Щекн Ичр

Кана сю-биг-и, Кана - имент.падеж, в дигорски се образува с ае, "сю" в индоиранските езици су/ху - частица за сарвнителна стапен, значение "равен на", "подобен на" , "баг" - бог, господар иранско понятие, даже от согдийски б`г е заето и от тюрките, откъдето е бег, бей и накрая -и, някакво падежно окончание!

-------------- Кана-зауци е твърде интересна податка, даваща друга форма на титлата на аварския владетел, синонимна на каган! И тя е аналог на нашето кана сюбиги! Те това е! За името Баян! Българската форма е Боян, аналог.на чувашката, а не Баян. Предвид фактя че Кубрат е бил васал на аварския каган Баян,според степната традиция, е кръстил първородния си син на господаря си!

Твърде възможно е Котев. Названията на добичетата в него са повечето алтайски, и едно-две угрофински, едно иранско, цифрите са по-интересни и се отклоняват от тюркското броене. Но от това което имаме пред себе си, не можем да кажем каква е неговата същоност.

Обикновено Литовой се обяснява с лют, люти. Но също може да мислим и за друг произход. В дигорски læto, lætъo – двоен чук, в ягнобски, белуджи latta, талишки late – цепеница, тояга, кюрдски lоdan, персйски latma, шугнански lat – удрям, чукам, бия.

----------- Не може да се нагажда нещо, без да се знае каква е неговата същност! Какъв е календара, слънчев, лунно-слънчев или лунен! Оттук започнете, имаме ли данни за астрономическата му същност - нямаме, имаме ли посочени поредни дни в месеците - нямаме, тогава за какво говорим!Какви въстановки - невъзможни са!

---------------- Айде ез съчинителства. Баварският географ пише: България е голяма империя но има само пет града! Уседналостта в класическия и вид, нещо много куца!

---------------- Я стига с тези ротацизми! Тунгус няма нищо общо със свиня, не лъжи човека! Етнонима произлиза от ТМ "тунга" - пет, т.е. пет рода, пет племена (тунгуси)!

-------------- Абе Маготине, така и не разбра, че съвр.чуваши не ни интересуват, а техните предци, савирите, които са носители на този древен алтайски или алтаизиран език! Угрофинския примес е късен, от времената на Волжка Бългаиря и Златната Орда! Част от това "савирско" население е участвало във формирането на Дунавските българи, и затова има езикови паралели с чувашки, които са голям препъни-камък за ортодоксалните прабългароиранисти!

----------------- Професоре стигате да агностицизъм! Хънтов е написал една стаия по въпроса, Делева също! Мистериозния и автореферат го няма в България, но пък тя е публикувала т.нар. от нея "хунски" думи ( едно доста отвлечено понятие, разбирай алтайски най-общо) и се вижда че тепърва трябва да се работи в тази насока, защото изводите на Хънтов и Делева са твърде едностранчиви, обощо везето "една гаща плява", хуни, авари, прабългари и пр. за тях е ездин и същ буламач. За аматьорските напъни на Б.Симеонов и М.Москов да не говорим, мир на праха им! Темата за прабългарското езиково носледство е неразорана нива и чака своите орачи!

По въпроса за календара: една полезна статия: Ж.Войников, Иван Войников. ПРАБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР – РАЗВЕНЧАВАНЕ НА МИТА. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/PRABG_KALENDAR.pdf

---------------- Идеята че славяните за "баш-земеделци" я пуснаха руските панслависти! Когато се разселват славяните са занимават основно с грабеж, наемничество и скотовъдство. Я виж сърбите - почти до днес си остават свинари! Ако българите бяха толкова древни и културни - все някой хронист щеше да ги забележе...! За съжаление никой не ги е забелязал! Не са се отличавали с нещо, за което да бъдат забелязани - прост част от жителите на степта! Ако приеме че "булоцзите" са носители на етнонима българи, ще видите че основното им занимание е наемничеството и грабежа.

