Atom

Няма идеална система. Противотежестите и балансиращите елементи забавят процеса за вземане на решения и го правят муден. Еднокамарният парламент има много по-добра оперативност. От друга страна обаче двете камари дисциплинират управляващите и намаляват вероятността да се вършат глупости. Сегашните демократични управленски традиции на запада са утвърдени от тази и други подобни системи. Висока оперативност е имал и краля. Смисълът на демокрацията е за ограничаване възможността да се вземат еднолични решения или решения на ограничена група от хора без съгласието на широката общност. Другият момент при нас е, че се извършва нещо като "одържавяване на църквата". Църковната община е нещото около което се върти целият културен и религиозен и дори част от стопанския живот на българите. В двора на църквата или в непосредствена близост се строят училища, сгради на църковни настоятелства, "канцеларии" на разни еснафски сдружения и т.н. След освобождението образованието е иззето от местната общност и е централизирано. Изземат се и други граждански функции, които преди това са били отговорност на църковната община. На запад - в Англия, Холандия и Германия училищата на религиозните институции продължават да функционират като успоредна система, а държавата създава своя централизирана образователна система. Под натиска на руснаците за "истинско православие", самата Екзархия също търпи промяна като същност и управление В резултат дори и в Македония и Одринско учителите вече не се избират от местната общност, а се назначават от Цариград. Всички тези промени за 1-2 поколения лишават местните общности от ангажимент и грижи за тези институции. Така обаче демократичните традиции на българите, които до този момент са много силни, постепенно заглъхват.

Така е. Имперската власт и имперската буржоазия по принцип са в опозиция с националните движения и съответно нямат място в новите национални държави. Те националните революции затова и се правят - да се започне начисто. За мен представлява по-скоро интерес особеностите на националното строителство, които са предопределили някои от сегашните неразбории в институциите и взаимоотношенията ни. Например, на запад демокрацията е тръгнала с парламент съставен от две камари. Двете камари взаимно се контролират и балансират. Трансферът на власт става постепенно от горната към долната. Това позволява създаването на демократични управленски традиции със системи за контрол и противотежести. При нас благодарение на имперското минало и и страха да не се повторят някои негови недъзи, горната камара се отхвърля. Това не е проблем, но проблемът е, че няма някакъв заместител на балансираща институция.

По принцип е така. В тази част на света обаче националните държави се образуват в резултат на разпад на трите империи - Османската, Австрийската и Руската. Войните, революциите и хаоса по-скоро нулират богатството и властта, отколкото да ги трасферират. Изключения са може би Финландия и Австрия. Освен това балканската буржоазия през 19-ти век е по-скоро космополитна и глобалистка, отколкото да е свързана с конкретна нация. Православните например се чувстват като част от рум миллета, а не гърци, българи и т.н. в националния смисъл. Преди разпада на рум милета те имат много добри позиции и в трите империи, но след това се разтварят някъде по света. Участието им в икономите на националните държави на балканите се свежда до някое друго дарение за обществени нужди. Ситуацията с буржоазията от другите вероизповедания - арменци и евреи е същата.

Това ме подсети, че може би е добре да се изследва феномена на изграждането на нациите в източната част на Европа и връзката със сегашните спорове по оста изток-запад в ЕС. За разлика от запада, където буржоазията играе основна роля при формирането на нациите, тук двигателите са различни. В голяма част от страните това е долната част от средната класа, а това не е същинската буржоазия. При други - Унгария и Полша поради стечение на обстоятелствата по парадоксален начин това се явява аристокрацията. При чехите е страна комбинация между добре платени работници и буржоазия и т.н. Т.е. при всички страни ситуацията е различна. Общото е обаче, че всички тези нации са зародени в империи, голяма роля играят образованите хора и етапите в строителството на нациите при всички са едни и същи. Като цяло буржоазията или горната част от средната класа не участва в тези процеси и е по-скоро лоялна на имперските власти.

