Atom

Културата обаче е едно, езикът друго, а гените и родството съвсем трето. За родството Южняка има право. Ддруг въпрос е към кой народ принадлежи този индивид и трети кой е бил основния му език. Ето една картинка: Това е клъстерен анализ по автозомно ДНК. Източникът е тук: Global25 PAST-compatible datasheets Ние (подчертани със зелено) попадаме в ясно разграничен клъстер оформен от съвременните българи в единия край и съвременните чехи в другия. В клъстера попада и една средновековна проба (подчертана с червено) на славянин от Бохемия. Съвременните германци и австрийци автозомно са първи братовчеди на клъстера като цяло, а малко по-надолу попада пробата Poprad (подчертана в жълто) за която говори Южняка. С нея също сме в автозомно родство. Колко близко? - много повече от родството с украинци, поляци или руснаци, които заедно с балтийците попадат в съвсем различен клъстер. Разбира се, това е само един от анализите по автозоми. Освен него могат да се направят и други автозомни анализи, както и анализи по Υ-dna. При всички положения обаче това е сигнал, при това силен.

По принцип, при обсъждането на подобни статии е добре да се използва номенклатурата на самите автори, независимо дали е правилна или не. Иначе ще се получи голямо мазало - един има предвид едно, друг друго и т.н. В тази връзка Южняка е абсолютно коректен в постовете си. Иначе си прав, за хуни може да става въпрос само по отношение на проби от Европа - всичко останало е хипотези. В тази статия обаче няма нито една проба на истински хуни (т.е. - европейски). Има и други номенклатури, които на мен лично също не ми харесват (например т.н. хуно-сармати), но това е положението - така са ги определили авторите, така и ще трябва да ги коментираме.

Един от изводите на авторите е, че няма рязко изменение на генния поток. Според тях и двете движения - това на хуните и на тюрките са в резултат на доминацията на минорни източно-азиатски групи и елити над предходното население от степите и централна Азия. Т.е. става въпрос на културна трансформация на предходните популации, а не на замяна или някаква значителна генетична промяна. Ето една картинка: Между централните Сака и тюрките има почти 1000 години разлика, но хората са си почти същите. Тюрките са горе-долу толкова европеиди колкото и сака, както и обратно - сака са горе-долу толкова монголоиди, колкото и тюрките. Ето и изводите на авторите за хуните: И за тюрките:

Предполагам, че връзката се прави от археолозите, а не поради близкото звучене на имената. Както и да е, за съжаление нямаме геноми на европейски хуни за да се направи директно сравнение. Има обаче индиректни сигнали. Ето една картинка от клъстерен анализ на древните геноми: Анализът е правен (не от мен) на база данните от Global 25-eurogenes. 4 от петте Хсюн-ну проби попадат в един клъстер с гепида от Сърбия. Това е много близко родство. Тези хора са нещо като "автозомни братовчеди". От друга страна всички знаем, че взаимоотношения между хуни и гепиди са много близки и именно вторите заменят хуните като господари в Панония. Т.е. сръбският гепид най-вероятно е хун който се прави на гепид или гепид на който някой от родителите е бил от хуните. При всички положения обаче сръбският хуно-гепид има пряка генетична връзка с монголските Хсюн-ну. С други думи за сега това изследване по-скоро потвърждава теория за произхода на хуните и все още няма основание за категоричното отхвърляне на връзката им с монголските Хсюн-ну.

Зависи от гледната точка. Ето една картинка от изследването: Едните проби са групирани само като хсюн-ну и са 100% монголоиди, а другите са западни хсюн-ну. Определени са като "западни" не защото пробите са от западна Евразия или Европа (всичките проби са от Монголия), а защото изглеждат по-западно от другите и в сравнение с тях са "предимно европеиди". Ако същите проби обаче се открият в Европа ще се опишат като преобладаващо "монголоидни" тъй като ще се сравняват с околните сто-процентови европеиди. Картинката ясно показва, че хсюн-ну са смесена популация още в Монголия.

