Last roman

Аз пък викам тая година да вдигнем масова наздравица за Трифон Зарезан.

според мен този раздел от форума трябва да се затвори.

Така и така заговорихме на тази тема, та да пейстна една покъртителна /поне за мен, де/ статия: Историческа справка Римският град Рациария възниква в началото на I в. от н.е. като военен център на мястото на по-старо мизийско поселение. Името си получава вероятно от император Веспасиан (69 - 79 г.), който полага големи грижи по укрепването на долнодунавския лимес и по организирането на дунавската флотилия, на която Рациария е една от главните станции. В чест на победата си над даките, император Траян издига мизийска Рациария в колония Улпия Траяна Рациария. Градът се развива като голям занаятчийски център, като златарството заема почетно място. Археолозите са открили над 50 различни по вид и характер златни и сребърни накити. Освен при разкопките на погълнатите от вулканичната дейостот на италианските градове Помпей и Херкулан, единствено при Рациария е открито златно находище в жилище. В Рациария е било широко застъпено бронзолеарството, грънчарството, обработката на олово, стъкло и кост. Повече от два века (II - IV в.) Рациария е най-значителният военен и стопански център на земите на днешна Северна България, здрав опорен пункт на римската култура и цивилизация. Тук е една от шестте императорски оръжейници. Блестящата градска култура се долавя в склуптурите, художествено изработените надграбни плочи и саркофази, в архитектурните фрагменти и изящните многоцветни мозайки, разкрити по време на редовните археологически разкопки. Рациария е проучвана за пръв път от Ф. Каниц през 1862 г. След близо 30 години през Арчар минава В. Добурски, който на база архитектурни фрагменти извлича данни за вътрешвната уредба на града. Единствената студия, проследяваща историческото развитие на този значим римски град, принадлежи на проф. Велизар Велков. Редовните археологически проучвания са прекратени през 1991 г. поради липса на средства. Не е разкрит тракийският период на града, за който изворите категорично говорят. Неоткрит е и средновековният период на града, за който има данни от намерени керамики. Иманярските набези през последно време очертава Рациария като многократно по-голям град, отколкото се откривал при всички археологически разкопки. По материали на Исторически музей - Видин Ужасна битка кипи при Рациария. Разузнаването върви напред с металотърсачи в ръце, след тях пъплятят лековъоръжени иманяри с кирки и лопати и подкопават хилядолетните стени на античния град. Тежковъоръженият ариегард довършва всичко с верижни трактори и фадроми. И камък върху камък не остава! Римският град е пален и разрушаван от варвари, после от хуни, накрая, през 586 г. е опожарен от авари. Но все пак за потомствата бяха останали безчет ценни антики. След днешните видински иманяри не остава нищо. Абсолютно нищо! Защото те не се интересуват от друго, освен от златни накити и монети. И тежките машини раздробяват, изпомачкват, разхвърлят и унищожават всичко на дълбочина 4-5 м., понякога и повече метри, т.е. до т. наречения “стерилен пласт”, който е под всичко, до където е достигал човекът. Площи, което архиелогическите експедиции са разкрили за 15 години, иманярите разравят за няколко часа. Но докато архиеолозите работят с четка и шпакличка, за да не се увреди нито квадратен сантиметър от безценните старини, то иманярите умишлено трошат всичко - зидове, стени, покриви, канализации, съдове - само и само да не пропуснат някъде, в което може да има скрита златна монета или бижу. Затова след архиеолозите остават паметници на културата, а след иманярите остават камари от пръст, размесена с натрошени мраморни колони, унищожени мозайки, смачкани човешки черепи и кости! Треската за злато е подлудила не само хората от близкото с.