Last roman

Честито, определено има нужда!

И за Саргон, още по-преди това. Което разбира се не означава, че българите имат нещо общо с Месопотамия.

Ник, придържай се към темата, стига спамил. В противен случай мненията ти ще бъдат изтрити.

пичове, темата се разми в някакви имагинерни демографски изчисления. Сигурни ли сте, че има смисъл да я продължавате /щото аз лично спрях да я следя още преди 10 страници, поради липса на съдържателност/?

Дяволът е в детайлите, друже. Цезар е пожизнен диктатор, но не иска да бъде смятан за монарх /макар че пожизнен диктатор си е точно това/. Просто думата 'rex' в Рим е изключително непопулярна, а носителят й винаги ще е изложен на опити за покушения /а убийците точно с това ще се оправдават/. Е, аристокрацията в края на краищата ликвидира Цезар и неговият приемник Август маскира още повече монархията, като се именува 'пръв гражданин', но фактически си присвоява властта на всички републикански институции: Imperator Caesar Divi filius Augustus, Pontifex Maximus /върховен жрец/, Consul XIII /Сенат/, Imperator XXI /армия/, Tribuniciae potestatis XXXVII /народ/, Pater Patriae /държава/. Та уж републиката де юре е жива, но де факто я управлява един човек /т. е. цар/. Е, след 3 века Диоклециан напълно отхвърля фасона и установява доминат /абсолютна монархия от източен тип/. Но тогава времената са други.

'Император' е титла за победоносен пълководец. Присъждали са я на всеки отличил се по време на война. Естествено титлата е тясно обвързана с монарха, защото той е главнокомандващ на войските, а армията се подчинява само на героични владетели. Юлий Цезар е диктатор /пожизнен/, Август въвежда титлата принцепс /най-първи/ и управниците след него се именуват именно така. Та Цезар реорганизира Републиката, унищожена в Гражданските войни, с цел да бъде подчинена на една личност. Август продължава и довършва неговото дело, а Тиберий и Клавдий укрепват Принципата. Докато Август се е правил, че се съветва със сенаторите и всъщност управлява от тяхно име и с тяхно съгласие, наследниците му отхвърлят тази маска. Било то поради лична неприязън към деградиралата аристокрация, било поради това, че режимът вече укрепнал достатъчно и нямало смисъл да се съобразяват със Сената, при положение че се опира на войската. Истинската сила, която утвърждавала и сваляла императорите поне до 70 г. била елитната преторианска гвардия. Когото подкрепяла тя, той владеел и Рим.

Определено влиянието на майка му Ливия, нещастната раздяла с жената която обича /Випсания/, а и натрапения брак с дъщерята на Август /Юлия/ чието развратно поведение Тиберий откровено презирал, самоволното му оттегляне на Родос, не спомогнали у него да виреят топли чувства към околните.

Нещо май прекалено много зациклихме в 'родови разсъждения' и поотклонихме темата от същината й.

Проблемът е, че империята не може да се разширява безкрайно, нито да води дълги войни. Те са скъпи и изтощителни. Август разширява империята до Дунав и Рейн /едни от успешните му пълководци са именно Тиберий и брат му Друз/. Легионите стигат дори до Елба. Но едно е да завладееш големи територии, съвсем друго е да ги удържиш. По времето на Август сме свидетели на няколко големи въстания. Две в Галия, "Илирийска война" от 6 до 9 г. и за капак на всичко в Германия през 9 г. са унищожени три легиона и всички отвъдрейнски територии са загубени. А Тиберий се ограничава с отбраната на завладените територии и фортификацията им. Мисля че се е справил успешно, след като Август се е отказал от по-нататъчна експанзия. Пък и то реално нямало чак толкова богати и значими врагове за покоряване. Колкото до Сеян - естествено е, че обвиненият в заговор срещу императора /т. е. държавата/ бива екзакутиран, често и семейството му постига тази участ. Това си е практика още от републиканско време. Разбира се законът за обида на величието /въведен от Тиберий/ е нещо ново, но явно сенатската опозиция е била все още доста силна и е трябвало да бъде приведена в покорност от новия ред. И естесвено е, когато си заобиколен от зложелатели и нелоялни лицемери, да си доста подозрителен. Така че не можем да виним Тиберий в прекомерна враждебност и отчужденост.

