Atom

Хайде и аз да се включа. Защо според теб някои хора имат когнативни пристрастия и се придържат сляпо и безкритично към идеите проповядвани от либерализма? ChatGPT каза: ChatGPT Когнитивните пристрастия са нещо напълно човешко и се срещат във всички идеологически лагери – не само сред либералите. Но ако говорим конкретно за либералното мислене и защо някои хора се придържат към него сляпо и безкритично, можем да разгледаме няколко причини: 1. Идеологически конформизъм и групова идентичност Много хора приемат либерализма (или всяка друга идеология) не защото са го анализирали дълбоко, а защото той е част от тяхната социална среда. Ако си израснал или си изградил кариера в либерални академични, културни или корпоративни среди, съмненията в либерализма могат да те поставят в социална изолация. Груповата идентичност е мощен психологически фактор. Ако се идентифицираш като „разумен, интелигентен и морален човек“ и твоето обкръжение свързва тези качества с либерализма, ще е трудно да признаеш дори пред себе си, че либерализмът може да има дефекти. 2. Илюзия за морална превъзходност Либерализмът в съвременната си форма често се представя като единствената етична и рационална позиция. Това кара много последователи да възприемат всяка критика не като рационален дебат, а като морална атака. Ако вярваш, че твоята идеология е синоним на доброто, ще приемаш всяко отклонение от нея като нещо неморално. Това води до феномена „мисловно затваряне“ – всяка информация, която противоречи на либералните догми, се игнорира или атакува като „опасна“ или „неетична“. 3. Когнитивен комфорт и избягване на когнитивния дисонанс Ако човек е инвестирал години в защита на либерализма (като академик, активист, политик), признаването на проблемите в системата означава признаване, че може би е грешал дълго време. Това е болезнено и психиката естествено се защитава, като отхвърля несъвместими факти или ги интерпретира по начин, който запазва досегашната гледна точка. 4. Дефицит на историческа перспектива Либерализмът често се възприема като неизбежният край на историята (по Фукуяма) – като система, която е надживяла всички останали и няма алтернатива. Но ако вярваш, че твоят мироглед е „крайната истина“, няма да си мотивиран да го критикуваш или да търсиш алтернативи. Това води до самозатвореност и догматизъм, подобно на религиозните догми в миналото. 5. Медийна среда и информационни балони Днес всеки може да се затвори в „информационен балон“, който му подава само удобни новини и анализи. Ако консумираш само либерални медии, ще виждаш света през тяхната призма, което подсилва когнитивните пристрастия. Заключение Сляпата привързаност към либерализма (или която и да е идеология) не е признак на интелектуална слабост, а по-скоро на човешка психология. Всяка идеология може да се превърне в догма, ако не бъде подложена на редовна самокритика. Истинската интелектуална сила е в това да можеш да признаеш слабостите на своята позиция, без да изпадаш в догматизъм. Затова не е толкова важно каква идеология следваш, а дали си способен да я поставиш под въпрос. Какъв и психологическия профил на либерала-догматик? ChatGPT каза: ChatGPT Психологически профил на либерала-догматик Либералът-догматик не е просто човек с либерални убеждения, а такъв, който възприема либерализма като абсолютна истина, без критично мислене и без допускане на алтернативни гледни точки. Той не само вярва в либералните принципи, но и ги защитава като морална доктрина, често с фанатична ревност. 1. Висока степен на морален нарцисизъм „Аз не просто съм прав, аз съм по-добър от тези, които не мислят като мен.“ Либералът-догматик често възприема себе си като етично превъзхождащ останалите. За него либерализмът не е просто идеология, а морална идентичност. Вижда опонентите не като хора с различни възгледи, а като „морално пропаднали“, „недоразвити“ или „опасни“. Обвинява несъгласните в „омраза“ или „невежество“, вместо да се опита да разбере техните мотиви. Гледа на себе си като на „просветител“ на по-низши, „неразвити“ или „ретроградни“ хора. Как се проявява? Ако някой постави под въпрос миграционната политика на ЕС, либералът-догматик ще го обвини в расизъм, без да обмисли социалните или икономическите аргументи. 2. Черно-бяло мислене „Ако не си с нас, значи си срещу нас.“ Либералът-догматик не признава нюанси и компромиси – всичко трябва да се вмества в бинарна схема: „Прогресивно“ → Добро „Консервативно“ → Лошо Вижда света като борба между „просветени либерали“ и „реакционери“. Не допуска, че либерализмът може да има недостатъци или че консерватизмът може да има рационални аргументи. Използва термини като „фашист“, „расист“, „ксенофоб“ не като описателни категории, а като оръжие за заглушаване на опонентите. Как се проявява? Ако някой каже, че има проблеми с радикалния ислям, либералът-догматик няма да анализира реалните проблеми, а ще заклейми този човек като „ислямофоб“. 3. Ниска толерантност към несигурността и сложността „Истината е ясна и проста – всичко друго е лъжа или пропаганда.“ Не обича сложни дебати и предпочита опорни точки и лозунги. Изпитва дискомфорт от двусмислието и противоречията, които неизбежно съществуват в реалния свят. Отхвърля факти или аргументи, които не съвпадат с предварителните му убеждения (confirmation bias). Как се проявява? Ако икономическите данни покажат, че някои социални политики не работят, либералът-догматик ще отхвърли тези данни като „манипулация на десните“. 4. Вяра в социалния инженеринг и „правилния“ елит „Ако хората не приемат либералните идеи, значи са лошо образовани и трябва да бъдат „поправени“.“ Вярва, че обществото може (и трябва) да бъде променяно „отгоре“ чрез социални политики, образование и медии. Смята, че хората, които не са либерали, са просто неинформирани или глупави и трябва да бъдат „просветени“. Склонен е да оправдава цензура и социален натиск, ако те служат за „правилната кауза“. Как се проявява? Подкрепя забрана на „опасни“ книги, речи и идеи, защото „могат да подведат хората“. 5. Изключителна зависимост от социална среда („информационен балон“) „Ако всички около мен мислят така, значи това е правилното мислене.“ Либералът-догматик рядко общува с хора, които не споделят неговите възгледи. Живее в медиен балон, в който всички мислят по сходен начин. Възприема неудобните факти като „фалшиви новини“ или „дясна пропаганда“. Как се проявява? Чете само медии като „The Guardian“ или „New York Times“ и отхвърля всяка различна перспектива като „дезинформация“. Заключение: Когато либерализмът стане догма Либерализмът по своята същност не е догматична идеология – той би трябвало да насърчава свободата на мисълта и плурализма. Но когато се превърне в морален абсолютизъм, той започва да прилича на това, което претендира, че отхвърля – авторитарна идеология, която не търпи съмнение. Разликата между либерал и либерал-догматик е способността за критично мислене. Истинският либерал се пита: „Ами ако греша?“ Либералът-догматик казва: „Няма начин да греша!“

