Започвам изложението си с благодарност към Евгени Козлов – ръководителят на руския клуб за исторически възстановки Cohors II Mattiacorum Equitata за поканата му, която ми даде възможност да предприема това вълнуващо и незабравимо пътешествие, потопило ме в неподправената атмосфера на един древен празник, организиран с много ентусиазъм и желание.
Всичко стартира преди три месеца, когато разбрах, че в Русия за втори път ще се проведе възстановка на Сатурналиите. Този празник в чест на бог Сатурн, който римляните отбелязвали от 17 до 22 декември е доста сходен с християнската Коледа: на него се раздавали подаръци, палели се свещи, домовете се украсявали, пекли са се сладкиши и погачи, имало маскарад, дори се е колело прасе. Нищо ново под слънцето, както се казва. Та Евгени ми писа, че ако проявявам интерес към това събитие, ще бъда добре дошъл на празненството. Естествено, че не чаках да ме канят втори път, затова се захванах веднага с подготовката. Тъй като съм реенактор и се занимавам предимно с реконструкцията на римски легионер, веднага си представих усложненията и разправиите с нашите и руски власти, ако помъкна цялата си бойна екипировка със самолет, така че реших да си направя гражданско облекло, което лесно може да се побере в голям сак, а транспортирането му не представлява проблем и не изисква допълнителни разрешителни. За целта първо си избрах вълнен плат, който да ме пази от суровата руска зима, проучих точните размери и кройки на интересуващото ме облекло и поръчах на едни симпатични шивачки да ми ушият тога и туника – римският официален костюм, подходящ за тържественото мероприятие на което бях поканен. Изкарах си и туристическа виза от фирма, която се занимава с екскурзии в Русия, за да не карам Евгени да се мотае по разни бюрократични инстанции и да ми праща покани.
Сатурналиите ежегодно се провеждат в “Солнечное” - една почивна станция до град Зеленогорск, на брега на Финския залив. Зеленогорск пък се намира близо до Санкт Петербург /откъдето е и клубът домакин, който организира мероприятието – Legio V Macedonica/, иначе самата кохорта в която членуват Евгени и още двадесет ентусиаста е от Москва. Така че покрай участието в празника имах възможност да разгледам набързо и двете столици на Русия.
Месец преди мероприятието екипировката ми вече беше готова и с интерес следях метеорологичните прогнози за Североизточна Европа. В края на краищата щях да дефилирам по туника и тога, а при минусови температури това изобщо не е приятно. Както и да е – съдбата бе благосклонна към мен и при визитата си при братушките определено имах повече късмет от Наполеон или Паулус.
Единственият минус при подготовката за заминаването бяха самолетните билети. Low Cost компаниите не летят до Москва, или поне от България директни полети няма, а перспективата да висиш по летищата и да сменяш няколко самолета хич не ме блазнеше. Така че се ориентирах към „Аерофлот“, който пък действа в комбина с „Bulgarian Air“ и поддържа цени от около 300 евро за двупосочен билет. Самият полет отнема около два часа и половина, а като се има в предвид и едночасовата разлика между София и Москва, ставаш направо traweller in time. Пристигнах към 16,30 местно време и вече беше тъмно като в рог, което пък ми даде чудесна възможност да се наслаждавам на ширналия се океан от огньове, наречен Москва, докато кацахме.
