Last roman

Между другото, ако те интересува механизмът на запис и пренос на информация при първите моилекули, можеш да прегледаш тази статия: http://xaoc.host22.com/Pages/Evolution-RNA_world_hypothesis.php

Мдам, владетелите траки от васалното Одриско царство са назначени за управители на Боспор от братята римляни. Иначе тук съм писал за него: http://traditsia.com/forum/showthread.php?t=3785

нах... да отидат. Иначе гледам че новата песен на дядя Шевчук бая ти се е усладила

Ей тия извънземни се задават по кината: http://www.ironsky.net/

значи мнението ти е необективно. Човекът просто пародира.

За любителите на апокалиптичния жанр - препоръчвам The Divide. За това как в условията на ядрен катаклизъм оцелелите в едно мазе загубват всякакви морални устои и скрупули в опитите си да оцелеят. http://www.thehollywoodnews.com/2012/03/31/the-divide-review/

Че какво й е на Сердючка-та. Сериозно ли я мислиш за травестит?

има теории, че русите/ругите са германско племе. Но ето и друго мнение /че става дума по-скоро за военна прослойка като викингите/; http://www.kladina.narod.ru/eliseev/eliseev.htm

Это просто имидж. Как и ТАТУ. Азис такой же 'пидорас' как и те две девчонки - лесбиянки. Просто в эстраде можно стать популярным только со скандалом /к стати русская передача о Азисе пошла ему только на руку/. Вот клип /конца 90-годов/, где Азис был совсем нормальным. Но так как только с хорошим голосом певцы популярными не становятся, приходится подаваться к гомосексуалам

ето още една интересна информация за способностите на тази алотропна форма на въглерода: http://chemistry.pmgbs.com/viewnews.php?id=14

айде, Радо, не гледай толкоз черногледо /демек металски/ на нещата.))

мдам, весьма известен и в Болгарии /уже 10 лет/, но вот и тематичный ответ Азиса /песенка Хоп/ на русские притязания: http://www.youtube.com/watch?v=1hYFAZ0CcLA&feature=related

"Пенков", айде да /вземеш/ спреш да пишеш с няколко ника. И без това повечето те знаеме като "Еньо", "Аспарух". "Атилкесе" и пр. "оригинални" прякорчета.

дружок - знаешь анекдот: - Мамо, а шо, была Киевская Русь? - Была, сынку, была ... - Так шо, мы все москали? - То не, то москали все хохлы.

да го подобряваме. Ей го има си спермобанки, ин витро оплождане и пр.

и най-бързо изоставеното.

Айде честит ви ден на космонавта:

Поздрави, можеш ли да кажеш заглавието на тази книга?

Просто в античността гръцкият бил международен език. По-преди в Месопотамия такъв бил шумерският.

а, интересното е - от кого са наречени 'така'))

не знам, но този език ще си остане в историята като мъртвороден именно поради липсата на народ, който да го говори. Днес международният език е английският, поради доминирането на западния свят. Кой знае, може би в бъдеще такъв ще е китайският. Но есперантото ще е пример за забавен феномен, съчинен от шепа скучаещи лингвисти-идеалисти.

Абе важното е, че правителството ни е подчертано римофилско, което ме изпълва с гордост и надежда, че Бат Борисиан ще е новият restitutor orbis:)))

