Atom

Е, аз не съм казал, че така го разбираш, а изказах ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ. Т.е опитах се да отгатна как го разбираш. След като се засягаш, явно не съм познал и ако съм те засегнал с нещо се извинявам. Иначе за това какво е либерализъм има речници, статии в Укипедия, в разни енциклопедии и т.н. Либерализмът има много прояви, но при така зададеното заглавие на темата, аз лично го разбирам като въпрос за "политическия либерализъм" и неговия евентуален провал.

Интересно. Сега се замислих за руснаците. Ние имаме една дума за мъж. Мъж си е мъж. Руснаците обаче имат три: - муж, в смисъл на съпруг - мужик. Произлиза от умалителна форма на "муж". Т.е. смисълът на тази дума е нещо като "мъжленце". Уж мъж, но не още мъж, а момченце или в най-добрия случай юноша - мужчина - мъж. Масата от мъжете в Руската империя са възприемани като "мужики". Т.е. непълноправни мъже, които от социален аспект са "момченца" за които трябва да се грижи някой Тати. От друга страна пълноправните мъже са "Мужчины". Не знам каква е етимологията на тази дума, но народната етимология я третира като "муж с чином" т.е. "мъж с ранг". Наличието на тези три думи обяснява много неща. Ако масата е с менталност и култура на мужики, а не на мужчины е съвсем нормално руснаците да искат едно умно, строго, но справедливо Тати да казва кога, какво и как да се прави. Това обаче си е за руснаците. Не виждам нас с какво ни засяга и защо ние трябва да слушаме или да искаме да слушаме някакво "Татенце"

Предполагам, че за теб политическият либерализъм е "комунизъм", а тиранията или едноличното и безотговорно управление на някой (пък бил той и просветен монарх) е "свобода".

Не знам. Мисля, че дори за тази която им е "важна" положението хич не е розово. Например в последния отчет за населението, за данните от 2022 са взети предвид и данните от преброяването. В момента ако влезеш в сайта на НСИ ще видиш огромен спад на населението (почти 6%) през 2022 спрямо 2021. Всъщност спадът за една година не е чак толкова голям, а просто данните за предходните години не са верни е ще трябва да се "ревизират". Т.е. някъде през следващата година НСИ ще трябва да публикува ревизирани данни за последните десетина години. Самите ревизии на са нещо невиждано и се правят от всички статистически служби. Ако обаче между ревизираните и не-ревизирани данни има съществени разлики има проблем. Излиза, че политиците и управляващите през изминалите 10 години са нямали правдива и достатъчно достоверна текуща информация. Това от своя страна предполага работа "на сляпо" и пропускане на шанса да се забележат навреме важни тенденции.

Не знам дали става въпрос за криене или толкова си могат. За да се крият някакви данни би трябвало данните все пак да съществуват и просто да не ги показват на широката публика. Силно ме съмнява случаят да е такъв. При това ниво на заплащане на труда в НСИ е цяло чудо, че изобщо има някакви данни.

Моите лични впечатления са, че поне половината от младежите които придобиват висше образование в чужбина се връщат в България. Обаче от тези които са заминали с родителите си в детска възраст и са получили средно образование в чужбина, а след това и висше (пак там), почти никой не се връща. Т.е. това дали ще се върнат или не, до голяма степен зависи от това на каква възраст са били, когато са заминали за чужбина.

Не знам. По принцип броят на населението като брой не е нещо страшно. Има страни с неголямо население които се справят чудесно. За България мен повече ме притеснява не толкова самото намаляване на населението, колкото скоростта с която става това. Намаляването на населението изисква постоянна адаптация на социалните, икономическите и политическите системи. Човешките социални и политически системи обаче са сравнително инертни и самата адаптация ще изпитва трудности. Специално в България ако скоростта се запази е почти сигурно, че институтите ни няма да успяват да се адаптират достатъчно бързо и в синхрон с демографията. Това води след себе си доста неприятни последици.

Абе къде ги виждаш тези неща? Хайде върни се назад и виж какво съм писал. Къде точно съм писал за някакви престъпления, че и да и вменявам вина за тях в някого.

И защо реши, че при либерализма виновник за тези престъпления е "народа". Защото властта произтича "от народа" или по някаква друга причина?

Хайде сега пък "виновност". Виновност за какво? Пишеш за някакви "престъпления на държавата". За кои престъпления става въпрос?

В една система в която управлението произтича "от народа", двата въпроса са взаимно свързани. Ако гражданите не могат или не искат да осъществяват контрол над държавата, то и държавата не може да осъществява пълноценен контрол там където е делегирано да го осъществява. В България например от една страна мнозинството от гражданите не искат да осъществяват контрол над държавата, а от друга тези които искат имат ограничен набор от механизми и не могат да са ефективни.

Засягаш един много важен въпрос - този за отговорността на държавните елити и на управлението. Според мен ключовият въпрос тук е пред кого трябва да са отговорни управляващите. Т.е. пред кого се отчитат и кой ги контролира. Общо взето са известни няколко системи за отговорност: - безотговорно или суверенно управление. Имаме някакъв лидер, който носи отговорност единствено пред себе си и собствената си съвест. Т.е. имаме суверен. - отговорност пред ограничена група от хора. Пред лордовете или магнатите, пред съратници, пред олигарси, пред "партията", пред някакво ОПГ и т.н. - отговорност пред Бога. Съществуват някакви религиозно-правни норми които се спазват и които са НАД волята на управляващите. - отговорност пред "народа". Ако отговорността е към "народа", то се предполага, че контрольор на властта е народа. Именно при тази система на отговорност освен груповите изяви на народа - избори, парламент и т.н. е наложително и "овластяването" на отделните индивиди или на гражданите. Това не е "прехвърляне на отговорност", а даване на възможност на индивидите да "търсят отговорност".

Теб само комунисти ти се привиждат. Ти пък си путинист. Не знам дали харесваш или не Путин като личност, но това в случая е без значение. Алтернативата ти обаче е точно Путинската алтернатива, защото мисленето ти е като мисленето на Путин.

Пак се правиш на неразбрал. Нали според теб "патриотизмът е реално съществуващ древен инстинкт у човека, който е достатъчен за създаването на здрава и силна държава и нация" и е реална алтернатива на сегашната система. Хубаво, на "патриотизми" има много. Патриотизъм към София, към племето (цигани, турци или българи като различни етноси), към нацията (гражданите на България) към държавата, към биологичния род (или т.н. шуро-баджанащина) и не знам още какво. А какво ще стане в тази "алтернатива" ако различните патриотизми започнат да се противопоставят един на друг? Например българският национален патриотизъм на македонския и обратно. Или турския етнически на българския национален. Или дори българския "етнически патриотизъм" да се противопостави на българския "национален патриотизъм". Такава алтернатива ще се получи та стой, та гледай. Та сам по себе си патриотизмът не е достатъчен за да бъде някаква алтернатива.

Май ти се правиш на неразбрал. Естествено, че има патриотизъм, но ти сам казваш, че е различен и хората може да се групират и така и онака (племена, етноси, народи, нации). Патриотизмът преди появата на модерните държави например е локален. Отечеството или родината е селото, града или максимум града плюс неговите околности. Преди модерните държави патриотизъм към държавата, нацията или народа може и да има, но той се усеща и проявява от съвсем малко хора, представляващи някаква тясна прослойка на населението. Към кого се изразява например патриотизма на поданиците на Видинското Царство, Търновското царство или Добружанското деспотство? Дали е към "видинската нация", "търновската нация" или "нацията на Добротица". Или това не е никакъв патриотизъм, а просто лоялност към местния владетел.

И колко древен е този древен инстинкт? И в како точно се изразява. И ти не знаеш, ама било алтернатива на нещо си.

Путин е човек и не е вечен. Да, той има огромна подкрепа в Русия, но подкрепата е лично за него. Това не е подкрепа на някаква кауза или идея, още по-малко пък подкрепа за някакви политики. Именно в този смисъл Русия е персонална империя. Или както самите руснаци казват "Путин - это Россия, Россия - это Путин" и "Есть Путин - есть Россия, нет Путина - нет России" Проблемът на Русия е, че тя нямаше време да се изгради институционално. През 90-те руснаците се опитаха да създадат някакви институти, но Путин постепенно ги обезсмисли и на практика ги унищожи. В тази връзка въобще не е ясно как ще се развият нещата в Русия след ерата Путин и дали изобщо ще има Русия в този и вид.

Според мен все пак има обща причина. По-горе писах, че всички тези идейни течения - консерватизъм, либерализъм, марксизъм, социализъм, национализъм и т.н. са резултат и продукт на ускорения ръст и прогреса. Т.е. те имат смисъл и работят в парадигмата на ускорения ръст и прогрес. Да, но ускореният ръст достига до своя лимит. Либерализмът има някаква идея за справяне със ситуацията и това е "зелената идея" (зелен преход, зелен ръст, зелена икономика). Тази идея може да е добра, може и да лоша. Може прилагането и да реши проблема, а може и да не го реши. Но идея все пак има и тя е съвсем ясно очертана и формулирана. Конкурентите на либерализма - консерватори, неомарксисти, националисти и др. нямат своя собствена позитивна идея относно казуса "достигане на лимита на ускорения ръст". При това положение и при липса на свои собствени позитивни идеи, надделяват негативните и критиките към либерализма. С други думи идеолозите и на консерваторите и на неомарксистите чувстват, че нещо става, че нещо "не е така, както трябва да е", но нито могат да формулират "проблема", нито могат да предложат позитивни идеи за "справяне с проблема". Резултатът от това е идеята, че "либерализмът се провали".

Това за "тоталната свобода" и "диктата" ми се вижда пресилено и нереално. Според мен нито свободата на различните социални групи е тотална, нито има диктат на малцинствата над мнозинството. По-скоро става въпрос за някакъв шум в системата, а не за реална свобода или реален диктат.

Русия все още не е изяснила за себе си какво иска да бъде. Вярно е, че не е класическа империя, но не е и национална държава. Аз лично я определям като "персонална империя". Това е временно явление свързано с конкретна личност. Един господ знае какво ще стане Русия след като тази личност престане да управлява.

Според мен, безусловният базов доход по някое време ще стане неизбежен ако искаме да запазим някакво функциониране на обществото. Не мисля обаче, че въвеждането му ще ни доведе до социализъм. По-скоро безусловният базов доход ще играе ролята на "хляба и зрелищата" в Рим. Малко по-добър би бил варианта в комбинацията от безусловен и условен доход. Безусловният си е все същия - получава се на калпак, независимо от това какво правиш и защо. Условният е според приноса ти към общността. Сам си поставяш някакви задачи и правиш някакви неща, които са извън нормалните пазарни дейности. Ако обществото прецени, че са полезни за общността, получаваш този "условен доход". Например един получава пари, че пише статии на български в Укипедия, друг за някакви екологични каузи, трети за културни и т.н. Това обаче би могло да работи в много ограничени малки ниши и области. Не съм сигурен, че човечеството като цяло е достигнало такова ниво и е готово за подобна система.

Със съединението мисля, че няма проблеми. Нито от тогавашна гледна точка, нито от днешна. Много по-проблемно е т.н. "обединение" през 1941. Според мен, печелившият дългосрочен ход е бил провъзгласяването на "независима" Македонска Република под ръководството на дейците от ВМРО и Иван Михайлов.

Хайде стига с глупостите. То бива, бива... "Разделението" между хората в сегашната епоха е нищо в сравнение с "делението" през изминалите епохи. Май точно антилибералите гледат на другите като на стадо овце и искат да ги вкарат в "правия път". А кой е правия път? - Комунизъм, социализъм или някакъв "консерватизъм", който поне на наша българска почва никой не знае какво представлява и какво съдържа. Или може би някакъв "аристократизъм" при който разделението е зверско.

А има ли изобщо такива случаи, където демографският спад да се дължи на либерализма като "политическата/идеологическата система на държавата"? Ако просто постулираме, че в либералните страни проблемите на демографията се дължат на "политическата/идеологическата система на държавата" и на самия либерализъм, а за всички останали страни, че същите проблеми се дължат на технологичното развитие и повишаването на стандарта на живот, това най-малко е объркване и самозаблуда. Има достатъчно данни и проучвания по тези въпроси където съвсем ясно се вижда между кои фактори има корелация и между кои няма.

Обикновено като "най-либерастки" държави се цитират Швеция, Дания и Норвегия. Тук има данни за коефициента на плодовитост по държави - https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_total_fertility_rate За 2023 според ООН този коефициент за Швеция и Дания е 1,7. За Норвегия - 1,5 На другия полюс разглеждаме Беларус, Китай и Иран. За Иран ООН дава коефициент 1,7 за Беларус -1.5, а за Китай - 1.2 Общото при тези държави е, че икономиките им работят в парадигмата на ускорен ръст и всички имат коефициент на плодовитост, който НЕ може да осигури възпроизводството на населението. Що се отнася до "идеологиите които диктуват социалните им норми" те са коренно различни. Това са данните и те ясно показват, че въпросът с демографията не е свързан с идеологическите системи на тази или онази държава. Изключение може би има там където социалните и правни норми се диктуват от религията. Възможно е при някои от тях да се получи забавяне на скоростта на намаляване на този коефициент, но не и на самото намаляване.