-
Брой отговори
15759 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
465
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Last roman
-
доста смели предположения на базата на недоказано сходство. По логиката на това 'опростяване' можеш и някой японски йероглиф до IYI да го сведеш.
-
Деревья каури расскажут о климате за последние 30 тысяч лет http://www.infox.ru/science/past/2010/04/08/kauri_climate.phtml
-
Много рядко слушам радио. За Хоризонт - да не говорим. За качествата им на 'източник на информация' - без коментар. Всъщност покритието на нашите радиа е на много ниско ниво. И е учудващо и дразнещо, как на 10-20 км от София, разнообразните станцийки изчезват, а в ефира се нанасят румънски, македонски, сръбски, турски и гръцки еквиваленти /в зависимост от посоката в която пътуваш/.
-
Нещо целта на играта /свелих си хегемонията 268 г./ ми убягва. Но аз играя предимно на стратегии.
-
За расизъм в Древен Рим не бих говорил, защото такъв няма. Римската империя е мултиетническа и там няма значение какъв си по произход и цвят, а дали се държиш като римлянин или не. Глишев, бай Мавриций, като е бил чернокож, това пречило ли му е на кариерата в армията? Или на Лузий Квет - мавър по произход и командващ мавританските части по времето на император Траян. Или пък по-малко мургавия Филип Арабина, доредил се до императорското място. Грешката ти /а и тази на Аспанддиат/ идва оттам, че се опитвате да приложите съвременните критерии за расизъм спрямо една древна държава, без да сте наясно с начина на мислене на римляните и отношенията в обществото тогава. В римската държава нямало дискриминация по цвят на кожата, верозповедание или етнически произход. За да изпълняваш обществени задължения и да заемаш държавни постове е трябвало да си римски гражданин, което е нормална практика и за всяка днешна държава. Т. е. противоречие, доколкото го е имало, е било между римските граждани и негражданит, които се стремели да получат гражданство с произтичащите от това привилегии. В това отношение времената на любимата ви Република /до 1 в. пр. н. е./ са били 'най-дискриминационни', защото тогава властта била съсредоточена в ръцете на няколко богати патрициански фамилии. Това разбира се довело до съответното противодействие и вече през 4 в. пр. н. е. плебеите извоювали правото да избират народни трибуни, които да защитават интересите им пред Сената и да налагат вето на неугодните решения. С разрастането на завоеванията на Рим, нарастнали и противоречията между него и италийските му съюзници, които солидарно споделяли тежестите на войните, но нямали граждански права. След "съюзническата война" /91 - 89 г. пр. н. е./ всички жители на Италия получили римско гражданство. По време на императорите, римско гражданство започнали да получават и лоялните към Рим провинциали /ибери, гали, гърци, сирийци/, а техните аристократи получили достъп до Сената. Пръв Цезар направил тази крачка, като удвоил броя на сенаторите, попълвайки местата с неиталийци. С времето гражданите от неримски произход започнали да станават дори императори /особено след 68 г., когато повечето владетели са от романизираните провинции/. Например Траян по произход бил испанец, Септимий Север - пуниец, Елагабал - сириец, Максимин - тракиец, Требониан - гал, Диоклециан - илириец /а баща му пък бил освободен роб/. Като финал на 'антидискриминационната' римска политика мога да посоча 212 г., когато Каракалла дарил римско гражданство на всички жители на империята и всякакви различия между Италия и останалите провинции окончателно изчезнали.
-
А по-добре ли е да гориш хората на клада, само защото имат в дома си черна котка или прилепи?
-
И в двата случая - от трън та на глог.
-
Ами чакай първо да видим кой се е къпел, а кой не: Для тех, кто Апостольские Правила подзабыл, правилами Трулльского («Пятошестого», 691 — 692 г.) Вселенского Собора бывшее 11-ое правило было подтверждено: запрещено пользоваться услугами врачей-иудеев и, опять же, мыться с евреями в одной бане. Заодно, как пережитки язычества, запрещались, гадания, карнавалы ряженых, и даже ученые медведи. Позже фраза «обвиняемый был замечен принимающим баню» стала обычной в отчетах инквизиции, как несомненное доказательство ереси. http://malech.narod.ru/evr2.html
-
Нека не издребняваме и не се хващаме за думата, ей така, за спорта. Където има предградия, има и градове. нали така.
-
Цивилизацията позволява на градския човек да не полага труд, необходим за оцеляването или прехраната му.
-
Хераклея Синтика http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/SMF/index.php?topic=505.0;wap2 Имало е някакъв проект за 'устойчив културен туризъм' преди три години... Май и той е останал в сферата на добрите намерения.
-
брей, пробвали сте се да копирате RTW.
-
Светлина в края на тунела за пловдивския хиподрум: http://www.stroitelstvoimoti.com/?lang_id=1prm=newsnews_id=6301&prm=news&rub_id=13&news_id=7801&page=
-
Покай се, упадъчни капиталисте, преди червения мечок да те е погнал: http://www.youtube.com/watch?v=DEjWPO7eobw
-
Изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик, дечица на майка робиня тревожна и жертви на подвиг чутовно велик - далеч от родина, в край чужди събрани, изпити и бледни, в порутен бордей, те пият, а тънат сърцата им в рани, и пеят, тъй както през сълзи се пей. Те пият... В пиянство щат лесно забрави предишни неволи и днешни беди, в кипящото вино щат спомен удави, заспа ще дух болен в разбити гърди; глава ще натегне, от нея тогава изчезна ще майчин страдалчески лик и няма да чуват, в пияна забрава, за помощ синовна всегдашния клик. Кат гонено стадо от някой звяр гладен, разпръснати ей ги навсякъде веч - тиранин беснеещ, кръвник безпощаден, върху им издигна за всякога меч; оставили в кърви нещастна родина, оставили в пламък и бащин си кът, немили-недраги в далека чужбина, един - в механата! - открит им е път. Те пеят.. И дива е тяхната песен, че рани разяждат ранени сърца, че злоба ги дави в кипежа си бесен и сълзи изстисква на бледни лица... Че злъчка препълня сърца угнетени, че огън в главите разсъдък суши, че молния свети в очи накървени, че мъст, мъст кръвнишка жадуват души. А зимната буря им сякаш приглася, бучи и завива страхотно в нощта и вихром подема, издига, разнася бунтовната песен широко в света. И все по-зловещо небето тъмнее, и все по се мръщи студената нощ, и все по-горещо дружината пее, и буря приглася с нечувана мощ... Те пият и пеят... Отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик, дечица на майка робиня тревожна и жертви на подвиг чутовно велик - далеч от родина, и боси, и голи, в край чужди събрани, в порутен бордей, те пият - пиянство забравя неволи, и пеят, тъй както през сълзи се пей.
-
в шеги и закачки вечерта минува.
-
хубава статия за Епаминонд /на руски/: http://www.roman-glory.com/delbruck-epaminond
