-
Брой отговори
15737 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
464
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Last roman
-
съвсем я взехте на подбив темата. А тя е интересна, поне в дискусията, която впоследствие се породи.
-
То, както сочат последните генетични изследвания - прадедите ни преди 40 000 години са се кръстосвали свободно с неандерталците, така че никой не може да каже със сигурност кога евентуално съешаването ще удари на камък.
-
зависи каква е самката. Ако е от друг вид - няма да стане
-
Доста подробна статия на английски: http://archaeologyinbulgaria.com/2015/05/13/plovdiv-archaeology-museum-shows-for-the-first-time-rare-thracian-helmet-with-trojan-war-motifs-from-bulgarias-brestovitsa/
-
Това е параден римски кавалерийски шлем /чудесен образец, между другото/, като цяло тези шлемове са разпространени по местата, където са пребивавали воинските подразделения. Германия и Холандия имат богати колекции от подобни шлемове. Тъй като и романизираните тракийци /най-често аристократи/ служели в римската войска, при погребването им се открива същия богат инвентар, сходен с този в упоменатите страни. България може да се похвали с още няколко такива погребения. Най-интересни са шлемовете с маски, единият изложен в Стара Загора: другият със сребърни апликации по него - след 20-годишно 'отсъствие' върнат на музея Пловдив: И от Силистра:
- 6 мнения
-
- 2
-
-
Не мога, Алва, много ми е енкаустично.
-
просто ми беше любопитно на какво основание сравняваш посмъртни маски с икони.
-
По повод прословутата 'тежест' на доспехите, от късноримската реконструкция, която съм захванал, мога да дам приблизителни характеристики на снаряжението ми /което до голяма степен е сходно с рицарското/: тежестта на една нитована ризница /с къси ръкави и достигаща до коленете/ е около 12 кг., масивният ми шлем /тип Niederbieber/ тежи не повече от 4 кг, 2 кг. за меча с канията и колана, още 2 кг. за дрехите и другия колан с камата, 5 кг и за кръгъл щит, под 2 кг. за копие /давам прибл. тегло, защото ме мързи да го меря в момента/. А това, че двама човека носят една ризница, не означава непременно че е тежка, а този начин на транспортиране е по-щадящ към нея с оглед на запазването й. Иначе е забавно да четеш 'разсъждения' на хора, които са доста далеч от материята, затова донякъде се чудя на Сантиаго, че изобо ще е захванал да показва на удавници как се плува. Едва ли ще го разберат. Аз поне съм се убедил, че хора, които не желаят да научат нещо ново, най-добре е да бъдат оставяни да живеят със заблудите си.
-
Не ме разбра. Пак питам - как ти хрумна да свържеш портретите от Фаюм и иконите в Християнството? Едните нямат нищо общо с другите. Говорим си за различви периоди и религии.
-
И какво общо имат те с Християнството?
-
фаюмските портрети са от много по-ранен период и са в Египет.
-
Алварес, то е ясно, че говориш наизуст, но да ти припомня Техеран 1943 г., където Британия, САЩ и СССР се договарят да си поделят Европа след края на войната. В резултат на което Западна Европа е окупирана от САЩ, а Източна - от СССР. Така че всичко си е според съответната договорка, без 'вероломства' и пр. красиви фрази. Другото дето го написа, както обикновено си е тролене, но ти прощавам само заради афинитета ти към червеното вино.
-
Вчера беше краят на Великата Отечествена Война. Демек войната между СССР и Германия. С която приключва войната в Европа.
-
идиоти - всякакви. Ама интернетът отдавна се е превърнал в поле за избиване на комплекси.
-
Прекрасен парад, определено братушките както винаги показаха, че са на висота. Честит празник!
-
това е просто реколонизация.
-
Сър Дейвид Атънбъро, е известен британски натуралист, създател на редица научнопопулярни филми за природата през 80-те и 90-те години. Роден е на 8 май 1926 година в Лондон и е брат е на починалия миналата година на 90 годишна възраст режисьор Ричард Атънбъро. Сър Дейвид Атънбъро е бивш главен директор на БиБиСи 2 и програмен директор на телевизия БиБиСи през 60-те и 70-те години на миналия век. Детството си прекарва в студентския кампус на Лестърския Университет, където баща му Фредерик Атънбъро е директор. Дейвид е средният от трима братя (по малкият се казва Джон, а по възрастният — Ричард). През Втората световна война родителите му осиновяват две еврейски момичета, осиротели след нацисткия Холокост. Дейвид проявява любовта си към науката още от малък, прекарвайки часове наред в събиране на фосили, минерали и всякакви други природни обекти. Насърчение в тази насока той получил едва на седем годишна възраст, когато британската археоложка Жакита Хоукс била възхитена от малкия музей на детето и го похвалила за усърдието му. Няколко години по-късно Дейвид получил като подарък от едната си доведена сестра парче кехлибар, пълно с праисторически създания. 50 години по-късно това късче кехлибар попаднало във фокуса на водената от Атънбъро програма "Кехлибарената машина на времето". Малкият Дейвид учи в Уиджистънската мъжка гимназия и печели стипендия за Клеър Колидж към Кеймбриджския Университет. Там той изучава геология и зоология и получава степен за естествени науки. Биография на английски: http://www.richardattenborough.com/Biography/
- 4 мнения
-
- 4
-