За мен Тиберий определено е пример за стабилен държавник, може би прекомерно строг, но в никакъв случай не е чудовището, което го изкарват просенатските историци, или по-точно бих ги охарактеризирал - 'ловци на слухове' /Светоний и Тацит/. От друга страна имаме двама източника, където мнението за него е коренно противоположно /Веллей Патеркул и Филон Александрийски/, така че не бих взимал писърце пикантериите около живота му. Причината образът му, а и този на цялата Юлиево-Клавдиева династия да бъде очернен толкова гротескно е сенатската опозиция, която искала властта да й бъде върната отново, както и жаждата животоописанието на всяка известна личност да бъде вмъкната по някоя клюка. Хората обичат сплетни за силните на деня, без значение доколко са достоверни слуховете. Всичките историци, които се изказват негативно за Тиберий живеят след неговата кончина /Тацит даже не е бил роден/ и наред с известна фактология примесват и доста свободни разсъждения /да не кажа клевети/. Та обективно погледнато Тиберий е талантлив пълководец, укрепил римската власт по поречията на Рейн и Дунав; добър икономист - скромен и неразточителен. Но е описан съвсем нарочно като жестоко чудовище, което на старини мърсувало с деца на изолиран остров /въпреки че болният 80-годишен император стоик, заминал да се лекува на Капри едва ли е могъл да извърши и половината подвизи, които му приписват/. Естествено след императора мизантроп и останалите му представители са 'окачествени' подобаващо - Калигула е луд, Клавдий е идиот, Нерон е артист и майкоубиец. Начин да унижиш старата династия, за да се подмажеш на новата. Та източниците трябва да се четат критично. Лошото е, че тези, които са достигнали до наши дни, обикновено са писани едностранчиво и не особено достоверно.

Прекрасно създание, нали? Твой ред е!

Моето становище е, че въпреки грешката на болния, би трябвало да му бъде оказана лекарска помощ, стига да е здравноосигурен. Но от такива хипотетични случаи в края на краищата полза няма.

"Цивилизациите" - Фелипе Фернандес-Арместо.

Морска крава?

Нещата не опират до 'въртене', а до статистическа достоверност, каквато в момента не е значима, така че е рано да бързаме с изводите.

