Жените им съвсем не са с покрити лица, както останалите жени от Изтока. Всички те са окичени с цветя и плодове. Косите им са отпуснати и сплетени на една плитка отзад. Накрая те прикачват златни или сребърни копчета, та чак п малки блестящи стъкълца или камъчета. Всички те носят огърлица, която вместо маниста има само един ред медни, сребърни или златни монети според възможността им (т. е. на жените, б. пр.). Те (монетите) висят на кордон също като месали. На гърдите [жените] имат платнени кърпички, така покрити с някои от гия монети, че ге скриват всичко отдолу —- чак до доста ниско, наредени и пришити върху това бельо също като керемиди на покрив: от това може да се предполага, че потисиичеството не е такова, каквото нп го рисуват нашите писатели.
Тия жени са нежни, почти еднакви с нашите французойки. Те имат техния темперамент и изглеждат толкова учтиви, че идват сами пред керваните отрупани с хляб, плодове, топло и подсладено мляко, о няколко парчета печено месо, яйца п всякакви плодове, които продават на нищожна цена, но с толкова изящество, че не мога да си ги представя без сълзи в очите.
А.Пуле, 1657
По пътя трябваше да минем през някогашната столица на България — София, която сега е само едно открито, приятно и многолюдно тържище, което по големина може да се сравни с град Вормс. Тя лежи на р. Искър в една плодородна и равна местност. Равнината наоколо не би могла да бъде обрисувана по-хубава и далеч надминава Лехското поле при Аугсбург, както с право пише за това Саломон Швайгер. Там има и много хубави черкви, ханища и бани, но улиците не са постлани. Къщите са направени изцяло от дърво и са покрити с дървени капаци. Сега в града живеят много българи, дубровничани, гърци, мюсюлмани и евреи, повечето от които се занимават предимно със занаяти и въртят голяма търговия. В този град се правят най-хубавите ямурлуци в Турция.
Хр. фон Власдорф 1660
Тук (с. Клисура) намерихме провизии: ечемик, сено, кокошки, погачи. Друг хляб освен погачи нямат.
...
Във Вакарел намерихме сено, ечемик, вино, яйца – най-необходимото. И тук имат само погачи.
....
Във Ветрен намерихме хубави плодове, круши и погачи, също и кокошки, ечемик, сено и вино.
...
Всички носеха за продан погачи, сено, ечемик, кисело мляко, извара, месо, а също така и круши. В много къщи имаха собствено вино за продан, младо винце.
...
Намерихме вино, хляб, сено, ечемик, кокошки, погачи, круши и свине.
Ханс Дерншвам, немец от Северозападна Чехия, търговец, 1553
Обедът и вечерята ни се състоеше от 1. Hush-meleh; 2. Български пилаф; 3. Чифт печени пилета. Това Hush-meleh, ако добре съм разбрал названието, е нещо като палачинка, която се състои от брашно и каймак или разбита сметана. На различните български трапези го поднасят в разнообразен вид, но навсякъде е вкусно, и на едно друго място, където беше най-малко вкусно, приличaше на дебел пудинг, доста тежък и с бучки неразбъркан каймак на повърхността; другаде образуваше 5—6 много тънки листа; напълно се отделят един от друг, като долните два са най-хрупкави като коричка на сладкиш, без следи от каймака, ако-действително беше пръхкавата съставка; друг един път предявяваше тънка, набраздена маса, с твърдостта на изгорена кора, лишена от всякаква мекота, и в този си вид подхождаше най-вече на моя пилаф. Българският пилаф вместо от ориз, се-прави от жито. То се вари, докато омекне и сетне се насища с някаква мазнина, било каймак, било мас, която не познавам, но едва ли е масло, тъй като тук не видях съоръженията за такъв вид производство. Струва ми се, че този вид пилаф в Англия се нарича firmitу. Тук, както и другаде сред българските ми домакини, птиците н хлябът се приготвяха на място: първите минаваха от курника в казана или върху шиша, а вторият от брашнения чувал в пещта — за времето от първата поява на госта, докато се разположи на масата.
Джереми Бентъм, англичанин, 1785
“Споменатите българи са от православната вяра. Хубав, скромен народ…Огнището, където правят целия си огън, се намира в стаята до вратата и е също като нашите камини, а не като татарските къщи. Над менсофата се намира прът, там окачват всичките си дрехи…Мъжете по облекло са почти еднакви с унгарците.Всички дрехи им са тесни. Жените им пък по носията си са почти еднакви с полските селянки. На гърдите си носят престилка, отрупана със сребърни и златни пфениги. Пръстите им са отрупани с пръстени. “/Из Дневника на Мартин Грюневег, 1582/
“Облеклото на мъжете-българи е почти същото като това на планинците от Оверн във Франция, с бродерия по бельото и ризата Изглеждат по-малко нещастни от нашите селяни, по характер изглеждат също по-кротки и по-общителни. ..Те са най-приятните от всички хора.“/граф Д'Отрив/
мдам, а трите български царства щяха да си водят граждански войни, докато не станат плячка на Унгария или Сърбия.
