Atom

Ами аз точно това казвам. Думата е заета в 6-ти, максимум първата половина на 7 век и то точно за маркиране на византийския владетел. Какъв Симеон, какъв Борис по това време. След този период славяногласните на балканите просто няма от къде да я изкопаят тази дума. Светите братя ги споменах, тъй като алтернативата е точно това. Ако балканските славяногласни не са научили тази дума максимум до първата половина на 7 век, следващия период е при християнизацията. При този случай обаче преводачите трябва да вземат от някъде думата Цясар. От гръцки не може, от църковен латински също е трудна работа. Остава преводачите да са я изровили някъде в Моравия, Панония или кой знае от къде другаде и от там да я пуснат в оборот, чрез богослужебните книги. Тази алтернатива обаче е крайно невероятна.Излиза, че на балканите, където славяногласните непрекъснато имат вземане-даване с империята такава дума не е необходима, а за моравци, панонци или някой друг по някаква извънземна причина е необходима. Пеев, хайде да подходим една идея по-сериозно. Освен "за буквите" имаме житията на Методий, на Климент и един куп западни източници, вкл. и отразяване на събитията в официална кореспонденция на Папата. Напротив, този период е сравнително добре осветен за разлика от други.

И от кого точна са я възприели през 9 век? От къде са я изкопали тази дума светите братя за да а вкарат в богослужението?

Формата кънѧѕь е регистрирана. В предположението е заменена само една буква - "S" с "Г", но тя обяснява абсолютно всички звукови промени в тази дума. Самото предположение не е безпочвено, тъй като "Г" така и така съществува в ж.р. на думата. И най-накрая предположението не е мое, а на професионалистите лингвисти. Написах поста си така, просто за да е по-разбираемо за читателите. Това е безспорно, но не е задължително всеки да знае етимологията на думата. Славяните са знаели, че върховният владетел на гепиди или лангобарди е КънѧГ (княз) и това е напълно достатъчно. По същия начин ние знаем значението на думата Султан, Халиф или Папа, но това изобщо не означава, че трябва да знаем етимологията на думите - от къде произлизат и какво точно означават. Например думата Папа има същия произход като думата Поп. И двете думи първоначално имат едно и също значение "Отец" - "отче". Светите братя превеждат думата и така в богослужението се налага "отец-отче". Въпреки това, в разговорния език българите заимстват думата във формата "поп", но въобще не се интересуват от къде произлиза - при нас думата "поп" става синоним на "свещеник", а отец си е отец. Тази дума така и не навлиза във формалния църковен език. Дори и днес думата "поп" не присъства в официалната терминология на църквата, но това не пречи да я има. Между другото, думата "папа" също не присъства в официалната титла на папата. Пълната му титла е : "Епископ на Рим, Наместник на Исус Христос, Приемник на Княза на апостолите, Върховен понтифекс на Вселенската църква, Патриарх на Запада, Примас на Италия, Архиепископ и митрополит на Римската провинция, монарх на града-държава Ватикана, Роб на робите на Бога."

Ок, да предположим, че първоначално думата княз е звучала като КънѧГ. Не за друго, а защото тази изходна форма би обяснила чудесно звуковите изменения в корена на думата. - При първа палатализация в определени позиции "Г" преминава в "Ж". Така се появяват формите княЖе (подобно на бог-боже), княЖение, княЖески и т.н. Примери за подобен преход освен бог-боЖе са сняГ-снеЖен; бряГ-безбреЖен, крайбреЖен; книГа-книЖен и т.н. - При втора палатализация Г преминава в ДЗ/З във формата за м.р КняЗ, подобно на ноЗе от нога (устар., диал. - Крак), а "Г" се запазва във формата за ж..р. - княГиня. Т.е. предполагаемата дума КънѧГ обяснява абсолютно всички звукови промени във всички форми и производни на думата. Сега да видим как е звучала тази дума КънѧГ първоначално? Тъй като малкия юс е носова гласна е било нещо от вида Къненг, кънянг. Е, по случайност ако славяните трябва да произнесат германска думи от рода на kuniggs или kuning те ще я произнесат точно по същия начин - Къненг, кънянг Къде са германците с които славяните имат вземане-даване? -Навсякъде. Дори и да отхвърлим по някаква абсурдна причина връзка с готите, то историците са оставили достатъчно сведения за отношения с лангобарди, гепиди и т.н