Libya's thirst for 'fossil water' By John Watkins BBC World Service Phase III is now nearing completion Libyans like to call it "the eighth wonder of the world". The description might be flattering, but the Great Man-Made River Project has the potential to transform Libyan life in all sorts of ways. Libya is a desert country, and finding fresh water has always been a problem. Following the Great Al-Fatah Revolution in 1969, when an army coup led by Muammar Al Qadhafi deposed King Idris, industrialisation put even more strain on water supplies. Coastal aquifers became contaminated with sea water, to such an extent that the water in Benghazi (Libya's second city) was undrinkable. Finding a supply of fresh, clean water became a government priority. Oil exploration in the 1950s had revealed vast aquifers beneath Libya's southern desert. According to radiocarbon analysis, some of the water in the aquifers was 40,000 years old. Libyans call it "fossil water". The quality of life is better now, and it's impacting on the whole country Adam Kuwairi, GMRA After weighing up the relative costs of desalination or transporting water from Europe, Libyan economists decided that the cheapest option was to construct a network of pipelines to transport water from the desert to the coastal cities, where most Libyans live. Proud nation In August 1984, Muammar Al Qadhafi laid the foundation stone for the pipe production plant at Brega. The Great Man-Made River Project had begun. Click here to see a map of the pipeline network Libya had oil money to pay for the project, but it did not have the technical or engineering expertise for such a massive undertaking. Foreign companies from South Korea, Turkey, Germany, Japan, the Philippines and the UK were invited to help. It is impossible not to be impressed with the scale of the project In September 1993, Phase I water from eastern well-fields at Sarir and Tazerbo reached Benghazi. Three years later, Phase II, bringing water to Tripoli from western well-fields at Jebel Hassouna, was completed. Phase III which links the first two Phases is still under construction. Adam Kuwairi, a senior figure in the Great Man-Made River Authority (GMRA), vividly remembers the impact the fresh water had on him and his family. "The water changed lives. For the first time in our history, there was water in the tap for washing, shaving and showering," he told the BBC World Service's Discovery programme. "The quality of life is better now, and it's impacting on the whole country." To get an idea of the scale of the Great Man-Made River Project, you have to visit some of the sites. The Grand Omar Mukhtar will be Libya's largest man-made reservoir Libya is opening up, but it's still hard for foreign journalists to get visas. We had to wait almost six months for ours; but once we arrived in Libya, Libyans were eager to tell us about the project. They took us to see a reservoir under construction at Suluq. When it's finished, the Grand Omar Mukhtar will be Libya's largest man-made reservoir. Standing on the floor of such a huge, empty space is an awesome experience. Concrete walls rise steeply to the sky; tarring machines descend on wires to lay a waterproof coating over the concrete. Further west along the coast is the Pre-Stressed Concrete Cylinder Pipe factory at Brega. This is where they make the 4m-diameter pipes that transport water from the desert to the coast. Libyans are gaining experience and know-how, and now more than 70% of the manufacturing is done by Libyans Ali Ibrahim, Brega pipe factory It's a modern, well-equipped factory, built specially for the Great Man-Made River Project. So far, the factory has made more than half a million pipes. The pipes are designed to last 50 years, and each pipe has a unique identification mark, so if anything goes wrong, engineers can quickly establish when the pipe was made. The engineer in charge of the Brega pipe factory is Ali Ibrahim. He is proud that Libyans are now running the factory: "At first, we had to rely on foreign-owned companies to do the work. "But now it's government policy to involve Libyans in the project. Libyans are gaining experience and know-how, and now more than 70% of the manufacturing is done by Libyans. With time, we hope we can decrease the foreign percentage from 30% to 10%." Opening markets With fossil water available in most of Libya's coastal cities, the government is now beginning to use its water for agriculture. Over the country as a whole, 130,000 hectares of land will be irrigated for new farms. Some land will be given to small farmers who will grow produce for the domestic market. Large farms, run at first with foreign help, will concentrate on the crops that Libya currently has to import: wheat, oats, corn and barley. Libya also hopes to make inroads into European and Middle-Eastern markets. An organic grape farm has been set up near Benghazi. Because the soil is so fertile, agronomists hope to grow two cereal crops a year. Water is seen as key to the country's future prosperity It is hard to fault the Libyans on their commitment. They estimate that when the Great Man-Made River is completed, they will have spent almost $20bn. So far, that money has bought 5,000km of pipeline that can transport 6.5 million cubic metres of water a day from over 1,000 desert wells. As a result, Libya is now a world leader in hydrological engineering, and it wants to export its expertise to other African and Middle-Eastern countries facing the same problems with their water. Through its agriculture, Libya hopes to gain a foothold in Europe's consumer market. But the Great Man-Made River Project is much more than an extraordinary piece of engineering. Adam Kuwairi argues that the success of the Great Man-Made River Project has increased Libya's standing in the world: "It's another addition to our independence; it gives us the confidence to survive." Of course, there are questions. No-one is sure how long the water will last. And until the farms are working, it's impossible to say whether they will be able to deliver the quantity and quality of produce for which the planners are hoping. But the combination of water and oil has given Libya a sound economic platform. Ideally placed as the "Gateway to Africa", Libya is in a good position to play an increasingly influential role in the global economy. http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/4814988.stm#story

Китайците си имат своя цивилизация. На тях чуждо не им трябва. Макар че ето нелош фантастичен роман, илюстриращ какво би станало, ако Китай завладее Земята: http://chitanka.info/text/17248

Не е лесна и твоята

Напълно вярно заключение, бай Южняк. 'Много знание - много мъка', или както пишеше на стената на факултета ми едно време - 'който много мисли го нападат глисти'.

Само /и единствено/ ЦСКА!

Това не са дори 30 човека - минимумът за някаква статистическа достоверност в едно проучване. Отделен е въпросът че за генетични изследвания и това число е малко.

любимият лаф на един мой приятел е; 'откакто мъжете захвърлиха мечовете си, светът изпедерастя'.

каквото и да значи този 'термин'.