Last roman

Проблемът по-скоро е в по-високите налози, които събирали ромеите от местното население /за разлика от вандалите/.

Ами по това време легионите отдавна действат най-често разделени на отряди /вексилации/ от по 500-1000 човека. В началото на 3 век вексилациите носели гарнизонна служба в отдалечени фортове. Срокът на действие на вексилациите бил няколко години, но с течение на времето те придобили все по-голяма независимост и започнали да действат като самостоятелни легиони, наследили номера и името на майчиния си легион. Така например през 4 век бившият III Италийски легион се бил разпаднал на 5 гранични легиона /limitanei/, разположени в Реция и шести мобилен легион, влизащ в състава на комитат, дислоциран в Илирия. A Диоклециан удвоява чилеността на армията /според някои източници до 435 366/, създавайки нови подразделения /Ioviani, Herculani, Lanciarii/ и раздробявайки старите такива.

Мой човек, значи:

За източноевропейските страни липсва ясна статистика, затова не може да се каже до колко нашите земи били засегнати от пандемията.

Ром – латинският еквивалент на циганин айде бе! Ром е резултат от алкохолна ферментация, дестилация и процес на отлежаване на захарна тръстика меласа /това е остатъчен продукт от ферментиралата каша/ и други продукти от тръстика. Той се дестилира не по-малко от 190 пруфа. Според законите на Америка, ромът трябва да има ясно изразен вкус и характер и се бутилира не по-малко от 80 пруфа. Флейвър/плодовите/ ромовете са смесица от дестилиран спирт, овкусени и оцветени с различни плодове и билки. Производство на ром – От тръстиката се отделят листата, а сърцевината се притиска с тежки валяци във вид на ролки, за да се извлече сокът, който се прецежда и филтрира. Сокът ферментира , като се вари, процес при който кристализира и се получава гъста каша. Готовата каша се оставя за 1-2 дена да произведе малко алкохол , след което се дестилира по метода”Колун стайл” и е готов за отлежаване. Методът”Под стайл” се използва само за овкусени ромове – Елдорадо /в дъбови бъчви/. ВИДОВЕ РОМ Бял ром /Амбър, Златен ром/ -отлежава в големи стъклени или метални контейнери, минимум 1 год, или рядко в неубгорени /неопушени/ дъбови бъчви. Златният ром /Амбър/, отлежава минимум 3 год. и е по-богат на вкус и аромат. Инициалите”Аниехо”, означават-добър. ”Мио Аниехо” - много добър; Тъмен ром -методите за производство принадлежат на Ямайка, Барбадос, Мартинкое, Тринидат и Тобаго. Стават популярни чрез коктейлите. Отлржават от 5 до 7 год в дъбови бъчви и са с карамелено махагонов цвят; Ароматен ром -Произвежда се в Япония . Смесица е на речна вода от остров Ява и червен ориз от Япония. Отлежава 3-4 год, транспортира се в Холандия за бутилиране и носи името ”Атавия Арак”, име на стар пират, кръстосвал Карибският басейн; Спайс ром -Произвежда се от най-високо качествена захарна тръстика, събрана от 4 различни острова с добавки на-смокини, кайсия, бадеми, карамел, канела, ванилия. Отлежава 3-5 год. Известни марки –Бакарди /бял, златен, черен, спайс, лимон, праскова/, oвър пруф - 151 пруфа, Хавана клуб, Капитан Морган/Ямайски/, Негрита, Ел Дорадо, Маерсон. СЕРВИРАНЕ С изключение на отлежалите 8 годишни и нагоре, ромът е перфектен за коктейли.Чист се сервира с много лед и скуайс лимон в чаша Олд фешън, Тъмблър, Рокс глас. Отлежалите ромове се сервират със стайна температура в чаша Бренди балон. Любопитно! „Първият коктейл с ром е направен през 17 век. Нарича се „Плентърс Спанч” и е сервиран в „Бийч комбър бар”. Ромът е произведен за първи път в Индия през 16 век от английски моряци. Известни коктейли -Дайкири, Мохито, Иелоу бърд, Бакарди-кола, Тейк ми хоум, Май-тай, Тропик колада, Бакарди спанч ,Строубери кайпириня /с кашаса-вид бразилска национална ракия/. http://barservice-bg.com/Rom.html

все пак вижте какъв е разделът и после съдете критично.

Точно така. Легионите си резидирали по кампусите, а помощните войски вършели мръсната работа - пазели границите. На брой били горе долу същата цифра. Легионите по времето на Август били 25. По времето на Клавдий - 27, по времето на Траян - 30. По времето на Септимий Север - 33 /това е и максималният им брой/.

Почти като Жана Д'Арк.