Ето как, зареден с ентусиазъм, се озовах на летище „Шереметиево 2“. Писах предварителен sms на Евгени с точния час на пристигането ми и той ме чакаше на летището. Отпътувахме към дома му и въпреки задръстванията успяхме да стигнем само за час. По пътя обсъждахме развитието на клуба му, както и идеята на Евгени около Москва да бъде изграден постоянен римски лагер, който да пресъздава „Жива история“ или както е популярно на запад - Living History. В това отношение руснаците са доста сериозни и педантични и обикновено като се захванат с нещо, го правят докрай. Така че слушах с възхищение и малко завист как клубът му вече наброява 20 легионера, както и 4 матрони. След като си оставих багажа у Евгени, му помогнах да натовари екипировката си, както и допълнително снаряжение в джипа на един негов приятел и отидохме да вземем крепежа за центурионския му шлем. Проблемът с него беше следният. Както и всички римски клубове и руските ми приятели си поръчват част от оборудването от популярната индийска фирма „Deepeka“, която се е специализирала да изготвя римски реплики – шлемове, брони, колани, калиги, дори и фибули. Понеже Евгени бил избран единодушно за центурион, т. е. ръководител на клуба, естествено си поръчал центурионски шлем с гребен и крепеж, който го държи напречно /това всъщност е и едно от основните отличия на центуриона на бойното поле/. Само че индийците объркали детайла и вместо центурионски му пратили обикновен крепеж за легионерски шлем. Опитът да се изкриви детайла напречно обаче довел до счупването му, тъй като бил направен от някаква съмнителна сплав, която само на външен вид наподобявала бронз. Заваряването също не дало резултат, защото металът просто се разпрашил. Та Евгени се видял в чудо и най-накрая поръчал копие на крепежа на руски ковачи, та сега в последния момент преди заминаването за фестивала детайлът бил най-накрая готов. Отиването до ковачите пък ми даде възможност да пътешествам в Московското метро, което наистина е най-добре развитата подземна мрежа, която съм виждал /Парижкото ряпа да яде/, но вътре по неволя те хваща клаустрофобия от напиращите да се качат или слязат тълпи, затова не го препоръчвам на хора със слаби нерви. Метрото е основният транспорт на московчани, тъй като задръстванията по улиците са ужасяващи. Москва, както и всяка друга европейска столица страда от пренаселеност. По неофициални данни в града живеят около 18 милиона жители.
Иначе метрото е удобен и бърз транспорт и през него минават около 7 милиона пътници на ден, така че потокът наистина е внушителен и трябва доста да се потрудиш с лакти, за да не те отнесе тълпата в посока, която не желаеш. Тунелите са разположени доста дълбоко – в центъра са на 60 метра дълбочина, което означава, че поне половин минута ескалаторът те спуска под ъгъл от 45 градуса в подземието. Мотрисите минават са през две минути и карат наистина бързо. Въпреки това пътуването от квартала на Евгени до центъра на града отнема поне 40 минути. Детайлът е готов и пасва към шлема, така че и този проблем е отстранен. Доволни от резултата, с моя домакин отидохме в едно заведение, където междувременно се е събрал целият клуб на разбор преди мероприятието. Запознах се с тези весели и симпатични млади хора и бързо влязох в тон с дискусията. Бирата се лееше щедро, за новаците в групата бяха подготвени медальони с отличия и специални встъпителни тестове на тема Рим. Като цяло в Русия обичат много бирата и има достатъчно местни и вносни марки. Московчани обаче не са фенове на руската бира, поради по-лошите вкусови качества на водата. Иначе цените по заведенията са доста по-високи от София, което се обяснява и с по-високия жизнен стандарт в Москва. Но горе-долу в нормално заведение едно ядене от менюто ти излиза около 350-600 рубли /10-20 евро/. А ако си решил да пиеш и няколко бири /която е около 200 рубли половинката/, сметката ти може да отиде и над 1000 рубли, заедно с бакшишите /тук е прието да се оставят доста пари на келнерите, но обслужването е на ниво/.
След срещата Евгени ми показа на компютъра си любителските филмчета, които прави. Освен че е фен на Рим, той участва и в други два клуба – Навара /от епохата на религиозните борби в Европа/, също така и в един уестърн клуб. На всичкото отгоре се занимава и със Strike ball. Въобще човекът е сериозен. Жалко че в България такива са малцинство.
