Щекн Ичр

Подобна прическа Тан-шу описва при тохарите. Даоистите в Китай също носят тази прическа и я наричат тянпус. Даоизмът се смята че е възникнал под влияние на тохарите. Подобна прическа имат аланите и ефталитите. Чубът се смята за вместилище на душата, затова се крие под специална шапка и не трябва да се вижда от другите. При жените по аналогибен начин, след сватбата косата трябва да е скрита с кърпа, за да не се урчаса от лош поглед, защото косата на жената се е свързвала с фертилните функции. (това е при осетинците).

В подкрепа на хипотезата на Бейли посочвам в китайски: 酪 cream, cheese; koumiss, a k. of acid soy made of rice or millet съвр.форма lào, в древнокитайски до епохата Хан вкл. rāk, значение: кумис, оризово вино, алкохолна напитка от просо. ------------- Ракия не може да бъде от арабски произход, по простата причина че арабите не са приготвяли такава напитка. Произходът е от изток, от Китай, където започват първи да дестилират алкохол, през Иран и до нас. Ако е вярно че находката от Царевец е преди Турското нашествие, то няма как, тази дума да е дошла с турците! БЕР е пълен с недоумици, и една от тях е думата ракия, без която живота е невъзможен! Ракиня явно е средновековна културна заемка от изтока, как е дошла, при условие че отсътва от гръцки е неясно. Може би с куманите?! Иначе прабългарите са дали на целия славянски свят и маджарите една много хубава дума - Кръчма!

-------------- Означава "жила" - артерия/вена, кръвоносен съд!

------------- Абсолютно си прав, така е, канаранг е аналог на персийското марз-бан - граничен управител!

Думата е българска, прабългарска заета в останалите славянски езици, вкл. и от маджарите. Ако прочетеш обяснението и в БЕР или речника на Фасмер - ще се хванеш за главата, от финското кърма - помещение на кораб, от коряга - пън, защото древните славяни като се натрясквали сядали на отсечени пънове, столове нямали и пр.смехории. А за произхода на "ракъ" се натъкнах на нещо интерсно написано от Чичко Бейли (статията му Хуна - H.W. Bailey, Indo-Scythian Studies: being Khotanese Texts, VII, Cambridge, 1985, pp. 25-41. http://www.archive.org/details/EtymologyOfXiongnuNames): Той посочва хотаносакското ragai – ферментирало мляко (DKS 356) и осетинското rong, по-стара форма rang – митичната напитка на нартите, думата е заета и в сванетски, мингрелски, грузински като rang-i. В хотаносакски ragai е опияняваща напитка, приготвяна от кобилешко мляко от номадите саки. Етимологията на ragai също не е установена, но вероятно произлиза от корен rak-, rank- или праформата е rangaka като производна на корена rang-. Бейли предполга съществуването на праиранска дума *rank – мляко, като развитие на общоиндоевропейското *glak. Пралтайците са го заимствали също от древните индоиранци: в японски raku, монголски ajrag, arag, при тюрките - *ajran, познатия ни айрян. Значение: ферментирало мляко, кумис.

