Last roman

Прякорът на Максимин е даден, защото е произхождал от провинция Тракия. Бил е 'тракиец' също толкова, колкото и Проб, Аврелиан или Диокъл - 'илирийци'. Иначе за произхода - баща му е гот, а майка му - сарматка. http://www.hrono.ru/biograf/bio_m/maximin_frak.html

още една алтернативка, този път за арабите, но има и интересна глава за България: http://orien.byethost13.com/proish3.htm http://orien.byethost13.com/index.html

Скити са и колкото негрите - американци.

Няма основания, да се твърди, че съкровището е на Приам /наименованието е условно, както и подобните съкровища, открити в Гърция и кръстени условно на Агамемнон, Атрей и пр./, тъй като няма доказателства за живота на този митологичен персонаж. Все пак отличавай художественото произведение от исторически източник /знам че на теб това ти е особено трудно/. И откъде 'знаем', че троянците са дардани? Аз пък знам, че са хети.

В Иране раскопано два богатых женских погребения, которым 2,5 тыс. лет. Обнаружены золотые браслеты власти, ожерелья, кольца, 155 золотых пуговиц. Пораженные археологи переписывают историю Ирана. Раскопки на юго-западе Ирана в провинции Хузистан позволили установить, что первая персидская династия Ахеменидов вовсе не обладала абсолютной властью, как считалось ранее. Завоеватели: Империя Ахеменидов VI—IV века до н. э. Завоеванные персами-индоевропейцами эламиты-семиты продолжали не только существовать, но и успешно править своими землями. Это доказал иранский историк Арман Шишегар. В 2007 году при раскопках местечка Джообжи он обнаружил два бронзовых саркофага, в каждом из которых лежало по скелету, а также значительное количество золотых украшений, бронзовых тарелок, браслетов, мраморных блюд, искусно вырезанных камней. Не тот царь Сначала археологи предположили, что сокровища оставили высокопоставленные представители династии Ахеменидов. Однако версия была опровергнута после обнаружения на гробнице надписей, в которых упоминался правитель Элама Шутур Наххунте. Первоначально историки предположили, что резчик ошибся и имел в виду Шутрука-Наххунте II, который правил еще до завоевания Элама Ахеменидами в 717—699 годах до н. э. Проведенные радиоуглеродный анализ и лингвистические сравнения показали, что двух правителей разделял век. Историки выяснили, что упомянутый на саркофаге Шутур Наххунте, сын Индеде, пришел к власти уже после падения Элама, однако успешно царствовал с 585 по 539 год до н. э. Завоеванные Элам III тысячелетие — середина VI века до н. э. По всей вероятности, Ахемениды не смогли установить контроль над всем Иранским нагорьем, где продолжали править эламитские царьки. Шишегар полагает, что когда страну завоевали Ахемениды, представители последней новоэламской династии покинули свою столицу город Сузы и переселились на восток, где и были раскопаны бронзовые гробницы. «Те, кого захоронили с таким огромным количеством ценностей, судя по всему, были женами или дочерьми правителя-эламита. Это были весьма высокопоставленные люди и, по всей вероятности, правили небольшой частью Ирана», — рассказал Шишегар на X Иранской международной археологической конференции. Золото эламитов Общий объем извлеченного золота показал, что царьки-эламиты были весьма богаты. Археологи обнаружили пять золотых браслетов власти, которые могли носить лишь близкие монарха или сам правитель. Они украшены клинописными знаками на двух древних языках. Лингвистам еще предстоит расшифровать их смысл. Среди других золотых украшений найдены 155 пуговиц, браслеты и диски с растительными мотивами, составные части ожерелий (в общей сложности 122 драгоценные бусины) и цельные колье, броши, браслеты с агатами, чьи концы выполнены в форме головы оленя. Рядом с ними лежали несколько статуэток богинь и бронзовые браслеты, украшенные фигурами рыб. Историки обнаружили печать из белого фаянса, на которой изображено человеческое лицо. Похожие печати были найдены при раскопках Суз. Случайная находка Шишегар заявил, что это редчайшие находки. Местечко Джообжи, где он вел раскопки, расположено там, где раньше стоял древний город Рамхормоз. Первоначально Шишегар даже не предполагал исследовать эту местность — на усыпальницы наткнулись водопроводчики Хузистана. Гробницы находились в каменной усыпальнице, которая за 2,5 тыс. лет практически разрушилась. Скелеты женщин были повернуты головой на север. Одной из них на момент смерти было около 17 лет, другой — 30—35 лет. Все сокровища будут посланы в Тегеран и разместятся в Национальном музее Ирана. http://www.infox.ru/science/past/2008/12/2..._sarkofag.phtml

Вече има и свръхселективни COX 2 инхибитори на пазара.