Всички сме чели Хърбърт Уелс... Затова се вълнуваме и си измисляме лица от светлосенките... Едно е невзрачна извънземна бактерия, но съвсем друго е хибрид между калмар и 'кранк' /от костенурките нинджа, ако някой се сеща/.

пиши на кирилица, освен ако не искаш памфлетът ти да попълни клинописната библиотека на сайта.

Свирех на пиано като малък, но не ми се понрави и се преориентирах към природните науки, оставайки обаче меломан.

бая точно съвпадение. Иначе да - прекалено е малко за да ти пасне на ръката. Значи освен пътешествие във времето имаме и последвала миниатюризация.

същия хубостник. .

Айде един украински виц за разведряване на обстановката: Мамо, а шо, была Киевская Русь? - Была, сынку, была ... - Так шо, мы все москали? - То не, то москали все хохлы. Иначе са ми странни щенията на някои от участниците тук да представят Московското княжество едва ли не като татарско или азиатско, по този начин опитвайки се да го сегрегират от останалата част на Русия. Почти като съвременните македонски истерици, с пяна на уста доказващи, че 'бугарите са татари', в противовес на македонците - славяни, унаследили гените на Александър Велики и дали началото на западната цивилизация.

Продължаваме отново с братята македонци, които се оказа, че са дали началото на бялата раса: Човешката раса произлиза от ...македонците 16 януари 2009 / News.dir.bg Излизащият в Скопие всекидневник “Шпиц” днес реагира остро на кратък филм под заглавие “Македонска молитва”, излъчен по държавната телевизия, според който човешката бяла раса произлизала от ...македонците, съобщи БНР. Реагират професори, между които директорът на Историческия институт - Чепреганов. Според него това е опит за митологизиране на историята и подобни послания “могат да имат непредвидими последици най-вече върху съзнанието на децата. Това напомня посланията на Хитлер, който търсеше арийската раса чак в Индия”, казва Чепреганов пред вестник “Шпиц”. Цитираното телевизионно филмче се вписва във водената в Македония все по-интензивна кампания за търсене на праисторически корени и доказване на национална идентичност. Друго скопско издание – “Утрински весник”, информира подробно за това, че в Европейския съд за човешки права в Страсбург Македония е загубила делото срещу забраненото пробългарско сдружение “Радко” и е осъдена да му заплати обезщетение от 5 хиляди евро. Македонските власти забраниха това гражданско сдружение през 2002 година. http://dnes.dir.bg/2009/01/16/news3862101.html

Просто крабът има много необичайна визия и ми се е набил в очите. А що за звяр е това /иначе се води далечен братовчед на слоновете, колкото и странно да звучи/:

Абе и аз си мислех, че статията за бойните чукчи е леко хиперболизирана, докато не прочетох ей тая интересна книжка: http://www.world-files.ru/2007/10/27/voenn...halo_xx_v..html Можеш да я свалиш, ако проявяваш интерес. Малко за хронологията на военните действия: http://www.diary.ru/~mhc/p37861509.htm Иначе ето още материал за войнствените северни народи, обикновено останали в периферията на историята: http://www.vzmakh.ru/parabellum/n8_s3.shtml

мяза на Birgus latro - кокосов краб или както му викат - палмов крадец, заради менюто му.

http://orgchemistry.getika.com/index.php?page=alkeni

Микроорганизми в слоя лед под почвата отделят метан Газът е открит с помощта на космически апарат в орбита около Марс и наземни телескопи. На Земята метан се отделя при храносмилателния процес на кравите, припомнят експерти. Някои учени смятат, че метан се отделя в резултат на вулканична активност, но на Марс няма такава. Още един факт в подкрепа на твърдението, че на Червената планета има живи микроорганизми, е, че метанът е открит в райони, където има облаци от водни пари, а водата е особено важна за зараждането и поддържането на живот. Учените от НАСА допускат, че метанът на Марс се отделя като отпадъчен продукт от микроорганизми, наречени метаногени, които живеят във вода под подпочвения лед. Те трябва да са живи, тъй като в противен в случай в марсианската атмосфера няма как да бъде открит метан. Джон Мъри, член на екипа, който ръководи мисията "Марс Експрес", смята, че "минимарсианците" са в състояние на анабиоза и могат да бъдат съживени. Британският професор Колин Пилинджър, ръководител на неуспешната мисия "Бигъл 2" до Марс през 2003 г., също смята, че метанът в атмосферата на Марс свидетелства за наличието на живот на планетата. "Метанът е продукт на биология. За да има метан на Марс, е необходим възобновяем източник. Най-логично е това да са микроорганизми. Така че, ако откриете метан в атмосферата, можете да допуснете, че там някъде има живот. Това не е доказателство, но е откритие, което си струва да бъде изследвано отблизо", обяснява Пилинджър. Откритието на НАСА потвърждава предишни изследвания на космическия апарат "Марс Експрес", който е в орбита около Червената планета от пет години и през 2004 г. откри признаци за наличието на метан. Британският виден експерт Ник Поуп, който е ръководил правителствен проект за НЛО, определя откритието като "най-значимото на всички времена". "Едва ли има нещо по-вълнуващо от мисълта, че не сме сами във Вселената. Ако има живот на Марс, е логично да допуснем, че го има и на други места. Животът се е зародил на Земята, защо това да не се случи и другаде? Марс много прилича на Земята - близък е по размер и също е вътрешна скалиста планета, има климатична система и атмосфера", казва Поуп. Повече от век Червената планета разпалва въображението на хората като вероятен дом на извънземни същества. На повърхността є обаче не могат да оцелеят живи организми, защото за разлика от Земята, Марс няма магнитно поле, което да я предпазва от смъртоносната слънчева радиация. Под повърхността на Марс е открита вода под формата на лед. Много учени смятат, че преди два милиарда години Червената планета е била покрита с океани в течно състояние. През 2007 г. "Марс Експрес", изследвайки южния полюс на Марс с помощта на радар, който прониква под повърхността, откри доказателство, че на планетата все още има вода. http://www.monitor.bg/article?id=184434