Арчар, а и от дълбочината на страната. Купуване или наемане на земеделски земи или на площи в селото е взело огромен размер. Новите собственици или наематели пък наемат ромите от арчарската махала, които копаят ден и нощ. През последнитте седмици копаенето добива измерения на бригадирско движение - наред с стотиците размахващи кирки и лопати буботят непрекъснато и тежки машини. Един такъв голям античен град има какво да даде на иманяра. Затова надпреварата там е така голяма. Хората, които рият, са толкова, че случаен човек може да помисли, че се работи на национален обект. От 1952 г. до 1962 г. под ръководството на проф. Велизар Велков са разкрити два некропола (гробища). Златотърсачите само за една седмица откриват и основно прекопават нов некропол, като, разбира се, всичко е унищожено. Археологическите проучвания на екипа на професора установяват, че Рациария е заемал високото плато, заградено от юг и изтог от р. Арчарица, а от север от Дунав и е с размери 1500 на 400 м. Иманярската офанзива за нула време очерта един град МНОГОКРАТНО по-голям от предполагаемия. Тази информация обаче излиза безкрайно скъпа на историята. Защото освен тази информация, май няма да остане нищо за доказателство! Така ужас може да побие човек, ако тръгне из иманярските “разкопки” на Рациария. Откритият от тях некропол в края на местността “Парлозите” е един низ от разкопани гробове и гробници (виж снимка). Изградените преди близо 2000 г. от камък, тухли и мазилка гробници сега до една са разрушени, а костите и черепите на скътаните в тях почиващи граждани на Рациария са разхвърляни навсякъде. В единния ден някои от иманярите бе наредил в редици и на кубчини стотици и стотици чрепи, наподобявайки библейското “Лобно място” (от староб. “лоб” - череп). На следващия ден обаче в друго настроение други иманяри вече бяха натрошили черепите тачно както амфорите и другите антични съдове, съпътствали в мъртавците в задгробния им живот. И парчета от тях се валяха сред зъби, части от черепи, прешлени и кости. Според Закона за музеите и паметниците на културата в района на античния град никой няма право да влиза. А пък в с. Арчар и нивите около Рациария, никой собственик не може да копае дупка (било да сади дърво или да прави клозет) без да присъствува археолог. В момента както много от дворовете в Арчар, така и поляните западно около селото, са обсипани от кратери. Просто не може да се намери неразкопано място. Хората, отиващи на полето с косата, непременно носят и металотърсач и лопата. Буквално след комбайните вървят верижни трактори и фадроми, които започват да копаят и търсят злато. “Изчакахме осем години след закриването на турските гробища край Арчар и започнахме разкопки на един много интересен обект. Стигнахме до един фантастично добре запазен VI век, което означава, че надолу - V, IV, III, II, I векове ще бъдат още по-добре запазени. Сега всичко това е разкопано, разбито, напълно разрушено и размесено. Както се вижда от огромните купчини камъни, тухли и керемиди, сега са унищожени множество сгради, сигурно и архиологични ценности -в кубчините наред с прясно натрошени мраморни колони, се откриват материали от мозайки, антични стъкла от прозорци и частици от какво ли не. Но всичко е унищожено! Никога в живота си не съм виждала такова затриване на паметници на културата!” - споделя дългогодишната археоложка на Рациария Антоанета Николаева. - Иска ми се да напусна работа, за да не виждам тази гледка там!” В един доклад на видинския исторически музей четем: “Началният етап на археологическото проучване на Рациария доказва голямото й значение на най-богат градски център в Долнодунавския басейн. Непосредствено под сегашната повърхност започва културният пласт, който достига до 3 м и който дава добри надежди, че при бъдещи разкопки ще бъдат открити големи площи от територията на антична Рациария.” Иманярските разкопки наистина откриха непредполагаемо големи площи от града. Но същевременно и ги унищожиха. Така че оттук нататък ще важат само думите на поета, който (макар и по друг повод) е казал: “Потомци, вий напразно ще се ровите!”