хоно – кан/хан, или цар. Э.Ртвеладзе посочва че на територията на Бактрия-Тохаристан, се е използвала титлата XONO, като аналог на „цар” или на по-известното SHAO – цар, шах. (ЭР- ЦГКЦА,стр.66) Титлата „хоно” или кан, хан е дошла при всички случаи от Централна Азия. Позната е при Усуните, съседи на Юечжите/Арси, предадена от китайските извори като „кун-мо” (昆莫). Анализът на названието 昆莫 показва че, 昆, в древнокитайски и до средновековието се е произнасяло като kwân, средновековния период kon и съвр.ф-ма kún, значението е – старши брат, потомък, потомство, народ, маса хора, подобен. Йероглиф 莫, от древнокитайски до средновековния период е звучал mâk, а съвр.ф-ма е mó, значението е – не не трябва (отрицание), пустиня, тишина, вечер, палатка. Така се вижда че древното произношение е било “kwân mâk” което дава основание на Ю.Зуев да смята че китайският запис на титлата отразява израза “кан-баг” или “владетел-бог”, ср. с бълг. “кана-субиги” (KANAΣYBIΓI) което е аналогично по значение! Втората част на прабългарската титла може да се обясни с индоиранската представка „su-/hu-, която поставена пред съществително, подчертава съответното качество, напр.: санскрит su-kśatra, авестийски hu-xšaφra – благороден (от добър род), санскрит su-dānu, авестийски hu-dānu – добре държащ се, с добри обноски, санскрит su-sravas, средноперсийски hu-sraw – прочут, прославен (с добра слава), санскрит su-kratu, авестийски hu-xratu – с голяма (добра) власт, санскрит sv-apas, авестийски huuāpah, huu-aspa – с добри коне. (L-IAIL) В осетински дигорски siau – хубав, добър, в пущунски sse – добър, хубав са запазили първоначалната индоиранска форма, без преход „с-х”. Така българското „сю-биги” означава като бог, хубав, подобен на бог, с божествен произход. Имаме ясна индо-иранска конструкция подчертаваща качеството. Аналогично гръцкия превод на българската титла е винаги „от бога поставен владетел”. Позовавайки се на тази конструкция Цветелин Степанов предложи значението „със щаслива съдба” от древноиндийското (ведийско) su-bhaga, авестийски hu-baga – хубава съдба, удача, тъй като bhaga/baga освен бог означава и щастие, добро. (ЦС–ВАСБ,стр.49),(ВР,ДЭ-ЭСИЯ-2,стр.49) Какъв е произхода на „хоно” или „кан”? Съществува подобна тохарска дума kaniye, keniye, kentsa – страна, родина, производно на kem/tken – земя. (DA-DT-b) Предвид развитието на yapoy – страна, родина – yabko/yâpko – владетел, може да очакваме същото за kaniye/keniye и усунското kan! Старостин посочва протоиндоевропейското *k(w)en- глава, главен, като го свързва с келтското cеаn – владетел, вожд. (IEE) Интерсна е и тохарската дума (б) еkaññe, ekaññi, (а) akåmtsune – владение, отново свързано със земя, което подсказва че трябва да очакваме и kan - владетел. (DA-DT-b) За думата „кан”/”хоно” може да предложим алтернативно мнение, че се касае за заемка: а). от китайското, съвр.форма jūn, в класически старокитайски и епохата Хан kun – княз, владател, господар, глава на семейство. В някои диалекти се е съхранило този древна форма, напр. в Гуанчжоу (Guangzhou) kuan, Меисян (Meixian) kiun, Сиямен (Xiamen) kun, Чжачжоу (Chaozhou), Фучжоу (Fuzhou) kuŋ/kung, Чжонгуан (Zhongyuan) kyәn. (S-CD) б). от алтайски произход. Старостин посочва протоалтайското k`iòŋi, тюркското k(i)aŋ, в древнотюркски qaη – баща, старейшина, тунгусоманджурското (x)uŋ, в манджурски uŋan, uŋgu - старейшина, родоначалник, ако алтайските форми не са китайска заемка. (S-AE)

Що се отнася за евентуалните китайски корени на араката, което е напълно логично при това далекоизточно разпространение на думата, вижте Речника на Старостин на Китайските йероглифи. (http://starling.rinet.ru/cgi-bin/query.cgi?root=config&morpho=0&basename=\data\china\bigchina) Открих две точни съпоставки: вж.атач-файла! Друга връзка: в согдийски r’k rāk, пехлеви rāg - кръвоносни съдове, или "рак" сгряващо питие. Ако "ракъ" беше исконно турска дума, не трябваше да започва с "р". в алтайските езици с "р" започват само чуждиците! Прабългарите са имали друга дума: кърчъма, откъдето е нашнеското кръчма, старобългарска дума с неизяснена "славянска" етимология. Аналогично в чувашки karčama – медовина, алкохолно питие, а предлаганото обяснение с kurka, korka – съд, чаша, в древнотюркски körkä – дървено блюдо, тунгусоманчжурското kurkэ – брезов съд, смятам за съмнително. По удачно е да го свържем с осетински karz – силен, остър на вкус, за питие. В.Милер посочва връзка с авестийското kэrэsa, индоарийското kŗsa – остър, дори неприятен вкус.

------------- Нарича се "каламбик".

Мога да добавя легендата за Курвинград - Комплос (Коприян до Ниш), К.Рейм (1571 г.), го споменава като градчето Копривац край Ниш. Според легендата, името идвало от една разюздана господарка на крепостта, която всяка вечер привиквала млад мъж от подчиненото си население и ако останела недоволна от него - го осъждала на смърт и нещастикът политал във водите на р.Българска Морава. Друга подробност: До покръстването българите имали по две жени. Аналогична е била и практиката при аланите. Е значи "шведската тройка" не е шведска? Д.Ангелов публикува един нецензурен графит от Плиска, където нашенец се нарисувал как едновременно задоволява два женски полови органа. Или кой е открил нудизма - не германците в 19 в. а нашите "адамити" в 14 в.

---------------- В случая цитирането на Смирнова на времето направи и другия Добрев - счетоводителя, като също така писа дивотии за български монети в Средна Азия, обяснението е много по-просто. В Ефталитското време 4-5 в. се обособява ефталитско или хионитско княжество, което сече манети с надпис Gobozoko.Ртвеладзе чете легендата като Gobozona / Goboz(а) (Гобозона, Гобоза) и тя се превежда като владетел на Гобзон (Gobzon). Той предполага, че Гобоз е княжество на територията между Южен Согд и Амударя. Така че въпросното "губу" вероятно е същото княжество "Гобо"!