------------- Е да, ама не! Такава китайска титла "сихоу" няма! Самото "сихоу" е съвр.произношение. Ако си чел поне една от Китайсикте хроники "Ши-цзи" или "Хан-шу", или "Хоу Хан-шу" щеше да си наясно! Това е дума донесета от езика на ручжите (юечжи)! Явуго, в кушански. Първоосновата е тохарска - wayauka - лидер, водач, такова е и значението на по-късното тюркско ябгу! Омръзна ми да го повтарям! Уважаемия Симс-Уймляс в случая не е бил във форма! Според Фредерик Хирт, китайската транскрипция „сихоу” (侯翖) е идентичен с тюркското „ябгу” а самата дума е кушанска по произход, от кушанското yavugа. Самото китайско 侯 е стара китайска титла със значение княз, аристократ, в древнокитайски g(h)ō, хански, тански период gwā(~γ), среднов.китайски γ`w, съвр.ф-ма hóu, а йероглифът 翖 – съвр.ф-ма xì, няма смислово значение, а само придава звук xì, hsì, sì. Така че „си-хоу” в интересуващата ни епоха това съчетание от йероглифи е отразявало думата „хe-khu/хе-gwā” или „h/e-khu/h/у-gwā” максимално близко до кушанското yavugа. Вероятно произлиза от тохарското wayauka – лидер, водач.) ------------ Още ли го дъвчете този кана сюбиги! Браво Глишев, най-после се сети че кана е именителен падеж! А сю-биги? Сравнителна конструкция драги! Или съчетание "божи син"! Дерзай! А за кан-ар тикин какво ще кажеш, от кана, следващ, родителен падеж с оконч.-ар, канов наследник! НИК1 за кана-зауци...съм го писал отдавна, знаеш къде да прочетеш. Франкския (латински) текст ясно показва че не става думи за шамани и прочие унгарски дивотии, на които семе се наслушали..., а за владетеля на аварите ... който е разгромен, пленен и изпратен в Ааахен, със своите големци да се предстваи и поклони на краля...

Константин Бодин обединява Зета и Рашка в една държава. След разпада на държавата му, се оформя вече средновековна Рашка - бъдещата Сърбия. Вукановичите от които произлизат и Неманичите са първоначални намесници на Бодин в Рашка. Ако К. Бодин бе успял и бе станал български цар, Галахад, аз мисля че Западните Балкани щяха да имат съвсем друга съдба, и едва ли тези сърби диваци щяха да ни дишат във врата, както е днес! --- Бележка на модератора Оправих цитата. Бележка на другия модератор Аз пък оправих една малка грубост.

--------------------- Само че земеделието е и в пъти по трудоемко от скотовъдството, и зависи основно от географската среда. В Евразийските степи земеделие не може да се развива! Андроновци първоначално също са били земеделци, но засушаването на климата ги прави скотовъдци - за да оцелеят. Хунну също са познавали земеделието по археологически данни, но поради географската си среда - основният им поминък е скотовъдството. Същото се отнася за юечжите/арси и усуните/асиани. Едва в Бактрия кушаните преминават към земеделие, под влияние на местното население. В чукарите на Кавказ и в степите на Предкавказието, тезе българи какво земеделие ще имат, нивичка на тоя склон, нивичка на оня. Много по-лесно е да гледаш големи стада овце. Овцевъдството и до днес е основен поминък на кавказките народи.

Както се казва Аспандиате - "ново 20", нашият приятел И.Добрев винаги ще извади нов заек от цилиндъра! От Минусинск и Хакасия и великата пратюркска българска цивилизация, сега пък забихме към Вананд....браво има напредък!

"Земеделските народи често мигрират, като причините са климатични промени или вражеска инвазия. Именно след вражеските инвазии на Ал. Макед. и на Хазарите големи маси индо-ирано езичи народи се изнасят на запад от ЦА и от Кавказ. И това не са били номадски дълги миграции, а бежански вълни, които са били насочвани към плодородни речни долини. При това една бежанска вълна на земеделци напрактика за външен наблюдател би изглеждала като миграция на скотовъди, тъй като всяко земедeлско стопанство изисква минимум от работни, товaрни и други жвотни. Няма земеделска цивилизация, която да не отглежда много животни. " Дай точен пример за такива миграции Макебулгар, а не общи и неверни приказки! Кой земеделски народ е мигрирал на запад? Посочи поне един. Сарматите и аланите не са земеделци а скотовъдци. А в "теорията" на Пешко Добрев, няма нищо научно - патриотарска фантастика от край до край! Колко сме древни и културни, само дето преди Омуртаг в България няма намерена ни една каменна сграда! За какво ви говори дървената Плиска, разкопана от Рашо Рашев? За напреднала земеделска цивилизация може би....

Равен: Според мен е било нещо подобно на махало за гадаене, върти се над разчертана повърхност и гадаещият дава отговори на зададени въпроси . Постигнахме единомислие по въпроса, с теб! Точно това е предмет за гадаене, със седемте светила!

