Atom

Няма смисъл Сканер. Ако нещата наистина опират до идентичност, нищо не може да се направи. Така сме устроени. Ако човек се чувства застрашен, независимо дали заплахата е реална или плод на някаква фантазия или фобия, той предприема мерки да се защити - себе си, семейството, роднини или групата към която принадлежи. Кой крив, а кой прав, кой започнал, пък кой отвърнал, кой лъже и кой казва истината няма никакво значение. Задейства се стадния инстинкт. НАС ни бият, НИЕ сме застрашени и трябва да се предприемат всякакви мерки за НАШАТА защита. Това е първично, първобитно чувство което е вътре във всеки нас. Ще тръгнеш ли да се разправяш с някой руснак, който изцяло вярва на Телевизора? - няма, защото вътрешно знаеш, че няма смисъл. Може да пробваш, но ако видиш, че не поддава ще се откажеш много бързо. Защото знаеш, че това е неговата идентичност, това е вътре в него и не може да го промениш.

Не знам дали е страх от това, че Солун е голям град. Солун е ценен като голям търговски център и пристанище. Според мен ако изобщо става въпрос за някакъв страх той е по-скоро, че няма да се справят с управлението на търговията и пристанището. Май става въпрос просто за бизнес. Ако вземат града, но там няма да има търговия и пристанището ще е пусто, каква полза от него? При Симеон причината е същата.

Горе-долу е така. Чудя се обаче какъв е смисъла. Сключва някакъв новобранец хванат от пътя или директно от училищната скамейка, договор за 6 месеца. От това време за някаква подготовка могат да се отделят максимум 3 месеца и още толкова новобранецът да участва в бойни действия. Ако човекът е имал някакъв опит, например е изкарал срочна военна служба, теоретично може и да се получи. Тук обаче не се изисква никакъв опит. Какво рационално има в цялата тази работа и какво си мислят, че ще постигнат при това положение руските генерали? Имат ли някаква цел или просто са извратени садисти?

Хвърлих един поглед на възможностите за кариера които предлага министерството на отбраната на РФ. Един картечар може да се радва на заплата от 25000 рубли на месец. - https://www.superjob.ru/vakansii/pulemetchik-33494305.html Снайперист от 35000 до 45000 рубли на месец. https://www.superjob.ru/vakansii/snajper-41636785.html Има обаче и обяви с много по-високо възнаграждение. Например, търси се Военнослужащий по контракту. Опит не се изисква. Може да се сключи краткосрочен договор само за 6 месеца, а заплатата е цели 200000 на месец. Има и допълнителна екстра: Присваивается статус «ветеран боевых действий» Ето и обявата - https://www.superjob.ru/vakansii/voennosluzhaschij-po-kontraktu-42456949.html Интересно е дали има много желаещи.

След краха на СССР Русия е страна в преход. Персонална империя, която институционално е нещо като нищо. Манджа с грозде или както казват руснаците "борщ с компотом в одном ведре". При персоналните империи личната власт на владетеля се поддържа с постоянни "победи" които да подхранват "безалтернативността" на владетеля. Причините за войната се крият в характера на особеностите на персоналната империя. Една бърза и победоносна война може да осигури още една "победа". Това е - всичко останало е бля-бля. От друга страна в съвременната епоха завоевателните войни, които носят нови територии и победи са недопустими и "непрестижни". Ето защо руската пропаганда представя агресията в Украйна като: - отбранителна операция. В Украйна ще се разположат бази на НАТО и ядрено оръжие. В Украйна има био-лаборатории и биооръжие създадено специално да поразява етнически руснаци. Украйна сама разработва ядрено оръжие и т.н. Следователно Русия е оставена без избор и е принудена да извърши превантивен удар единствено и само с отбранителна и защитна цел. - освободителна операция. Украинската легитимна власт е свалена в резултат на преврат в 2014. Оттогава Украйна е окупирана и се управлява от нацистка хунта и наркомани. Операцията има за цел да освободи братския украински народ от хунтата, нацистите и наркоманите и да даде възможност на народа сам да определя своята съдба. - хуманитарна операция. Населението на ЛНР и ДНР е подложено на геноцид от украинските нацисти и Русия е длъжна да го спаси.

Това са пълни глупости. Точно част от информационната война и нямат нищо общо нито с обективност нито с аналитичност.

Пак да повторя. Ако имаме външен наблюдател, който не е пряко замесен и еднакво отдалечен от двете страни, нормалното отношение е или безразличие (ако воюващите страни са на майната си) или съчувствие и морална подкрепа на нападнатата страна. Така сме устроени от еволюцията. За да симпатизираш на агресора е необходимо нещо повече: - заинтересован си - било заради идентичност, било по друга причина - повлиян си от пропагандата на агресора. Няма друга причина. Фактът си е факт - А напада Б, а не обратно. Няма лошо да поддържаш руснаците, но по-добре е да си го кажеш честно - поддържам ги защото ме кефят и са готини, а не да измисляш разни причини и да се правиш на обективен и незаинтересован. Все пак този форум е малко по-различен (за наука) и тук на обективността се гледа малко по-строго отколкото в разни други платформи.