Основната причина за сър.инфаркт, мозъчната атеросклероза, инсултите и мозъчните кръвоизливи е дългогодишната нелекувана хипертония. Българинът трудно свиква с мисълта че щом има "кръвно" ще трябва да пие лекарства докато е жив. Затова самоволно прекъсва лечението или почва да сменя лекарите, всеки предписва различни лекарства и накрая - едно нищо! На второ място основна причина за хипертонията е тютюнопушенето, показател по който сме сред първите в Европа. Нашенеца си взема хапчетата за хипертонията но продължава да пуши по две кутии на ден и по този начин - не правим нищо! Третата причина - търсим по-ефтини лекарства, или шарлатанските таблетки на мошенници като "д-р Тошков" или ходим на билкари, врачки и баячики. Ядем нискокачествена храна, мазни колбаси, прекаляваме с хляба и тестените изделия (мазна баничка сутрин, хамбургери и пр.), но високия холестерол не зависи от храненето, а от генетичната ти преразположеност и състоянието на системите за неговата обмяна. Триглицеридите се влияет от вноса им с храната. Има хора дебелички, но с нормален холестерол и такива тип "манекенка-кощрамба" с висок холестерол. В последно време изкл.много се злоупотребява с темата холестерол. За 20 години постоянно се смъкват "нормалните граници" - от 7 ммол на л, през 90-те до 5 ммол на л, сега. Отчитайте тук и комерсиалните интереси на фармецивтичните гиганти които бълват лекарствата-статини. Днес фармацевтичните гиганти финансират разните "проучвания" и тъй като лекарското съсловие, особенно неговия елит е изключително подкупен - не е проблем "двойно сляпото проучване" да даде такъв резултат, какъвто е поръчал този който плаща. По тази причина почти всеки човек трябва да взема статини, защото едва ли ще намерите възрастен човек с хилестерол под 5 ммол на л. картинката е ясна - всички в "модерното общество" да си купуват хапчета! Аналогично по тази причина са смъкнати и границите на нормалното кръвно налягане - 130/80 за всички възрасти - причината - всички с хапчета за "кръвно"! За съжаление след като няма чиста медицинска наука, фармацевтичните гиганти диктуват положението и модите в лечението! Като историята със "Жилет" който внуши на жените в САЩ през 20-те години че трябва да си бръснат подмишниците, за да увеличат двойно продажбите си!

Кофеинът вече е отречен при лечението на алкохолната интоксикация. Правят се банки с манитол и фурантрил, за да се форсира диурезата, а манитола директно намаля мазъчния оток. Причината за загубата на съзнание при алк.интоксикация е че алкохолът се намесва в цикъла на Кребс, в нервната клетка и води до натрупване на излишни количества пируват (пирогроздена киселина) която пък по пътя на осмозата предизвиква всмукване на вода. Водата се изкарва с манитола и препилия идва в съзнание. После вит.от групата "В", вит "С", ноотропил и пр. Пичове не ви ли се е случвало след препиване, на сутринта да изпиете едно кафе - става ти още по-гадно! затова по-добре - солен айрян има много слабо прилика на действие с манитола. Друг заместител на манитола е обикновения глицерин който може да се вземе през устата, за изкл. на манитола който се вкарва само венозно. -------------------- Консумацията на алкохол е тема с която много се злоупотребява в медиите. Обикновенното пиене няма нищо общо с алкохолизма. Българинът обича вечер да пийне със жена си 100 грама ракийка, или едно облаче, но това с нищо няма да му навреди, даже е и полезно за кръвообращението! Дори и да препиеш един път в седмицата с приятели, пак не е страшно и ли опасно. Цироза не се развива само от алкохола. Вече е доказано че цироза развиват само хора които са носители на безсимптомните хепатити (В,С,и т.н.). Лошото е че човек може да боледува от тях безсимптомно и цирозата да е първата им проява, дори и да си трезвеник! Алкохоликът е като наркомана, той не може да живее без алкохол и първата му работа като стане е да удари едно патронче, после на обед още едно и вечерта в кръчмата да се донареже като руснак в насипно състояние. Алкохоликът загубва интереса си към живота, към семейството си, деградира като личност и вегетира до всяка следваща доза. Смятам че страни като Скандинавските, Великобритания, Ирландия, Полша, Русия имат много по-големи проблеми с алкохола и алкохолизма, отколкото българите. Аз предпочитам домашната 50` ракия, сварена в личния "самогонный апарат". Махмурлук имам, ако надхвърля 400-500 грама примерно изпити на мохабет от 5-6 часа. Има и друга зависимост, трябва да се пие бавно, с разредител, за предпочитане вода. Ако пиете със скорост 50 грама концентрат за час - никога няма да се напиете. Разбира се тази скорост е много бавна, но поне не повече от 100 грама за час! И трети основен принцип - никога не смесвай питиетата, почнал си на ракия ири друг концентрат, карай с него до край, почнеш ли да мешаш с бири и вино - тежко ти се пише на сутринта "песента "Матилда" и "Сто гайди" в главата".