Две неща се набиват на очи в това изследване. 1. В генетично отношение степите са сравнително хомогенен масив с две изключения - алани и унгарски скити 2. Аланите и унгарските скити се различават значително както от останалите групи, така и помежду си Ето една картинка: Централните сака и сарматите си приличат, като просто едните (сарматите) са изместени на запад а другите (сака) на изток. Аланите са съвсем друга бира. Според авторите връзката им със сарматите е изключително слаба и генетично те не са степен, а кавказки народ, неразличим от останалите кавказци. С други думи ако аланите имат някаква връзка със сарматите тя е по-скоро културна, а не генетична. ето още една картинка, която илюстрира връзката между аланите и арменските проби от желязото: Унгарските скити пък нямат никаква видима връзка както с черноморските степи така и с кавказците. Това е типична средноевропейска популация.

Изследването на баварците с ИЧД е интересно, но поставя повече въпроси, отколкото да дава отговори. Пробите с ИЧД имат доста разнообразни геноми и покриват много широк периметър. По всичко изглежда, че ИЧД е по-скоро културен феномен, отколкото маркер за "етничност" или биологично родство. Интерес представляват "баварката" - AED_1108, "гепида" VIM_2 и контролната сарматска проба PR_10. И при трите проби източно-азиатският компонент е ясно изразен (жълтия цвят - EAS): Освен това "азиатската връзка" е видна и при допълнителните изследвания на SLC24A5: Въпреки това "баварката AED_1108 " и "гепида VIM_2" нямат сарматски произход, тъй като при тях източно-азиатският компонент е много по-силно изразен отколкото същия при сарматите. Освен това при сармата основният компонент е "финландския" (тъмно синьо) и има силно изразен южноазиатски компонент (тъмно зелено). И двата компонента обаче липсват при AED_1108 и VIM_2 С други думи най-вероятно AED_1108 и VIM_2 са продукт на нов пришълец, който е значително "по-източноазиатски" в сравнение със сарматите Историческият кандидат за този роля са хуните. Дали е така ще покаже времето и следващите проучвания.

Още едно проучване: Maternal DNA lineages at the gate of Europe in the 10th century AD Изследвани са 10 индивида от Капидава (румънска Добруджа). Пробите са от християнски некропол и са датирани между 880 и 990г. Извлечените хаплогрупи са U5a1c2a, V1a, R0a2’3, H1, U3a, N9a9, H5e1a1, и H13a1a3 Резултатите се различават доста от резултатите при изследването на прабългарите (Гълъбов, Нешева и т.н.). Тук в два от индивидите е засечена "източна група" - N9a9. Самата група е доста рядка, но освен това и при двете проби са регистрирани допълнително две частни мутации G228T и A15799G. При съвременниците авторите за засекли само два модерни индивида с подобни характеристики - един в Алтай и един в Киргизстан. Другото характерно е, че за разлика от прабългарското изследване , тук западните групи са малко по-северни (близки до руснаци, поляци и т.н.), а не само южни (близки до италианците при Гълъбов, Нешева и т.н.). Извадката е малка (само 10 проби) и не могат да се правят кой знае какви изводи. Обаче това, че има разлики с прабългарското изследване (където извадката също е малка) показва, че тепърва трябва да се правят изследвания за да се разберат механизмите по които се е формирал българския етнос в рамките на ПБД.

Интересна хартия. Мъжките проби са доста скучни, но жените!..., жените са крайно интересни. Ето автозомната картинка: Първата група са мъжете, втората (със синия маркер) жени без черепна деформация, третата (зелена фигурка) - жени с частична деформация, третата (червен символ) са жени с изразена черепна деформация и последната група са сборни проби от други места (не от Бавария) При мъжете всички, а при жените без черепна деформация повечето проби са сходни с днешното население на северна и централна Европа - или с днешните германци. Останалите проби обаче са от къде ли не. Три интересни проби на жени без черепна деформация: ALH_10 е най-близкото до съвременното население на Унгария. STR_300 си прилича с днешните гърци. За STR_502 в таблица S35 от допълнителните материали пише, че е най-близо до днешното население на Тоскана (в таблицата TUS), но във фигура S29 най-близо до тази проба са дадени съвременните турци. При жените с частична черепна деформация само STR_310 се различава съществено от "германките". Според файла с допълнителна информация тази проба стои най-близо до съвременните румънци. За пробите с изявена черепна деформация най-близките съвременни популации са следните: AED_125 - Франция STR_228 - Хърватия AED_513 - България NW_54 - Сицилия BIM_33 - Румъния STR_535 - България AEH_1 - Румъния AED_1108 - съвременните ногайци Има още една проба с изявена черепна деформация - STR_328 която в таблицата е дадена като близка със съвременните тосканци, а при фигурите със съвременните турци. С други думи пъстра картина, но повечето от пробите с изявена черепна деформация си приличат със съвременните балканци. И останалите, т.н. "други": VIM_2 би трябвало да е някаква готска (или гепидска) проба. Пробата е от Сърбия, а автозомно прилича на съвременните ногайци. PR_10 е сарматска проба, най-близо до съвременните таджики. FN_2 e римски войник от Дакия, близо до съвременните иберийци, а KER_1 готска проба от Крим, но автозомно близка до съвременните турци.