ОК, но още по-трудно е да се докаже, че думата Цар е наложена на балканите от руснаците. Ако съкращаването на Цязар до Цар е станало в Русия, думата трябва да дойде по някакъв начин тук. През османския период Цар е широко застъпена дума във всички сфери - цар е султана, градът му Цариград, има царски фермани, царски съд, царски бирници, царски берати, царски пътища и още един куп царски "нещо си". Освен това цар е австрийския император и всичко свързано с него пак е царско. До падането на Константинопол, културното влияние е еднопосочно - от балканите към Русия. През следващия период до средата на 18 век двете географски области - Русия и балканите са по-скоро културно капсулирани и едва след втората половина на 18 век нещата се обръщат и вече Русия може да ни влияе по някакъв начин. Как си представяш за този период Русия да обърне речника на целия полуостров и да наложи чак тогава думата цар. Хайде на нас иди-дойди, покрай религията могат да влияят. На хърватите по какъв начин могат да повлияят за да ги накарат да наричат собствения си върховен владетел (императора на Свещената Римска империя) - цар. Думата Цар няма как да дойде от Русия. По-скоро благодарение на руския език в българския навлиза думата император и стеснява употребата на цар. Това би обяснило защо днес използваме израза "свещена римска империя", а владетелите и наричаме императори. За хърватите обаче, на които руският език няма как да окаже кай знае какво влияние, тази държава все още е "царство" и владетелите и са царе - Sveto Rimsko Carstvo,

Колко късна - 19-ти век? Стига бе хора, вие видяхте ли за какво спорим с Гербов. Хайде да го цитирам: Кога и как изобщо руснаците имат възможност да влияят върху езика ни преди 18-19 век. От тях ли сме научили името на столицата на империята ЦАРиград, след като цар се появява първо при тях и от там идва тук? Или българите са чакали руснаците да залеят България с печатни книги и чак след това са съчинили песента за цар Мурад. Що пък направо да не са я прочели в руските книги?

Защото говорим за доста по-ранен период. Руската дума цЕсарь има съвсем различна история. На балканите цѣсарь е заета още през 6 ти век от дума която е имала дифтонг, който дава ѣ . Цесарь в руския език е заета най-вероятно доста по-късно ( почти едно хилядолетие) от полски с Е. По това време "балканската дума" цѣсарь вече е съкратена и в богослужението и в светския живот до Царь и най-вероятно много малко хора са правили връзка между двете думи, за което свидетелстват и изворите:

За славяноезичните народи на балканите ВИНАГИ, от момента на пристигането им на балканите до установяването на републиките е имало поне един цар и то без значение той самият с какви титли се кичи. Цар Мурат Мари думаше: - Маро ле, бяла българко! Айде са, Маро, изречи, стига си оди българка, изречи, та са потурчи за мене бяла кадъна, цар Муратюва ханъма. Маро ле, ша ти харижа ют Цариграда полвинта, Едрине с узун чаршия, със Султан Селим джамия; Много ми е интересно, след като според вас думата цар е продукт на руска иновация, как този продукт е стигнал на балканите и кога? Какъв механизъм на влияние има Русия например в 16 век за да може по това време някъде в чешкия език да се появи името Cařihrad, а в полския Carogród ( и в двете думи участва съкратената вече форма ЦАР). Традиционната версия е, че името на града е научено от местните. След като според вас местните все още не знаят, че думата е съкратена как става номера? Поляците и чехите са отишли до Москва да научат думата или .....? Дайте някаква идея, довършете си тезата.

цѣсарь - е дума възприета слухово от славяните покрай набезите им на балканите. Първоначално с нея се маркира императора в Константинопол Думата е присъствала във всички балкански славянски езици и по късно на местна почва е съкратена до цар (в устната реч). кънѩѕь е дума възприета от славяните слухово около Дунав. Първоначално с нея се маркират разните германски владетели. По-късно славяните започват да я използват относно българския владетел и може би аварския. Думата е присъствала в езика на славяните около Дунав. Краль - казахме кога се е пръква. Думата е възприета пак слухово. В ранното средновековие славяните нямат нито собствени царе, нито князе. Чешкита Kníže в ранните години е била дума за маркиране на монарх, (но те нямат собствена монархия), а след появата на думата крал се понижава до маркиране на принцепс - Fürst. След приемането на християнство започва навлизане на думи и по книжовен път. Така в българския навлиза Кесар, в чешки и полски Цезар и т.н. Другата чешка дума - Kňaz най-вероятно е възприета по книжовен път.