. ВЛАДИМИР Савов Разрушителните набези в Рациария ще са предмет на разследване и в следващите броеве на “НИЕ”. Защо всичко това става пред лицето на полицията? Защо отговарящия за Рациария властоимеющ г-н кметът на Димово Тодор Илиев нехае? Какво иска една охранителна фирма, за да държи по око Рациария? Защо поземлената комисия в Арчар и Димово не са предупредили собствениите, че не трябва да се копае във върнатите им земи? Защо служителите във видинския музей са с вързани ръце за спасяването на Рациария? На тези и още други въпроси ще намерите отговор в единствено в “НИЕ”. Арчар - селото на разбойниците или българската Курна (продължава от предишния брой) Проникването и ограбването на гробници и незаконните разкопки съпътствуват цялата човешка история. Ненаситната човешка алчност е разкрита още в един древен египетски папирус. В него някой си Амон Панафер от гр. Карнак разказва как със съзаклятници влезли във фараонска гробница и обрали всичко, което било от злато, сребро и бронз, а другото изхвърлили. Колкото повече ценности има една земя, толкова повече хора искат да ги вземат. И те не се спират пред никакви препядствия, за да успеят. Защото смятат, че наградата им ще ги храни цял живот. Даже и потомците им. Треската за злато, която се разгаря в землището на с. Арчар, е нещо, което поне в България е неизвестно досега. Както писа в. “НИЕ” в предишния си брой, денонощното копаене с булдозери и всякаква изкопна техника заема размерите на работа на национален обект. Въпреки това няма никаква реакция на властите. Всеизвестно е още от турско време, че след проливни дъждове по полето над Арчар лъсвали римски монети. Но днес никой не знае какво и в какви количества се намира от иманярите. Докато до тази година Рациария “се обработваше” главно от местни търсачи на имане, то сега покрай рововете на древния град спират лъскави джипове и луксозни леки коли. Приказват се легенди за това, което се намира при нелегалните разкопки. Приказките привличат все нови и нови търсачи, но каква е истината? Все пак има такива, които се хвалят, че прекупвачи им давали без пазарлък по 1500 лв. за монета, по 1000-1200 лв. за златно пръстенче или обеца. Някои пък показвали на комшии намерени дребни златни бижута и казвали, че не ги продават, докато не им вземат истинската цена, която “сигурно е 2 каймета, а може и пет”. В село Арчар всеки пети жител (според някои всеки втори) е ходил да копае незаконно на Рациария. Знае се, че десетки имат металотърсачи - цената на правен е до 300 лв. Дори децата в селото знаят за стария римски град много повече от учителите по история във Видин, знаят къде са били вратите на града, къде -некрополите, къде - вилите, някои вещо показват къде са минавали водопроводите, други, като отколешни нумизмати, разказват коя монета кога и от кого е сечена. Преди няколко години поземлените комисии са получили от Историческия музей -Видин картите с охранителната ареологична територия, та при връщане на земята собствениците да бъдат предупредени да не се ползува тя за друго освен за земеделие (в нея е забранено да се копае по-дълбоко от 30 см. без присъствие на археолог!). Хората в тези комисии обаче са се сменили многократно и там сега никой не знае за тези карти. Но пък половината от хората в селото ги имат размножени и работят на “обекта” съвсем професионално - с карта, металотърсач и ... багеар. В Арчар върви и друг вид бизнес - на земя. Селяните масово дават “под наем” земята над римския град на прекупвачи, които с булдозери я преорават на дълбочина 3-4 и повече метра. И надали повече може да се развива земеделие в тази земя, защото на повърхността й са извадени хиляди каменни блокове от крепостните стени. Кметът на селото обаче твърди, че тези земи не са върнати, а са дадени равностойни на друго място. Така че, тези, които ползвали земята, са самонастанили се. Обаче никой не ги закача. Ако България сега изживява тези дни на диво плячкосване на античните си градове, Египет още от древността фараоновите пирамиди са подложени на ограбване. В началото на миналия век иманярите започват масово да използуват дори динамит, за да разбиват царските гробници. Цъфтящ черен пазар на антики имало векове наред в тъй нареченото “Село на разбойниците” Курна. Основното препитание на хората от него стотици години наред е било да изравят и препродават всичко, което можело да се намери под пясъците и за което можело да се вземат пари. Оценките на селяните за стойността на всяко нещо - от статуетка и златен накит до мумия - учудвали с точността си и професорите египетолози. И все пак каквато и да е била властта в Египет, никога не е оставала безсрамно безразлична към посегателствата на иманярите. Полицейско преследване и затвор непрекъснато са възпрепятствали