Last roman

Бронтозавърът все пак е динозавър. Ако не схващате тънката заигравка, вижте за какво иде реч тук: http://www.iflscience.com/plants-and-animals/why-brontosaurus-no-longer-dirty-word-dinosaur-hunters

Явно не знаеш какво е итонг и че въпросната Шуменска крепост е надградена по този безобразен начин през последните години.

Алва прегледай снимките, които съм пускал по темата и сам си прецени къде има итонг, цимент и нискокачествени материали. Личат си и без да си вещ в материята.

Шуменската крепост и Траянова врата, примерно.

Момчилова крепост или Чувал камъни Проект на стойност 2 574 578,12 лева за ЧУВАЛ КАМЪНИ и километри алуминиева и желязна преграда, нямаща нищо общо с крепостта но донесла приход на някой.

Предназначението на крановете около Партенона е да укрепват сградата, а не я надграждат до 'зъбер и керемида' с итонг или тротоарни плочки, както става у нас. За платнищата на Колизеума си има достатъчно писмени свидетелства, а и археологически находки, така че няма нужда от коментари.

За Серторий Серторий бил суров човек, но отличен пълководец, който умеел да владее и управлява войската. В тежки моменти си позволявал и да лъже войниците, ако лъжата можела да помогне, и да чете пред тях подправени писма като истински, и да съчинява всякакви сънища, и да съобщава измислени божествени знамения и заповеди, ако всички тези средства възбуждали сред войниците настроения в негова полза. Особено известна е следната измислица на Серторий: Някакъв лузитанец му подарил бяла сърна с рядка хубост и дивна бързина. Серторий най-настоятелно убеждавал всички, че тя му е пратена по божия воля и че по внушение на богиня Диана разговаря с него, съветва го и му съобщава кога какво трябва да прави, и колчем бил принуден да заповяда на войниците нещо по-трудно и тежко, той обявявал, че постъпва така по съвет на сърната. Кажел ли така, всички на драга воля му се подчинявали като на бог. Но един ден, когато войската била вдигната по тревога при известието за неприятелски набег, сърната, подплашена от суетнята и бъркотията, хукнала да бяга и се скрила в близкото блато; понеже не могли да я намерят, сметнали я за загинала. Но подир няколко дни на Сeрторий било известено, че сърната е намерена. Тогава Серторий заповядал на вестителя да си мълчи, заплашил го никому да не съобщава за това и му наредил на другия ден да я пусне там, където щял да бъде със своите приятели. И тъй на следния ден той ги поканил и започнал да им разказва, че му се присънило как загубената сърна се връща при него и съвсем както едно време, му известява какво трябва да прави; в този момент тайно дал знак на роба да изпълни заповедта и начаса в палатката му се втурнала сърната, която предизвикала страшна олелия и всеобщо удивление. Та тази доверчивост на варварите донесла на Серторий голяма полза в големи начинания. Историческите свидетелства ни убеждават, че въпреки многобройните поражения на Серторий никой от разноплеменните воини, служили при него, никога не се е отметнал, въпреки че този род хора са твърде непостоянни. Aulus Gellius, Liber XVI, 22

ке те дерем!

хич не са ти ясни нещата, Алва.

ако имате какво да си кажете двамата - го направете на лични бележки.

Театърът в Пловдив в действителност е бил доста по-полегат от възстановката сега, което се отразява на акустиката му. Но да - възстановка се прави с автентични материали, а не с нискокачествени такива. И се прекратява там, където почва хипотезата.

БГ е много подходяща дестинация за културен и екотуризъм, само че приоритет на държавата е алкохолният такъв. Затова с подобни грешни концепции се получават и такива уродливости, каквито виждаме из темата.

Подмяната на автентична зидария с некачествена и неадекватна такава не представлява интерес за никого. Подобни модерни дисниленди, възникнали като резултат от усвояването /или по-точно краденето/ на европари предизвикват само присмех и отвращение. Особено у чуждестранния турист, който има богат материал за сравнение.

За римските благородници подобен род търговия бил недостоен. По същия начин се бъзикали и с Веспасиан.

У страха глаза велики.

То няма как да бъдеш отровен с цианид в сладкиш. Захарта неутрализира отровата. Така че няма нищо мистично в тровенето на мошенника, затова пък доброто старо огнестрелно оръжие свършило работа.

Чак пък да нямат...

Quod erat demonstrandum.

Гърция няма нищо общо с Римската империя, между другото.

В този ред на мисли статия за ромеите в България: http://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/

Откога викам и аз, че е време за Българозавър!

Браво за статиите и добре дошъл!

За живота на Вентидий Бас Наскоро в разговори на възрастни и учени мъже стана дума, че в древността много хора с низък и презрян произход са се издигнали до висшите стъпала на почестите и ранговете. Но никакви сведения за когото и да било не можеха да предизвикат такова удивление, каквото пораждаше историята на Вентидий Бас: той бил родом от Пиценум, с низко положение и потекло, а майка му с него на ръце била взета в плен от Помпей Страбон, бащата на Помпей Велики, по време на съюзническата война, в която той победил аскуланите; не след дълго се състоял и триумфът на Помпей Страбон, в който и малкото момче в скута на майка си разделило участта на другите пленници пред колесницата на пълководеца; а сетне, когато възмъжал, едва си намирал прехрана и по недостоен начин я спечелвал, като се впускал в търговия с мулета и вземал на откуп доставката на коли, които държавата трябвало да дава на магистратите, заминаващи като управници на провинции. Покрай този си занаят се запознал с Гай Цезар и се озовал с него в Галия; понеже в тази провинция той проявил голямо усърдие, а след това по време на гражданската война изпълнявал безупречно и устремно не едно или две поръчения, той не само си спечелил приятелството на Цезар, но благодарение на него се издигнал до най-високите длъжности; скоро бил избран за народен трибун, след това за претор, ала някъде тогава заедно с Марк Антоний бил обявен от сената за неприятел; след като междуособиците били уредени, той не само си възвърнал предишното достойнство и ранг, но заедно с това получил длъжността на върховен жрец, а не след дълго и на консул; напредването му обаче изглеждало тъй непоносимо на римския народ, който помнел как Вентидий Бас се прехранвал от търговията с мулета, че по градските улици били изписвани следните стихчета: “Елате тук, авгури и харуспици! Нечувано в града е чудо станало: катъри който хранеше, е консул станал днес.” За същия този Бас Светоний Транквил пише, че бил назначен от Марк Антоний за управител на източните провинции и след като в три сражения разбил нахлуващите в Сирия парти, той пръв от всички римляни получил правото на триумф за победа над партите, а след смъртта си бил удостоен с всенародно погребение и държавен траур. Aulus Gellius, Noctes Atticae, Liber XV, 4

Алва, ще те псувам само на руски от тук нататък, значи