Atom

На всички е проблем. Коя страна има икономика, която не е базирана и не разчита на икономическия ръст. Класическият капитализъм, Сталиновата планова икономика, скандинавския социализъм, сегашната американска, руска и китайска системи - всички се опират на ръста и разчитат на него. Разликата е, че в Америка ефектът е печалбата, а в СССР повече продукция. И в единия и в другия случай обаче се преследва ръста, т.е. това "повече", независимо дали е печалба, повече пшеница, чипове или нещо друго. Осигуровки, пенсии, банкиране, кредитиране.... Коя от тези системи може да работи ефективно без ръст. Илюзия, че спирането на ръста е проблем само на САЩ. Проблемът е за цялото човечество, а причината е, че нямаме системи които са готови да работят в условия без ръст. Никъде няма такива. Може би в Северна Корея, но и това силно ме съмнява. И там сигурно гонят ръстове. В такъв случай г-н Волгин ще се разочарова, защото няма вариант при който да има нова НРБ, сателит на нова СССР. Вариантите пред България са два. Единият е да остана европейска страна, а другият да потъне в турска орбита. Трети вариант няма. Ти и Волгин може много да искате да се повтори схемата със СССР и НРБ, но самата Русия първо няма сили за подобно нещо, второ не и трябваме и трето в никакъв случай няма да иска да си изостря отношенията с Турция. Не, че и на Турция много сме и потрябвали, но ще ни приеме в орбитата си от няма и къде и защото ни възприема като "част от собствения си двор", така както Русия възприема Украйна.

Да, но тук ставаше въпрос за национални държави и нации. Кое предполага, че точно националните държави ще са независими, каквото и да означава думата независимост, а не например някакви империи, градове-държави или дори корпорации.

ОК. Реалността е, че епохата на постоянен икономически ръст свършва. Всички леви, десни, глобални или локални съществуващи проекти обаче са не само ориентирани към ръста, но са и оптимизирани към него и не могат да работят в друг режим. Да, в момента Япония все още се справя макар и почти без ръст. Светът обаче все още расте, но и това ще приключи скоро. Утопията се състои в това, че вместо да се обмислят реалистични модели за свят без ръст, всички играчи са се вкопчили за него и рециклират стари ръстови модели, които са изчерпани. Как си я представяш система в която държавите и народите са независими един от друг в условията на игра с нулева или отрицателна сума. Т.е. в свят без икономически ръст. По-вероятно е националните държави да се обезсмислят и да имаме нова феодализация или нови империи, отколкото свят на независими национални държави. Путин и Си не са се напънали да търсят независимост за народите си или устойчивост на някаква "национална" държава , а си мислят, че строят нови империи. Ще успеят ли? Силно ме съмнява, защото и те живеят в парадигмата на вечния ръст, а може би и на вечния живот (лично за тях)

ОК, вероятно не съм се уточнил. Идеята е, че никой няма реалистична визия за бъдещето. Факт е обаче, че и никой не иска да запази днешното статукво. Това означава, че нещо се е счупило и не работи. В тази ситуация всички искат промяна, но паради липсата на реалистични визии предлагат утопии. Какво неясно има?

Това е някаква твоя си класификация - глобализъм - ляво, локализъм - дясно. Твоя си работа и имаш правото да си правиш такива категоризации, но е излишно да се маскира като ляво - дясно. Аз има друго виждане. И лявото и дясното днес нямат визия за настоящето и бъдещето. Старите модели не работят вече, а нови няма. В тази връзка днес "дясното" е това което търси утопия чрез възстановяване на някакво въображаемо минало-менте, златен век, "истинското християнство" и други от този сорт. Лявото пък търси утопия чрез нещо което никога не се е случвало, но задължително ще се случи някъде в бъдещето. Т.е. и двете страни - леви и десни са утописти, но виждат утопията си през различни очила. Десните някъде в измислено от тях минало, а левите в някакво неопределено и също толкова измислено бъдеще.

Иди кажи на хората от ислямските псевдо-нации, че са леваци. Ислямът е глобален проект, но хората там си искат неговия шериат, а не някакви измислени национални правила и ценности. Като изключим турците, албанците и може би кюрдите, останалите т.н. "ислямски нации" са минали покрай нациите.