Тц, не е така. Принципът на анализа може да се види нагледно в картинката от този пост: Изследвани са 8 географски района и със статистически модел са определени общите маркери на геномите във всеки един район. (долната част на картинката) К1 са Европа - тъмно синьо, К2 - близък изток, К3 - кавказ, К6 -якути, К8 - хан, ....... Горе са народите които говорят тюркски езици. Всички до един имат видим европейски компонент К1, който е много, много по-висок от източноазиатския при българите (той изобщо не се вижда на картинката). Всички имат много значителен кавказки компонент, като само при Хакасите и Долганите нивата са ниски, но пак доста по високи в сравнение на източноазиатските маркери при нас. Това са западно евразийските маркери. Кото цяло най-ниски нивата при якути, тувани и долганци. Източноазиатските са К8, К6. Видими са при всички освен при гагаузите. Най-ниски са нивата при турци, азери и чуваши. Таблиците на южняка са същото, но вместо цветове инфото е дадено с числа. Това е полезно когато нивата са много ниски и не могат да се видят в цветната графика.

Мен ме смущава практическата липса на Northeast_Asian в BulgarianX1 и BulgarianX2 , а нивата му са много високи и при скити и при сармати. Освен това го има при всички останали проби. Освен българските X1 и Х2 изключение са English_Kent и Cypriot(CYP5). При тях обаче освен, че има пълна липса на Northeast_Asian, напълно отсъства и Southeast_Asian. Т.е. BulgarianX1 и BulgarianX2 не ми приличат на нищо друго от тази таблица. Може би трябва да се включат и други референти.

България е направила своя избор. Алтернатива, като собствен път за развитие никога не е предлагана и не е обсъждана в обществото или поне аз не знам да има такава, която да заслужава обсъждане. За изолационистки политики от 19 век пък изобщо не може да става и на въпрос. От друга страна има едно въже, което вечно ни дърпа в друга посока. Ще си позволя да цитирам мнение от друг форум: Това обаче не е собствен път за развитие, а директно вписване в един чужд модел. Проблемът е, че модел няма. Православие, братя славяни, Русия - аз поне нямам никаква представа какви ценности и визия за обществото се съдържат зад тези думи. Какви са например институциите и взаимоотношенията от провославо-славяно-руски тип?

Така, но не точно така. Армениците са жив пример какво става ако не вдигнеш навреме революция. Те са отлично интегрирани в ОИ: Имат си собствено Национално събрание и дори конституция, интелигенцията им е заела ключови позиции, а финансите на империята направо са окупирани от арменци. Още Захари обаче е усетил, че липсата на революционно движение при тях е грешка: Арменците се усещат едва след Руско-Турската война и чак тогава подхващат някакво революционно движение. Обаче е много късно, ситуацията е променена и моментът е изпуснат.

За мен тюрките наистина са най-голямата мистерия. Нито има някакъв автозомен маркер за който да се хване човек, нито "тюркска" хаплогрупа. Автозомно това което ги свързва е, че всички имат източно-азиатски и западно-евразийски маркери. Източно-азиатскити маркери в турците, са на нива горе долу колкото са западно-евразийските при якутите. Т.е. патова ситуация. Всички останали - кавказки, южноазиатски, някои от сибирските и т.н. са "тука има тука нема". При Y-DNA е още по-голямо мазало. Общата за всички група май е R1a. Въобще пълна мъгла. Теорията, че при някаква странна и абсурдна ситуация някакви индоевропейци са абсорбирали сибирски и източноазиатски жени и в резултат на това се е пръкнало своеобразно скито-сибиро-монголо-угро-кавказко койне (или нещо подобно от този сорт) т.е. прототюркски, колкото и да е невероятна и колкото е да е абсурдна, засега изглежда най-вероятната. Просто друга някаква по-смислена няма.

