Atom

Все пак в този сайт инвестициите са разграничени и могат да се видят отделно. Албания 0 Бос. и Хер. 0.42 България 0.12 Хърватия 0.22 Гърция 9.75 Косово 0 С.Македония 0 Черна гора 0 Румъния 0 Сърбия 4.44 Словения 1.39 Турция 5.8 Общо 22.14 или 0.155 милиарда на 1 милион човека (при 142-143 милиона население за тези три страни). За сравнение числата за страните от Скандинавия са следните: Норвегия - 7.16 Швеция - 15.34 Финландия - 15.48 Общо - 37.98 или 1.81 милиарда на 1 милион човека.

И аз не знам. Ето ти една стара руска карта на балканите от 1867г. Албанците са дадени почти до Ниш. Но иначе "Косово е сръбско". Кога е било сръбско? - през 1700г? 1500? или по времето на косовската битка? Мен ако питаш дали е заложено или неизживяно минало е все тази.

Ами не - това е нашата гледна точка. От общо-европейска гледна точка Сърбия е много по-голям проблем и е в центъра на неразбориите в западните балкани. От тези страни тя е с най-голямо население и най-голяма територия. От една страна има проблеми с Косово, а от там индиректно и с Албания. От друга е проблема с Босна и Република Сръбска. Затова тези четири страни - Сърбия, Албания, Косово и Босна са свързани взаимно по някакъв начин и в момента никой не знае как да развърже възела. По-рано тази година т.н. словенски нон-пейпъри сондираха почвата за брутално "интегрално и едновременно решение" на албанския и сръбския проблем за сметка на целостта на Босна и Херцеговина. Концепцията "сръбски свят" също набира сила. Преди няколко дни сръбския вътрешен министър Вулин отново пропагандираше тази теза - http://www.focus-news.net/news/2021/07/21/2888395/aleksandar-vulin-srabskiyat-svyat-e-edinstvenata-darzhava-sarbite-shte-se-obedinyat-bez-voyna-kato-germantsite.html Въпреки, че Македония не попада непосредствено в този четириъгълник (Сърбия, Босна, Косово, Албания) тя е в периферията на всички процеси и явления. От една страна в Македония има немалък брой албанци, а от друга "сръбски свят" (в частта си на културен феномен, а не на езиков, национален или политически) обхваща и Македония.

В ЕС смятат, че западните балкани са част от Европа, а самите западно-балканци за европейци (макар и леко заблудени). Като кандидати за членство в ЕС са признати Албания, Македония, Сърбия, Черна Гора и Турция, а като "потенциални кандидати" Босна и Косово - https://ec.europa.eu/neighbourhood-enlargement/countries/check-current-status_en За сравнение отношението към Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна е съвсем различно. Те са просто съседи и с тях може да имаме добри съседски и партньорски отношения, но засега никой не ги причислява дори като "потенциални кандидати" за членство в ЕС.

Не мисля. ЕС има интерес да се водят преговори и по този начин да влияе на тези държави. След ветото на Франция, в ЕС се прие нова методология за преговорния процес при членство в съюза. В момента никой няма притеснения от протичането на преговорите с Албания и Македония. Според мен ако има външно влияние то е по-скоро руско, а не на някой от силните в ЕС.

Може и така да е. Фактът, че обсъждаме тази тема и има вето от наша страна обаче говори, че силата на правото все пак има някакво значение. Останалите страни могат да ни молят, да ни притискат и заплашват, но няма начин да заобиколят ветото. Ние сами трябва да го отменим, тогава когато ние решим.

Малко ли неща има по които да не могат да се разберат? В европейския съвет например повечето от решенията се приемат с консенсус. То и сега постигането на консенсус не е лесен процес, а с още 5 държави ще е още по-трудно. В съвета на Европейския съюз решенията се вземат с мнозинство, но при чувствителните теми - външна политика, сигурност, данъчна политика, политика за предоставяне на убежище, имиграционна политика е нужно единодушие. Т.е. всяка една страна има право на вето.

Защото постановката ти е грешна. В случая малкото тракийско племе не предлага доброволно да придобие статут на римска провинция (то и в момента има този статут), а иска римско гражданство. Кога ще стане това зависи от Империята, а не от малкото племе.

За големите сили е важно да се започнат преговори с всички страни от т.н. западни балкани за да може проблемите да се решават едновременно и успоредно. Иначе действителното членство е много далеч и много трудно. Бързо приемане (до 15 години) евентуално е възможно за Черна Гора и Македония. Сърбия, Косово, Албания и Босна ще останат в пакета. По-голяма вероятност има нито една страна от западните балкани да не получи пълноправно членство, но всички на някакъв бъдещ етап да станат членове на ЕЕЗ - https://www.dw.com/mk/еу-европа-балкан-проширување-македонија-членство/a-56221944

Реално погледнато не само тези държави, но и много външни наблюдатели виждат решение за западните балкани само в пакет. Сърбия има официален статут на страна кандидатка за членство в ЕС от 2012, а преговорите за членство стартираха през януари 2014. Македония има официален статут на страна кандидат членка от 2005 и все още не е започнала преговори.

