е сакска (саки)! Тука е заровен ключа в прабългарското уравнение, а не в преповтаряне на стари шамански заклинания - тюрки та тюрки, само дето думата тюрк така и не е фиксирана в старобългарския език! Другият примес е ираноезичния, по-точно сармати, късни сармати, алани и т.н. А вижте Олохонтор-болгар, и страната Хаиландурия, хаиландри, с владетел Еран/Херан (ср. с Ирник/Хернак) които са алани на 100% и носят името си от р.Олонка (Терек)! Какво значи това - смесена българо-аланска общност!

Крайно време да се разбере от братятя интересуващи се от прабългаристиката, че Нурутдинов и неговата шайка са фалшификатори експлоатиращи "волжкоблъгарското" за политически пантюркистко-ислямистки цели! Трите твориби на Нурутдинов (Джагфар-тарихи, Шан-кази и Кубра-чулман-тултау) са нескопосано нописани фалшификати! Радвам се че в Татария го смятат за луд, какъвто и е в действителност! Нещо като Йоло Денев и Боньо Шкодров!

--------------- Един пример: Вчера беше Еньовден, когато се берат 77 билки. При чувашите на този ден се празнува Симек (празник на билките, чувашкото симек (макар че по-правилно е да се напише Шимек, тъй като се произнася със звук среден между с и ш) е пряк аналог на прабългарското шума - зеленина, гора и т.н.) и там се събират 77 билки. Има много паралели с чувашите които не бива да се зачертват, само и само защото не отговарят на кабинетните тероии на някой нов Петър Добрев с зороастрийски уклон! Смешно е дори не подозираш колко много са езиковите паралели с чувашите! Това не случайност, паднала от небето!

Китайският календар е сложно нещо, но китайците когато съобщавата за някакво събитие използват периоди от няколко години, накоито делят управленитео на владетелите. Никога не използват, годината на мишката, иди-кой си месец. ----------- 765г. ДИЛОМ ТУТОМ - година на змията, месец ченвърни 760 г. СОМОР АЛТОМ - година на самура, месец шести 754 г. ИМЕНШЕГОР АЛЕМ - те такова животно нема, или е "имен" - кон, или е "шегор" - говедо, месец начален 737г. ШЕГОР ТВИРЕМ година на кравата (бика, вола) месец девети