Според изолираното споменаване от Тудор Доксов - "българите се покръстиха в годината етх бехти".

Маджарите не са претърпели такъв удар, тъй като веднага след това, без съпротива, преминават през българските земи и отиват в Панония по покана на Арнулф, за да воюват с моравците. Или земите през които са минали (Веревецкия проход, Ужгород), още тогава не са били български, както е по-логично. Маджарите първо завладяват земите между Дунав и Тиса и после всичко до Карпатите. Това го потвърждава и Константин Порфирогенет, като описва новото им землище. Или Симеон е владял най-много съвр.Влашко. Петър пък е напълно безсилен срещу набезите им.

Не знам откъде идва, но при българите не се среща!

Добре Кухулин, а как ще обясниш появата на термина "Оногурска марка" във франкски източници, 50 години преди идването на маджарите?

Ето някои карти, съгласен съм с Мироки.

---------------- Трудно ще се събере толкова народ сред блатата на Делтата, уважаеми, въпросния канал е по на юг, при Констанца

...Всички наистина са категорични, че Аспарух се заселва ОКОЛО устието на Дунав и толкова! Къде точно в тоя район - засега е енигма! И това се дължи на факта, че именно заради "Пюки" в Арменската География се е наложило схващането за "Онгъл"-а около Констанца! ... Само дето забравяш уважаеми че най-южния ръкав на Дунавската делта е минавал при Констанца, която през средновековието че и до 17 в. се е наричала Преславица (това е малкия Преславец, където е отседнал пияния руски мужик Светослав, преди печенегите да му резнат кухата кратуна)! Точна са посочили арменците, Пюки и о-в Певки на Птолемей, а произхода на името е сарматски и означава "широк остров"!

....Според Арменската география Аспарух побягнал от Хипийската планина - местоживелището на Аспаруховата орда оно-гундури до заминаването й на запад. Под Хипийска планина се е разбира мястото дето Волга най-вече се доближава до Танаис (Дон), и след това се чупи към Каспийско море. Тая "планина" напълно съвпада с днешното бърдо Ергени, което се простира от чупката на Волга при гр. Сарепт на юг близо до Източни Манич.... Това просто не е вярно, явно този който е писал това си няма и понятие от историческата география на Кавказ! Това са старите писания на съветската историческа школа и българските папагали ! Целта е да се приравнят оногури с оногондури и да се изкарат българите късни степни пришълци. Дзиакан уважаеми е съвр.хребет Суган разделящ Балкария и Дигория! Дори и българския етноним се е запазил в тази земя, без да има нещо общо със съвр."кумано-алани" - карачаево-балкарците! Названието на планината идва от абхазо-адигското "тцу" - кон! Това е било известно на древните географи, които са превели името - "Конска"!

Глишев смятам че си напълно прав! Стара и Голяма България е по-скоро племенен съюз който не надживява своя създател. За границите и: В нейната територия не влизат савирите, маджарите, хазарите, аланите. Или всякакви фантастики че е достигала до Каспийско море са смешни. Според мен съвнително е да е достигала и на север от Азовско море. Там са кутригурите - поданици на аварите. Вероятните граници са озхващали басейна на р.Кубан, от съвр.Балкария и Дигория ("Конската планина" Дзиакан/Суган)до Азовско море, а на изток, до завоя на Дон (землището на утигурите). Изобщо големи фантасмагории има по въпроса за тази Кубратова България, наричана съвсем фриволно у нас "Велика". Тя не е велика а "голяма" за разлика от Аспаруховата, която византийците са схващали като нова и по-малка! http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/DVETE_BULGARII.png

Според дядо Златарски, Симеон е искал да се присъедини към Римската курия и е получил желаната титла от папата, но когато папския леган пристига в Преслав, симено вече се е бил споминал, а Петър вече се е оженил за гъркинята и не е пожелал да скъса с Византийското православие! Което е голяма, много голяма геополитическа грешка!

И снимка на Мария пред Кръста!

Още влашки кръстове от Балчик! Тук са два кръста разположени в градината по пътя към двореца!

Кана сю-биги и аварското кана зауци. Прабълг. Кана таркан, кана боила колобър! Няма канас а КАНА - кан, от алтаиските езици - родоначалник, старейшина!