Няма смисъл да се ровиш - нямат. Това не означава обаче, че думата княз липсва от езика им. Пример в това отношение е думата "крал" в българския език. Крале нямаме, но дума крал има.

Грешно съм го изписал. Идеята , че цясар за ранните славяни е с по-голяма тежест (>) от княз което от своя страна има по-голяма тежест от рекс. Това към онзи период. По-късно славяните забравят рекс, а при западните, крал се намърдва по значение след цезаря и преди княза. Собствено ранните славяни са нямали князе. Князе за тях са чуждите владетели - шефа на гепидите, на лангобардите, след това на българи, франки (преди Карл Велики) и т.н. Ранните славянски босове са описани като рига, а след това жупани, старци, панове, банове.... Иначе не бива да се бърка това което е написано в източниците, с това как са самоназовавали самите владетели или как са ги наричали славяногласните им поданици. Това са три съвсем различни неща. Например в латинските източници Борис е Рекс, в гръцките Архон, а в славянските Княз. Сърбите в латинските текстове са дуксове, но е много съмнително те самите да са се определяли така. Светопулк отначало е комес, после принцепс и накрая рекс, но в славянските само и единствено княз и т.н А за това, че "крал" е изключително популярна дума при западните славяни е показателно, че унгарците възприемат тъкмо от славянски думата Király за титла на своя владетел, а не предпочитат някаква унгарска, германска или латинска дума

ОК, за да разберем всички тези титли, трябва да започнем от времето на Юстиниан. Време без масово образование, без книгопечатане и интернет. Римляните и гърците могат да пишат и четат, но славяните, а и повечето други варвари възприемат всичко по слух. Т.е. за да възприемеш нещо трябва да отидеш някъде, да видиш и да чуеш. Когато славяните започват туристическите си обиколки из района и активно да опознават околностите няма как да не им направи впечатление, че за разлика от собствените им хаотични и анархични общества, туристическите обекти имат добра организация, строга йерархия и колкото по-високо в йерархията стои определен човек, толкова по-голяма власт има. На върха на пирамидата стои някакъв цясар. Така думата навлиза в езика им като маркер за биг-боса на обекта. Наоколо има обаче и други обекти - на лангобарди, гепиди и т.н., Те също така са добре организирани, но не чак толкова, колкото обекта на Цязара. Вождовете им носят някакви титли, днес изписвани като kuningaz, kuniggs, kuning, но възприети от славяните слухово като кънѩѕь (княз). Думата остава трайно в съзнанието на славяните. Не след дълго в района идват други добре организирани общества - авари, българи, а славяните започват да употребяват тази дума и по отношение на техните вождове. Някъде по времето на Юстиниан славяните чуват още една дума от местните - Рига, Рекс. Тя обаче за тях е доста по-абстрактна. За разлика от обектите на Цясара или князете които могат да се видят, а някои от нещата в тях и да се пипат и даже присвоят, думата рига си няма обект - виси във въздуха. Т.е. в главите на славяните се оформя идеята, че цясар > княз > рига. С титлата рекс (рига) започват да се кичат самите те. Е, не всички, а някои от по-отворените,които също искат да имат власт. Думата обаче така и не добива популярност и скоро е забравена. Към края на 8-ми век един от западните князе (княз в очите на славяните) на име Карл успява да прецака доста от останалите князе и концентрира в ръцете си много власт - почти толкова колкото властта на цясара. Думата княз вече не описва достатъчно добре положението му, а и човекът прави толкова силно впечатление на западните славяни, че всички го знаят по име - Карл (възприето като Крал). Това име всява истински страх, но и уважение. По късно когато Карл вече го няма с името му те започват да наричат всеки от князете който концентрира в ръцете си властта на монархията. Т.е в главите на западните славяни започва да се оформя идеята, че цясар>крал>княз. Когато западните славяни се покръстват, образоват и започват да осмислят латинските текстове навсякъде срещат думата рекс. Тази дума за тях е нова, тъй като думата рекс (рига), която дедите им са научили и ползвали преди векове отдавна е забравена. В случая най-подходящата дума която са намерили за превода е крал. Още повече, че думата е била аналог на немското kuning. Т.е. един и същ владетел е наричан от германците kuning, а от славяните крал. Немците използват думата kuning за превод на рекс в богослужебните текстове => славяните нямат никакъв проблем да употребят "крал"