Мисля, че това с проливите също е мит, поне що се отнася до конкретната война. Русия по това време няма никакъв потенциал да завоюва и да задържи проливите и това се знае от управляващите. Освен един гол имидж никаква друга цел нямат. Естествено и дъвка за собственото им население, та да не мисли щуротии и да се тушира вътрешното напрежение. Нещо като сирийската война на Путин. Ефект от войната във вътрешен план обаче почти няма и в крайна сметка това от което най-много се е страхувал императора става факт:

Българският народ влиза в третата българска държава с демократични традиции, но без никакъв опит в управлението на държава. Демокрацията е подходяща за управление на малки общности - гилдия, община, цех, най-много град. Горе долу там където хората се познават и се знае кой, кой е. На запад проблем от това е нямало, тъй като представителната демокрация навлиза с двукамарна парламентарна система. В едната камара заседават демократично избраните депутати, а в другата разни хора по право (лордовете), с някакъв ценз, назначени, а не избирани и т.н. Т.е. в долната камара заседават хора които са свикнали да работят при демократична система, а в горната хората които разбират от управление на държавата, но не и от демокрация. Постепенно с годините и едните и другите са се научили какво е мисленето на другите, как работи другата камара и се стига до днешните демократични управленски традиции. Днес обаче двукамарната система се смята за отживелица и безсмислена освен при управлението на федерални държави.

Теб те интересува едно, друг - друго, а трети трето. Ако всички "случаи" интересни за този или онзи влязат в учебниците, те няма да са 200, а 20000 страници. Всичко ще е описано, но ефектът ще е същия - "да си чел, в учебника го има"

Всяка революция е хаотична, недобре организирана и импулсивна. Един има едни идеи в главата, друг други. Отношението на съвременниците, а и на наследниците никога не е еднозначно към подробностите и по начина по който протича революцията. 19-ти век в Европа е векът на нациите. За какво е цялата гюрултия? - за отпушване на старите, останали от феодализма управленски системи, за социална мобилност и счупване на старите съсловни, религиозни и всякакви други деления напомнящи кастова система. "Робството", "тиранията" и т.н. е гледната точка на активната част от населението, тази която иска промяната, а не на населението като цяло. "Робията", "тиранията" и т.н. се състоят именно в стария режим и това е така, независимо за кой от режимите става въпрос - френски, руски, австрийски или османски. Няма революция при която тази активна част да не си служи с "измами" и "лъжи" за да увлече масите. Понякога лъжите са съвсем съзнателни, понякога просто реалността не е такава каквато първоначално се представят революционерите "Самоповярвали" е ключова дума. Това е в основата на промяната, когато активната част от населението повярва, че е способна да управлява или най-малкото да вземе съдбата си свои ръце, а не да се подчинява на някакви хора само поради факта , че по рождение принадлежат на дадена каста. Робството, тиранията и т.н. са "изобретени" именно от тези самоповярвали хора - това е тяхното виждане на нещата. Без тях понятието "освобождение от турско робство" губи какъвто и да е смисъл. Обективно погледнато, към момента на събитията положението на българския селянин, търговец или занаятчия (над 90% от народа) е къде-къде по-добро от положението на колегите им в Русия, Полша и т.н. Това се съзнава много добре, както от "самоповярвалите се" така и от "истинските освободители".