Кучешкият проблем Откъс от "Книга за София" на Петър Мирчев Тайфи „кьопеци" кръстосвали улиците както във всеки османски град. Разнасяли щръкналите си кокали, виели от глад, зъбели се едно на друго и бягали с подвити опашки пред тоягите и камъните, запратени от деца и дюкянджии. Ръмжали от завист към охранените „сайбийни" кучета, които лаели на равни пресекулки зад високите зидове. Срещали се различни породи кучета — черни, жълти, бели хрътки, с къси уши, от вълча порода. Те стихийно се кръстосвали по сокаците и създавали хибриди, чужди на познатите кучеведски категории. Хилядите кучета били градско зло. В несметните бунища те намирали сгода за смрадливите си кучешки сборища, за свади за кокали. Разпространявали болестта бяс — ужас на тогавашното население. Побеснелите припкали с мътни очи и проточени лигави езици, виели от болка, преминавали от махала в махала, от село в село. Хапели хора и животни. От бяс пламвали цели области. Докато бъде открита ваксината на Пастьор, бесът бил мор. Ухапаните хора изгубвали разсъдъка си и умирали в неописуеми мъки. Днес той е победен. Остана само преносната употреба на думата. Трясъкът на войната накарал много турци да напуснат София. Уплашени, затичали се извън града и кучетата. Но да избягат от родния си град сторило им се тъжно — те се върнали и го изпълнили пак, но вече като столични песове. Пръв сигнал, че срещу тази кучешка напаст трябва да се вземат мерки, дал софийският губернатор. „Из града бродят всякакъв вид кучета, които се хвърлят на минаващите по улицата." Поискал, който има куче, да му сложи намордник, а онези, без намордник — да бъдат изтребени. За общинарите кучешкият проблем става неприятен. Кучетата сякаш подразбрали накъде вървят работите. Започнали да изчезват от улиците през деня. Докато било още светло, обикаляли покрайнините. Отивали и по-далеко. Настъпела ли нощта, настъпвали и те към града. Изпълвали улиците му, квичали, ръмжали, търсели храна. През цялата нощ градът се изпълвал от кучия лай на двете настървени групи — вързаните със синджир по дворовете и скитащите. В заседанието на 4 март 1881 година общинският съвет приел проект за унищожение на скитащите песове. Дали право на някой си Георги Владимиров да ги лови и избива. Уловеното куче трябвало да се държи от „предприемателя затворено известно време — три дни — на случай, че излезе сайбийско и се потърси. Предприемателят няма да претендира никакво възнаграждение освен кожите на убитите кучета. Процесите, каквито могат да се повдигнат от някого против предприемателя за неправедно убивание, ще се разглеждат на общо основание от мировите съдилища." Предприемачът Владимиров се оказал несериозен. Той изоставил задълженията си и договорът пропаднал. Столичните безстопанствени кучета продължили да скитат по улиците. Иречек бил претрупан с работа в министерството. У дома си работел до късно. Разчитал на нощната тишина. През май 1882 година пише в дневника си: „От Букурещ дошъл някакъв човек. Искал позволение да излови уличните кучета без пари, за кожата. Размножили се ужасно много! Край мене пак започнаха да вият при пълнолуние." Общинският съвет приел по-строги правила. В протокола на едно заседание четем: „Пред вид настъпилите горещини и поради скитанията на кучетата из града съветът намира за необходимо да се вземат следните мерки: 1. Строго се забранява на тези, които имат кучета, да ги оставят да се скитат из града без намордник (кошнички по устата). 2. Тия, които водят със себе си кучета, ако не щът да турят намордници, треба да ги водят вързани. 