Кое му е дясното? Ляво и дясно са относителни и контекстуални понятия. Лявото е това което иска промяна, пък дори и с революция, а дясното това което иска запазване на статуквото. Т.е. при възникването си национализмът е чисто лява доктрина защото иска промяна. С течение на времето става традиция и "дясно", но това е само в някакъв контекст. Как и кое дефинираш като твърдо вечно дясно и съответно твърдо вечно ляво.

Човекът по природа е социално същество. От това следва, че не може без група, не може без "ние". Има ли "Ние" има и някакво левичарство. Национализмът също е тип левичарство. Когато "левичарските" идеологии минат на заден план няма ценности, няма и морал. Има само индивидуална воля и правото на силния.

През средновековието определено не съществуват нации във вида в както ги разбираме днес. В същото време хората не са безформена маса и пак определено съществува нещо като прото-нации или както ги наричат още средновековни нации. Те се по флуидни от съвременните и нямат точно определени и фиксирани граници, но това не означава, че не съществуват изобщо.

Според мен това което описваш се дължи по-скоро на феномени като ефекта на платото, намаляващата възвращаемост и кривата на обучението.

Социални универсали, власт и произходът на йерархията 1. Увод В много социологически и антропологични изследвания се приема, че йерархията е универсална характеристика на човешките общества. Подобна постановка обаче често остава на равнище констатация, без да обяснява механизмите, чрез които тя възниква и се възпроизвежда. В този текст предлагаме модел, който извежда йерархията не като първична черта на човешката природа, а като производно от по-дълбоки социални универсали и тяхната трансформация в условията на големи общности. 2. Социални универсали В основата на човешкото социално взаимодействие стоят няколко универсални механизма, които могат да се наблюдават в малки групи (напр. общности на ловци-събирачи): Патернализъм и възрастова асиметрия – авторитетът на по-възрастните и грижата за по-младите. Консенсус при възрастните – вземане на решения чрез обсъждане и съгласие. Меритократични способности – признаване на умения и компетентности като източник на престиж. Стремеж към признание и достойнство – универсална човешка потребност от уважение. Склонност за спазване на норми – съобразяване със социални правила, подкрепено от санкции и одобрение. Тези механизми функционират оптимално в групи, чийто размер позволява лични познанства и доверие – т.е. в границите на числото на Дънбар (приблизително 150 индивида). 3. Властта като механизъм за мащабиране Когато групите надхвърлят когнитивния лимит на личните отношения, социалните универсали вече не са достатъчни, за да поддържат устойчиво сътрудничество. Тук възниква феноменът на властта, дефиниран като: Способността да се създава, поддържа и управлява колективна идентичност „Ние“, която осигурява устойчиво сътрудничество в големи групи отвъд естествените лимити на междуличностните отношения. Властта изпълнява двойна функция: Произтича от „Ние“ (общата идентичност и доверие). Оформя и поддържа самото „Ние“ чрез символи, разкази, институции и норми. Без такова „Ние“ властта се възприема не като легитимна, а като насилие или временна принуда. 4. Йерархия и неравенство като производни на властта Йерархията е организационна форма, която възниква, когато социалните универсали бъдат институционализирани чрез властта. Пример: патернализмът се превръща в наследствена монархия; консенсусът – в съвети или парламенти; меритокрацията – в бюрокрация и професионални елити. Неравенството е резултат от устойчивото закрепване на йерархията в разпределението на ресурси, привилегии и възможности. То не е тъждествено на йерархията, но често съпътства нейното институционализиране. 5. Исторически примери Ловци-събирачи: йерархии са временни и базирани на престиж; неравенствата са минимални. Ранни държави (Египет, Шумер): патернализмът и религията легитимират властта; йерархията става наследствена и се появяват икономически неравенства. Феодална Европа и имперски Китай: властта се поддържа чрез институции и символи („Небесен мандат“, църква), а йерархията е стабилна и създава дълбоки неравенства. Модерни общества: индустриализацията и капитализмът институционализират меритокрацията и създават нови класови различия. Дигиталната епоха: властта се упражнява чрез контрол върху информация и идентичности в глобален мащаб, оформяйки нови йерархии и неравенства. 6. Заключение Йерархията не е биологична даденост, а резултат от адаптация на универсални социални механизми към условията на големи групи. Властта, разбирана като управление на колективната идентичност „Ние“, е мостът между тези универсали и възникването на йерархични структури. Неравенството, макар и свързано, представлява отделен феномен – разпределението на ресурси и шансове, произтичащо от устойчивата институционализация на йерархиите. Така предложената рамка позволява да се излезе отвъд констатацията, че „йерархията е присъща за човечеството“, и да се проследят конкретните социални механизми, чрез които тя възниква, еволюира и се възпроизвежда.