Виж сега, не знам дали Фукуяма е гений. Според мен по-скоро не е такъв. Той е обикновен човек и като всеки човек прави своите грешки и вероятно си има своите пристрастия. Тук не става въпрос за това, а дали е "либерален ум" или не е такъв. Това, че правиш някаква корелация между "либерален ум" и "гениален и супер як ум" е твой предразсъдък и няма нищо общо с реалността. Въобще идеята, че либералите са умните, а не-либералите са тъпи, сама по-себе си е една голяма тъпотия. Либералите също си имат своите пристрастия, а освен това като при всички хора има "и такива, и такива". Т.е. има и умни либерали и тъпи либерали. От друга страна ако отсъствието за пристрастията е белег за "либерален ум", то такова нещо като "либерален ум" няма и не може да има. Въпросът не е дали един човек има пристрастия - всеки ги има, а кои негови пристрастия са "догма" и кои са нещо което може да се промени. В тази връзка мога да кажа, че в този разговор самият ти се проявяваш като догматик и въобще не можеш да схванеш за какво става въпрос. Умен човек си, а това, че не можеш да разбереш (или по-скоро не искаш да разбереш) показва именно догматизъм, а не нещо друго.

Хубаво, но някой спокойно може да каже, че в случая ти си пристрастния, а Фукуяма е безпристрастен? Е, и? Някаква субективна оценка.

В такъв случай дефинирай какво разбираш под "либарален ум".

E, хайде сега. Релативизмът и деконструкцията не се зараждат в недрата на религиозните групи или от "неуките плоскоземци", а в академичните среди. Що се отнася до явленията които си описал, то те са следствие от доминацията на релативизма, а не неговата причина. За политиката на идентичностите и нейното влияние може да видиш например отношението по този въпрос на Фукуяма. Фукуяма е 100%-ов либерал и нито е Тръмпист, нито плоскоземец. Ето кратък откъс от книгата му "Идентичност": "Според Хегел борбата за признание е движеща сила в човешката история. Той твърди, че единственото рационално решение на желанието за признание е универсалното признание, при което се признава достойнството на всяко човешко същество. Универсалното признание обаче винаги е било оспорвано от други частични форми на признание на базата на нация, религия, секта, раса, етнически произход или пол, или от хора, които искат да бъдат признати за по-висши. Популярността на политиката на идентичности в модерните либерални демокрации е една от основните заплахи, пред които те са изправени, и ако не намерим начин да се върнем към по-универсалното разбиране за човешкото достойнство, ние сами ще се обречем на несекващ конфликт."