Не бъркай арменците с аромани.

Няма факти, а само твои интерпретации.

половин хилядолетие. Грешка по невнимание. А то Християнството вече практически е на последни издихания, може би още не си го забелязал, но това е положението.

Някои се оплакват, други не. Когато работех в аптека, болшинството пациенти си го приемаха за щяло и нещяло /което разбира се също не е правилно/.

не дърпай дявола за опашката, че пак ще се почне. Има цяла тема за това. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5550

Евтината цена сигурно е предпоставка, че книгата ще се продава.

Винаги съм се учудвал на стремежа на автохтонците непременно да завъртят всяка една тема около българите и да я опропастят, пращайки я в сферата на научната фантастика.

Няма никакви доказателства за горното ти твърдение.

Нашенец изобрети газирана ракия 26 януари 2009 / News.dir.bg В скоро време у нас може да започне производство на високоалкохолни газирани напитки по русенски патент, предаде ruseinfo.net. Полезният модел, дело на Висарион Димитров, е регистриран в Патентното ведомство миналата година и обхваща всички напитки със съдържание на алкохол над 30% - ракия, водка, уиски, джин, текила, ром и др. Идеята хрумва на Висарион през 2004 г. и той я изпробва, като създава в домашни условия няколко вида газиран алкохол. На следващата година подава заявка в Патентното ведомство, което му издава удостоверение за полезен модел. Методът му предвижда газиране на напитката чрез насищане с течен или газообразен въглероден диоксид, осигуряващ концентрация от 5 до 16 g/l. В резултат алкохолът придобива тонизиращи свойства, придаващи ново усещане при консумирането му, като същевременно ароматът, вкусът и алкохолното съдържание се запазват. Към производството на газирана ракия вече има проявен интерес от "Винпром Карнобат", имам обаче и други предложения, каза Димитров. Изобретателят не възнамерява да остява работата по създаването на оригинални питиета насред път и вече е готов и със следващо предложение - ментова бира. Тя е заявена за патент едва преди два месеца. С добавянето на мента всички видове бира придобиват леко лютив вкус, а усещането е все едно, че си мил зъбите си с паста за зъби, обясни той. Висарион Димитров е 35-годишен и с разработката на свои оригинални идеи се занимава от 5-6 години. Преди време той бе част от екипа, патентовал цветен хляб със зеленчуци и водорасли. Интересният проект, предвиждащ заедно с хляба да се поднасят витамини и полезни за организма минерали по рецепта, все още е без реализация, макар че предизвика много шум не само у нас, но и в чужбина. http://dnes.dir.bg/2009/01/26/news3907000.html

Фактът, че кръстоносците превземат Константинопол през 1204 г., показва, че определено по това време военноморските сили на ромеите били в упадък.

Великата китайска стена въпреки внушителните си размери и стратегическо положение, била напълно безсмислено начинание, тъй като нямало достатъчно гарнизони за разполагане по протежението й. Освен това, както често става, благодарение на вътрешна измяна, монголите влезли и завладяли Китай.

Става 'Independence day'.

Самият въпрос за 'истинските' християни е зададен малко глуповато. В края на краищата преценката е субективна.