Според мен проблемът не е на лингвистите, а на историците. Заданието е такова - приема се, че има собствен, праславянски етноним - словенин / словени и трябва да му се намери етимология. От тук идват и проблемите, тъй като всичко трябва да се осмисли през собствено-славянска мотивация - от къде и как ще дойде етноним на -енин. И започват да се търсят едни реки и потоци, хълмове и т.н. Ако приемем обаче, че няма такъв етноним и ромеите са кръстниците на словените нещата си идват на място. Имаме някакво славянско прилагателно, на базата на което гърците създават своя дума - "склавен" В гръцкият език думата вече е съществително. След време група ромеи получават задача да напишат азбука и да преведат светите книги на "склавика". Те са двуезични, но ромеи (мислят на гръцки). Знаят, че склавените като такива нямат общ етноним, но пък имат прилагателни с които си маркират езика си - словен, словесен. Знаят също, че етнонимите на околните се образуват с наставка -ИН. По аналогия на Вулгарос - блъгарИН, сервос- сърбИН най-нормално е на склавенос да плеснат едно словенИН. Ето ти ново съществително при това чисто славянско и точен аналог на останалите етноними - блъгарИН и сърбИН. По аналогия на българСКИ, сръбСКИ от новото съществително се образува ново прилагателно словенСКИ. С други думи ако погледнем на мотивацията за етимологията не през славянските очи, а през очите на двуезични ромеи нещата си идват на място. Просто ромеите адаптират гръцките термини към езика на славяните, както между другото го правят с още един куп други гръцки термини. Това обаче, че ромеите са вкарали имената словенин и словени в "склавския" език не означава, че самите славяни са се юрнали да приемат новото име като самоопределение. За дълго време това си остава книжен термин с ограничена употреба.

ОК да видим кои са "двете" конкурентни възможности А) Склавини произлиза от словени. Всички фонетични преходи имат своето обяснение. Всички форми на думата са фиксирани в източници - на гръцки Σκλαβηνοί (Прокопий), на латински - Sclaveni (Йорданес) и собствено-славянската словѣне. Латинската и гръцката думи са фиксирани още от 6-ти век, а славянската веднага при появата на славянското писмо. Б) Склавини произлиза от робски термин. Как става номера? На гръцки имаме глагола σκυλεύω. Думата се произнася като skyléuō (в края имаме дифтонг). На средно-гръцки думата има два диалектни изговора - същото изписване вече се произнася (чете) като скилево, но се появява и още една форма σκυλάω - скилао. Под едновременното въздействие и на двете диалектни форми (!!!) се конструира съществителното *σκυλάβоς в гръцкия и съответно *scylavus в латинския. Тази дума съответно се съкращава до σκλάβος (гр.) и sclavus (лат.). От тези две форми се пръкват Прокопиевите Σκλαβηνοί и Sclaveni-те на Йорданес. Ако нещо е преко сили, това е втората етимология 1.Съществителното *σκυλάβоς се извежда едновременно и от двете диалектни форми на глагола. Причината е, че едната форма дава "В-то", а другата "А-то". Отделно не стават. Думите биха били скилаос (без В) и скилЕвос (с Е, а не А). 2. Формите *σκυλάβоς и *scylavus не са фиксирани в нито един източник. Звездичката (*) означава, че формите са хипотетични и конструирани, а не реални. 3. Никъде в изворите до 10-ти 11 век нямаме каквито и склави в смисъл на роби. 4. Тази етимология стига до склавос, но въобще не е ясно как от последната дума ще се пръкне склавИНос. Обяснението на Коломийцев направо виси във въздуха: С други думи цялата тази работа не е преко сили, а направо изнасилване на лингвистиката. Конструира се някакво съществително едновременно от две диалектни форми на глагол (защото само от едната не става) и се товари със "страшно продуктивен" гръцки суфикс, само за да може след известно време суфиксът да бъде съкратен и пак да се върнем на "изходната" форма. Ето защо никой от съвременните лингвисти не извежда Σκλαβηνοί от σκυλεύω. Прекалено много са гимнастиките и натъкмяванията и звучи несериозно. Единственото което съм виждал е, че все още има лингвисти които твърдят, че е възможно успоредно възникване на две думи - Σκλαβηνοί от словени и σκλάβος от σκυλεύω, като след време Σκλαβηνοί се съкращава и двете думи за "роб" и "славянин" добиват една и съща форма по чиста случайност.