Каждый может посмеяться над чукчей, находясь в 10000 километрах от его яранги. Но реальный чукча далеко не так прост и наивен, как персонажи… …бесчисленных анекдотов - и вряд ли оценит наш юмор… В известном советском фильме «Начальник Чукотки» есть такая сцена: наспех собранное ополчение отказывается стрелять по белогвардейцам. Мол, нельзя убивать людей! Авторы доброй комедии, конечно, были слишком уж политкорректны. Потому что настоящий чукча никогда не произнес бы такие, по его мнению, недостойные мужчины слова - и с большим удовольствием бы воспользовался случаем насадить на копье парочку «белых дьяволов»… Мы говорим «чукча» - и не подозреваем, что это всего лишь прозвище (от туземного «чаучу»), означающее «владельцы больших оленьих стад». Так представились русским первопроходцам вожди кочевых племен Чукотки. В то же время прибрежные племена, охотившиеся на морского зверя, носили прозвище «анкалыу». Однако так получилось, что всем им дали единое прозвище «чукчи» - так же, как эвенков окрестили «тунгусами». Но сами себя они называют «оравэтлат» - то есть «люди», а в старину предпочитали именоваться «луоравэтлат» - что значит «настоящие люди». В переводе на более понятные нам выражения, это что-то типа «истинных арийцев». Всех остальных чукчи людьми не считали и терпели только в виде взятых на войне рабов. Так что их соседи покоя никогда не знали, ибо редкий год чукчи не отправлялись в военный поход. В такой вот гордыни и пребывал этот древнейший народ, предки которого пять тысяч лет назад так и не перебрались в Северную Америку - пока на Чукотке не появились русские. В конце концов, чукчи согласились, что русские – тоже «настоящие люди», которых можно уважать. Но для этого понадобилось 150 лет бесконечных русско-чукотских войн… После разгрома Ермаком ханства Кучума освоение Сибири шло довольно быстро и почти без проблем. Отряд казаков приплывал на «човнах» на новую территорию, находил стойбище местных жителей и торжественно предлагал им «пасть под руку великого белого царя». От туземцев требовалось лишь пролопотать что-то вроде присяги и согласиться регулярно платить «ясак» - то есть налог в казну. Налог брали пушниной – собственно говоря, именно она и стала одной из главных причин захвата огромных сибирских территорий. Ценные меха были на Руси конвертируемой валютой еще с княжеских времен, но на Европейской части зверюшек со временем истребили, в то время как в Сибири даже бедные туземцы ходили чуть ли не в соболях. Вот и ломанулись туда сначала казаки, потом воеводы со стрельцами, а за ними и русские переселенцы. До XIX века ничего, кроме мехов, в Сибири не искали. А лучшими охотниками были, конечно, местные жители, поэтому никто их зазря не собирался обижать. В отличие от Северной Америки, где индейцам устроили геноцид, чтобы отнять у них землю. И если индейцы были лишены возможности получить гражданство США, то эвенкам или корякам достаточно было окреститься в православной церкви, чтобы стать «русскими» (а кое-кто даже умудрился получить дворянство). Так, за каких-то полвека, казацкие ватаги почти без проблем прошли всю Сибирь. Где-то мирные племена соглашались на все требования, кланяясь и бормоча «да, насяльника!», где-то пришлось пальнуть в воздух из мушкетов, чтобы обратить в бегство потрясающих копьями «воинов». Повозиться пришлось только с многочисленными якутами, в свое время оказавшими сопротивление самому Чингисхану! Но, дойдя до Чукотки, русская экспансия споткнулась… Чукчи были слишком великими воинами, чтобы бояться «громовых палок» бородатых пришельцев. К тому же каждый чукча-мужчина с рождения проходил такую военную подготовку, которая бы привела в ужас даже ветеранов современного спецназа. Так, маленьких детей приучали мгновенно реагировать, время от времени внезапно прикасаясь к ним тлеющей головешкой. Мальчик должен был научиться инстинктивно отскакивать при малейшем шорохе. Дальше – труднее. Чукча-подросток уже должен был уметь услышать полет стрелы и увернуться от нее. Последний экзамен был суров: отец брал его с собой на охоту, а потом внезапно стрелял сыну в спину. Увернулся – молодец, стал воином, нет – отец больше и не вспоминал, что у него был такой неудачливый отпрыск. Побежденные чукчи были обязаны просить врага убить их, а если противник захватывал стойбище чукчей, то женщины должны были быстро зарезать своих детей и старых родителей, а потом и себя. В военном деле чукчи были отнюдь не отсталыми: у них были доспехи и щиты из кости и дерева, они ходили в бой организованными группами под грохот боевых бубнов – обтянутых человеческой кожей. На суше они быстро создавали крепости из поставленных «на попа» нарт, а в море флотилии быстрых байдаров наносили опустошения не меньшие, чем драккары викингов. Одной из «фишек» чукчей были и внезапные «лыжные атаки». Поэтому, несмотря на свою небольшую численность (около 10 тысяч человек), чукчи наводили страх на огромной территории от Колымы до Аляски, на побережье которой они совершали свои набеги. Разумеется, что соседи чукчей не только боялись их (этот страх жив и поныне), но и ненавидели – и с готовностью согласились помочь казакам, которые в середине XVII века решили склонить чукчей «под руку белого царя». Но ничего не получилось: чукчи осыпали казаков градом стрел и гордо удалились в тундру, откуда появлялись лишь для того, чтобы ограбить казацкий обоз. Только в 1727 году Российский Сенат решил-таки «покорить» чукчей, для чего в далекую экспедицию было отправлено 400 солдат и казаков. Через 2 года отряд наконец добрел до Анадырского острога и, пополнившись союзниками из жаждущих мести якутов и коряков, пошел великой войной на чукчей. Это было лишь начало. В течение дальнейших 30 лет на самом краю Крайнего Севера происходили сражения, в которых участвовало до нескольких тысяч человек с каждой стороны. Они перемежались партизанскими вылазками чукчей, нападениями на обозы, взятием и разрушением русских крепостей. Война была не менее ожесточенной и масштабной, чем знаменитые «индейские войны» Дикого Запада, вот только в отличие от своих американских собратьев чукчи ее выиграли. В 1763 году русские оставили последние крепости и покинули Чукотку, а довольные чукчи, на радостях, тут же пошли опустошительной войной на коряков, которых разгромили и ограбили до нитки. Потеряв все свои оленьи стада, коряки были вынуждены ради выживания заделаться охотниками на морского зверя. Лишь в 1778 году, приняв предложение о подданстве на льготных условиях (никаких налогов и самоуправление), чукчи формально вошли в состав Российской империи. Конфликт, длившийся почти 150 лет, завершился. Но реально до самого XX века гордые «оравэтлат» не признавали над собой никакой власти и встречались с русскими исключительно ради торговли. Чукчи с усмешкой смотрели и на возникшие в 1930-х годах первые колымские лагеря ГУЛАГа с их золотыми рудниками и вооруженными охранниками. Товарищ Сталин был для них не большим авторитетом, чем «большой белый царь», поэтому в 1947 году, докурив завернутую в «Правду» махорку, чукчи отправились на очередную войну с эскимосами. Что едва не вылилось в международный конфликт, поскольку чукчи формально были советскими гражданами, а эскимосы – американскими. Но усмирять чукчей «сталинский режим» не решился. Власть поступила хитрее: начала «окультуривание» этого народа. Всевозможными подарками чукчей заманили к оседлой жизни в поселках, которая за несколько десятилетий вытравила из них всю воинственность. Так что сегодняшние чукчи ходят не в набеги, а на выборы... http://www.from-ua.com/kio/35f1fb30b0935.html

Тя и полярната лисица не прилича много на лисица, ама еволюционни форми всякакви.

ехей, ти още ли си на линия?

Така е, друже. За теб остава участта само да гледаш /страшно/ отстрани и да подсмърчаш.

Пак вадиш думи от контекста. Мога да те светна, че половината от аристокрацията на Царска Русия има неславянски произход. Това обаче не я прави неруска. Просто защото хората въпреки произхода си са имали руско самосъзнание. Но това един българин няма как да го разбере. Просто защото България никога не е била Империя /в истинския смисъл на тази дума/, а българската нация никога не е излизала на суперетническо равнище.