На другия ден Евгени реши да ме разведе из центъра на Москва, тъй щяхме да пътуваме до Петербург чак с нощния влак от 21.00 часа. Първо обаче попълнихме един формуляр до бюрото за емиграция, за да регистрирам пребиваването си в Руската Федерация и го пуснахме в близката поща. След това започнахме разходката от Красивия Площад /да, руското “Красная Площадь” означава именно красив, а не червен, както неправилно го превеждат по света/, където с удоволствие снимах кулите на Кремъл, мемориала на Незнайния воин,
паметника на Жуков,
мавзолеят на Ленин,
изключително красивият събор на Василий Блажени и други архитектурни шедьоври.
Продължихме по крайбрежната улица към храма на Христос Спасител /взривен от болшевиките след революцията, но напълно възстановен преди десетина години/. Наистина храмът е внушителна постройка в типично православен стил.
Стигнахме и до музея на Пушкин, посветен на изобразително изкуство. Тук са поместени репликите на най-известните антични и ренесансови творби, но с интерес видях и антични оригинали - част от троянското съкровище на Шлиман, което руснаците изнесли от Германия след 1945 г. /един вид отмъщение заради Кехлибарена стая/. Зарадвах се и на залата с гръко-римски експонати от Крим, които представляваха голям интерес за мен.
Излязохме от музея и се насочихме към най-емблематичната руска улица – “Арбат”, където хапнахме в приятно ‚етно‘ заведение. Аз си поръчвах традиционния руски борщ с черен хляб и сметана, котлети с пържени картофи и квас /който се прави от ферментирал хляб/ - питие, което не съм пил отдавна. След това се разходихме по улицата и разгледахме своеобразната архитектура за сградите. След като се стъмни, отпрашихме да стягаме багажа за мероприятието. Пътьом купихме и провизии за влака, за да не ни е скучно пътуването. На гарата вече се беше събрала компанията реенактори и не след дълго се настанихме във вагона. Влакът се носеше в нощта, а огньовете на селищата се стрелкаха покрай нас. С напредването на нощта съдържанието в бутилките значително намаля, а разговорите станаха все по-оживени и сърдечни. Накрая си легнах към 3 часа, което се оказа недостатъчно за почивка, защото влакът пристигна в Санкт-Петербург в 5.
В леко махмурливо състояние довлачих багажа си към електричката, която щеше ни откара в Зеленогорск. В Питер /така галено го наричат руснаците/, за разлика от Москва, вече е натрупал сняг, но температурите са по-меки - 1 градуса. Във влака пробвах и “Невское” – местна бира, която наистина е по-хубава от московската “Балтика”. От гарата в Зеленогорск след половин часово чакане и пиене на студа взехме автобус и към 8 сутринта пристигнахме в почивната станция. Тук, в „страната на хипербореите“ е тъмно като в рог и започва да съмва след 9,30. След импровизираната закуска, която си направихме /с неизменното кондензирано мляко, пастет, бекон и типичния ‚докторски‘ салам/ тъкмо смятах да се оттегля на заслужена почивка, но домакините ме пратиха да помагам с приготовленията на кухнята за вечерята, а Евгени и кохортата му отидоха да секат дърва за празничния огън. Унило стържех цвекло, месо, яйца и пр. и си мислех за робските неволи в Древен Рим, когато Евгени дойде да ме изтегли за парадния марш на кохортата към брега на Финския залив. С радост нахлузих туниката, тогата и калигите и даже помогнах на дамите да надиплят своите пали /връхна женска наметка/. Евгени поведе шествието и дефилираше най-отпред с красиви бронзови фалери върху бронята си /римският аналог на ордените/, колоритен субармалис /кожена дреха, слагана под бронята/ и изглеждаше доста внушително с центурионския си шлем.
Братята ауксиларии /римски помощни войски/ с овалните плоски щитове, тежки копия, както и ризници, загърнати в червени плащове и изглеждаха много колоритно на фона на побелялата гора. На всичкото отгоре започна да вали снежец. Всички се чудеха как ще се оправя без топли панталони в руската зима, но аз заявих, че един истински сенатор не може да носи варварско облекло и тръгнахме марширувайки към брега на залива. По пътя снимах марша на кохортата през заснежения пейзаж.