спокойното и масово грабителство. В Гърция, Турция и други държави, които уважават историческата си памет, грабителите и унищожителите на антични предмити се наказват с дългогодишен затвор и огромни глоби. За разлика от нас, където няма нито един осъден иманяр! В цял свят има иманяри, навсякъде има борба срещу тях. При нас - не. Нито специалистите от музея, нито съдии и прокурори си спомнят случай във Видин, при който е вкаран в затвора такъв, който е унищожил или незаконно придобил антични предмети. Това естествено се знае и от всички иманяри и затова вече са заменили потайното си работно време с явни дневни смени. Нелегалното копане вече се извършва демонстративно явно. Защото властта нехае! Полицията прави през месец май два-три обхода на Рациария и всеки път залавя няколко души, които копаят в античния град. След консултация с прокуратурата иманярите обаче са пуснати, защото “няма обозначение на територията на историческия обект”. И всички, стъписали се от действията на полицията, са оставени напълно свободно да правят каквото си искат. И те точно това започват да правят. “Никога не са били така брутално смели” - казва археоложката Антонанета Николаева. И как не, като вече месеци никой не ги закача! Кметът на Арчар споделял, че познава лично и поименно поне половината от работещите незаконно “на обекта”. Но какво от това? В началото на юли Областната управа пита РПУ какво прави за охраната на Рациария. РПУ си измива ръцете с писмо, в което иска да се обозначи с табели къде е античният град. Областнатата администрация изпраща писмото на видинския музей. Но той по новия статут е общински и, за да иде негов специалист на Рациария, трябва да го командирова кметът на Димовска община, в чиято територия е Арчар. Иначе регионален музей е врачанският, на който ама хич не му е зор какво разграбват до Видин. Обозначаващи табели димовският кмет не слага, оправдавайки се с това, че до пролетта на археологическия обект е имало не само табели, но и ограда от телена мрежа, но и тя е оплячкосана. Така че, според кметството, докато няма полицейска охрана, табела няма да се задържи и една нощ. И сигурно е право. Ето какво заяви пред “НИЕ” зам.-кметът на Димово Петков: “Много ни тревожи това разграбване и че не можем да опазим Рациария. Най-болното е, че земята е върната от поземлената комисия, а е трябвало да даде на собствениците друга, равностойна земя! Сега в Арчар се работи поръчково, има мафии, които възлагат и плащат по 1500 - 1800 лв. за антика. Безработицата е голяма и когато човек го гони гладът, трудно се спира. Лично аз не мога да повярвам, че без решителната намеса на полицията иманярските набези ще се спрат. Силата няма ли я, как ще ги спрем! Въпреки финансовия колабс, в който е общината, каквото можем, ще заделим. Имаме специализирана програма за опазване на обекта, която ще опитаме да прокараме в Министерството на труда и социалните грижи.” Появява се охранителна фирма, която иска да се ангажира с опазването на Рациария. В областната управа и в присъствието на представители Община Димово, на видинския музей и РДВР. Фирмата предложила не само да охранява Рациария, но и да финансира по-нататъшните археологически разкопки. Това е първият случай в България охранителна фирма да пожелае да пази безплатно обект, при това исторически! Затова е и заострено вниманието към това благодетелско предложение. Защото всички си спомнят за охранителните фирми, които уж пазеха хотел “Ровно”, “Видахим”. С този спомен идва и онзи за приказката, в която оставили вълкът да пази кошарата. Римската цивилизация принадлежи на цялото човечество. Но Видин е пазител на Рациария. И всяка кражба и разбита мозайка е оскверняване на българската култура, скъсване на връзката ни с миналото. Шумът, който започват да вдигат медиите около разграбването на Рациария, все пак раздвижва чиновниците. Ангажимент за случая вече поема и депутата Ц.Ценков, който, макар че е зам.-председател на комисията по здравеопазването, е видински депутат от Арчар. Може би той ще успее да съдейства цялата земя, под която стоят развалините от Рациария, да бъде призната за археологически резерват. Дано това стане преди вече да няма нужда. http://www.investigation-bg.org/show.php?id=46