Точно така. Ха сега си представи, че го нямаше априлското въстание. Нали е неуспешно, а ръководителите му са пропаднали типове. Т.е. спокойно може да го отпишеш. Ако имаше изобщо война, можеше ли тя да изпълни поне някоя от тези цели? Мен ако питаш нито една. Въстаниците в Херцеговина и Босна не искат автономия или независимост. Те искат земя (поземлена реформа), данъчна реформа, разни свободи и т.н. Сред въстаниците има някакви иредентисти които искат присъединяване на Босна към Сърбия или Херцеговина към Черна Гора, но те са по-скоро малцинство, а и се появяват на сцената след като въстанието вече се е развило и въстаниците са поставили основните си искания. Положението в БиХ няма оправия. Не могат да се пришият към Сърбия или Черна гора, тъй като никой от великите сили не иска подобно нещо, включително и Александър. Няма как да ги оставиш да се управляват автономно, тъй като мюсюлманите са значителен елемент, а в Босна мнозинство и автономията нищо няма да промени - ще продължат да се избиват. Турското правителство не може да раздаде земи на християните, тъй като тогава мюсюлманите ще се вдигнат на бунт и т.н. Точно и затова всички с охота приемат желанието на Австрия да окупира областта. Истерията В Русия е пълна и преди априлското въстание. Ако няма война, общественото мнение ще изяде царя с парцалите. Ако има и е неуспешна - също. Ако има и е победна, но се върнат с празни ръце - пак същата работа. Априлското въстание е съвсем различно от тези в БиХ. Тук няма никакви искания на бунтовниците към османската власт, освен едно - да се омита напълно от българските територии. Това е ясно и еднозначно послание разбрано от всички. Без априлското въстание, войната няма какво да постигне. Руснаците ще воюват, ще победят, ще поискат от турците някакви облекчения за християните и това е. Няма какво да поискат друго, а и към този момент правителството не желае пряко да окупира територии на юг от Дунав. У дома си имат прекалено много проблеми и не им трябват други. За руската общественост това е пълен провал - един куп жертви за нищо. Ефектът ще е много по лош от варианта при който изобщо няма война. Ботев, а и всички от т.н. идеолози са напълно наясно със ситуацията.

ОК, а каква е реалната причина за войната?

Аз също смятам, че мястото им е в Европа. Въпросът е дали го искат. Раздялата с имперското минало и преформатирането на мисленето и политиките е болезнена. Руската империя нямаше възможност да преживее своите национални революции, отцепвания и загуба на територии тогава, когато тези процеси се случваха в Европа, Не мисля, че и сега са готови да видят в украинци, белоруси, казахи и т.н. свободни и суверенни нации, които сами искат и могат да определят пътя по който да вървят. Това което виждам е, че в името на запазването на империята, политиците им са готови да се откажат от европейското си наследство и да изберат някакъв друг, собствен цивилизационен път.

Честно казано тази тема започна да ме обърква. Да, има мит. Наистина може да се каже, че в масовите представи тези личности са титани, безкористни, влюбени в Родината и т.н. И не, не е вярно, че сега всички сме никакви, корумпирани и дребни човечета. По голямата част сме просто почтени хора. С какво са известни тези хора? - с това, че са започнали национална революция. Двигателите на революциите почти винаги са нехранимайковци, авантюристи и т.н., но в същото време хора, страстно отдадени на някаква идея или кауза. Ако революцията успее те влизат в историята, ако не, може и да се появят някъде като любопитен факт, но известен само на тесните специалисти. В повечето случаи широката публика няма и да чуе за тях. Може ли ние да сме като тях? - не можем, защото сме почтени хора. Почтените хора си гледат семействата, работят, въртят бизнес или са отдадени на професията си. Те също имат страсти, но страстите им са по- лични и по-интимни. Почтените хора няма да зарежат дом и семейство и да тръгнат по пътищата да проповядват идеи като Исус, няма да се взривят или умрат от глад в името на някаква идея, няма да тръгнат с оръжие да свалят властта и т.н. Всички тези неща биха ги направили само и единствено при извънредна ситуация. Историците - професионалисти, а и любители са наясно, че всички тези революционери, месии, терористи, религиозни реформатори, фанатици и т.н имат по дефиниция някакви "кирливи ризи" от гледна точка на "почтените хора". Те обаче не представляват никакъв интерес (ясно е, че ги има по принцип), освен ако целта не е с тях да се опише причината за "отклонението" от стандарта - травма в детството, лична драма която да е подтикнала индивида към подобно решение и т.н. Останалото - откраднал кокошка, бил любовчия и т.н. не е от интерес за никой. Сега за обективността. Нашите герои имат значение само и единствено за българската история и то просто защото каузата и идеите на които са отдадени се реализират. От гледна точка на балканската история, на историята на османската империя или тази на Русия нямат значение или ако имат то това е само като имена и до там. От значение за тези истории е факта, че избухва априлското въстание, а подробностите интересуват само някой тесен специалист. Т.е. обективността зависи от гледната точка на коя история ще разглеждаме обективно. Върбанов, а и Рамус ги разбирам. Единият не се интересува от националната ни история и наистина в този случай за него обективно тези хора не представляват интерес. Рамус разглежда нещата от призмата на собствените си възприятия от по-обща и по-дълбока светлина, надскачайки рамките на националната история. Т.е. по-скоро от философската страна на въпроса. За него обективно също са без значение. Не ми е ясно каква е твоята теза и защо изобщо е отворена тази тема? Каква обективност търсиш? Казваш, че те интересува националната история. Обективно погледнато допринасят ли тези хора за подготовката и избухването на априлското въстание? - допринасят. Обективно погледнато има ли значение априлското въстание? - има и то огромно.