На брега Евгени направи преглед на войниците си, строи ги и раздаде награди на заслужилите.
В това време аз се любувах на замръзналото море и позирах с матроните и легионерите за спомен.
Духащият на брега зимен ветрец обаче ме накара да почервенея като рак и ръцете държащи фотоапарата започнаха да се тресат. И на другите не им беше особено комфортно и след общи снимки се отправихме към базата, където се стоплихме с ром и други загряващи питиета.
Домакините от Legio V Macedonica вече ни чакаха да започнем ритуала по очистване на дома, който след поднасянето на дарове на домашните богове завърши с прескачане на разпален огън. После продължихме шествието към олтара където легатът на клуба отправи молитва към Сатурн и му направи жертвоприношение – вино, зехтин и зърно, за да бъде годината плодородна.
По време на молитвата всички стояхме с покрити глави /аз се наметнах с края на тогата/. Постепенно се вечери и ние се настанихме в залата на пиршеството, където на входа ни раздоха курабийки във формата на човечета и червени или сребристи картончета. След като всички седнаха започва изборът на цар на Сатурналиите. Всеки участник разчупи човечето и късметлията, който намери боб в него бе избран за цар. Сложиха му лавров венец, и той застана с гръб към залата, а зад него се наредиха прекрасните матрони.
За всяка ние се надпреварвахме да изреждаме суперлативи и царят, без да вижда девойката, трябваше да прецени коя да избере. След като изборът бе направен, царят и царицата откриха официално тържеството.
Отправиха се поздрави към гостите, затова че са уважили мероприятието /в това число и към моя милост, че съм пристигнал чак от България/, размениха се подаръци. Виното се лееше, ястията, сготвени по римски рецепти се изчерпваха с потресаваща бързина.
След това дойде и по-интелектуалната част на празненството– “Ерудитката”, игра с 10 тестови въпроса от писмата на Цицерон. Естествено всички играеха на тото и победителите имаха в актива си не повече от 4 верни отговора.
Празненството премина към втората си част – “Отвличането на Сабинянките”. Мъжете се разделиха на два отбора в зависимост от това, дали цветът на картончето им е червен /римляни/ или сребрист /сабини/. Жените естествено бяха сабинянките, заради които е избухнала разпрата в древността. Излязохме на снега и започнахме веселбата.
Естествено основната идея на играта се състоеше в това римляните да отмъкнат сабинянките, а сабините да им попречат. В скоро време всичко прерасна в масов бой със снежни топки.
Не мина и без ранени – в суматохата нечия фибула /римска закопчалка тип безопасна игла/ ми раздра кожата на ръката, но след импровизираната превръзка, наложена ми от центуриона на легиона купонът продължи. Разгорещени, влязохме обратно в залата, за да поиграем на латрункули /римска дама/. Вместо пионки разполагахме с чаши червено и бяло вино. Всеки човек от отбора на римляните и сабините изиграваше по един ход, а ако му се падаше да вземе противниковата пионка, трябваше да изпие виното в чашата.
Сабините имаха късмет и печелившият им отбор се напи бързо. Следваше театър за отрезвяване. Представени бяха три пиеси, като артистите изпълняваха пантомима и ролите се изтегляха на жребиен принцип, съответно не беше рядкост ролята на жената да се падне на мъж /в Древна Гърция и Рим женските роли също са се изпълнявали от мъже/. Скъсах си корема от смях, когато например мустакатият вексиларий /знаменосец/ на кохортата се превъплъти в ролята на Ниоба. След веселия театър забавлението бе във вихъра си, подпийнали се опитвахме да пееме хорово "In Taberna" /"В Механата"/ на латински и всички си прекараха чудесно. Истински Сатурналии!
От театъра се прехвърлихме пак на двора, където отново двата отбора – римляни и сабини изиграха по туники в снега 'харпастум' – римският аналог на футбола.