Изглежда има някакво развитие по тази тема. През март външният министър на РСМ сондира почвата за признаване на българско малцинство в Македония и вписването му в конституцията на РСМ. https://www.actualno.com/balkani/v-severna-makedonija-zagovoriha-za-priznavane-na-bylgarsko-malcinstvo-news_1566533.html Заев също подкрепи такава възможност. Уловката е, че те искат това да стане след официално българско искане ,а не да го направят сами по своя собствена инициатива. Идеята им е, че ако ние настояваме за българско малцинство това означава, че приемаме мнозинството в РСМ за не-българско и по този начин индиректно признаваме македонската идентичност като различна от българската. Досега нито едно българко правителство не е поставяло подобни искания. До изявата на Османи, въпросът с българско малцинство в Македония се избягваше и от двете страни поради различи причини. В рамковата позиция например се поставя искане са признаване на българско малцинство в Албания, но по отношение на РСМ такова искане няма. Вчера нашият външен министър постави този въпрос вече като официална българска позиция - https://news.bg/politics/svetlan-stoev-v-konstitutsiyata-na-rsm-da-bade-vpisano-i-balgarsko-maltsinstvo.html Това говори за някакво сближаване на позициите. Все още не е много ясно какво ще включва целия пакет, но въпросът за българско малцинство в Македония явно се очертава като една от допирните точки. Разбира се новото правителство може да има собствена визия по този въпрос.

Виж сега, работата не е кога се създава македонската нация, а как. Едно е ако се търсят и намерят вътрешни причини, съвсем друго е ако причините са само външни. Това го повтарям тук многократно, но явно не се разбира. Когато твърдим, че причините са само и единствено външни, ние директно помпаме юго-македонизма с неговия краен антибългаризъм. Защото македонецът няма друга алтернатива. Другото е което казва Exhemus: Това което ние предлагаме - признаваме ги като нация, но нация от второ качество хора, от копелета които не си знаят произхода НЯМА как да се приеме, дори макетата да осъзнават, че е вярно. При това положение единствената им възможност която остава е турбо юго-македонизма с неговия див антибългаризъм. В тази връзка ако искаме близки и приятелски отношения би трябвало комисията да намери "обща история" при която политическият македонизъм може да се разглежда като предпоставка (вътрешна) за появата на македонската нация. Политиките на БКП по македонския въпрос могат също да се разглеждат от тази светлина. Външният фактор - Тито и строежа на македонската нация си остава, но той вече не е единствения. Напротив, действията на Тито и югославския режим сега би трябвало да се разглеждат като "изкривяващи истинската македонщина" която произлиза от българските недра и от никъде другаде. Ако искаме неутрални отношения и в същото време да "защитим нашата идентичност" би трябвало да използваме тактиката "не ни крадете историята" Условието е просто: да не използват личности, събития и факти от историята на България за изграждане на македонска национална идентичност с анти-българска насоченост и да не използват език на омразата спрямо България и българите. Толкова е достатъчно, а от там нататък да пишат каквото си искат, но комисията да следи за спазване на горното. Ако искаме да продължават да ни мразят и отношенията ни да стават още по-лоши би трябвало да продължим с досегашните си действия и с "външните фактори за македонщината" и по този начин да стимулираме още повече турбо-юго-македонизма. Кое не е ясно от цялото това нещо? Единственото което не е ясно е какво точно искаме.

Ами какво да ти кажа. Ето ти някакви изявления на Драги Георгиев. Очевидно е, че има нагласи да се водят преговори на база автономен про-български македонизъм. В България също има учени които могат да говорят по този въпрос. В комисията от наша страна обаче няма такива. Тази тема за про-българския автономен македонизъм е трудна и за двете страни, тъй като излиза извън масовите представи. И в двете страни се смята за "предателска" или най-малкото отстъпническа.

Договорът го допуска, но от българска страна в комисията никой не е предлагал подобно нещо. Според мен, под "обща история" македонците очакваха да се обсъжда точно това - автономен про-български македонизъм. Нашите представители обаче от самото начало под "обща история" разбират българската история и българския разказ. Нашият разказ обаче не допуска вътрешна причиност. Там всичко е външно - гръцка и сръбска пропаганди, Коминтерна, Тито и т.н. и няма място за про-български автономен македонизъм.