Национализмът и нациите по принцип идват като отрицание на аристократизма и съсловното деление. Макар и да не е пряка цел, републиката е идеал, стремеж и мечта. Ето няколко цитата: За много от възрожденците идеалните общества са тези в Америка и Швейцария. При това не толкова, че са федерации, отколкото републики. Това пък е от "записките" Републиканският принцип най-ярко се вижда в устава на Екзархията. Там той се проявява в една изключително консервативна среда с вековни традиции. Ограничението на мандата на Екзарха до 4 години, а и някои други републикански принципи са толкова революционни, че Портата така и не утвърждава устава, при това без да иска от българите да приемат нов устав.

Освен руския случай интерес представлява и случая в обединеното кралство. Там има идентичност на две нива - британска и съответно английска, шотландска и т.н. През 1999г. Шотландия получи собствен парламент, последвана от Уелс и Северна Ирландия. На практика се получава така, че за вътрешни проблеми шотландците решават сами, а за английските проблеми решения се вземат от британския парламент. Например в Шотландия университетските такси се поемат от правителството за шотландците (по вътрешно решение) и всички граждани на ЕС - по задължението на ОК да има еднакво третиране на гражданите на ЕС относно университетското образование. Англичаните обаче не са обект на решението на шотландския парламент, нито отношенията между Шотландия и Англия са предмет на правото на ЕС, а на вътрешното в UK. Резултатът е, че англичаните плащат пълната такса ако искат да учат в Шотландия. Този, а и редица други проблеми възбудиха английския национализъм и започна обсъждане на идеята са съставяне на английски парламент. Това би означавало обаче директно обезсмисляне на британския, а и от там на самото съществуване на ОК. При условие, че местните проблеми се решават от местните парламенти, а глобалните от ЕС, за какъв чеп е необходим посредник в лицето на британския парламент. Ефектът от всички тези национални игри, а и не само те е ясен - напускане на ЕС. Ако не по друго, двете бивши империи си приличат по националните страсти които се развихрят там, горе долу по едно и също време.

Според това което съм чел нямат. Или по-точно не и в смисъла на нацията като феномен на новото време. Употребява се израза русский народ. Нациите и национализма се появяват като реакция на старата съсловна и религиозна организация. Идеологията позволява социална мобилност извън ограниченията на съсловията и религията. Абстракцията "нация" изземва властта от монарсите и се превръща в "суверен" на държавата. Вече какво е съдържанието на понятието "нация" е въпрос на вижданията на всяка конкретна нация. Доколкото суверен в Руската империя е Царят, то за нация е трудно да се говори. В Руската империя нации и националности са малцинствата които се опитват да се откъснат от Империята или най-малкото да получат частичен суверенитет (някаква автономия). По времето на СССР, суверен е КПСС. На книга има период в който това е съветския народ, но тъй като реално не е така, "съветската нация" се оказва мъртъв проект. РАН имат определение за "российская" нация, за "русская" не знам да имат Въпросът е дали и колко руснаци, чеченци, татари и т.н. са консолидирани и доколко имат общи "историко-культурными ценностями, чувством принадлежности к единому народу, гражданской ответственностью и солидарностью". Т.е. реалност ли е тази нация или само някаква фикция. Според Дугин, нацията като цяло е западно изобретение и изобщо не отговаря на историческата реалност в Русия. Всяка нация, независимо на каква база е създадена - русская, российская, русский мир и т.н. е вредна и би обезличила руснаците. През миналата година Путин постави въпроса за обсъждане и евентуално приемане на закон за российската нация. Освен администрацията в Кремъл и донякъде управляващата партия идеята бе отхвърлена масово, най-вече от етническите руснаци. От друга страна, стремежът на някои руски националисти да се стимулира идеята за руска нация се посреща на нож от Кремъл.