Сега се сетих за друго. Да не би да си чел за използването на двете думи от религиозна, а не от светска гледна точка? Това действително е така. Разликата в религиозното и светското разбиране най-добре се вижда в хърватския език. За хърватите всички императори са царе, вкл. и австрийските на които са били поданици. Христос обаче е небесен Крал, а не Цар. Пример - Отче наш на хърватски: Oče naš,koji jesi na nebesima,sveti se ime Tvoje,dođi kraljevstvo Tvoje,budi volja Tvoja,kako na nebu, tako i na zemlji. Причината е, че към момента на превода на евангелските текстове от гръцки на латински език, василевс и рекс са били еквивалентни думи и навсякъде където в гръцкия текст стои "василевс" в латинския е преведено като "рекс". Така Христос в гръцката версия на светите писания има βασιλεία, а в латинската regnum. През VII век обаче титлата василевс започва да се използва от източноримските владетели и дари измества останалите имперски титли. По времето на масовото покръстване на славяногласните двете титли рекс и василевс вече не са еквивалентни, а са натоварени с различно значение. В следващите векове на славяните от време на време се налага да извършват превод за богослужебни цели. Тези които превеждат от гръцки език (обикновено православни) навсякъде където видят в гръцкия текст "василевс" го превеждат като "цясар/цар", тъй като в светския живот двете думи са еквивалентни. По същия начин тези които превеждат от латински (обикновено католици), навсякъде където видят "рекс" го превеждат като "крал". Това е причината за православните славяни Христос да е небесен цар, а за славяните католици небесен крал. За балканските католици (като хърватите), на които чат-пат се налага да попадат в империи понякога се случва така, че в даден момент светският им владетел е цар, а небесния крал. При сърбите е обратно - през един значителен период от историята си имат светски владетел крал и небесен цар.

Употребата на Цясарь с разните деривати в богослужебните книги многократно надвишават употребата на кесар и съответните производни. За вас може и да не е правдоподобно, но това с наставката -арь и промяната на ударението е общоприето от лингвистите. Т.е. това е мнението на професионалистите. Сега, ние като любители може да го приемем или да го отхвърлим. Аз обаче не виждам причина за отхвърляне. Първо защото няма друга правдоподобна етимология за цар и второ, дори и да приемем, че това са две различни думи и нямат нищо общо (ей тъй без алтернативна етимология и на юнашко доверие), това би ни изправило пред повече проблеми, отколкото отговори. Да предположим, че сте прав. - Имаме 2 думи - дума А, използвана от славяните за Биг-боса в Константинопол и в богослужението и втора дума Б резервирана за българския владетел. - Дума А се използва от обикновените хора в пъти по-често отколкото дума Б. Средновековният човек се обръща ежедневно към бога и използва дума А, а само няколко пъти в годината има вземане даване с бирниците на владетеля където може да му се наложи да използва дума Б. - В един момент, България изчезва от сцената и няма вече кой да носи титлата Б, а бирниците Б (царските) са заменени от бирници А (цясарски) Точно в този период (някъде след смяната на бирниците), по някакъв мистериозен начин, дума "А" (за която казахме, че се използва многократно повече от Б) е забранена, отменена и тотално заменена с "Б". Какъв според теб е механизма на тази смяна? Кое или кой налага тоталното подменяне на една изключително популярна дума, използвана ежедневно в живата реч и много широко отразена в богослужебната литература с друга, която до тогава се използва от време на време. Или с думи прости, коя е силата която изхвърли от молитвата Отче наш "да придєтъ цѣсарьствиѥ Твоѥ" и го заменя с да "прїидєтъ царствїє Твоє", което в крайна сметка ще стигне до нас във вида "да дойде Твоето Царство".

Ами какво да ти кажа. Преходът явно е бил цѣсарь-цьсарь-царь. Съкращаването на славянската дума не е изключение. Имаме например kuningaz-kyning-king, senior-sire-sir, господарь-государь-сударь и т.н. Обща взето не е много ясно защо се съкращават тези думи. Едно от предложенията е, че съкращаването става чрез форми първоначално използвани само за обръщение към лицето. Например "здраи желаим гусин майор". Поне това е хипотезата която е обща от най-различни теории за king, sir, сударь. Последната дума е възникнала сравнително късно и няма време да измести напълно государь, но е била на път.