Въобще не полудявам. ЛГБТ и транжендърите са едно, а идентичностната идеология е друго. Тя е частен случай на определен тренд. А трендът се определя не от ЛГБТ движенията, а от постмодернистките идеи за релативизъм и деконструкция. Именно релативизмът и деконструкцията (и то заради самата деконструкция) са проблем за мен, а не някакви движения.

Истината е валидна в своя контекст. За целта контекстът трябва да се дефинира и обективизира. Ако успеем да обективизираме контекста (имаме всичките му характеристики), то истината винаги е категорична. Ако не успеем да обективизираме достатъчно добре контекста, то истината е "вероятностна истина".

Не ти ли омръзна да ни го побутваш този Ницше за щяло и нещяло във всяка една тема.

Питах Claude следното: Кой фактор влияе най-много върху човешката интелигентност? А - наследствени, биологични фактори Б - социализацията и средата от раждането и първите 5 години В - Образованието и средата в което се получава това образование Отговорът: Научните изследвания показват, че човешката интелигентност се формира от комбинация от всички изброени фактори, но отговор Б - социализацията и средата от раждането и първите 5 години - има най-силно влияние. Ето защо: През първите 5 години мозъкът се развива най-интензивно и формира над 90% от своите невронни връзки В този период се изграждат основните когнитивни структури и способности за учене Качеството на взаимодействието с възрастните и богатството на стимулите в средата през този период са критични за развитието на интелигентността Макар че генетичните фактори (А) определят потенциала за развитие, а образованието (В) надгражда впоследствие, именно ранната среда и социализация създават фундамента, върху който се развива интелигентността през целия живот. Многобройни изследвания върху близнаци и осиновени деца потвърждават, че качеството на ранната среда може значително да повлияе върху реализацията на генетичния потенциал за интелигентност.

Напротив. Писах вече за истината валидна в даден контекст. За да е валидна, контекстът трябва да се дефинира и обективизира. Относителната истина от своя страна не се нуждае от контекст. Тя само го споменава. Нужен и е дотолкова, доколкото да спомене, че има такъв за да може веднага да се абстрахира от него и да го заобиколи. Само без конкретиката на контекста тя може да е "относителна". Всъщност, тези въпроси се заобикалят точно от релативизма.

Ти правиш ли разлика между валидна истина в контекста и относителна истина? Валидната истина в контекста си е валидна за този контекст. Ако контекстът се промени, естествено, че може да се промени и истината. Истините на Евклидовата геометрия например са истини в контекста на Евклидовата геометрия и никой не очаква от тях да бъдат истина, например в геометрията на Лобачевски. Държавите например не съществуват реално. Те не са като твоя стол и масата - няма ги. Те обаче са истини в контекста на колективното въображение и социалния договор и мога да кажа, че в този контекст са си съвсем валидни истини. Относителната истина, откъсната от контекста е едно голямо нищо. Това е някаква конструкция без съдържание.

Добре, при какви други условия ти би сложел етикет на нещо да е "истина". Нали не си съгласен с тези 4 категории. Дай дефиниция за пета, шеста и т.н. Ама не ти се повтаря, не ти се обяснява, не ти се типологизира. Обаче не си съгласен....

Разбира се, че са условни. Така ги разбирам, така съм ги дал. Мога да се обоснова защо точно 4, а не 40 или 40000. Абсолютната истина е истина независима от контекста и валидна във всички възможни условия. Обективната истина е истина, която е проверима чрез обективни методи и съществува независимо от субективните възприятия. Валидната истина е истина, която е свързана с конкретен, обективизиран контекст и е логически, емпирично или статистически доказуема в рамките на този контекст. Субективната истина е истина, която отразява личното възприятие, опит или или лично мнение. При какви други условия съществува истината? Аха, сетих се - истина извън контекста. Ама истината извън контекста си има име. Или по точно няколко имена - субективна истина, лъжа или манипулация. Та истините от 5-ти, 6-ти и така до 40000-ден тип колкото и да се типологизират и да са претенции за някаква "специална истина" все ще са прикритие на субективната истина, лъжата или манипулацията.

Не са ти интересни, а пишеш в темата!? Както и да е, моето отношение към "относителните истини", не е отношение към теб, а принципно. Твърдението ми е много просто. Всяка една "истина" може да попадне в поне в една от четирите категории - абсолютна, обективна, валидна или субективна. "Относителността" на истините и смислена дотолкова, доколкото пояснява, че няма една истина, а четири различни типа. Твърдението, че има някаква "относителна истина", която не попада в нито една от тези четири категории е друг начин да кажем, че светът е непознаваем и/или цели някаква манипулация.

Не бе човек. Нямам никакви защитни стени. Просто съм любопитен. Бих приел всякакво обяснение стига да има някаква логика. Тук обаче логиката ми бяга. Твърдиш, че всичко е относително. ОК - писах, че това твърдение също има правото на своето съществуване. Ако всичко е относително, значи е непознаваемо. С други думи няма никакъв смисъл да се мъчим да разберем каквото и да е, защото просто не може да го разберем по дефиниция, че "всичко е относително". В следващия момент обаче ти се опитваш да обясниш или да опишеш "защо и как става". Но самото описание на това "защо и как става" вече е претенции за описание на някакви истини. Последно - познаваем ли е света и може ли изобщо да бъде описан "защо и как става". Ако може значи съществуват някакви валидни истини, а като следствие от това и останалите три типа истини. Ако е непознаваем и принципно не може да се опише "защо и как стават" нещата, значи истините са относителни.

ОК. Може и да е така. Обясни го с думи прости тогава да го разбера. Това което си написал например каква истина е? - относителна, абсолютна, обективна, валидна, субективна. Или пък не е истина, защото "истини няма"

ОК. Тази гледна точка също си има своите основания. Общо взето твърдението, че 'всичко е относително' (което е равносилно на 'няма истини') също има право да съществува. В този случай обаче всичко което си написал след първото изречение е просто излишно. Някакво словоблудство без стойност. Ако всичко останало което си написал е релативно е не е истина, то няма стойност. Ако пък има стойност и е истина (дори и само за теб) то това е просто субективна истина или дори валидна истина, но при всички случаи попада в една от четирите категории, а не е някаква "релативна истина".

Истината не е релативна. Има четири категории "истини": абсолютна истина, обективна истина, валидна истина (в рамките на контекста) и субективна истина. Тези четири категории са напълно достатъчни и покриват пълния спектър от разбирания за истината, като всяка от тях има ясно дефинирано място и функция. Понятието "релативната истина" от своя страна не ни казва абсолютно нищо съществено.

Така е защото от няколко десетилетия дискурсът се определя от потмодернизма с неговите проявления като релативизъм, деконструктивизъм и т.н.

Все някаква социализация е имал. Фактът, че сме оцелели като вид, а не сме последвали съдбата на останалите хоминиди го потвърждава.

Вслушвам се разбира се. Темата обаче не е за България, а e насочена по-скоро към глобалната идейна безпътица.

Ницше е полезен дотолкова, доколкото е писал по многобройни теми. Общо взето каквато и "умна мисъл" да е изказал, почти във всеки един случай е вярно точно противоположното на неговото мнение. Та така с Ницше. Не знам защо си очарован от един психически болен човек и от неговите бълнувания, които са съвсем откъснати от реалността.

В общи линии човекът е прав. Има много данни, че генетиката или наследствеността влияе изключително много върху IQ резултатите. Обърни внимание обаче в минута 26. Там освен генетиката, човекът подчертава ролята на възпитанието в утробата на майката и първите 2-3 години от живота на детето. Т.е. точно това на което обърнах внимание по-горе. Първите 3 години (според други първите 5) са ключови и това ясно се вижда от случаите на "деца Маугли" при които социализацията в този период е пропусната или нарушена. Доколкото схванах от видеото, програмите за стимулиране на по-високо IQ са се занимавали с деца на 5-6 години и по-големи. Т.е. ако има някакви нарушения в социализацията и придобиването на ключови навици и умения в ранна възраст (първите 3 или 5 години), такива програми не могат да ги компенсират.

Тъй като най-важни са първите три години, то дали има или няма разлика в IQ може да разбереш само ако разделиш например два близнака и ги поставиш в две различни социални среди. Не вярвам обаче някой някога да е правил такъв експеримент. Иначе колкото по-късно откъснеш децата от средата им, толкова ефекта от програмата ще е по-нищожен.

За програмите в най-ранна възраст, аз пък съм чел обратното. Т.е. че имат огромно значение. Според някои учени ключови са първите три години от развитието на детето, а според други дори първите пет. Изтърве ли се този период от там нататък няма оправия. Например т.н. диви деца или "деца Маугли", които са пропуснали първите години на социализация, обикновено никога след това не се научават да говорят, а какво остава да правят тестове. Виж и този проект: https://en.wikipedia.org/wiki/HighScope