IV легион "Скитика" на древноримската провинция Скития минор премина триумфално през Римския форум
По повод 2765- я рожден ден на Рим неделният пролетен ден на 22 април като че ли завъртя колелото на времето с две хилядолетия назад. На най-големия стадион за конни надбягвания "Чирко масимо" над 30 хиляди зрители успяха да видят невероятния древноримски кортеж, който прекоси централната част на града, отвеждайки участници и наблюдатели назад във времето, във вековете на великата Римска империя.
Стотици европейци, членуващи в около 50 клуба, дадоха начало на невероятния спектакъл по улиците на вечния град. Бяха представени различни ритуали и сцени, типични за древния Рим. Имаше интересни моменти като играта arpastum (наподобяваща, както футбол, така и ръгби), въпреки, че публиката предпочиташе историческите танци, гладиаторските борби и крайната битка. Необичайна беше демонстрацията на римско погребение от италианския клуб от Фано, но едни от най-аплодираните и снимани клубове беше нашият български клуб за ИСТОРИЧЕСКИ РЕКОНСТРУКЦИИ - СКИТИЯ МИНОР - IV ЛЕГИОН "СКИТИКА".
Малка Скития е античното наименование на днешна Добруджа. Територията е ограничена от делтата на река Дунав и обхваща степното причерноморско пространство, обитавано от скитски племена. Названието се употребява от 2 в. пр.Хр. до основаването на Дунавска България. След римските завоевания на Балканите територията ѝ е включена в римската провинция Мизия, а след разделянето ѝ – в Долна Мизия. По време на реформите на император Диоклециан е обособена в отделна провинция, като латинското ѝ наименование е Скития минор.
Находки от Малка Скития могат да бъдат видени в историческия музей на Каварна, където са изложени предмети, отразяващи културата на многобройните племена, населявали граничната провинция на Византийската империя.
През месец септември 2010 г. в град Добрич бе създаден първият клуб за римски исторически възстановки "Сдружение ЗА ИСТОРИЧЕСКИ РЕКОНСТРУКЦИИ - СКИТИЯ МИНОР - IV ЛЕГИОН "СКИТИКА", който в действителност е станувал през 1 в. на територията на днешна Добруджа. Председател на клуба е Радостин Колчев, който уточнява, че целта на клуба е не само да се популяризира военната част от римската история, а и цялостния културен живот по нашите земи от времето на римското доминиране.
В момента е изработена необходимата екипировка за оформяне на легионна контуберния (група от 10 човека), като вече има напълно оборудвани центурион, аквилифер (орлоносец), сигнифер (знаконосец), имагинифер (носещ портрета на императора), корницен (тръбач) и шестима легионери.
Самата група наброява общо 15 човека от Добрич и София. Членовете са различни по възраст и професия, но това, което ги обединява, е любовта към римската история и култура. Тъй като историческите възстановки са хоби на участниците, те сами влагат средства за закупуването или направата на необходимото снаряжение. Основната част от него (колани, апликации, ками, мечове, шлемове, щитове, копия, легионни знаци и символи) е изработена от самите членове на клуба с максимална точност. За прототипи използват съхранените изображения по барелефи, находки на римско военно снаряжение, литературни източници, тъй като идеята е да се впишат актуално в периода от началото на 1 век, пресъздавайки го възможно най-достоверно и реалистично. Паралелно с усъвършенстването на римската екипировка членовете създават и адекватно тракийско въоръжение за периода 4-2 в. пр. н.е. Част от членовете пък пресъздават хоплитско въоръжение от Гръко-Персийските войни.
Само за една година от своето основаване благодарение на високото ниво на адаптация клубът получава признание от много чуждестранни групи от Западна и Източна Европа, създавайки ценни контакти за по-нататъшно сътрудничество с тях. Клубът е вече част от голямото европейско риенакторско семейство след съвместното им участие с Legio X Gemina от Белгия през април 2011 г. в празненствата, посветени на честването на рождения ден на град Рим. Това е един от най-мащабните фестивали в Европа, където всяка година се събират около 3000 възстановчици.
Да в Египет нещата лека полека се влошават.