------------ Ако примемем товята версия, кан-явуга, излиза че владетелят се е титлувал кан-водач, защото точния превод на явуга/ябгу, от тохарскота вайаука е водач, вожд. Смятам че преводът ти е неверен. Кана су-биги, кан, равен на бога. Чаастицета су/ху в иранските езици се използва за сравнителна степен, и означава равен на, за съответното качество. су-биги - като бог, божествен. Другият вариант е син-божи. Титлата кан е алтайска по призоход и означава първоначално старейшина, родоначалник. Твърде рано е заета от юечжите/арси например, които я знасят в Средна Азия. Кушаните използват думата Хоно като аналог на цар. Титлата е познати и при асианите/усуни които титлуват владетеля си кан-баг (кун-мо).

------------------------------- Аварите са остатъци от ефталитите преселили се в Европа. И подобно на ефталитите в Средна Азия те не създават централизирана д-ва, а конгломерат от регионални образувания, всяко със свой владетел и своя политика. Това е основната разлика с България. При нас с Кардам и Крум се налага здравата централизация на властта. При аварите това не е станало.

------------- Не са го цитирали точно. Същият Старостин има един речник на китайските йероглифи - с прознишението им през различнит епохи. Направи си труда да сравниш иероглифите, как са се произнасяли през древнокитайската и Ханската епоха и ще получиш интерести работи - аз така направих! По същия начин открих че името Нандуоми на злополучния усунски кунмо (кан-баг) убит от юечжите/арси през Ханската епоха е звучало като Нартамазд - едно изцяло иранско име, при това съдържащо енегметичния корен Нарт! А името на сина му Лецзуоми - Раптамазд!

------------------ Не е така, племената "каси" (цзе) са покорени от Хунну. Това са жителите на областта около Чеши (Турфан). По време на динаситята Хан, Чеши (това е съвр.произношение, Ханското е било "Каси")е федерация от 6 държавици, сред които са племената "билу" и "ицзи". Тези същите започват да фигурират в по-късните Вейски, Тански хроники като булоцзи. Произнасянето на последните е било булгакей - бълги? За тях Санпиен Чен пише че са "китайските българи"! Арменските източници, цитирани от П.Голийски (Вардан Аревелци - География) твърдят че "бушките" и "ефталите" сломили Персия. Бушките е название на българите. Използва се и за българите в Кавказ. Китайските източници говорят за народ боло който се преселил от Източен Туркестан в Ср.Азия. Това са въпросните кидарите. Смятам че именно тук е ключа към решението на прабългарското уравнение. Какви са тези цзе и булоцзи, какъв е произходът им, кога се се алтаизирали и т.н. И смятам да ги изясня тези неща, едно по едно! А мненито на Вяткин, не е особено меродавно, той не се задълбочава във въпроса за произхода им и донякъде се обляга на Гумильов, което е изцяло погрешен подход! Например Бейли смята "цзе" за ираноезични и предлага изцяло ирански превод на прословутото изречение от "Сун-ши" за войската и Лю Яо. Интересна подробност която забелязва Таскин е че в Танската хроника се появавя държава "Болудзя" до Куча в района на Аксу и ГУмо (това е мужду Куча и Кашгар. По-рано тази държава не е съществувала. Името "Болуцзя" той го открива и в санскритски запис като "Болука". В Тан-шу казва единствено че болуцзите говорели език, сроден, но малко по-различен от този в Куча (тохарски-б)?! И по обичаи били същите като кучасците. Твърде вероятно е Балука да е основана от болуцзите, които са разгромени около 350 г. от Ши Мин. Вероятно мигрират на запад, една част се появява в Средна Азия като боло-кидарити, друга явно е намерила спокойно местенце между Куча и Кашгар. Този народ носи името българи, какви са що са, е въпрос който трябва да се изследва е уточни, защото ще реши въпроса за произхода! Но появата на българи в Кавказ в интервала 2 в.пр.н.е.-2 в., както и появата още по-рано с кимерийците на народ "булг" показва че е имало и по-ранни миграции на носителите на това име! Така че който има желание като мен, нека да търси!

--------------------------------------- Въпросът е, кои са тези Цзе или Каси, откъде произлизат, кога са се алтаизирали, защото до 2-1 в. пр.н.е. не са били "алтайци". Те не са част от хуните, а племена покорени от тях! Те са остатъци от старите юечжи/арси, и т.н. Сред тях са и въпросните булоцзи или "българи", все въпроси чакащи разрешаването си! Книгата на Таскин не е интересна, тъй като не третира въпроса за произхода на Цзе, а описва живота на Ши Ле.

Какво ще изобразява този печат? Обикновено печатите изразяват нечия собственост или нечие име.