Тоя път римляните /към чийто отбор бях и аз/ бихме с 2:1 и поизмръзнали отидохме да правим лари /домашни богове/ от пластилин и да гадаем по тях за късмета, който ни чака през идната година.
Късно вечерта, заредени със солидно количество вино отидохме към залива, където бе накладен огън. До късни доби пяхме руски песни на популярните групи “Чиж и Ко”, “ДДТ”, “Кино”, дори и Химна на Съветския съюз. Въобще атмосферата бе задушевна, въпреки студа. След като зимата все пак си каза думата, се върнахме в базата пиейки бира и споделяйки незабравимите впечатления от тази вечер.
На другата сутрин всички станахме късно – към 12. Хапнахме, помогнахме на любезните ни домакини да разтребят, сбогувахме се с тях с най-топли чувства и към 15 часа поехме обратно към Санкт-Петербург. Оставихме багажа си при познати и решихме да се разходим по красивите му улици. Вече се беше свечерило и целият град бе обсипан от разноцветни светлини.
Потопихме се в една незабравима феерия от цветове. Наистина сега е трудно да опиша великолепните сгради и храмове, които се редуваха пред смаяния ми взор. Не случайно наричат с пълно право Петербург - “Северната Венеция”. Уникална архитектура, красиви мостове над замръзналите канали и правилна европейска планировка. Всичко това превръща творението на Петър I в духовната столица на Русия. Особено ми харесаха Казанския събор,
изпълнен в класически стил и разбира се Зимният Дворец – където си направихме групова снимка за спомен.
На връщане минахме и през новогодишния панаир. Преди да отпътуваме с нощния влак към Москва отседнахме в един приятен пъб, за да похапнем и пийнем заключително. Моите руски приятели ми подариха оловна фигурка на ауксиларий – детайлно копие едно към едно.
В нощния влак си разменихме контакти /телефони, Skype, Facebook/ и аз ги пoканих да ми гостуват в България. Всички бяхме на мнение, че това няма да е последното ни съвместно мероприятие и се надявахме отново на подобни римски фестивали.
На сутринта, след кратка почивка, аз Евгени и още няколко ранобудни ентусиаста отидохме в Кремъл. Пропускането вътре е доста стриктно, минаването през детектори е задължително. Въобще сигурността на обществените места при руснаците е доста завишена, за да се предотвратят възможни терористични актове. Като любители на историята и въоръжението, решихме да разгледаме Оръжейната палата. В нея са събрани всички артефакти на руските монарси – техни дрехи, корони, тронове, дори карети. От разкоша и изяществото с което са направени експонатите направо ме засърбяха очите. На втория етаж имаше още по-главозамайващи предмети от бита на руските императори и дворянство от последните три века: оръжия, икони, евангелия и библии, чаши, прибори и сервизи /инкрустирани със злато, сребро и скъпоценни камъни/ – наистина великолепно наследство на един велик народ. Това богатство нещо трябва да се види, защото с думи просто не може да се опише разнообразието и красотата му.
След това се снимахме за спомен до емблемите на Кремъл – „Цар Топ“ и „Цар Камбана“.
А също и красивите събори, които ми се изпречиха пред погледа.
Времето обаче напредна и преди да отпътувам, отидохме да обядваме в един мол на “Красивия Площад”. За да не закрива гледката той е направен на 3 нива под земята и прилича на подземен град с безбройните му бутици и заведения. Хапнах традиционните палачинки с бекон и гъби, и пих за последен път любимия си квас. Следваше пътуване до дома на Евгени, стягането на багажа, сбогуване с приятелите /най-тъжната част от едно пътешествие/ и заминаването към летището, където уморен, но доволен се натоварих на самолета и без особени приключения се прибрах в родната София.
Ами темата би трябвало да се премести като за начало поне в античност. Или ако има форум митология. Току виж изкараме и ирландските богове /Дагда или Мориган/ - българи.