Казано по-разбираемо - циклооксигеназата е един ензим, който разцепва арахидоновата киселина на производните й, от които в края на краищата се получават въпросните просагландини. Има два ензима циклооксигенази. Идеята е да се блокира само този, който синтезира медиаторите на възпалението, а не другия /COX 2/, който е отговорен за получаването на протектиращи стомашната лигавица простагландини. Но ние много се отклонихме от хомеопатията, нещо.

Съгласен.

Прякорът на Максимин е даден, защото е произхождал от провинция Тракия. Бил е 'тракиец' също толкова, колкото и Проб, Аврелиан или Диокъл - 'илирийци'. Иначе за произхода - баща му е гот, а майка му - сарматка. http://www.hrono.ru/biograf/bio_m/maximin_frak.html

още една алтернативка, този път за арабите, но има и интересна глава за България: http://orien.byethost13.com/proish3.htm http://orien.byethost13.com/index.html

Скити са и колкото негрите - американци.

Няма основания, да се твърди, че съкровището е на Приам /наименованието е условно, както и подобните съкровища, открити в Гърция и кръстени условно на Агамемнон, Атрей и пр./, тъй като няма доказателства за живота на този митологичен персонаж. Все пак отличавай художественото произведение от исторически източник /знам че на теб това ти е особено трудно/. И откъде 'знаем', че троянците са дардани? Аз пък знам, че са хети.

В Иране раскопано два богатых женских погребения, которым 2,5 тыс. лет. Обнаружены золотые браслеты власти, ожерелья, кольца, 155 золотых пуговиц. Пораженные археологи переписывают историю Ирана. Раскопки на юго-западе Ирана в провинции Хузистан позволили установить, что первая персидская династия Ахеменидов вовсе не обладала абсолютной властью, как считалось ранее. Завоеватели: Империя Ахеменидов VI—IV века до н. э. Завоеванные персами-индоевропейцами эламиты-семиты продолжали не только существовать, но и успешно править своими землями. Это доказал иранский историк Арман Шишегар. В 2007 году при раскопках местечка Джообжи он обнаружил два бронзовых саркофага, в каждом из которых лежало по скелету, а также значительное количество золотых украшений, бронзовых тарелок, браслетов, мраморных блюд, искусно вырезанных камней. Не тот царь Сначала археологи предположили, что сокровища оставили высокопоставленные представители династии Ахеменидов. Однако версия была опровергнута после обнаружения на гробнице надписей, в которых упоминался правитель Элама Шутур Наххунте. Первоначально историки предположили, что резчик ошибся и имел в виду Шутрука-Наххунте II, который правил еще до завоевания Элама Ахеменидами в 717—699 годах до н. э. Проведенные радиоуглеродный анализ и лингвистические сравнения показали, что двух правителей разделял век. Историки выяснили, что упомянутый на саркофаге Шутур Наххунте, сын Индеде, пришел к власти уже после падения Элама, однако успешно царствовал с 585 по 539 год до н. э. Завоеванные Элам III тысячелетие — середина VI века до н. э. По всей вероятности, Ахемениды не смогли установить контроль над всем Иранским нагорьем, где продолжали править эламитские царьки. Шишегар полагает, что когда страну завоевали Ахемениды, представители последней новоэламской династии покинули свою столицу город Сузы и переселились на восток, где и были раскопаны бронзовые гробницы. «Те, кого захоронили с таким огромным количеством ценностей, судя по всему, были женами или дочерьми правителя-эламита. Это были весьма высокопоставленные люди и, по всей вероятности, правили небольшой частью Ирана», — рассказал Шишегар на X Иранской международной археологической конференции. Золото эламитов Общий объем извлеченного золота показал, что царьки-эламиты были весьма богаты. Археологи обнаружили пять золотых браслетов власти, которые могли носить лишь близкие монарха или сам правитель. Они украшены клинописными знаками на двух древних языках. Лингвистам еще предстоит расшифровать их смысл. Среди других золотых украшений найдены 155 пуговиц, браслеты и диски с растительными мотивами, составные части ожерелий (в общей сложности 122 драгоценные бусины) и цельные колье, броши, браслеты с агатами, чьи концы выполнены в форме головы оленя. Рядом с ними лежали несколько статуэток богинь и бронзовые браслеты, украшенные фигурами рыб. Историки обнаружили печать из белого фаянса, на которой изображено человеческое лицо. Похожие печати были найдены при раскопках Суз. Случайная находка Шишегар заявил, что это редчайшие находки. Местечко Джообжи, где он вел раскопки, расположено там, где раньше стоял древний город Рамхормоз. Первоначально Шишегар даже не предполагал исследовать эту местность — на усыпальницы наткнулись водопроводчики Хузистана. Гробницы находились в каменной усыпальнице, которая за 2,5 тыс. лет практически разрушилась. Скелеты женщин были повернуты головой на север. Одной из них на момент смерти было около 17 лет, другой — 30—35 лет. Все сокровища будут посланы в Тегеран и разместятся в Национальном музее Ирана. http://www.infox.ru/science/past/2008/12/2..._sarkofag.phtml