Амброзий Аврелиан бил водач на бритите с голямо влияние за своето време, макар днес името му да е забулено от много неясноти. Известен ни е само защото се споменава в четири ранни летописа. Събития, свързани с него, са намерили отражение и в уелските легенди - там подвизите му стоят след имената на Емрис Императора (Emrys Wledig) и Емрис Златоглавия (Emrys Benaur)... но какво всъщност знаем за него? Амброзий със сигурност е историческа личност - за него пише най-напред почти съвременния му коментатор, Св.Гилдас от Уелс (500-570). В своята "История за опустошаването на Британия" ("De Excidio et Conquestu Britanniae") монахът твърди, че единствено Амброзий е достоен за възхвала от съотечествениците си за това, че е предвождал британската контраофанзива срещу нахлуващите англо-саксонци. Той се изправил срещу вълните на нашествието и насърчавал народа със своята храброст: "Той беше човек със скромен характер, който единствен от римляните успял да оцелее от бурните събития, в които били убити родителите му - хора, несъмнено облечени в пурпур..." Монахът продължава разказа си с окончателното отблъскване на саксонското настъпление във внушителната британска победа при Маунт Бадън (Mount Badon) и счита, че тази битка се е провела около 500 година. Не споменава обаче кой е военачалникът на британците. Следващите автори приписват заслугата на крал Артур, но е твърде възможно тя всъщност да е била на Амброзий Аврелиан. И така, Гилдас посочва, че той е "римлянин". Това може да се тълкува по-скоро като политическа, отколкото като етническа принадлежност. Семейството му вероятно е било част от смесен римско-келтски елит, съществувал поколения преди и след напускането на Британия от римските легиони през 410 г. от н. е., носител на римска култура и начин на живот. Ако допуснем, че Гилдас говори буквално, това значително стеснява списъка с възможностите. През по-голямата част от историята на Римската империя, пурпурът е цвят, запазен за ограничен брой хора освен имератора - сенаторите са носели тоги с пурпурна ивица, а военните трибуни - пурпурна лента. Затова, от една страна, думите на Гилдас могат да означават военачалнически произход на Амброзий. Възможно е също така, доста след административните реформи на Константин Велики, бащата на Амброзий да е бил главен управител - Викарий на Британия (Vicarius), пред когото отговаряли 5-мата подуправители на деленията в диоцеза. Второто указание за Амброзий идва от Беда Почтения (The Venerable Bede), живял през 8 в. в написаната от него "История на английската църква и народ" той твърди същото като Гилдас: "Амброзий Аврелий, почтен мъж от римски произход, оцелял единствен след бедствието, погубило царствените му родители... Под негово ръководство бритите се въоръжили, предизвикали завоевателите на битка и с божията помощ им нанесли поражение." Следващите 2 по-късни източника ни дават възможност до известна степен да възстановим и историята на неговия живот. Най-подробен е Годфрид от Монмът - уелски монах, съставил през 1136 г. изпълнената с легенди "История за кралете на Британия". Той го нарича Аврелий Амброзий, свързва го с Мерлин и го представя като наследник на британския трон: Амброзий, вторият син на император Контантин, бил още малко момче, когато управлението на по-големия му брат, Констанс, внезапно завършило. Баща му бил екзекутиран, брат му - убит, а Амброзий заедно с другия си брат Ютър, прекосил Ламанша и потърсил убежище при братовчед си, крал Будик I Бретонски. Там той израснал, докато узурпаторът Вортигерн управлявал Британия, но винаги планирал да се върне и да потърси законното си наследство. Такава възможност се появила няколко години по-късно. Амброзий пристигнал в Британия и се установил в Тотнес (Девън). Може би по това време е имал сблъсък с Виталин (може би самият Вортигерн или негов поддъжник) в битката при Гуолоф (Недър Уолоп в Хемпшир), както пише другият важен хронист - Нений, монах от Бангор, съставил през 829 г. разнороден сборник от материали с неясна историческа достоверност, наречен "История на бритите" ("Historia Brittonum"). Вероятно тя е завършила с победа за Амброзий, който в определен момент бил "дарен с всички кралства в западната част на Британия" от Вортигерн. Военачалникът обаче не се примирил с подобен компромис и борбата между двамата продължила. Накрая просаксонската политика на Вортигерн довела до свалането му от трона и вероятно към края на 50-те г. от 5 век, британския народ окончателно се обединил под егидата на Амброзий. Вортигерн бил преследван и се укрил в планинските си крепости. Докато бил под обсада в Каер-Гуортигърн (Литъл Дауърд, Херфордшир), замъкът му бил внезапно поразен от мълния и той изгорял заедно с целия си гарнизон. След смъртта на Вортигерн, Амброзий бил миролюбиво настроен към синовете му и им оставил земите, които притежавали. Въпреки това великодушие, един от тях - крал Пасхент, по-късно се разбунтувал срещу Амброзий и на два пъти опитвал да нахлуе в Британия с помощта на саксонци и ирландци. Главните англо-саксонски сили се установили северно от р.