Точно така. А това само по себе си вече не предполага, че славянският може да остане за такъв дълъг период от време (2000 години) бездиалектен и единен. Трубачов имаше някаква теория как малка група славяни са се местели компактно през този период. Първо били при балтите, после се местят до германци, до римляни и т.н. Тази хипотеза обаче е твърде напрегната. По-достоверно е да приемем, че имаме различни диалекти, смесени и унифициране вторично след н.н. ера отколкото, че през целия период от 2000 години имаме малка компактна и бездиалектна популация.

Зависи какво разбираш под праславянски. Ако под праславянски разбираш възстановения праезик под това име (който се среща по речниците), то това определено е вече т.н. сурдиж. Т.е. общия бездиаелактен език при който сричката вече е отворена. Преди това? - преди това е божа работа защото не знаем нищо. Нямаме оцелял параславянски език със затворена сричка, за да може на база на него и на съществуващите славянски езици да правим някакви реконструкции за предходното състояние.

Това е въпрос на дебат, а не установена истина. Може да има малка прародина, а може и да няма. Може праславянският език да е възникнал като вторична унификация на близки, но все пак достатъчно различни диалекти от някакъв по-широк диалектен континуум.

Ние-та могат да се формират по много признаци. Доколко праславяните са имали пълноценно Ние (каквото и да означава "пълноценно") е под въпрос и този въпрос надали някога ще има отговор.

Историята на езика, историята на биологичната популация, историята на народа и историята на държавността и държавите са различни истории и би трябвало да се разглеждат и проучват отделно една от друга. Естествено всички тези истории имат пресечни точки, но те си оставят само пресечни точки.

Тракторът ни освобождава от необходимостта да копаем ръчно, а ИИ ни освобождава от необходимостта да мислим. ИИ не е като колелото, печатната машина или трактора. Това не е просто техническа надстройка. ИИ е епистемологична революция — замяна на човешкия мисловен труд със структурирана симулация на мислене.

Напоследък започнаха да се чуват мнения, че ерата на свободния интернет свършва. Идеята в общи линии е следната: Информацията и знанието винаги са били скъпо удоволствие и достъпни за малцина. Днешната безплатна "шведска маса" с изобилие от всякакви безплатни информационни глезотии свършва. Периодът на свободна и достъпна информация от 1990 до 2025 може би е аномалия и единственият му смисъл е в създаването и обучаването на ИИ. Това вече е постигнато и от тук нататък следва връщане към "нормалността". Т.е. връщане към реалностите на свят в който информацията и знанието са скъпо удоволствие, достъпно за малцина. Естествено подобна логика не се опира на разни конспиративни теории, че някой мисли и подготвя такъм сценарий, а като логична еволюция на устойчив социален процес със собствени вътрешни механизми и сили. Т.е. нещо подобно на урбанизацията или демографските процеси. Един социален процес от подобен тип се развива по своя собствена вътрешна логика докато стигне своите собствени вътрешни лимити.