3. Приобретателите на опасните кучета като: овчарски, булдоците и др., треба не само да турят на кучетата си намордници, но още и да ги водят вързани. 4. Всяко куче трябва да има кожен или металически гердан с означение името и жилището на притежателя му. 5. В публичните места, каквито що са: градините, сборищата, кафенетата, гостилниците и тем подобни заведения, кучетата се допускат само вързани. 6. Тия, които имат кучета за вардене на дворовете и стоката си, требва да ги държат в дворовете си затворени или вързани и да не ги пущат по улицата нито денем, нито нощем. 7. Всяко куче, което се улови без намордник по улиците на града, ще се хваща и убива, а тези с гердан ще се държат три дена живи. За престояването на всяко уловено куче ще се взема по един лев на ден. 8. Щом се узнае, че едно куче е бясно, да се убие начаса." Този правилник имал задача да уреди положението на „сайбийните" кучета и да ги осигури от грешки. Той не стреля по целта — унищожение на „празноскитающите" кучета из града. Понесла се вълна на бяс. Сега вече софийският градоначалник бие камбаната: „Да се вземат най-строга мерки против скитающите кучета — нарежда той на общината, — тъй като имало случаи на побеснения между ухапаните лица." Общинският лекар, доктор Шишманов, прави бърз рапорт до общинския съвет: „Понеже върлуват по целия град кучета в голямо количество и понеже се появиха в Пловдив и даже по окръжните на града на доста близки села случаи на побеснения, предлагам почитаемият градски съвет да се разпореди беззабавно да се уничтожат тези безсайбийни кучета по града ни. Най-лесно средство ще бъде да замоли съвета спецерина господин Странски да отрови известно количество хлеба със стрихинин и да се наложи на жандармите да разнесат този ядовития хлеб по удобни места и да се погрижат, за да се изхвърлят лешовете далеко от града." Отровните хапки са приготвени, но кучетата, види се, разпознават жандарите, та бягат и не вярват на примамките им. Като не може с отрова — тогава куршум! — отсича господин кметът. На 20 януари 1884 година той издава заповед: „1. Като имам пред вид, че кучетата, които се скитат по улиците на града, гонени и примамвани от поставените от общинското управление ловци, бягат денем по краищата на града, а нощно време тия същите кучета се връщат в града и не са друго освен опасност за населението. 2. Като имам пред вид, че е съвършено неудобно да се хващат нощно време празноскитающите се кучета, и като имам пред вид, че всичките усилия, положени от страна на общинското управление за истребление по досегашний начин на празноскитающите без стопани кучета столицата е още по-пълна c такива, заради това, на основание на горното, разрешавам щото ловец на кучета, придружен от един жандарин, да убива с пушка кучетата по краищата на града." На кучетата е отворена война с огнестрелно оръжие! Тя била победоносна. Ловецът и жандаринът приклеквали, правели „пусии" и застигали с куршумите си копоите зад крайградските махали. Кучетата не бягали, защото вземали пушката за тояга, а тя им се чинела възкъса. Успехът на огневата акция породил щатната служба ,,кучеубиец". Пръв я заема някой си Милан Танкосич. Тази служба била кратковременна — от януари до септември 1884 година. На 14 септември на кучеубиеца Танкосич връчили кметски приказ, с който го уволнили. Останал извънщатен „кучкарин". Вместо месечна заплата било му заплащано за уловено куче. http://stara-sofia.blogspot.com/2009/07/blog-post_13.html