Хъмбър и Амброзий се срещнал с Хенгист, водача на саксонците, в битката при Маелсбели и после в Конисбърг (Каер-Конан). Всичките му врагове били победени, но той им разрешил да заселят хората си в Бринейк (Берниция). Годфрид приписва на Амброзий и построяването на монументален каменен кръг, "Великанския пръстен" (може би Стоунхендж или Ейвбъри) в планината Амбриус като паметник на изкланите от саксите в "Нощта на дългите ножове" по време на управлението на крал Вортигерн. Самият той накрая също бил погребан там, след като бил отровен от един саксонец в Уинчестър. Към този разказ могат да се добавят и коментарите на хрониста-монах Нений, който също представя Амброзий като един от главните врагове на Вортигерн. Нений описва Амброзий като момче, останало без баща, което показало пророчески дарби (по-късно този образ е напълно изменен от Годфрид от Монмът в Мерлин) и било повикано от Вортигерн да му помогне при построяването на крепостта в Динас Емрис. Той определя и периода, като твърди, че царуването на Вортигерн е започнало не по-рано от 425 г. и че Амброзий се е бил при Гуолоф 12 години по-късно. Това е интересно, защото поставя един проблем: мнозина смятат, поради написаното от Гилдас, че не Артур, а Амброзий е водил битката (наречен е и Dux bellorum) при Маунт Бадън (около 495-500 г.), но тогава през 495 г. Амброзий би бил поне на 74 години - трудно постижима за онова време възраст, а какво остава за толкова стар човек да носи оръжие и да предвожда армия?! Някои изследователи заобикалят този проблем като допускат, че Нений говори за двама Амброзиевци - старият, от когото се страхувал Вортигерн, и младият, който станал герой на британската съпротива през късния 5 в. при победата край Маунт Бадън. По-вероятното е да е имало само един Амброзий Аврелиан. Артур може наистина да е бил командир на армията при значимата победа, но като "най-велик измежду всички британски крале", Амброзий Аврелиан да е бил застаряващият върховен предводител в сражението. Така че за добре познатия ни образ на крал Артур се предполага, че е смес от историческа личност (за което най-вероятният кандидат е Амброзий) и митична фигура - келтско божество (както и повечето му рицари заедно с Мерлин - зад имената им се крият различни велики или местни божества, някои запазили старите си характеристики, други - превърнали си от зли в добри). Ако името му е принадлежало на истински владетел, то то би трябвало да се среща в старите уелски генеалогични таблици, но там то липсва до 13 в., когато се появява в романсите...

Артур е легендарен пълководец, макар че има исторически претенденти за този персонаж. Иначе легендата си е келтска.

Парацетамолът не уврежда стомаха, тъй като не е циклооксигеназен инхибитор. Но иначе НСПВП по правило блокират синтезата на простагландините, влизащи в състава на мукуса /слоя, предпазващ лигавицата на стомаха от разрушаващото действие на HCL/, та оттам идва и улцерогенното им действие/.

Кореспонденцията трябва да е между общопрактикуващ лекар-фармацевтично представителство на съответната фирма-ИАЛ. На запад са имплементирали фармацевтичните и медицинските грижи, и обратна връзка към лекуващия пациент, тук тепърва нещата ще се развиват в тази насока. В БГ координацията по принцип куца във всички сфери.

Айде да не говорим наизуст. Предприятието, в което работя, притежава най-модерния завод в България, сравним със западноевропейските такива. Производството ни е по GMP стандарти, което е доказано от многобройни одити от чужди и вътрефирмени комисии.

той и ибупрофена не е цвете за мирисане, но как и да е - предпочитам родните лекарства пред вносните западни 'ефикасни' препарати. Иначе от две години работя в компания за производство на лекарства, аптекарството не ми хареса особено.