ОК. Да започнем отначало. Интернет не е само информация и протоколи, а цяла екосистема. Има милиони сайтове - корпоративни, разни магазини, услуги и т.н. Имаме и голямо количество информативни сайтове - медии, справочници, енциклопедии, разни указатели, самоучители, научни, културни и всякакви други. Именно те са тези които създават съдържанието. Достъпът до съдържанието досега ставаше на принципа търсене-кликване-четене. Преди Гугъл имаше т.н. "портали" - там в техните директории се осъществяваше търсенето. Обаче след като се появи Гугъл и останалите търсачки, не стана някакво "нормално разпределение", а всички минаха на търсачките и никой не остана да ползва порталите като отправна точка за намиране на информация в интернет. Толкова за "нормалното разпределение" ИИ разкъса тази верига и вече има нова схема: въпрос -директен отговор, без каквито и да е кликвания или с минимални такива. Дори и в момента, след като Гугъл въведе директни AI отговори в търсачката, кликовете спаднаха значително. Виж потърси за zero click searches. Гугъл държи тези AI отговори балансирайки на ръба, защото все още не е готов да развали старата бизнес схема. Приходите от реклами и спонсорирани линкове са милиарди. При пускане на асистенти-агенти от рода на Астра обаче това балансиране ще отпадне и почти всяко търсене ще има и AI резултат. Питай Теодосиев какъв е спада на посещенията на форума спрямо миналата година. И това е само началото, без асистенти-агенти. Тенденциите са такива, че колкото повече ИИ, толкова по-малко потребители във всички останали информационни сайтове. С други думи със свободния интернет е свършено. Големите мастодонти, които имат известни брандове и ресурси ще минат масово зад платени стени, малките и средните ще изчезнат. Ще останат "свободни" и безплатни само манипулативни информационни сайтове - корпоративни, на разни НПО-та, на олигарси и т.н. на които не им пука дали има или няма директни потребители и дали има или няма приходи, а е важно посланията им да се разпространяват независимо по какъв начин. А вероятно "най-свободни" ще са чисто дезинформационните сайтове. Та това ще е голямата промяна и тя няма нищо общо с AGI. Условията за съществуване на информационните сайтове ща стават все по-трудни и без ИИ-асистенти-агенти, а с тях ще станат невъзможни.

Вероятно при първоначалното въвеждане на графичния интерфейс (Graphical User Interface) хората също са си мислели, че това ще е нещо с "бутикова употреба", а масата ще си остане на ръчно писане на команди под DOS или друга подобна операционна система. И те са разсъждавали като теб: "кой ще го ползва това? - максимум 2-3%, до 5, но не повече"

Хубаво. Но не знам како общо има с темата. Темата е "Светът иска да регулира изкуствения интелект, но не знае как" Писах, че за мен най-големия риск от ИИ в момента и близко бъдеще е масовото въвеждане на личните асистенти - тези като Астра. Т.е. универсалните лични асистенти-агенти които ако се въведат масово ще бъдат напъхани в телефони, компютри и навсякъде другаде където се сетиш. ОК. разбирам, че за теб това не е никакъв риск, защото сам може да си персонализираш асистент. Разбрах те, но твоят асистент със собствената ти персонализация въобще не ме интересува, защото за мен лично не попада в категорията "риск". Имай си го, създавай си и други, ползвай ги - никой не те спира, нито ще тръгне да те регулира. А това, че ти не можеш да видиш рисковете си е твой проблем. Хич не ме е страх от корпорациите. От нищо не ме е страх, а само казвам какво ще се промени. Тези асистенти тип Астра, са нещо качествено ново, вероятно па-значимо от появата на смартфоните. В момента не са факт, а само идея или разни пробни прототипи. Може и никога да не станат масови, а да си останат нишови или неуспешни като това с метавселената. Кой знае. Знам само, че в момента масово се инвестира в ИИ-агенти, средносрочна памет на моделите и други подобни, което все и свързано с проекти подобни на Астра. Никой не бърза да го пуска масово, но всички инвестират и се готвят. Пусне ли го един в масова употреба ще го последват и всички останали.

Ти изглежда не правиш разлика между ИИ и универсален, личен асистент-агент. Първото е езиков модел. Посещаваш го по твое желание, вършиш си работата и напускаш. Второто е универсален интерфейс, а след въвеждането му ще се приема от повечето потребителите като неразделна част от операционната система. Разликата е от земята до небето.

Кой ги знае как ще се държат. Според Gemini по-скоро ще са "наративи, които не са под контрола на нито една група, а са продукт на некоординирано взаимодействие между: Личните асистенти-агенти: Които персонализират информацията за всеки потребител въз основа на неговите данни, предпочитания и взаимодействия. Агентите на манипулативно съдържание (с AIO): Които активно се опитват да "засадят" своите послания в потока от информация, достъпен за ИИ асистентите. Институционалните играчи: Които се опитват да влияят на асистентите със своите цели и ценности (държави, корпорации, НПО)." Разбира се това няма да стане веднага, а 3-4 години след масовото им въвеждане и разгръщане на пълния им потенциал. Иска се и време външните играчи да се нагодят към играта. Това ще се отнася до безплатните ИИ лични асистенти. Платените вероятно ще са в пъти по-добри. С други думи потребителите на безплатни асистенти-агенти по-скоро ще получават каквото искат да чуват. Все пак това е основната идея, но ще има и лека и ненатрапчива манипулация в нужната посока.