Е, хайде сега. Естествено, че юго-македонизмът е факт и той е доминиращата идеология, която съществува от 70 и повече години. Някъде по-горе писах, че това е най-масовата форма на македонизъм и доминира дори и над "античкия". Въпросът е, какво правим с него, какво е нашето отношение. Това е вярно, но също така е било вярно и към 2017г., когато НИЕ (а не македонците) предлагаме да се подпише договор за приятелство. Договорът предполага, че Македония с македонска идентичност и България, съответно с българска могат да съществуват съвместно и приятелски един към друг. Съвместното съществуване може да стане, ако македонизмът се трансформира от юго в автономен про-български. Подобни трансформации не стават за един ден, нито за една година. Наивно е да си мислим, че подобно нещо може да стане с решение или декрет на македонското правителство. Една такава трансформация може да стане само под формата на процес, който ще продължи с години. Меморандумът от своя страна не допуска подобно нещо. Според него македонска идентичност (отделно от българската) не може да съществува заедно с българската. Приятелски отношения може да има само ако македонците се откажат от своята идентичност и приемат, че историята им до 1944 е българска, езикът им е български и съответно те самите са българи.

Е, то ако беше толкова лесно да се обясни..... Конфликтите за идентичности са едни от най-сложните, тъй като идентичността се усеща като вътрешно чувство. Тя нито може да се измери, нито да се пипне, нито да се види. Разбира се, могат да се правят опити посредством анкети, допитвания или проучвания, но общо взето ползите на са кой знае колко големи. Покрай всички други идентичности, ние имаме и някаква национална идентичност. Точно за нея смятаме, че македонците я накърняват, изкривяват, или преиначават. Съответно това се възприема като незачитане на нашето достойнство, обида и т.н.. От друга страна те смятат същото по отношение на нас самите. Според тях ние не зачитаме тяхната национална идентичност и съответно накърняваме тяхното достойнство. Като имаш предвид, че става въпрос за идентичности и всеки индивид усеща тези неща по своему и с една идея по-различно от останалите, ето ти 40 страници и все още въпросът стои под кривата круша (няма решение) Та такива едни работи.

Конфликтът на идентичности. Кои сме ние и кои са те.

Създаването на Екзархията си е 100% проява на национализъм. Това е точно стремеж към политическо самоопределение и единствения начин за получаване на политическа легитимност в ОИ. Този акт няма нищо общо с религиозните догми или други чисто религиозни отношения. Не случайно Патриаршията обвинява Екзархията в ерес - филетизъм, което си е чист национализъм. "Phyletism or ethnophyletism (from Greek ἔθνος ethnos "nation" and φυλετισμός phyletismos "tribalism") is the principle of nationalities applied in the ecclesiastical domain: in other words, the conflation between church and nation" - https://en.wikipedia.org/wiki/Phyletism Филетизмът за пръв път е осъден през 1872г. точно по повод на Екзархията. В очите на Патриаршията това е толкова тежко прегрешение, че Екзархията е анатемосана и "отлъчена" от общението с другите църкви със схизма, която продължава до 1945г. С други думи още тогава всички, вкл. и западните наблюдатели виждат в създаването на Екзархията не толкова религиозна институция, колкото национална.

Е, хайде сега. Хората просто са дипломатични, така както трябва да бъде, а не като нашите "дипломати" с бутоните напред. Какво очакваш да ти кажат официално? Този документ е изпратен до всички страни. Почти всички анализатори са го разбрали така, както може да се разбере (по единствения възможен начин). После се чудим защо застават на македонска страна и им лепим етикети - брюкселски зелки, учени с неизяснена сексуалност, псевдо-анализатори, джендъри и т.н. Както и да е. Уморих се вече - 39 страници са прекалено много. След като смятате, че това е най-добрата хипер-гипер политика за "защита на националните интереси" нека да е така.

Меморандумът според мен е по-смотания документ. Първо, целта му "да се запознае другите страни членки на ЕС" с нашата позиция, за уж "разбиране" и съпричастност от страна на партньорите не е постигната. В меморандума пише следното: "България никога не е имала каквито и да е териториални претенции и никога не е оспорвала правото на самоидентификация на гражданите на Република Северна Македония, особено като се има предвид, че няколко поколения са отраснали под югославска пропаганда." Самата македонска идентичност е описана по следния начин: "...след Втората световна война югославският комунистически лидер Йосип Броз Тито прибягна до налагането на още една нова идентичност - този път „македонска“, в тогавашната Социалистическа република Македония (СРМ)." ..... "Етническият инженерингов проект за създаване на „македонска идентичност” и „македонска нация” чрез заемане на части от историята на съседните държави води и до днес до много противоречиви резултати." Ние не оспорваме тяхната идентичност. Какво обаче признаваме? Признаваме, че тази идентичност е чисто нов инженерингов проект наложен от Тито и е резултат от югославската пропаганда. С една дума ако признаваме нещо това е някаква фалшива изкуствена идентичност и нищо повече. Писах вече, че когато въпроса опира до идентичности дори строгата наука (биологията) няма значение, а какво остава за историята. Този документ нито е дипломатичен, нито пък засяга някакви проблеми за които партньорите ни биха проявили съчувствие. От него те разбраха това, което единствено може да се разбере от подобен документ - българите не признават македонската идентичност - толкова. Естествено при това положение македонците ще се опитат да се възползват. За какво точно да преговарят - за фалшивата нация или за инженеринговия проект? На тяхно място ти какво би направил?