Вече има и свръхселективни COX 2 инхибитори на пазара.

Не бъркай арменците с аромани.

Няма факти, а само твои интерпретации.

половин хилядолетие. Грешка по невнимание. А то Християнството вече практически е на последни издихания, може би още не си го забелязал, но това е положението.

Някои се оплакват, други не. Когато работех в аптека, болшинството пациенти си го приемаха за щяло и нещяло /което разбира се също не е правилно/.

не дърпай дявола за опашката, че пак ще се почне. Има цяла тема за това. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5550

Евтината цена сигурно е предпоставка, че книгата ще се продава.

Винаги съм се учудвал на стремежа на автохтонците непременно да завъртят всяка една тема около българите и да я опропастят, пращайки я в сферата на научната фантастика.

Няма никакви доказателства за горното ти твърдение.

Нашенец изобрети газирана ракия 26 януари 2009 / News.dir.bg В скоро време у нас може да започне производство на високоалкохолни газирани напитки по русенски патент, предаде ruseinfo.net. Полезният модел, дело на Висарион Димитров, е регистриран в Патентното ведомство миналата година и обхваща всички напитки със съдържание на алкохол над 30% - ракия, водка, уиски, джин, текила, ром и др. Идеята хрумва на Висарион през 2004 г. и той я изпробва, като създава в домашни условия няколко вида газиран алкохол. На следващата година подава заявка в Патентното ведомство, което му издава удостоверение за полезен модел. Методът му предвижда газиране на напитката чрез насищане с течен или газообразен въглероден диоксид, осигуряващ концентрация от 5 до 16 g/l. В резултат алкохолът придобива тонизиращи свойства, придаващи ново усещане при консумирането му, като същевременно ароматът, вкусът и алкохолното съдържание се запазват. Към производството на газирана ракия вече има проявен интерес от "Винпром Карнобат", имам обаче и други предложения, каза Димитров. Изобретателят не възнамерява да остява работата по създаването на оригинални питиета насред път и вече е готов и със следващо предложение - ментова бира. Тя е заявена за патент едва преди два месеца. С добавянето на мента всички видове бира придобиват леко лютив вкус, а усещането е все едно, че си мил зъбите си с паста за зъби, обясни той. Висарион Димитров е 35-годишен и с разработката на свои оригинални идеи се занимава от 5-6 години. Преди време той бе част от екипа, патентовал цветен хляб със зеленчуци и водорасли. Интересният проект, предвиждащ заедно с хляба да се поднасят витамини и полезни за организма минерали по рецепта, все още е без реализация, макар че предизвика много шум не само у нас, но и в чужбина. http://dnes.dir.bg/2009/01/26/news3907000.html

Фактът, че кръстоносците превземат Константинопол през 1204 г., показва, че определено по това време военноморските сили на ромеите били в упадък.