E тя темата е чепкана толкова дълго, че вече ми е безинтеренсо. И все пак накратко - поначало /дори и във времената на републиката/ 'римлянин' не е eтническа принадлежност, а социален статус, както и модел на поведение. Тъй като Рим бил основан от латински, етруски и сабински преселници от околните градове, ставайки гражданин на града, новозаселилият се получавал всички привилегии и задължения, свързани с това гражданство. Произходът и религиозната принадлежност били без значение. Важното е било да защитаваш интересите на Рим и да живееш по римски. Не случайно римляните измислили поговорката: ‚Си вивис Роме, Романо вивито море‘- „Ако живееш в Рим, прави като римляните“.

Пейстя на руски, щото в БГ няма кой да се сети да го преведе: Анонимное шуточное сочинение, по-видимому, IV в.: «Нет такого негодного писателя, который не нашел бы по себе и читателя… Платонова “Тимея” о числах, путях светил и гармонии мира не понимает, по собственному признанию, сам Туллий ‹Цицерон›, а завещание поросенка Визгуния Хрюкалона услаждает в школах целые толпы хихикающих мальчишек» (Иероним, «Предисловие к XII книге комментариев на Исайю»). Язык этого сочинения представляет собой смесь пародий на юридические формулы, поговорок, выражений, напоминающих детские считалки; чисто языковой юмор имен свиней отлично передан в переводе. Некоторые места двусмысленны: вместо «при чьем заклании», может быть, следует читать: «на свадьбе которой я не смогу присутствовать». В жалобах поросенка слышны отголоски формул каких-то языческих (возможно, христианских) молитв. В тексте присутствует рифма — явление, характерное лишь для поздней античности. «От Тебесты до Тергесты…» и т. д. — означает «по всему свету»; Тебеста — город в Северной Африке, Тергеста — нынешний Триест. Сим начинается завещание поросенка. Марк Визгуний Хрюкалон, поросенок, составил нижеследующее духовное завещание; поелику же собственноручно начертать не мог, с голосу моего писано. Кухарций-повар промолвил: — Подойди-ка сюда, доморазрушитель, землеразрыватель, беглый подсвинок: нынче я пресеку твою жизнь. Хрюкалон-поросенок ответствовал: — Ежели я худое что совершил, либо в чем-нибудь провинился, либо какую ни на есть посудину ногами своими покрушил, то прошу, господин повар, даровать мне жизнь. Пощади молящего. Кухарций-повар молвил: — Ступай-ка, малый, и принеси мне из поварни ножик, чтобы мог я пустить кровь такому-растакому поросенку. И был поросенок слугами схвачен и отведен на убоище за шестнадцать дней до календ месяца Луцерния, когда наливаются почки, в консульство Недосолия и Переперция. И, видя неминучую свою погибель, попросил отсрочки на малый час и вымолил у повара дозволение составить духовную. Призвал он к себе всю родню, дабы завещать каждому от харчей своих. И молвил так: — Родителю моему Свиносалию-Пожиралию отказываю и завещаю желудей тридцать модиев, и родительнице моей Хавронии-Хрюшке отказываю и завещаю лакедемонского жита сорок модиев, и сестрице моей, при чьем заклании мне уже не придется присутствовать, отказываю и завещаю ячменя тридцать модиев. А из останков моих оставляю и завещаю: башмачникам — щетину, задирам — макушку, глухим — ушки, стряпчим и болтунам — язык, колбасникам — кишки, мясникам — окорока, женщинам — ляжки, мальчишкам — пузырь, девчонкам — хвостик, кинедам — мышцы, скороходам и охотникам — бабки, разбойникам — копытца. А повару, коего имени и называть не стоит, завещаю пузо и пестик, которые принес с собою в хозяйство; и пусть его от Тебесты до Тергесты на веревке протащат в известное место. И приказываю воздвигнуть мне монумент и на оном золотыми литерами начертать: Марк Визгуний Хрюкалон поросенок прожил CMXCIX лет с половиной Ежели бы еще полгодика протянул то всю бы тысячу отмахал Вас же, отменные особы моей любители и жизни моей почитатели, молю с телом моим хорошо поступить, добрым фаршем из орехов, перца и меда хорошо начинить, дабы имя мое вовеки не забылось. Господа и родичи мои, при составлении завещания моего присутствовавшие, прошу вас, повелите оное скрепить. Свиносалий скрепил. Мясон скрепил. Тминношпиг скрепил. Колбасин скрепил. Окорокон скрепил. Сосисон скрепил. Супоросий скрепил. Сим завершается завещание поросенка. А ето и оригиналът: Testamentum porcelli Incipit testamentum porcelli. 1. M. Grunnius Corocotta porcellus testamentum fecit. quoniam manu mea scribere non potui, scribendum dictavi. Magirus cocus dixit: «veni huc, eversor domi, solivertiator, fugitive porcelle, et hodie tibi dirimo vitam». Corocotta porcellus dixit: «si qua feci, si qua peccavi, si qua vascella pedibus meis confregi, rogo, domine coce, vitam peto, concede roganti». Magirus cocus dixit: «transi, puer, affer mihi de cocina cultrum, ut hunc porcellum faciam cruentum». porcellus comprehenditur a famulis, ductus sub die XVI Kal. Lucerninas, ubi abundant cymae, Clibanato et Piperato consulibus. et ut vidit se moriturum esse, horae spatium petiit et cocum rogavit, ut testamentum facere posset. clamavit ad se suos parentes, ut de cibariis suis aliquid dimitteret eis. qui ait: «patri meo Verrino Lardino do lego dari glandis modios XXX, et matri meae Veturinae scrofae do lego dari Laconicae siliginis modios XL, et sorori meae Quirinae, in cuius votum interesse non potui, do lego dari hordei modios XXX. et de meis visceribus dabo donabo sutoribus saetas, rixoribus capitinas, surdis auriculas, causidicis et verbosis linguam, bubulariis intestina, isiciariis femora, mulieribus lumbulos, pueris vesicam, puellis caudam, cinaedis musculos, cursoribus et venatoribus talos, latronibus ungulas. et nec nominando coco legato dimitto popiam et pistillum, quae mecum attuleram: de Thebeste usque ad Tergeste liget sibi collum de reste. et volo mihi fieri monumentum ex litteris aureis scriptum: M. Grunnius Corocotta porcellus vixit annis DCCCC . XC. VIIII . S . quod si semis vixisset, mille annos implesset. 2. Optimi amatores mei vel consules vitae, rogo vos ut сum corpore meo bene faciatis, bene condiatis de bonis condimentis nuclei, piperis et mellis, ut nomen meum in sempiternum nominetur. mei domini vel consobrini mei, qui testamento meo interfuistis, iubete signari». Lardio signavit. Ofellicus signavit. Cyminatus signavit. Lucanicus signavit. Tergillus signavit. Celsinus signavit. Nuptialicus signavit. Explicit testamentum porcelli sub die XVI Kal. Lucerninas Clibanato et Piperato consulibus feliciter