Ами не е вярно. Не е това разликата между двете титли. Сърбите след жупаните имат крале и всичко на всичко 2 броя царе, къде признати, къде непризнати - Душан и Урош. Виж и горе в гръцкия текст титлата на сърбите - Кралис. Очевидно е, че православни също имат титлата крал. Крал за малко е и галицийския владетел. Първоначално и двете титли - кралската и имперската се отнасят за владетел на хора. Мисля, че на някакъв френски крал за пръв път му хрумва да се преквалифицира от "крал на франките", в "крал на Франция" и това става някъде през 13 век. След това модата лека полека обхваща и други кралства. И кои са тези православни които имат царе. Гърците имат василевси, сърбите крале, власите разни господиновци, руснаците князе, галицийците освен князе за малко крале, по разни места има пръснати разни войводи, деспоти, господари и май това е. Ще излезе, че до 1547г. само ние сме представителна извадка за православието.

Ами не си потърсил, затова не си срещнал. Прегледай например грамотите на Василий II. Това е първокласен източник - грамота на император. Виж втората грамота и титлата на Петър в нея ( но в гръцкия текст), а тя е Василевс - същата която носи самия Василий. Или пък виж съчиненията на Йоан Кантакузин. Пак първокласен източник - човекът също е бил император: Ти ми кажи каква е разликата в гръцкия текст в титлите на "царя на мизите Светослав" и "император Михаил"? Аз разлика не виждам. В гръцкия текст има само една титла - василевс. Това, че ние днес превеждаме един път като "император", а втори път като "цар" си е наш проблем. Това не е проблем нито на Кантакузин, нито на император Михаил, нито на цар Светослав. Виж и долната чест на текста. Става въпрос за договор със сръбския крал. Той обаче в гръцкия текст си е пак "крал". Защо? -Защото неговата титла не е имперска - не е Василевс.

ОК. В такъв случай Борис - не, Симеон - да. Доводите ми: За Борис нямаме никакви основания освен късни сведения. За Симеон имаме категорични сведения - печати, писма и други извори които потвърждават, че се е обявил за василевс. При това положение е сигурно, че за славяногласното му обкръжение и изобщо за славяногласните му поданици той е 100% цясар - просто няма мърдане. Въпросът призната /непризнаата титла от разни близки и далечни съседи е друга тема. Що се отнася до твърдението, че не е Цар защото по това време няма такава дума, аз лично не го приемам. Думата е една и просто търпи развитие. При обратната логика би трябвало да се приеме не само, че по това време няма царе, но че няма изобщо българи. Щото видите ли по това време няма такава дума, а има блъгари.

Виж горе поста на Графа. Титлата и на двамата владетели, Самуил и Василий е изписана по абсолютно един и същ начин - ц ҃рѣ. Въпреки, че думата е изписана съкратена и под титла, нямаме никакво основание да допуснем, че става въпрос за две различни думи изписани съкратено по един и същ начин. Т.е. думата е една и е по-вероятно по това време да е все още цязар отколкото цар. Що се отнася до Иван Владислав - да, той не е цязар, или поне в текста не е такъв. Самообявил се е като "самодрьжъцемъ блъгарьскомь" за разлика от Самуил, който в текста е "ц ҃рѣ самодрьжавьнаго".

Трябва разбира се. И какво не е наред, какво те смущава? Думата и производните и се срещат на стотици места в старобългарската литература. Българинът от 10 век сигурно всеки ден е слушал или изговарял думана "цясар" и производните и. Пример - молитвата "отче наш" Отьчє нашь, ижє ѥси на нєбєсѣхъ,да свѧтитъ сѧ имѧ Твоѥ,да придєтъ цѣсарьствиѥ Твоѥ,да бѫдєтъ волꙗ Твоꙗꙗко на нєбєси, и на зємли. Ето например една страница от Супрасълският сборник, може да се убедиш сам: На шестия ред пише - бѫ-(от предния пети ред) дѣмъ цѣсарь҆ства небесъскаа҅го На ред 11 - Цѣсарьствоуѭ҄҄҄штоу дек҄ию҄· ри- на ред 15 - по вь҆семоу цѣсарьствоу своѥмоу

Думата е славянска. От кого и как я вземат славяните е без значение. И какво чудно има? По някое време официален език става славянския и всичко минава на него. Толкова ли е сложно? Хайде пак пример: Това е от официалният сайт на британското посолство. И какво сега - Уау, британците взели титлата си от българите. В официален документ на британското посолство титлата е "Кралица", няма Куин, муин? Уау дошли и питали българите в опинци, "О байно кажи как да се нарича титлата на британската владетелка, само човек с опинци може правилно да каже" Естествено нищо подобно. Никаква титла не взема от българите Елизабет или който и да е друг британски владетел и даже не е задължително който и да е от кралския двор да знае думата "кралица". Просто текста е писан на български език и се използват думи от същия този език. Ако британския посланик говори на български, пак ще използва думата "кралица", а не нещо друго. Толкова ли е сложно, че не може да се разбере. Използва се славянски => използва се славянската дума т.е. титлата е цар използва се гръцки - василевс, ако се използва друг език - друга титла.