Е, не може да се отрече, че настоящата българска политика подхранва точно юго-турбо-македонизма с неговия краен антибългаризъм. Нещата бяха тръгнали към нормализиране на отношенията, но с рамковата позиция и особено с меморандума се върнаха в отправната точка на класическото "анти" състояние.

Не става въпрос за хибридна идентичност, а за вътрешни характеристики на македонизма. Към момента има само етнически македонизъм и няма никакви изгледи да се пръкне някакъв граждански такъв. Условията за това са нулеви. В зависимост от "историческия разказ" има три типа македонизъм: - югославски турбо македонизъм. Това е най-масовата форма и при него антибългаризма заема ключово място. Това е ядрото на този тип македонизъм. - "антички македонизъм" - със затихващи функции, но все още има много привърженици - "автономен македонизъм" Това е про-българския македонизъм за който говоря, но той се поддържа от много малко хора. Сегашните български политики по някакви неясни за мен причини промотират и подхранват югославския турбо македонизъм.

Не става въпрос за историята СЛЕД 1945, а до тази година. Това което застъпва Георгиевски е, че основна заслуга за независимата Македонската държава е на ВМРО и политическия македонизъм. Да, всички те са българи, но тяхното кредо е "Македония фърст", а не България фърст. Те са българи, но родината за тях е Македония, а не България. С други думи те са преди всичко македонски патриоти, което не им пречи да бъдат българи. Ако Гоце Делчев е умерен политически македонист, то при Тодор Александров политическия македонизъм е по-силен, а при Иван Михайлов още по-силен. По времето на илинденското въстание най-силно този политически македонизъм се проявява при Борис Сарафов, независимо от това, че той е 100% българин и върховист. В интервю за Таймс например той заявява, че македонците и българите са различни нации. Разбира се, той няма предвид "етническа нация", а политическа. Същото твърдение прави и за „Санктъ Петербургскiе вѣдомосты“. Към 1940г. българщината в Македония наистина е силна, но още по-силно е желанието за самостоятелно политическо съществуване. Пре3 1941г. се дебатира дали бившите дейци на ВМРО да обявят независимост или да подкрепят директно присъединяване към България. Като българи все пак решават да не се конфронтират с България и да подкрепят директното присъединяване. Те очакват обаче да имат широка политическа автономия в рамките на българската държава. Българските акционни комитети организират посрещането на българската армия и подпомагането на българската администрация. Още на 7 юни 1941г. обаче българските власти издават заповед за прекратяването на тяхната дейност. Причина за това решение са опасенията на София, че комитетите са под влиянието на намиращия се в Загреб водач на ВМРО Иван Михайлов, който е радетел за независима Македония. В доклад до Дирекция на полицията в София от 13 януари 1942 г. областният полицейски началник в Скопие констатира как още в началото на установяване на българската власт старите вемереовци "започнаха да критикуват действията на българската власт и проагитират между населението идеята за създаване на автономна Македония“. Ето защо, свидетелства полицейският началник, "същите бяха веднага поставени под непрекъснато наблюдение“.

И какво показваш с този откъс?

За пустата външно-причинност която е така характерна за нас българите. Ние винаги търсим външни причини и фактори и никога вътрешни. Не "вина", а "заслуга". Ако ти си македонец ще искаш да се гордееш с този факт. Всеки който е допринесъл да независима Македония и македонската нация за теб ще заслужава похвала и обратно - всеки противник на независима Македония и македонската нация - порицание. Георгиевски не изтъква "вина", а "заслуга" на българите за формиране на македонската държава и нация. Тезата му е, че "истинските македонци", строители на македонската държава са дейците на ВМРО и тези от АСНОМ. Истинските македонци не са анти-българи, а напротив - знаят и уважават своите български корени . За него Тито прави подмяна и създава изкривен турбо юго-македонизъм който обезличава македонците, тъй като премахва тяхната българска основа. Днешните македонци не заслужават да носят името македонци, а са се превърнали в югославяни или "сърби с говорна маана" Деконструкцията на днешния турбо юго-македонизъм, който е с антибългарска насоченост може да стане само ако се замени с друг тип македонизъм който е про-български. Когато ние твърдим, че македонците са продукт на Тито усилваме още повече именно анти-българския турбо юго-македонизъм.