Да, до голяма степен "националният разказ" е идеология, но в същото време и история (като разказ, не като науката). Наистина определението на Инкоректус е опростено, но това не означава, че не е вярно. Просто би могло да се допълни, че освен изложението е важно и възприятието. Т.е. дали публиката възприема даден въпрос като категоричност или относителност. Два примера: Годината 681. Тя възниква като част от история (разказ), хипотеза. В науката е дискусионна, но в националния разказ е представена като категоричност, съответно и е възприета като такава. Т.е. 100% мит, който няма връзка с някаква целева идеологическа натовареност. Турското робство възниква като чисто идеологически инструмент, продуциран от същите тези хора, които се демитологизират в темата. Т.е. в началото това е пропаганден инструмент, чиято цел е да мотивира населението към действия за национална революция. Самите революционери, а и публиката са наясно, че това е само една пропаганда и въпросът съвсем спокойно се дискутира. Всички са напълно наясно има или няма истинско робство. Торн в случая отхвърля изцяло революционерите и ролята им, но охотно възприема именно тяхната идеологическа конструкция като чиста монета и факт. Не съм изследвал въпроса подробно, но някъде по времето на комунизма, тази идеологическа конструкция окончателно се оформя в очите на публиката като 100% категоричен факт. Т.е. превърнала се е в мит. С една дума. може да имаме идеология която не е мит - обществото не я възприема еднозначно и въпросът е дискусионен. Може да имаме и мит който не е натоварен с идеология. Интересното е, че самият мит не се възприема като такъв от потребителите му. Перфектният мит е този, който в очите на публиката изобщо не е мит. и никой не поставя под въпрос съдържанието му.

Напротив, наясно съм, че нашите герои много добре са съзнавали положението. Въпросът беше за митовете. Темата не е историческа, въпреки претенциите на Торн. Мнението ми, пак ще го повторя е, че един мит на може да се демитологизира самоцелно. Националният разказ има своята логика и последователност и не търпи вакум. Затова и казвам, че един мит може да се демитологизира като се създаде нов мит или целият разказ се пренапише отначало. В случая темата ясно показа именно това. Развенчавайки мита за революционерите, Торн пусна новия мит - за изключителните заслуги на Цар Освободител. Това е неизбежно, тъй като митовете не са един или два и елиминирането на единия веднага дава предимство на други. Ако се обсъжда другата тема - пренаписването на разказа, то тя излиза далеч извън конкретиката за Левски, Ботев и освобождението. Нещата са свързани: въпросите за що е то народ и що е нация, има или не турско робство, въпроса за статични или динамични образи на ОИ и Русия и политиките им и още една камара други. Обществото ни е чувствително по всяка една от тези теми и всяка промяна би се посрещнала на нож - "откраднаха ни историята", "обезличиха българите", "откраднаха ни робството" и т.н. При това положение появата но нови митове е неизбежна. Ще ти повторя мнението на Incorrectus, което според мен много добре синтезира проблема с митовете: Един пример: През възраждането има една камара учебници по история. Както в повечето други учебници, фактите са представени като категоричности. В обществото текат дебати основно по два въпроса: този за произхода на древните българи (прабългарите) - от къде идват, какви са и т.н., а другият въпрос е как и защо българите падат под турска власт. Дебатите са ожесточени, като към всеки учебник има обвинения в изкривяване на историята, изопачаване на истината и т.н. Тодор Шишков решава да издаде учебник, в който съвестно да представи всички данни, известни на съвременната наука. Целта му е да избегне критиките и да представи "цялата истина". В случая под "данни" и "истина" се разбират не само факти, но също така версии, хипотези и дебати. В резултат се получава учебник, който съдържа 107 страници засягащи въпроса с произхода на българското племе, 150 за всички събития от основаването на държавата до падането и под османска власт и 60 за самото падане. Добросъвестното излагане на всички известни данни разрушава баланса на книгата. Създава се впечатление, че важните въпроси в българската история са само два: къде са живеели предците преди да дойдат на Балканите и как България изчезва от картата на Европа. Образованата публика е скандализирана, учебникът е разгромен, а авторът му е сравнен с "оная маймуна, която видяла, че хората си служат с очила, и тя си купила, но като не им знаела назначението, ту ги помирисвала, ту ги тургала на опашката си…". Учебникът е пълен провал по простата причина, че добросъвестното изложение първо заема извънредно много място и още по-важно обърква читателите. Книгата е отхвърлена от абсолютно всички. Един нов национален разказ ще повдигне дебата не по 2 въпроса, а по 222. Заменянето на тези дискусионни въпроси с категоричности в учебниците в очите на публиката ще е ново митотворчество, а самите дискусии трудно могат да намерят място в учебниците. И в единия и в другия случай има огромен риск авторите да бъдат оприличени на "оная маймуна, която видяла, че хората си служат с очила, и тя си купила, но като не им знаела назначението, ту ги помирисвала, ту ги тургала на опашката си…".