Честно казано изобщо не разбирам какъв е проблема. Да не би индо-европейците, угрофините и т.н. да са имали чувството за един народ? Да не би траки, келти, германи, гали, гети и т.н. да са имали общо съзнание? Какви доказателства имаме, че изобщо имат "чувството за един народ" или са се наричали с тези термини? - никакви. Да не би гърците да се наричат изначално и сами гърци, унгарците - унгарци, финландците - финландци, германците - германци, власите - власи и т.н.? Защо за всичките тези групи, общности и народи е допустимо да се използват всички тези термини, а за славяните не може? Тук нещата са много по-ясни, в сравнение с кое и да е от горните понятия. Имаме термин който се появява през 6-ти век. Етимологията на гръко- латинския термин е кристално ясна - произлизат от думата "словени". Всякакви там роби, завлечени и т.н. са пълни глупости и никой сериозен лингвист не им се вързва. Нито имаме ранни примери в изворите за натоварване на думите със значение "роби", нито звуковите преходи са фиксирани в някой източник или лесни за обяснение. Един път появила се през 6-ти век, думата се разпространява в най-различни езици, като всеки си я произнася със собствения си акцент и собствената фонетика. Ако човек малко от малко прочете нещо за принципите на лингвистиката и прегледа някоя и друга сравнителна граматика много лесно може да се обясни кой звуков преход е възможен и кой невъзможен в даден език и как се пръкват различните форми на думата. Ако има някаква неяснота, то това е от къде произлиза собствено-славянската дума "словени" - там са споровете, а не от къде произлиза латинската или гръцката дума. Моята хипотеза е именно в тази част. Писах вече - според мен словен, словени са просто прилагателни имена, произлезли от слово. Курта и Коломийцев имат много точни попадения, но не са лингвисти. Аз например съм напълно съгласен с тях, че славяните са нямали единно съзнание и в известна степен наистина ромеите "изобретяват славяните" дотолкова, доколкото американците "изобретяват" латиносите. Робската им етимология обаче е просто остаряла и в момента няма сериозни лингвисти които да я поддържат.

Порових се за факти, кога "славяни" заменя словени в руския език. През 1596г. Лаврентий Зизаний издава две книги - Граматика словенска и Лексикон. И в двете книги се използва старата форма "Словени". Лексисът е от "словенского языка на просты руский диалетъ. И двете форми - словен и рУский (с У) са нормални за руския език. Няколко години по-късно (през 1618г.), Максим (Мелетий) Смотрицки издава книгата "Ґрамма́тіки Славе́нския пра́вилное Cv́нтаґма" където имаме вече слАвени (но без Я) - дума безспорно под латинско влияние. През 1627г. Памво Беринда издава "Лексіконъ славенорωсскїй альбо Именъ тлъкованїє". Тук в съчетанието "славеноросский" и в двете думи има чуждо влияние - в слАвен - латинско, а в рОсский - гръцко. Всичко това става в западните части - Полша и Литва. През следващите години се извършват реформите на Никон и най-вероятно именно тогава думата "Славяни" измества "словени". Все пак при осъществяването на реформите Никон разчита в изключителна степен на малоруски книжовници. Интересно е, че Орбини публикува своята книга след Зизаний, но преди Смотрицки - в 1601г.. Според мен времето е твърде кратко за да може Орбини да повлияе на Смотрицки. По-скоро става въпрос за някакви общи процеси на западната мисъл, които са повлияли и на двамата (независимо един от друг).