Великата китайска стена въпреки внушителните си размери и стратегическо положение, била напълно безсмислено начинание, тъй като нямало достатъчно гарнизони за разполагане по протежението й. Освен това, както често става, благодарение на вътрешна измяна, монголите влезли и завладяли Китай.

Става 'Independence day'.

Самият въпрос за 'истинските' християни е зададен малко глуповато. В края на краищата преценката е субективна.

Амброзий Аврелиан бил водач на бритите с голямо влияние за своето време, макар днес името му да е забулено от много неясноти. Известен ни е само защото се споменава в четири ранни летописа. Събития, свързани с него, са намерили отражение и в уелските легенди - там подвизите му стоят след имената на Емрис Императора (Emrys Wledig) и Емрис Златоглавия (Emrys Benaur)... но какво всъщност знаем за него? Амброзий със сигурност е историческа личност - за него пише най-напред почти съвременния му коментатор, Св.Гилдас от Уелс (500-570). В своята "История за опустошаването на Британия" ("De Excidio et Conquestu Britanniae") монахът твърди, че единствено Амброзий е достоен за възхвала от съотечествениците си за това, че е предвождал британската контраофанзива срещу нахлуващите англо-саксонци. Той се изправил срещу вълните на нашествието и насърчавал народа със своята храброст: "Той беше човек със скромен характер, който единствен от римляните успял да оцелее от бурните събития, в които били убити родителите му - хора, несъмнено облечени в пурпур..." Монахът продължава разказа си с окончателното отблъскване на саксонското настъпление във внушителната британска победа при Маунт Бадън (Mount Badon) и счита, че тази битка се е провела около 500 година. Не споменава обаче кой е военачалникът на британците. Следващите автори приписват заслугата на крал Артур, но е твърде възможно тя всъщност да е била на Амброзий Аврелиан. И така, Гилдас посочва, че той е "римлянин". Това може да се тълкува по-скоро като политическа, отколкото като етническа принадлежност. Семейството му вероятно е било част от смесен римско-келтски елит, съществувал поколения преди и след напускането на Британия от римските легиони през 410 г. от н. е., носител на римска култура и начин на живот. Ако допуснем, че Гилдас говори буквално, това значително стеснява списъка с възможностите. През по-голямата част от историята на Римската империя, пурпурът е цвят, запазен за ограничен брой хора освен имератора - сенаторите са носели тоги с пурпурна ивица, а военните трибуни - пурпурна лента. Затова, от една страна, думите на Гилдас могат да означават военачалнически произход на Амброзий. Възможно е също така, доста след административните реформи на Константин Велики, бащата на Амброзий да е бил главен управител - Викарий на Британия (Vicarius), пред когото отговаряли 5-мата подуправители на деленията в диоцеза. Второто указание за Амброзий идва от Беда Почтения (The Venerable Bede), живял през 8 в. в написаната от него "История на английската църква и народ" той твърди същото като Гилдас: "Амброзий Аврелий, почтен мъж от римски произход, оцелял единствен след бедствието, погубило царствените му родители... Под негово ръководство бритите се въоръжили, предизвикали завоевателите на битка и с божията помощ им нанесли поражение." Следващите 2 по-късни източника ни дават възможност до известна степен да възстановим и историята на неговия живот. Най-подробен е Годфрид от Монмът - уелски монах, съставил през 1136 г. изпълнената с легенди "История за кралете на Британия". Той го нарича Аврелий Амброзий, свързва го с Мерлин и го представя като наследник на британския трон: Амброзий, вторият син на император Контантин, бил още малко момче, когато управлението на по-големия му брат, Констанс, внезапно завършило. Баща му бил екзекутиран, брат му - убит, а Амброзий заедно с другия си брат Ютър, прекосил Ламанша и потърсил убежище при братовчед си, крал Будик I Бретонски. Там той израснал, докато узурпаторът Вортигерн управлявал Британия, но винаги планирал да се върне и