Какви са фактите: По времето на Кримската война, Османската Империя за пръв път в историята си прибягва до външни заеми. През следващите години продължава да трупа заеми най-вече за модернизация на армията и флота. През 1873г. в Анадола има невиждана суша - реколтата се проваля. През следващата година Анадола е залята от наводнения - пак провал на реколтата. Това води да глад и бунтове сред населението на провинцията. Бунтовете продължават и през следващите години. Резултатът е финансови затруднения на правителството. Правителството решава да вдигне данъците за до компенсира загубите от Анадола и да може да си покрива заемите. В резултат избухва въстание в Босна и Херцеговина. Избухва Старозагорското въстание. По-високите данъци не вършат работа при толкова размирици и на 30 октомври 1875 правителството обявява, че спира редовното обслужване да дълговете, т.е. ако ги обслужва, това ще е само частично. Още от 1875 година в Русия има висока активност за подкрепа на въстаниците в Босна и Херцеговина с пари и доброволци. Славянофилите в пресата подтикват правителството да се намеси. Русия, Австрия и Германия започват да обсъждат възможни общи действия за натиск върху високата порта и евентуалните реформи и териториални промени. Размириците на мюсюлманите се прехвърлят и в европейската част. В Цариград и Солун има погроми, в резултат на които в Солун са убити консулите на Франция и Германия. Франция и Италия също се присъединяват към имперското трио ( Австрия, Русия и Германия). В Русия натискът на обществеността върху властите се засилва. До този момент европейските сили се вълнуват най-вече от практическия фалит на ОИ, въстанията в БиХ и евентуалната намеса на Черна Гора и Сърбия в хода на събитията. Българите не са нито обект, нито субект на каквито и да е сметки. Избухва Априлското въстание. Отзвукът от събитията в Англия е огромен и за пръв път Англия също се замисля да участва в някакви общоевропейски политики спрямо ОИ. До този момент тя упорито отказва на всички призиви които идват от Русия, Австрия или Германия. В Русия вестниците се занимават ежедневно с източния въпрос. Под натиска на общественото мнение за пръв път руското правителство се замисля да постави пред останалите велики сили въпроса за българите. До този момент такъв въпрос не съществува. През май 1876 в Истанбул е извършен преврат. На престола се възкачва Мурад V През юни Сърбия и Черна гора обявяват война на ОИ. В края на август в Цариград има нов преврат. На престола се възкачва Абду́л-Хами́д II През декември е свикана Цариградската конференция. Междувременно войната между Сърбия + Черна Гора и ОИ продължава. В Босна и Херцеговина бунтовете също продължават. Изводи: Независимо дали има или не българско въстание, конференция така или иначе ще има. Причините са, че размириците са обхванали както християните така и мюсюлманите, империята е неустойчива и на практика във фалит - не си плаща дълговете, а те са към европейски банки. Моментът на въстание е перфектен. Независимо дали има успех или не, българският въпрос има огромен шанс да получи някакво разрешение - било под натиска на великите сили на бъдеща конференция, било при война. Освен това според някои историци конкретният ефект от Априлското въстание е преврата в Цариград. Западните балкани са далеч, но България е съвсем близо и търпението на някои хора се изчерпва. Без Априлското въстание, най-вероятно на цариградската конференция или някакъв друг форум заместител, българският въпрос изобщо нямаше да се разглежда. Дали щеше да има Руско-Турска война при неуспех на конференцията не е много ясно - според мен по-скоро не. Александър не желае да воюва, но общественото мнение е направо истерично по този въпрос и не му дава избор. В същото време няма няма как да защити нито Сърбия, нито въстаниците в БиХ без да развали договореностите с Австрия. С една дума алтернативата му е или абдикация (а може и нещо по-лошо ) или да защити братята славяни, но да рискува обтягане на отношенията и дори война с Австрия. При всички положение обаче, без намеса авторитетът му в Русия би се сринал. Априлското въстание му дава този избор и въпреки, че Русия въобще не е готова за война тя е обявена. Така той все пак защитава братята славяни (макар и само някои от тях) и в същото време има възможност да запази договореностите с Австрия.