То тези неща са относителни - зависи от гледната точка. В случая според мен имаме една външна идентификация, нещо като съвременния северно-американски термин "латино". За американците в САЩ този термин има някакъв смисъл - всички латиноси имат сходен произход (идват от Латинска Америка) и сходна култура (спрямо северноамериканската). За самите "латиноси" обаче нито произходът е общ, нито културата. Тук е горе-долу същата работа. За гръко и романоезичните, "склавите" са били нещо като латиносите за американците. Терминът "склави", който по-късно преминава в "слави" непрекъснато се използва от латинските източници за маркиране на най-различни славоезични - сърби, моравци, хървати, славяни в Унгария и т.н. Интересно е да се видят например архивите от Далмация. Има разни документи от 13-14 век написани на двата езика, където в славянските става въпрос за сърби или хървати, а в латинските и едните и другите са преведени като склави (или слави) - т.е. със или без К в зависимост от преводача. Има и документи в които на едното място е склави, а два реда по-надолу слави.

Интересна хипотеза. Според мен обаче трябва да се изчакат резултати от Азия. Според Лазиридис скитите не произлизат от Андроново (култура, свързана с Бойна брадва), а автозомно са продукт на Ямна. Пак според него, съвременните южноазиатци (наследници на индоарии) са свързани по-скоро със старото степно население (Ямна), а не със Синтаща или Андроново (Бойна брадва). Т.е. според него и при двете групи - скити и южноазиатци (индоарии) компонентът на европейските фермери не е така добре представен или направо липсва, а това не би било така ако произлизаха от Андроново, Синтаща или Бойна брадва. В съвременните иранци обаче има фермерски компонент - дали анатолийски или европейски е трудно да се каже, тъй като си приличат, но има. С други думи мътна работа

Това нито е продуктивно, нито удобно. Ако използваш например оригиналните термини с които са маркирани българите в различните източници ще се получи голяма боза. В едно от събитията главният субект ще са българи, в друго скити, в трето хуни, в друго мизи и т.н. Ако пък се захванем и за точното изписване буква по буква, то българи изобщо не трябва да има. В средновековието ще става въпрос за вулгари, булгари и блъгари + всякакви там скити, хуни и т.н. За славяните е същата работа - имаме склавени, стлавени, склавини, стлавини, склави, слави, стлави и т.н. Езикът на който превеждат Кирил и Методий например е езика на склавини, славини, словени, стловени, слави, склави и кой знае още какъв . Кой от всичките тези термини ще си избереш или всички заедно накуп?

Ако трябва изобщо да се прави някаква промяна, по-скоро "славяни" трябва да се разтовари от "реалния съвременен смисъл на хора от една езикова група". Ние нямаме нужда от такъв термин или ако имаме той би трябвало да е нещо от рода на "славоезични (народи)". Т.е. еднозначно определен, без възможност за различно интерпретиране, при което славоезични да се използва само за народите като цяло, но не и на индивидуално ниво. Замисли се малко - имаме ли специален термин, нещо като дума чадър под която да напъхаме хората от германската езикова група? - нямаме, при това не само ние, но нямат и те самите. Изобщо няма да ти мине през ума да назовеш шотландците, ирландците или шведите "германи" или "германци". Същото се отнася и за хората от "романската група". Нито за румънците ще употребиш "латини" нито за французите или испанците "романци" или "романи".

По това време латинският език не е роден език, а се учи. Човек на който родният език е полски, като нищо може да обърка латинската дума с полската и да я произнесе като SlavIAn (Славян). Все пак в полския език има друга, собствено-полска дума която е SłowIAnie и е директен наследник на по-старата славянска форма словѣне. Между другото, ако думата се беше запазила в българския език, при нас също щеше да е словяни (с "Я") в източна България, а в западна - словени. Що се отнася до панславизма, той е плод на западната мисъл и както много други неща идеята просто е заета от руснаците и пригодена за техните си цели. Самата дума "панславизъм" е западна измишльотина, комбинация от гръцката πᾶν и латинската Slavi. Не е случайно, че в сръбски имаме думата слОвени (с "О"), но ПанслАвизам (с "А"). На полски е същата работа - SłOwianie (с О), но PanslАwizm (с А). На чешки е SlOvané (пак с О) и Panslavismus ( с А) През 19 и началото на 20-ти век е модерно да се съставят нови думи, но с гръцки или латински корени. По същата схема е създадена думата "авто(гр.)мобил(лат.)". Т.е. в другите езици двете думи не се свързани и идват по съвсем различни канали - едната е наследена, собствено-славянска (слОвени, SłOwianie, SlOvané ), а другата е нововъведение на базата на две чужди думи - гръцка+латинска. Бих приел тезата, че руснаците са "измислили" думата славяни, ако тя беше широко застъпена и в другите езици. Специално за тази дума обаче, единствения език на който е повлиял руския е българския език. В другите славянски езици или имаме наследена стара дума или дума заета през латинската форма, но не и от руски. Значението на всички тези думи обаче се припокрива 1:1 със значението на руската (и българска) дума. Т.е. дори и да не бяхме заели думата от руски, а от друг език, тя пак щеше да има същото значение.

Разбира се, че е без значение. Думата "славяни" в този си вид е заета в българския език от руски. Ние сме забравили собствено-българската дума още през средновековието. Освен в руския език обаче думата съществува в още една камара езици и те за разлика от нас не са заели своите думи от руснаците. Сръбски - словени, хърватски - slaveni, чешки-Slované , полски- Słowianie, английски - slavs, немски -Slawen и т.н. и т.н. Ако не ви харесва руската дума нямам нищо напротив да се замени с друга - например с коя и да е от горните. Нищо обаче няма да се промени по простата причина, че в другите езици съответните думи са натоварени със същото значение и хората разбират точно това, което разбираме и ние когато чуем или видим думата "славяни". Неслучайно дадох пример с думата "англичани". Тя също е заета в българския език от руски. Руснаците я заемат най-вероятно от полски, те пък от латински. Означава ли това че "англичани няма"? И ако на някой думата не му харесва, какъв е проблема да се замени с друга. На сръбски и хърватски е енглези, а на турски İngilizler. През възраждането ние също сме използвали "ингилизи". Всички тези думи обаче са натоварени с едно и също значение.

Новоруската дума славянин най-вероятно не е измислена (създадена) от слава, а по-скоро e полско-латинска компилация въведена в руския език от някой образован (на латински) малорус или поляк на руска служба. Такива в епохата има десетки. Т.е. става въпрос за руска адаптация на латинска дума. Що се отнася до латинската форма "slAv" (без "C-то" след S) тя се появява още през средновековието. И двете форми Sclavus и Slavus се бъркат още тогава. Например при описанието на Сплитския събор от 925г. се използва израза "Slavinica lingua" (без С-то), а за събора през 1061(пак Сплитнски) Sclavinica lingua (този път със "С" след S). Същото объркване има и при монетите сечени в унгарска Славония. На повечето има надпис "MONETA REGIS SCLAVONIA", но се срещат и надписи със "Slavonia" (без "С"). Както и да е. Латинските източници които пишат за склави (или слави) са десетки. Сръбски, хърватски и моравски владетели са наричани склавенски дуксове, комеси, рексове и т.н.. Езикът е склавенски, литургията, книгите и т.н. също са склавенски - Sclavinica или славски Slavinica Извинявай ако съм те засегнал. Иначе аз така и не знам какво е твоето мнение освен, че "няма славяни". Ако толкова държите нека да няма, но не виждам какво ще промени това. Просто вместо славяни ще използваме латинските термини склави / слави и нищо съществено няма да се промени. Лично за мен думата "славяни" е без значение - просто удобен служебен термин, но спокойно може да се мине и без нея. Каква е разликата например дали ще използваме думата ингилиз или англичанин, като и зад двете се крие едно и също нещо?

5-6в.???????? - бЪлгарин???, 7,8,9,10,11,12......в...???????? бЪлгарин??? Няма, бе - няма. И в склада няма. Има ВУлгари, бУлгари, по-късно бЛъгари, но бЪлгари няма. Е, и.....? Това проблем ли е?, какъв извод ще направиш от този т.н. "факт"? Не ти ли омръзна от повтаряне на едно също и "безкрайното каканижене" в стил "Вучков" (по собствените ти думи) ОК, славяни няма - има склави. В такъв случай излиза, че Кирил и Методий са създали склавинска азбука и са написали склавински книги, на склавински език. А българите? Българите разбрали, недоразбрали кръстили склавинския език словенски. Така устройва ли те?