Ето малко повече за универсалните лични ИИ асистенти. Разпитвах Gemini да проекта Astra, а накрая го накарах да направи обобщено резюме на отговорите които ми даде: 1. Как Работи Универсалният ИИ Асистент Универсалният ИИ асистент е много повече от чатбот. Той е персонализиран цифров агент, който действа като ваш постоянен помощник, вграден в различни устройства и софтуер. Учи се от вашите навици, предпочитания, данни и взаимодействия, за да предвижда нуждите ви и да предлага проактивни решения. Основната му функция е да синтезира информация от множество източници (интернет, лични данни) и да предоставя директни, контекстуално обогатени отговори и действия, често без да ви пренасочва към оригиналните сайтове. Целта е да направи взаимодействието с цифровата информация и услуги максимално ефективно и персонализирано. 2. Как Масовото Му Въвеждане Ще Се Отрази на Екосистемата на Интернет Масовото въвеждане на ИИ асистенти ще доведе до фундаментална промяна в интернет екосистемата, превръщайки я от мрежа от сайтове в мрежа от директни ИИ отговори. Унищожаване на рекламния модел: Основният удар ще е върху сайтовете, които разчитат на трафик от търсачки и рекламни приходи. Ако асистентите дават директни отговори, сайтовете губят посетители и съответно приходи. Изчезване на свободното съдържание: Много хоби сайтове, нишови блогове и доброволчески проекти (като Уикипедия) ще загубят мотивацията си за съществуване, ако трудът им остане невидим и не генерира трафик. Доминация на платени и спонсорирани източници: Интернет ще се раздели на платени стени (за качествено съдържание) и безплатно, но манипулативно съдържание, финансирано от различни институционални интереси (политически, корпоративни, държавни). Преход от SEO към AIO: За агентите на влияние вече няма да е важна оптимизацията за търсачки (SEO), а оптимизацията за ИИ (AIO) – да внедрят своите послания директно в отговорите на асистентите. Централизация на информацията и влиянието: Информационният поток ще бъде все по-контролиран от малък брой големи играчи, които могат да плащат за достъп или да спонсорират съдържание. 3. Положително Влияние за Хората, Които Го Ползват За потребителите, универсалният ИИ асистент предлага значителни предимства: Несравнимо удобство: Незабавен достъп до персонализирана информация и изпълнение на задачи без нужда от търсене или навигиране между различни приложения и сайтове. Повишена ефективност: Автоматизация на рутинни задачи, по-бързо намиране на информация и по-ефективно управление на личното време и ресурси. Персонализирано обучение и помощ: Възможност за обучение по нови теми, получаване на персонализирани съвети (напр. за финанси, здраве) и подкрепа в различни аспекти от ежедневието. Достъпност: Потенциално може да направи информацията и услугите по-достъпни за хора с различни нужди (напр. хора с увреждания). 4. Отрицателно Влияние за Хората, Които Го Ползват Въпреки удобството, съществуват сериозни отрицателни последици: Формиране на когнитивни и информационни касти: Ако свободният интернет изчезне, достъпът до качествена информация ще стане привилегия на "информационно богатите", които могат да плащат абонаменти. Останалите ще бъдат изложени предимно на манипулативно или повърхностно съдържание, което ще доведе до дълбоко разделение в способността за критично мислене и информирано взимане на решения. Персонализирана манипулация: ИИ асистентът може да бъде използван за свръх-таргетирана манипулация и дезинформация, която е невидима за другите и изключително ефективна, тъй като е съобразена с индивидуалните слабости и предпочитания на потребителя. Загуба на критично мислене и споделена реалност: Ако асистентът "мисли" и филтрира информацията вместо нас, може да отслабне способността ни за критичен анализ. Различните персонализирани "наративи" ще доведат до липса на обща, споделена реалност, което ще затрудни обществения дебат и консенсус. Зависимост и липса на контрол: Хората ще станат силно зависими от асистентите, без ясна представа каква информация се подава, откъде идва тя и чии интереси обслужва. Намалено разнообразие на източници: Изчезването на хоби сайтове, нишови блогове и независими медии ще доведе до монокултура на съдържанието, лишавайки хората от алтернативни гледни точки и задълбочени знания.

Не персонализиран ИИ, а персонализиран ИИ асистент, който прави всичко вместо теб. Ето например това тук: