Atom

Никой не го иска, но по някакъв начин трябва да стане. По-тясната интеграция на страните в ЕС е безалтернативна. Без обща армия, обща външна политика, обща политика по миграцията, по опазването на границите и редица други, само след 20-30 години европейските страни ще започнат да пропадат една по една на принципа на доминото. С други думи по-тясната интеграция няма да е защото много ни харесва или много се обичаме, а по необходимост и от зор. Разбира се България като външна граница на ЕС все пак има някакви алтернативи. Ако никой от българите не иска по-тясна интеграция в ЕС, може да се откажем от този съюз и да изберем по-тясна интеграция с Турция или през Черно море с Русия. Има достатъчно хора за които всяка една от тези алтернативи ще е сбъдната мечта.

Интересното в анализа на claude.ai е, че моделът си няма на представа какво става в момента. Обучението му е към април 2024г. Относно по-късните събития отговорът на модела е следния: "За съжаление не мога да потвърдя това, тъй като моите познания са ограничени до април 2024 г. и не бих могъл да знам реалното развитие на събитията към февруари 2025 г. Анализът, който направих, беше хипотетичен и базиран на моето разбиране за неореакционните идеи и тяхната потенциална проява в политиката." Изводите които могат да се направят от отговорите му са пределно ясни. Въпреки, че отговорите му са чисто теоретични, базирани само на някакви идеи, те почти 1:1 съвпадат със сегашната реалност. Това показва, че Тръмп не е чак толкова непредвидим, а действията му се придържат плътно към определена идеология.

Зададох следния въпрос на claude.ai: Да предположим, че идеите на неореакционерите, вкл. т.н. "Тъмно Просвещение" и всички останали подобни течения станат мейнстрийм и започнат да определят реалната политика в Америка. Какво може да очакваме в един такъв сценарий от САЩ. Как и доколко тези идеи ще се проявят в реалността. Отговорът: Ще анализирам този хипотетичен сценарий внимателно: В случай че неореакционните идеи станат доминиращи в американската политика, вероятно бихме видели няколко основни промени: Политическа система: Отдръпване от демократичните принципи в посока на по-авторитарно управление Засилване на изпълнителната власт за сметка на законодателната и съдебната Възможно премахване или силно ограничаване на всеобщото избирателно право Преструктуриране на държавното управление по корпоративен модел Социални промени: Връщане към по-традиционни социални норми и йерархии Значително намаляване на социалните програми Засилен акцент върху наследствените привилегии Вероятно премахване на много граждански права и защити на малцинствата Икономическа политика: Силна дерегулация на бизнеса Премахване на много трудови закони и защити Фокус върху технократско управление Вероятно създаване на частни градове-държави или "свободни зони" Външна политика: По-изолационистка позиция Намаляване на участието в международни организации Фокус върху едностранни действия вместо многостранна дипломация Важно е да се отбележи, че реалното прилагане на тези идеи вероятно би срещнало значителна съпротива от много обществени групи и институции. Как мислите, кои аспекти от тази визия биха били най-трудни за реализиране в американския контекст? Уточняващ въпрос: Ако хипотетично приемем, че в САЩ тези идеи вече доминират и правителството се съобразява с тях, какво би било отношението към войната в Украйна Отговорът: В такъв хипотетичен сценарий, базирайки се на основните принципи на неореакционното мислене, вероятно бихме видели следното отношение към конфликта в Украйна: Рязка промяна в политиката: Вероятно пълно спиране на военната помощ за Украйна Оттегляне от активно участие в конфликта Фокус върху строго националните интереси на САЩ Идеологическа обосновка: Разглеждане на конфликта като "европейски проблем" Критика към либералния интернационализъм и намесата в чужди конфликти Възможна симпатия към авторитарния модел на управление Геополитическо преориентиране: Намаляване на ангажиментите към НАТО Възможно търсене на прагматични отношения с Русия Отдръпване от позицията на глобален защитник на либералния ред Практически последици: Вероятно насърчаване на бързо приключване на конфликта чрез преговори Фокус върху ограничаване на икономическите щети за САЩ Намаляване на дипломатическата подкрепа за Украйна Това би представлявало радикална промяна спрямо сегашната американска политика и би имало сериозни последици за развитието на конфликта и международните отношения като цяло.

Уф. На такива като Тръмп и хората които стоят зад него изобщо не им трябват "съюзници". Не разбра ли, че политиката им е на затваряне и отдръпване от световните дела. На такива хора максимумът който им трябва при това положение не са съюзници, а суровинни колонии, но не в смисъл да ги администрират пряко, а в отношения сюзерен-васал. В такава роля по-вероятно е да влезе Русия, отколкото Украйна.

Мисленето на Тръмп е ограничено в определени рамки и шаблони. Каквото и да е намислил, то няма да излезе от рамките. За това, кои са тези рамки можа да съдим по първите му действия. Засега те в една голяма част се припокриват с философията на т.н. Dark Enlightenment. Ето една статия на Curtis Yarvin, публикувана през януари 2022, т.е. преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна: A new foreign policy for Europe. Статията доста точно предвижда още тогава някои от действията на Тръмп. С други думи Зеленски няма много полезни ходове ако мисленето на отсрещната страна е ограничено от подобни рамки. Единственото което му остава е да проявява твърдост и той прави точно това.

И как според теб трябва да се постъпва правилно? Зеленски сваля гащите и се дупи на който му застане отзад или зарязва всичко и се спасява някъде по света по възможност по-далеч от Украйна и Европа?

Прав си така е - няма да е лесно. Проблемът е, че Китай няма как да остане мега световната фабрика. Спад от 1 милиард трудоспособно население до 300 милиона не е шега работа. Този спад трудно може да се компенсира. Почти в целия свят без Африка също се очаква спад на трудоспособното население. САЩ между другото е едно от изключенията. Там не само, че не се прогнозира спад, но е възможен и съвсем лек ръст. Но въпросът не е само количествен, а и качествен. Източно-азиатците имат специфична култура и трудови навици . При местенето на разни производства извън Китай няма да опира само до нови хора, но и до цялостна реорганизация на работния процес така, че да се адаптира към културата където ще се премести производството. Общо взето трудна работа. Това не означава обаче, че няма да се пробват. Просто няма много други опции. Между другото основният риск пред американците не е, че Китай може да стане много силен и да измести САЩ, а че може да се срине във всеки един момент в бъдещето. Действително китайците имат потенциал да се справят с такъв бърз спад на населението. Това обаче изобщо не е сигурно, а един срив може да повлече целия свят заради нарушаването на веригата от доставки.

Тръмп е удобен. При сегашните световни демографски тенденции, прагматичната и цинична американска стратегия би била съсредоточена в два основни пункта: - Реиндустриализация на Америка. Т.е. връщане на ключови производства, дори ако това означава местното производство да излиза по-скъпо от вноса. - Контрол над ресурсите или стратегическо подсигуряване на критични материали (храни, нефт, газ, редки метали......). Целта на тези политики ще бъде да се превърне САЩ в по-самодостатъчна икономика. Т.е. да се намали зависимостта от Китай и световните вериги за доставки така, че САЩ да могат да оцелеят дори ако световната търговия се срине. Естествено, Тръмп няма да постигне нищо в тези политики. Той обаче може да послужи като катализатор за стартиране на процеса. Моите очаквания са MAGA да се превърне в обща стратегия както на републиканците, така и на демократите. Make America Great Again (MAGA) всъщност няма нищо общо с връщане на старата слава на САЩ – това е просто опит за адаптация към новия свят на пост-растеж. Между другото "Зелената сделка" също имаше много малко общи неща с екологията или климата и също беше опит, но на европейските елити за адаптация към пост-растеж. Зелената сделка не успя, може пък американците да успеят с тяхната MAGA.

Нормално е да е така. Макар и словесно руснаците да твърдят, че искат някакво величие - "пък НАТО това, пък западът онова", това което ги интересува всъщност е конфронтация заради самата конфронтация и война заради самата война. Русия не е нормална държава, а държава-вампир, чийто организъм все пак трябва да се храни, а храната на вампира е кръвта. Малки войни тук, малки там - Чечня, Грузия, сега Украйна..... В тази връзка какво да ги правят тези американски отстъпки. За какво са им, като за вампира те не са "храна".

Взаимните интереси обаче са в парадигмата на днешния свят определян от ръста и експанзията. В пост-растежен свят основните приоритети стават устойчивостта, сугурността и контрола. Регионализацията е неизбежна, тъй като в глобален аспект поддържането да устойчивост, сигурност и контрол става изключително трудно, скъпо и на практика невъзможно. Регионално-блоковата структура, където всеки регион се концентрира в собствените си проблеми е много по-устойчива система. В момента САЩ имат интереси в целия свят и определено ще трябва да се свият. Западното полукълбо винаги ще си остане за тях като пръв и основен приоритет. Имат интереси в Тихия океан, Близкия изток, Европа.... Ха, познай, кой от тези райони САЩ ще остави да се развива сам за себе си, за да може Америка също да се концентрира върху собствените си проблеми. Именно горното е реалността. В новата парадигма Европа няма смисъл да се вайка, а да започва да предприема мерки така, че да се превърне в реален политически и военен субект. Пък после интересите на ЕС и САЩ може пак да си съвпадат по разни други въпроси.

Хайде сега. По-скоро твоето е утопия. Утопия е да се мисли, че може да се поддържа вечен постоянен икономически растеж. Вечен двигател няма и не може да има - природата не го допуска. Реалността е, че периодът на растеж привършва и навлизаме в пост-растежен свят. Всичко останало е утопия. В пост-растежния сят може да се влезе контролирано или неконтролирано. Контролираната адаптация е изключително трудна, но не невъзможна. Неконтролираното влизане в пост-растежен свят ще е пълен крах, пред който бронзовият колапс или тъмните векове след краха на Римската империя ще изглеждат като весела детска градина.

Всъщност това не е толкова сигурно. В един пост-растежен свят САЩ почти със сигурност ще се съсредоточат предимно в себе си. Ето един сценарий очертан от ChatGPT: В свят на пост-растеж, където икономическата експанзия вече не е основен приоритет, геополитическите стратегии ще се променят драстично. Вместо да поддържат глобална хегемония, САЩ може да се фокусират върху осигуряване на собствената си стабилност и ресурсна сигурност, като оставят периферните региони да се „оправят сами“. САЩ – стратегия на „ограничен ангажимент“ Ако САЩ преминат към по-изолационистка политика, ще се стремят към три основни цели: Сигурност на ресурсите – осигуряване на достъп до критични материали, като например редкоземни метали, петрол, газ, храна. Военна доминация в Западното полукълбо – запазване на абсолютен контрол над Северна и Южна Америка (т.е. "Монро 2.0"). Минимална глобална ангажираност – намеса само ако има директна заплаха за американската сигурност. Русия – суровинна колония на САЩ? Русия е изправена пред тежък структурен проблем – тя има огромни ресурси, но не може ефективно да ги използва и модернизира икономиката си. В свят на пост-растеж, където достъпът до ресурси става критичен, САЩ може да предпочетат да не разрушават напълно Русия, а вместо това да я превърнат в контролирана суровинна зона, като използват комбинация от: Санкции и икономически натиск – за да държат Русия слаба и зависима. Технологични рестрикции – за да я направят неспособна да модернизира индустрията си самостоятелно. Вътрешна дестабилизация – насърчаване на вътрешни конфликти и управляем хаос, който да прави Русия неспособна да бъде глобален играч. Това би превърнало Русия в слаба, но полезна ресурсна зона, вместо в силна държава, способна да предизвика САЩ. Европа – изоставена да се оправя сама? В този сценарий, Европа ще бъде основният губещ. Намален военен ангажимент от САЩ ще постави европейските държави пред дилема – да изградят собствена колективна отбрана или да останат уязвими. Зависимостта от външни ресурси (енергия, технологии) ще направи ЕС по-нестабилен. Вътрешни противоречия – липсата на растеж може да доведе до фрагментация на ЕС, където по-силните икономики (Германия, Франция) ще започнат да се грижат предимно за себе си. Африка и Китай – вторични приоритети Китай ще бъде основният геополитически противник на САЩ, но ако той също навлезе в пост-растежна фаза, конфронтацията може да се трансформира в регионална конкуренция, а не в глобално противопоставяне. Африка ще остане стратегически важна за ресурси, но вероятно основните играчи там ще бъдат Китай и ЕС, а не толкова САЩ. Заключение В пост-растежен свят, САЩ няма да имат интерес да „носят Европа на гърба си“, както досега. Вместо това ще се съсредоточат върху себе си и своите интереси, оставяйки Европа да решава сама проблемите си. Русия може да се превърне в контролирана ресурсна зона, а Китай да остане основен конкурент, но без глобални амбиции. Това би довело до по-регионализиран свят, където всяка голяма сила играе предимно на собствения си терен.

Нали уж те интересуваше бъдещето: "Там е работата, че да коментираме "Пред колапс ли е Европа" означава да предугадим бъдещето." Мисля, че бях достатъчно ясен - бъдещето ще се определя основно от демографията, т.е. от една страна от застаряващото население, а от друга от общия спад на глобалната популация. Това не е проблем само на Европа, а глобален проблем, който ще засегне абсолютно всички. Живеем в глобализиран свят и всеки зависи от всички. Ако един достатъчно голям регион изпадне в колапс, поради т.н. ефект на доминото съществува риск да изпадат всички. Най-слабото глобално звено в момента е РФ и от там се излъчва напрежение. Русия обаче ни е съсед и е нормално да я възприемам като риск и за ЕС. Вторият риск е растящото население в Африка. Разбира се, може да се опитаме "да предугадим бъдещето" без да отчитаме промените които ще настъпят заради демографските трендове и вместо това да си приказваме детски приказки за "сирийци, македонци и траки" Но демографските трендове изобщо не се интересуват дали ще ги вземем под внимание или не и така или иначе се случват.

За Китай най-големият проблем е демографията. Да ти падне работоспособното население от 1 милиард сега, до около 750 милиона през 2050 и до 300 милиона през 2100 е супер голям стрес. Китайците имат потенциал да се справят, но една грешна стъпка може да хвърли страната в неуправляем хаос. А и те си имат проблеми с разни малцинства - уйгури, тибетци, монголците във вътрешна Монголия и други. Що се отнася до Русия, то "провалената държава" за нея означава "Смутное время" при което всеки е срещу всеки. Навремето освен "смутное время" са са го наричали и селски войни, а после граждански войни.

Пред всяка от т.н. "велики сили" съществува риск от колапс. На първо място е любимата ти Руска федерация, на второ Китай. ЕС и той е някъде там. Дори САЩ не са застраховани от колапс. Такива са реалностите, такъв е живота - свиквай.

ЕС си има достатъчно реални проблеми. В момента обаче повечето са външни. Русия например, каквото и решение да се намери за Украйна ще остане източник на напрежение още дълго време. Въпреки, че Русия има многовековна история, сегашната РФ е една нова държава, която все още не може да намери себе си. Няма изградени трайни държавни институции, няма ясно определен и дефиниран суверен, няма още много неща. Това не е нормална държавва, а персонална империя. Докато управлява Путин той винаги ще търси външна заплаха защото това е единствения начин да легитимира властта си и да консолидира хората в Русия. А тази внъшна заплаха най-лесно може да се персонифицира в лошия запад, гейския ЕС и други подобни. След Путин няма да стане по-добре, а напротив още по-зле. Другият проблем за ЕС е нарастващото население в Африка. До 2050г. се очаква населението на Африка да се увеличи с още 1 милиард. Мигрантският поток който се очаква да тръгне към Европа ще бъде огромен, а това автоматично означава, че и рискът е огромен. Европа има някакъв шанс да се справи с този риск ако има единна политика, но без такава единна политика отделните страни ще са почти безсилни. Във връзка с горното, икономиката е може би единствената сфера, където дори и да има проблеми те са нещожни в сравнение с очертаните външни проблеми. Фокусирането върху икономичеките проблеми и особенно истеризирането им отклонява фокуса от решаването на истинските проблеми и заплахи пред които е изправн или съвсем скоро ще се изправи ЕС.

ЕС и Европа като цяло си заслужават критиките. Обече не някакви безцелни критики заради самото критикарстване, а конструктивни. Националният егоизъм (какъвто и да е той), не е алтернатива за никого в Европа, включително и "българщината" не е алтирнатива за нас българите. Светът се променя и оцеляването в новите условия може да стане само с общи усилия, а не поотдедлно. В момента ЕС е изправен на кръстопът - или ще трябва да предприеме още по-силна интеграция с обща армия и обща външна политика или тръгва към разпад. Средно положение няма. По-силната интеграция обаче е свързана с още отказване от елементите на националния суверенитет.

Проблемът с ИИ е, че трудно или почни не "мислят" в реано време, а само в областта на данните на които са обучавани. Последните събития със сигурност не влизат в обучението на нито един модел. От друга страна и доколкото знам claude.ai няма достъп до интернет в реално време, а ChatGPT и Gemini макар и да имат достъп, трудно "вдяват" и зацепват от тези нови данни, върху които все още не са минали целенасочено обучение. Лично според мен, последните събития и промяната на политиката на САЩ значително увеличиха рисковете пред ЕС. Не мисля обаче, че най-големите рисове са от икономическо естество или пък заради зелената сделка или либералните истории. Най-големите рискове според мен идват от липсата на единна политическа визия и съответно липсата на единна обща външна политика и пълното отсътвие на европейска отбранителна система, различна от НАТО или поне паралелна на него.

Интересно е да се направи един анализ, за това кой е изправен пред по-голям риск от колапс или разпад в следващите 50-60 години: САЩ, ЕС, Русия или Китай? Рискове има пред всички т.н. "велики сили", но тези рискове са от доста различно естество.

Ето една картинка, която илюстрира проблема: Картинката показва прогнозата на ООН за динамиката на общото работоспособното население (от 15 до 64г.) в страните с високи доходи и тези с високи средни доходи. Очаква се в близките 1-3 години то да достигне своя пик и след това да започне да спада. От около 2 милиарда и 750 милиона по времето на пика, до 2 милиарда и 500 милиона през 2050 за да спадне до 1 милиард и 800 милиона в края на века. Вероятно ИИ, автоматизацията и роботизацията могат да решат отчасти проблема със спада на работоспособното население, но не могат да решат проблема със спада на потреблението. Това от своя страна ще наложи промяна на финансовата система (лихвата и класическия кредит работят само при ръст), пенсионните системи и т.н. Заради спада на работоспособното население и общата консумация приходите от данъци ще спадат от година на година вместо да растат. Освен това държавите няма да могат да разчитат да се финансират с увеличаване на дълговете. Това са само очевидните и директни проблеми пред сегашната система. Има един куп други, които ще възникнат в динамиката на прехода и други които ще възникнат вторично под влияние на първичните.

Нямам притеснения, а просто отбелязвам един факт. Спадът не е временен, а вероятно ще бъда траен тренд през следващия един век. Това ще е една много по-различна реалност от реалността през последните 300 години, когато всичко растеше - икономика, технологичен напредък, човешката популация, чевешкия просперитет........ Сега човечеството ще трябва да се научи как да живее в режим на "застой" и устойчивост, при застаряващо население и намаляваща обща популация в развитите държави, а след 2070г. при глобален спад на човешката популация.

Както искаш така си го разбирай. За мен преразпределението е само един от елементите на прехода. Предстоят и други, може би много по-сериозни промени, които ще засегнат дълбоко всички общества. Това не е просто някаква промяна от типа "от този, към онзи." При сегашните демографски прогнози ще трябва да се промени абсолютно всичко, тъй като нито една съществуваща система няма да може да работи нормално през следващите десетилетия. При това всеки един регион ще трябва сам да си намери начина по който да осъществи прехода, тъй като няма обща рецепта, а и проблемите на всеки един регион са специфични.

Европа не се намира пред колапс, а е в период на преход. Между другото през период на преход ще трябва да премине целия свят. По какъв начин всеки един регион ще осъществи прехода е отделен въпрос, но от това няма бягане. Просто епохата на ускорение, мотивирано от повече печалби, по-голямо разширение, повече материален прогрес и постоянен икономически ръст привършва. Към края на века приоритетите и мотиваторите вече ще са други. Основните мотиватори ще са устойчивост, сигурност и контрол, а за "печалби" няма да говори почти никой. Това обаче ще се случи ако преходът е плавен и контролируем. Ако преходът се изпусне извън контрол, той вече няма да е преход, а хоас и вероятно наистина ще доведе до колапс. Зелената сделка и зелените политики бяха просто първия, но неуспешен опит да се проведе прехода. Този опит вече може да се каже, че се провали. Сега са на ход американците и те явно ще опитат своя вариант за преход. Дали техният опит ще е успешен от сега е трудно да се каже.

Ако Европа е н колапс и загива, кои са според теб полезните ходове, които могат да я спасят и има ли изобщо такива полезни ходове?

Няма да има ефект. Копейките като баш чужди агенти са си оставили вратичка в закона. Според проекта ограниченията не важат при постъпления от хазартни игри, а xазартът е ней-лесния и ефективен начин за пране на пари. Но знае ли човек. По този закон всеки може да стане чуждестранен агент, включително и Възраждане. Превеждаш им от някакви чужди сметки по 1010 лева и готово. Ако не ги върнат навреме са направо в кюпа. Ако ги върнат, превеждаш пак парите и така докато ги объркаш и не се усeтят да ги върнат.