Нито САЩ, нито Китай са проблем. Проблемът е, че глобализацията е в задънена улица. От една страна е технологичната революция, ИИ и роботизацията, които в близките 10-20 години ще направят ненужни един куп професии и хора. От друга е нарастващото население в третия свят. Прогнозите са, че към 2050 година, третата страна по население след Китай и Индия ще е Нигерия. За Африка като цяло прогнозират между 2017 и 2050 населението да се удвои и да стане с около 500-600 милиона повече от населението на Европа + цялата Русия, двете Америки, Австралия + Океания, всички взети накуп. Общо населението на Африка и Азия ще се увеличи до 2050 г. с 2 милиарда младо и гладно население без перспектива. Тези хора няма да има нито какво да правят там, нито какво да ядат. Пътят им е единствено към "слабонаселения" и богат свят - Америка (и двата континента), Европа, Русия, богатите страни в Азия. Глобално решение на проблема няма. От друга страна със сегашния манталитет (глобализъм, мулти-култи и т.н.) тази вълна не може да бъде спряна. Просто сегашната култура не позволява методите с които може да се спре. Ето защо най-вероятно някакви умници са решили, че "разделението" което се стартира сега ще спомогне до 10-20 години да се смени чипа на масите - примерно да се култивира някаква ксенофобия. Целта е новият начин на мислене да направи населението на богатия свят по-нечувствително към съдбата да "другите". Богатият свят най-вероятно ще се капсулира и ще се опита да реши проблемите с ИИ, роботите и излишните хора локално, на собствена територия. Има различни прогнози как може да стане това, като едната е въвеждането на ББД. Проблемите на Африка и бедната част от Азия най-вероятно ще се оставят на собствените им населения. Прогнози за решаването на проблемите на тази част от света няма.

Във връзка със строителството на российската нация палачинката пак се обърна и сега е модерно Куликовската битка да се разглежда като вътрешен конфликт (част от гражданска война), а не като битка на "свои" срещу "чужди" Желанието на Кремъл е в Русия да се създаде единна нация. Лично на мен ми е много интересно какво ще измислят идеолозите, за да дадат поне минимална възможност на това желание да се изпълни. Вижданията са, че "многонационалният народ" по някакъв начин трябва да се трансформира в "единна многонародна нация". Така обаче концепцията за "российска" нация е в директна конкуренция и сблъсък с концепцията за "русская нация" и значително подкопава идеята зад третата концепция - "русский мир".