Да започнем с Тоба - може би най-важният за човешката еволюция вулкан, изригнал преди 71 000 години и едва не ни заличил:
http://www.bradshawfoundation.com/stanley_ambrose.php
Ето и информация на български:
Езерото Тоба. Намира се в калдера на гигантски древен вулкан и е най-голямото и дълбоко езеро на Югоизточна Азия. Дължината му е 100 км, ширината 40 км, площта 1145 кв.км. Дълбочината на езерото е повече от 520 м. В центъра му е разположен остров Самосир (530 кв.км, приблизителна големина колкото Сингапур). На остров Самосир има още едно езеро - Содохони, с неголям размер. Повърхността на Тоба се намира на височина 906 м над морското равнище. Някога нивото на водата е било с още 150 м по-високо и в наши дни просължава да се снишава.
Езерото Тоба е интересен природен феномен по много причини.
Първо, то се намира на остров Суматра, а не на континент, както повечето езера. Наистина и остров Суматра не е малък - 1700 км дължина.
Второ, неговата форма е необичайна, то е пръстеновидно. В центъра му има остров Самосир. И това е най-големият остров в света, намиращ се в езеро, което пък е нас остров.
Трето и най-интересното, това е неговият произход. Цялото това 100 км езеро представлява една единствена калдера, т.е. пропадане в земната кора с вулканичен произход.
Мегавулкани- най-деструктивната сила на нашата планета. Мощността на изригването им е хиляди пъти по-голяма отколкото при обикновените вулкани. Такива спящи "чудовища" на земята са няколко: мегавулкан Тоба на остров Суматра, Камчатския мегавулкан на полуостров Камчатка, Йелустонския супервулкан и Лонг Велн в западните Щати, мегавулкан Таупо в Нова Зенландия.
Обикновено вулканите имат форма на конус. Мегавулканите, това са огромни калдери - кухини, намиращи се под земната повърхност, които постоянно се пълнят с издигаща се от земните недра течна магма. Когато калдерата се напълва, налягането на магмата се увеличава и в един не особено прекрасен момент всичко това се изхвърля навън. За разлика от обикновените вулкани, супервулканите са скрити, те не се проявяват като планини от типа на Етна. И те са хиляди пъти по-мощни. При избухване на мегавулкан грамадни територии се покриват с метрове слоеве горяща лава, небето над цялата Земя се покрива с черни гъсти облаци, средната температура пада на 5-10 градуса и настъпва ядрена зима. Едно успокоение, че такива изригвания са изключително редки и се случват веднъж на няколко стотин хиляди години.
Последното изригване на мегавулкан се е случило преди 75 хиляди години. На мястото, където сега е Суматра, тогава е избухнал супервулкана Тоба, десет хиляди пъти по-мощен от Етна. Средната тепература на Северното полукълбо паднала на 10 градуса. Населението на Земята е намаляло 10 пъти, три четвърти от от растителния свят на Северното полукълбо е загинал.
Днес американските учени провеждат интензивни изследвания на супервулкана в Йелустонския парк. Пред човечеството стои въпроса как да се спаси от изригване на мегавулкан или да намали последствията от неговата разрушителна дейност. Учените смятат, че да се предотврати изригването е невъзможно.
За разлика от обикновения вулкан, мегавулканът представлява не планина, а падина, наречена калдера. Падината има толкова гигантски размери, че тя може да се разгледа само от височина няколко десетки километра. При супервулкана няма кратер, той е заменен от тази многокилометрова калдера. Супервулканът не изригва, а по-точно се взривява и неговият взрив по мощност превъзхожда обикновените вулкани много хиляди пъти. По сила и по последстия той е равен на удар с астероид средни размери. И още две разлики, супервулкани на Земята са много по-малко от обикновените и се взривяват значително по-рядко.
Как се образува калдерата?
Някои вулканолози смятат, че супервулканите са произлезли от най-древните земни вулкани. Размерите на обикновените вулкани са значителни, затова те се виждат от много километри. Но размерите на мегавулканите са толкова големи, че от Земята не могат да се обхванат. Калдерите могат да се видят само от самолет или спътник. Трудно е даже за човека да си представи, че тази огромна следа е изригвала милиарди тонове възпламенени камъни и лава и милиони кубически метра отровен сероводород.
Супервулканите се образуват ако магменият резервоар с голяма вместимост е разположен близо до повърхността на земята, на дълбочина до 10 км. При неголяма дълбочина 2-5 км резервоарът притежава огромна, до няколко хиляди кваадратни километра площ.