Тук става въпрос не за хуни, а за племената Цзе - късни алтаизирани европеиди в Синцзян! Въпросното "стихче" е китайско предаване на една фраза в езика на "цзе" (тогавашното произношение във Вейската епоха е било не цзе а кят, кяс (каси - населението около Турфан)! Изречението е (秀支 替 戾 岡) Сючжи тилиган (僕 谷 劬 禿 當) Пугу цюйтудан. siu'-cie thei'-lei'/ let-kang bok-kuk/yok giou-thuk-tang, или “süčži tiligan Pugu czüytudan” което се превеждаот древнотюркски süčži - войска (самата тюркса дума sü – войска е от китайски произход: 師 - в ханския период śjāj, тански и средновековен период śyj, съвр.форма shi – войска), tiligan – влача, предвижвам (стара тохарска дума тохарски (а,б) täl, прототох.*täl - влача, нося), Pugu – титла (бег), czüytudan – хванете. Преводът даден в китайския документ е: Вкарайте войските хванете Лю Яо (въпр. пугу, враг на Ши Ле). Рамстед транскрибира текста така “sükä taligan, bügüg titan” – Иди на война и плени пугу (бюгю – бег, бега, думата е исконно алтайска проникнала и в китайски *beqi/begi с първон.зн. силен, здрав). Или по времето на Ши Ле тази част от “цзе” от която е неговата войска е говорела вече на езика на хуните (пратюркски). (ВТ-МИКНК-Ц,стр.8/В.Таскин, Материалы по истории кочевнических народов Китая - Цзе)

Хунну 匈奴 , съвр.произношение на името е Xiōngnú – Хунну/Сюнну, първият знак е 匈, съвр.пр.: xiōng (сюн), в древнокитайски sŋoŋ, в Ханската епоха ŋoŋ, ранно средновековие (Вей, Сун, Тан) hoŋ, късно среднов. xöuŋ, зн.: гръд, втор.зн: викам, крещя. Вторият знак е 奴, съвр.пр.: nú, в древнокитайски и епохата Хан nhā, ранно средновековие nhō, късно среднов. no, зн.: роб. Затова смислово хунну се наричат още в китайските хроники “злите роби”. Но в интересуващия ни период на древността и династията Хан, названието се е произнасяло sŋoŋnhā (снгонгнха, шунха), ŋoŋnhā (нгонгха). Възможно е те да са народа Цаону 曹奴 – древнокит.пр.: dzūnhā, споменат в древнокитайският източник “Му Тянзи Чжуан” (Пътуването на Му Синът на Небото). Според Сима Цян те са част от варварите Чунвей (淳維), и произлизат от Чунвей който е син на последния император от династията Ся – Цзие. (Jie 桀 (древно пр.: g(h)rat, зн.: жесток, тиранини, храбрец.) Знакът 淳, съвр.ф-ма: chún, в древнокитайски d(h)ur, в Ханската епоха d(h)un, среднов.период dz(h)un, dzwin, зн.: чист, верен, предан. Вторият знак е 維, съвр.ф-ма: wéi, древнокитайски wij, Хански период wjəj, среднов. źwïj, jwi, зн.: свързвам, съхранявам. Или в интересуващага ни епоха, името се е произнасяло d(h)urwij, d(h)unwjəj. Възможно е Цанону и Чжунвей, съотв. dzūnhā и d(h)unwjəj да са два варианта на един етноним. Според Чжан Иен, коментатор на китайските хроники, живял в 8 в. и написал Суин (Suoyin) – “Ръководство за тълкуване на скритите значения”, пише: “В епохата Цин (221-206 г.пр.н.е. ) Чунвей (淳維), избягали към северната граница. След стандартизирането на китайските йероглифи, през епохата Цин, Чунвей (淳維) излиза от употреба, и се заменя със стандартините символи (匈奴) или Хунну”. Както се вижда, самоназванието на Хунну е било “дзуна”, “дзунха” или “нгунха”. Вероятното обяснение намираме в древномонголски dzon, бурятски zon, якутски djon, тувински, шорски, сагайски čon, алтайски тюрки jon, евенски ngōnmin – народ, хора, население, община, страна, чувашки şыn – човек. Уралски паралел във фински kansa - народ, хора.) (за спарвка:Database query to Chinese characters: http://starling.rinet.ru/cgi-bin/query.cgi?root=config&morpho=0&basename=\data\china\bigchina Както и Этимолог.сл.чувашкого яз. (на сайта "Монумента Алтаика") ---------------- Или известните ни хунну по които се прехласват много търсачи на прабългарска даревност, са алтайски народ и самоназванието им е било дзуна, нгуна, а зн.: хора,народ. Това вече поставя под съмнение идентичността с Атиловите Хуни. --------------------- Тъй като китайските йероглифи не излизат при публикуването на поста, вж. прикр.файл. Хунну.doc