Нищо чудно няма. Сметнали са го хората 560г., но това е просто "вероятност" от по-широк интервал и не бива да се приема за "абсолютно датиране": Хората са си го написали - широкият интервал на аварските проби е 541-641г. Както се писа и преди, аварските проби AV1 и AV2 са на жени. С други думи става въпрос за "полякини" (славянки) приели аварска културна норма. Не виждам какво толкова ви учудва факта, че две славянки са приели културната или етническа идентичност на мъжете си.

Не мисля, че може да се говори за шок, ужас или бомба. Напротив, авторите подчертават, че изследването им се вписва с историческите сведения. Що се отнася до аварите, то не е задължително всички "отвлечени славяни" да се кремират. Допустимо е например отвлечени деца да се възпитат и отгледат като авари. Подобен подход съществува във всички култури, а при някои даже е целенасочен - типичен пример са еничарите. Ако някоя славянка получи статут на съпруга, а не само на любовница / наложница, то също няма нищо учудващо тя да възприеме културата и обичаите на съпруга си, а не твърдо да се придържа към тази на родното си семейство. Всичко това е въпрос на култура и обичаи, а не само на генетика. В случая (поне според приложения файл), става въпрос за жени. Не виждам нищо сензационно, да открием две аварки (по култура, а може би и самосъзнание), които по произход да са 100% славянки ( генетично неразличими от съвременните поляци). С други думи тези две проби не отричат, а по-скоро потвърждават сведенията фиксирани в историческите извори.

"К" няма никакво обяснение за форумни писачи и разни автори на блогове които се занимават с разкриване на "великата истина". Твоите цитати са все от такива "източници". Няма известен лингвист, за който "К" да е необяснимо. Ако ти твърдиш обратното, моля дай научна публикация, където се твърди подобно нещо. Има няколко ключови момента които все ти отбягват: 1. Всеки език си има своите специфични фонетични особености 2. Всеки език търпи развитие във времето. Гръцкият език няма собствени гръцки дума, които да започват със "СЛ", поради простата причина, че гърците първоначално са изпитвали затруднение да изговарят това съчетание от звукове. Всички такива думи, (а те са само няколко на брой) са сравнително късни заемки - слип, слалом, слайд, слоган, слипин-баг. Формата Σλάβος (Σλάβοι) също е сравнително късна. Самите гърци я извеждат от предходната форма с "К", което може да се види в който и да е гръцки речник, например тук: Σλάβος < μεσαιωνική ελληνική Σκλᾶβος (ή Σκλαβηνός) < πρωτοσλαβική *Slověninъ Разните "К" и "Т" между С и Л за теб може да са необясними, но са фиксирани по източниците още в една камара думи: топоними - ПересТлава (Преслав), МасКлина (Маслина) СКлатина и СТлатина (Слатина), СТливница и СКливница (Сливница) или имена СвенТостлавос, ХранисКлавос, РостисТлавос, СветосТлавос или СветосКлавос, СКлавун. Деспот Алексий Слав на гръцки е например Ἀλέξιος Σθλαῦος. Цар Светослав Тертер за Кантакузин е СфентисТлаво и т.н. и т.н. Подобни примери са давани тук многократно. Ползата обаче е нулева. Едно си баба знае, едно си баба бае.

Според мен причината е малка извадка ( не искам да мисля, че е преднамерено). Иначе досега източно-азиатски женски групи са намирани при всички които се размотават по степите - скити, сармати, алани, древни маджари, хазари, авари ...... Нешева откри източно-азиатски маркери дори при траките. Две от тракийските и проби са D1f, (по нейните думи "Тази хаплогрупа е много специфична. Възниква в Сибир и Азия, след което се разпространява в Америка – Северна, Централна и Южна Америка"), а едната е N1a1a1a (ограничава на териториите на Казакстан, Алтай и Република Бурят) С други думи 3 от 19 тракийски проби са източно-азиатски, като от днешна гледна точка 2-те са по-скоро "натурално-американски" . Във всеки случай бъди спокоен - при прабългарите няма нищо, но по тракийска линия имаме някаква тънка "апахо или ако предпочиташ ацтеко-монголска" жилка.