да потърси законното си наследство. Такава възможност се появила няколко години по-късно. Амброзий пристигнал в Британия и се установил в Тотнес (Девън). Може би по това време е имал сблъсък с Виталин (може би самият Вортигерн или негов поддъжник) в битката при Гуолоф (Недър Уолоп в Хемпшир), както пише другият важен хронист - Нений, монах от Бангор, съставил през 829 г. разнороден сборник от материали с неясна историческа достоверност, наречен "История на бритите" ("Historia Brittonum"). Вероятно тя е завършила с победа за Амброзий, който в определен момент бил "дарен с всички кралства в западната част на Британия" от Вортигерн. Военачалникът обаче не се примирил с подобен компромис и борбата между двамата продължила. Накрая просаксонската политика на Вортигерн довела до свалането му от трона и вероятно към края на 50-те г. от 5 век, британския народ окончателно се обединил под егидата на Амброзий. Вортигерн бил преследван и се укрил в планинските си крепости. Докато бил под обсада в Каер-Гуортигърн (Литъл Дауърд, Херфордшир), замъкът му бил внезапно поразен от мълния и той изгорял заедно с целия си гарнизон. След смъртта на Вортигерн, Амброзий бил миролюбиво настроен към синовете му и им оставил земите, които притежавали. Въпреки това великодушие, един от тях - крал Пасхент, по-късно се разбунтувал срещу Амброзий и на два пъти опитвал да нахлуе в Британия с помощта на саксонци и ирландци. Главните англо-саксонски сили се установили северно от р.Хъмбър и Амброзий се срещнал с Хенгист, водача на саксонците, в битката при Маелсбели и после в Конисбърг (Каер-Конан). Всичките му врагове били победени, но той им разрешил да заселят хората си в Бринейк (Берниция). Годфрид приписва на Амброзий и построяването на монументален каменен кръг, "Великанския пръстен" (може би Стоунхендж или Ейвбъри) в планината Амбриус като паметник на изкланите от саксите в "Нощта на дългите ножове" по време на управлението на крал Вортигерн. Самият той накрая също бил погребан там, след като бил отровен от един саксонец в Уинчестър. Към този разказ могат да се добавят и коментарите на хрониста-монах Нений, който също представя Амброзий като един от главните врагове на Вортигерн. Нений описва Амброзий като момче, останало без баща, което показало пророчески дарби (по-късно този образ е напълно изменен от Годфрид от Монмът в Мерлин) и било повикано от Вортигерн да му помогне при построяването на крепостта в Динас Емрис. Той определя и периода, като твърди, че царуването на Вортигерн е започнало не по-рано от 425 г. и че Амброзий се е бил при Гуолоф 12 години по-късно. Това е интересно, защото поставя един проблем: мнозина смятат, поради написаното от Гилдас, че не Артур, а Амброзий е водил битката (наречен е и Dux bellorum) при Маунт Бадън (около 495-500 г.), но тогава през 495 г. Амброзий би бил поне на 74 години - трудно постижима за онова време възраст, а какво остава за толкова стар човек да носи оръжие и да предвожда армия?! Някои изследователи заобикалят този проблем като допускат, че Нений говори за двама Амброзиевци - старият, от когото се страхувал Вортигерн, и младият, който станал герой на британската съпротива през късния 5 в. при победата край Маунт Бадън. По-вероятното е да е имало само един Амброзий Аврелиан. Артур може наистина да е бил командир на армията при значимата победа, но като "най-велик измежду всички британски крале", Амброзий Аврелиан да е бил застаряващият върховен предводител в сражението. Така че за добре познатия ни образ на крал Артур се предполага, че е смес от историческа личност (за което най-вероятният кандидат е Амброзий) и митична фигура - келтско божество (както и повечето му рицари заедно с Мерлин - зад имената им се крият различни велики или местни божества, някои запазили старите си характеристики, други - превърнали си от зли в добри). Ако името му е принадлежало на истински владетел, то то би трябвало да се среща в старите уелски генеалогични таблици, но там то липсва до 13 в., когато се появява в романсите...