Първото изригване на мегавулкана прилича на обикновеното, но е много по-мощно. Понеже разстоянието от резервоара на магмата до земната повърхност не е голямо, магмата излиза не само през основния отвор, но и през образуващи се на много места пукнатини в земната повърхност. Вулканът започва да избухва с "цялото си тяло".
Супервулканът това не е просто изливане на много километри лава, а също и пирокластически потоци - облаци на много хиляди километри, милиарди тонове опасни газове в атмосферата, земетресения. Това е практически най-страшното, което може да се случи на нашата планета, с изключение на космическите катаклизми.
В повечето случаи калдерата се напълва с вода и се образува вулканично езеро. За такива езера е характерно повишената температура и високата концентрация на сяра. А резервоарът наново се напълва с магма, налягането на която непрекъснато расте до следващото изригване.
Последно е било изригването на Тоба в Суматра, преди 75 хиляди години. Последствията от взрива са били катастрофални. Някои учени твърдят, че това изригване е върнало земята в еволюционен план назад с 2 милиона години. Тогава от земните недра са били изхвърлени хиляди кубически километра лава. Това количество е достатъчно да покрие територията на цяла Русия с осем-сантиметров слой лава. След взрива изпод земята със свръхзвукова скорост се издигнал стълб от газ и пепел, който почти мигновено е достигнал края на стратосферата до 50 км. За три денонощия на повърхността се изляли повече от 2800 кубически километра магма, застинала в десетки метра дебелина. Във въздуха се издигнали гигантски нажежени облаци пепел. Те се движели със скорост около 400 км/ч, стопявайки по своя път камъните и подпалвайки всичко живо. След изригването на територия с радиус 300 км няколко седмици падала безцветна пепел. Изхвърлената в атмосферата пепел закрила Слънцето за 6 месеца. На планетата започнала "ядрена зима" или мини-ледников период. Средната температура паднала на 11 градуса, загинали 5 от всеки 6 живи същества на планетата . Оцеляли 3000 до 20000 човека, като до изригването населението на земята е било милиони. В Индия има отложена пепел от вулкана с дебелина 6 метра.На мястото на взрива се образувала калдера с площ 1775 кв. мк , която по-късно се запълнила с вода и се образувало езерото Тоба.
Вулканът Тоба е разположен в един от най-сеизмоопасните райони на Земята. Според учените именно в централната част на Суматра се е намирал епицентърът на най-силните земетресения от 26 декември 2004 (9 степен по Рихтер) и от 28 март 2005 г. (8,7 по Рихтер)
По думите на професор Рей Кас (Ray Cas), сътрудник на геологическия факултет на университета Monash , Австралия, тези земетресения могат да се асоциират с бъдещо избухване на мегавулкана Тоба. Супервулканите представляват огромна опасност за човечеството. Днес населението е много по-многочислено и жертвите ще бъдат много повече. Освен това последващият миниледников период ще обрече на глад оцелелите, поради невъзможност за развитие на каквото и да е земеделие за няколко години. "Единственото с което може да се сравни, това е сблъсък на земята с голям астероид. "-заявил Кас. Австралийският учен подчертава, че изригване на Тоба може да има в близките години, след 50 или 1000 години, но рано или късно то ще се случи.
Остава въпросът: винаги ли мегавулканите са били редки геологически явления, или някога, в епохата на бурна геологическа младост на нашата планета те относително често са разтърсвали нейното тяло? Свързано ли е тяхното възникване с периода на т. нар. "повишена вулканична активност" на плланетата? Отговорите на тези въпроси предстои да бъдат намерени.
Бъдещата съдба на всеки мегавулкан може да бъде различна. Той може мирно да спи, превръщайки се в езеро, може да стане източник на горещи термални извори, може понякога да изригва с неголяма сила и да обрзува вулканични конуси. Но може и да изригне още веднъж. Всичко зависи от процесите, развиващи се в неговите недра.
http://flyovertheworld.blogspot.com/2008/09/blog-post_14.html
Мисля, че тезата, че римляните губят от месоядните варвари е несъстоятелна. има далеч по-решителни фактори от хранителния режим, които са оказали влияния на упадъка на империята /пък и на нейна страна срещу дивите си събратя са се биели същите романизирани варвари/. Като пример мога да посоча едрите глиганоядни келти, опердашени за 8 и кусур години от шепа дребни римляни, пийващи за отскок енергийната напитка на древността - поска.