Не само средновековните - така е почти до началото на 20-ти век. Объркването настъпва когато думи от руския език масово започват да навлизат в българския. И тогава започва едно голямо чудене - кой е цар и кой император. До тогава всичко е еднозначно - всяка призната имперска титла за българите е цар и толкова. Старите български и византийски, новите австрийски, руски, френски... - всички са царе. При другите южни славяни, които не са претърпели толкова силно руско езиково влияние, нещата си остават така както са били в българския език допреди 140 години. Ако един сърбин, хърватин или дори македонец надникне във форума и прочете темата ще се чуди за какво точно спорим.

Точно така - навлиза директно в езика на балканските славяни. По времето когато славяните се появяват на Дунавския лимес, римските императори имат по една камара титли. Кичат се със какво ли не, като единственото изключение е Рекс и съответно Василевс. Причината е проста - римската империя все още формално е република и двете думи са табу. Например Юстиниан е IMPERATOR CAESAR FLAVIUS(PETRUS SABBATIUS) IUSTINIANUS ALAMANNICUS GOTHICUS FRANCICUS GERMANICUS ANTICUS ALANICUS VANDALICUS AFRICANUS PIUS FELIX INCLITUS VICTOR AC TRIUMPHATOR SEMPER AUGUSTUS. Или съкратено само Augustus, или само Caesar, или само Imperator Първоначално славяните около Дунав попадат в някаква смесена германо-романска езична среда. Това проличава от славянските думи свързани с християнството и заимствани в този период - църква, олтар, кръст и т.н. Именно в такава среда е заета думата Цязар. Що се отнася до езика на другите балкански славяни - да имат я всички. На сръбски и хърватски например Юстиниан все още си е цар, а римската империя "римско царство" Това например е от сръбската Уикипедиа: А това от хърватската: Естествено освен римската империя има и други империи. С течение на времето в сръбския език се натрупват и други царства:

Грешката е моя. Войниците на Йоан Владислав, а не на Самуил. Сведението е от описанието на битката при Сетина. ГИБИ 6, стр.290,(номерът на страницата е в горния ляв ъгъл)

Стига с това хващане за думите. Симеон иска ни повече, ни по-малко от титлата на на римския император. Оня който владее в Константинопол и около него. Дали титлата ще звучи в различните езици като "βασιλεύς Ῥωμαίων", "Kaiser der Römer", "imperator Romanorum" или "Цар на гърците" е без значение. Важен е смисъла, а всички тези термини маркират едно и също понятие. Нито една от двете думи не е важна сама по себе си, а съдържанието което се влага в съчетанието от двете думи. Думите взети като лексикални единици сами по себе си нямат значение. Колкото и да им се иска, владетелите нямат монопол върху езика. Всеки език се развива по свои собствени правила. Например за човек от 9-10 век терминът "цясар на ромеите" е пълна безсмислица. Българите не използват думата "ромеи" и винаги я заменят с "гърци", а самите ромеи по това време не използват думата "цясар". Т.е. нито ромеите нито българите биха разбрали за какво става въпрос. По същия начин "василевс на гърците" е нещо като нищо и няма да се приеме еднозначно като еквивалент на "βασιλεύς Ῥωμαίων". В гръцкия език думата василевс не е запазена марка за императора. Това е монарх изобщо - василевси са библейските владетели, иранските, чат-пат арабските и т.н.. От гледна точка на лингвистиката и в тесния си смисъл, думата дори не е равнозначна на император. Латинската дума "император" се превежда на гръцки като "автократор", а последната на български като "самодържец". Колкото до българите, то 90% от съвременниците на Симеон като чуят василевс най-много да помислят, че става въпрос за някакво име. Оставете лексикалните гимнастики и вижте главното. А то е, че Симеон иска не каква да е титла, а съвсем конкретна - точно на този който владее в Цариград. Между другото, същото нещо се повтаря при Петър и Асен. Братята не искат от Барбароса някаква имагинерна титла - цар, кайзер, император или василевс, а желанието им е да получат точно титлата и короната на "гръцките императори".