Нормално. Имаме типичното "обединение около знамето"

За да оцениш, че и единият и другият магазин продават ментета трябва да гледаш и на двата като страничен, незаинтересован наблюдател. Ако възприемаш единия като "свой" нещата стават по-различни. Тогава се задейства механизма за който спомена ти самия в един от предните си постове "обединение около знамето". Не съм се задълбавал много-много с русофилството, но е възможно поне отчасти явлението да е свързано с някаква форма на идентичност. Т.е. чувство за принадлежност към някаква единна общност с руснаците. Нямам идея как родните русофили чувстват, формулират и осмислят тази идентичност - може да се възприемат самите те за руснаци, за славяни, за православни или нещо друго, което ги слага в една общност с руснаците. Ако има такава налична идентичност това би обяснило много неща. При идентичностите не може да търсиш някаква рационалност. Идентичността се формулира като "аз съм това което съм, защото е така"

Има значение разбира се. Винаги съм твърдял, че историята като наука или както казваш ти "историята такава каквато е" може да се намери само в научните публикации. Навсякъде другаде това е просто някакъв разказ. Ако по въпроса няма научни публикации картината може да се изясни като се направи подробно изследване. То не става с ровене в интернет, а в архивите и в библиотеките. Със или без изследвания обаче не е възможно да "напишем история" различна от разказ. А разказът пек ще си е разказ - т.е. "обща приказка". Единственото което може да направим е да напишем разказа така, че приказката да не е анти-историческа. В това отношение те подкрепям напълно. Не съм се ровил в библиотеките да чета тогавашната преса, а за статията който ти казах говоря по памет. Това което исках да кажа е, че ако обществените настроения по това време наистина са били такива, не се учудвам от това което е станало. Ти търсиш някаква персонална "вина" и отговорност. Ако въпроса опира само до тренинга, дай да направим тогава друго упражнение. Кой носи отговорност и взема решения за сегашната ни политика спрямо Македония? Сега поне едно подобно проучване може да се направи сравнително лесно. Всички материали и документи са налични в интернет и няма нужда човек да се рови в архиви и библиотеки.

Има ли значение кой точно е подписал нещо си? Навремето четох една статия върху преглед на настроенията в българската общество по тогавашната преса. Сега не мога да я намеря, но общо взето ставаше въпрос за някакъв всенароден транс и вяра в крайния успех. И никакво отстъпление от "националния интерес". Т.е. в общонароден план войната от 1913 не се възприема като нова, а като "същата война", продължение на вече започнатата в 1912. Сега не съм се ровил по-надълбоко в обществените настроенията по това време, но ако те наистина са били такива, то войната от 1913 получава своята логика.. Ако имаш някаква цел и твърдо си убеден, че тя е осъществима, то при първия неуспех не се отказваш, а в общия случай влагаш нови ресурси и продължаваш. Това е общо правило и важи без значение какво точно правиш.

Според мен е малко по-сложно. Не съм сигурен дали ако Путин иска да слезе от трона, това може да стане без сътресения. Властта на Путин е персонална (лична), а не институционална и много трудно може да се предаде, прехвърли или приеме от който и да е "приемник". Русия наистина е много "особена" държава: - Русия е федерация, но федералните субекти почти нямат власт. - Тя не е национална държава, не е и многонационална, а е държава на единния многонационален народ на РФ. - единният народ на РФ обаче не е нация. Россияне, не е същото като "германци", "американци" и т.н. - Русия на практика е империя, но няма институция император. - няма институционализирана идеология/религия и се различава от страни които имат такива - Китай, Северна Корея, разни ислямски страни и т.н. - Русия е президентска република, но президентът няма реална власт. Това се видя при заемането на поста президент от Медведев. - Русия е правова държава, но правото се използва ситуативно и според зависи. Мога да изброявам още доста, но няма смисъл. Според мен цялата драма на Русия и лично на Путин е, че до голяма степен изразът "Есть Путин - есть Россия, нет Путина - нет России" може би наистина описва най-правдиво какво точно представлява съвременна Русия.

Това важи разбира се, но при агресивните войни подкрепата е до определен момент. Т.е. войната трябва да завърши в сравнително кратко време с някакъв положителен резултат. Ако това не стане, от един момент нататък подкрепата силно спада и всички се питат "какво правим там". Американските войни във Виетнам, Афганистан и Ирак например преминават точно през тези фази.

Така е - прав си. Все пак не всичко може да се изследва и анализира. Ако човек не се интересува толкова много от даден проблем или пък напротив - живо се интересува и е пристрастен, то неминуемо в оборот влизат някакви първични инстинкти в единия случа, а в другия вярата. Например водещата хипотеза е, че една отбранителна война се приема и разбира далеч по-лесно, отколкото завоевателната. Приема се, че човекът през своята еволюция се е "одомашил". Т.е. вродената агресия при човешките индивидите силно се е редуцирала, точно както агресията на домашните животни е редуцирана спрямо дивите им събратя. Следователно докато отбранителната война лесно може да се осмисли като защита на себе си, семейството и роднините (задейства се първичен рефлекс), то завоевателната изисква допълнителна "идейна" мотивация. Това става най-лесно като противникът идейно се дехуманизира и по този начин се преодоляват табутата и вътрешните спирачки пред убийството на други хора. С други думи в коя да е война, нормалното човешко поведение на страничния наблюдател е морално да застане на страната на нападнатия. Това се случва например при втората война в Ирак, когато планетата е обхваната от масови протести- https://en.wikipedia.org/wiki/Protests_against_the_Iraq_War Обратно - да се застане на страната на агресора е нужно силно ангажиране, "информиране" и вяра в това, че нападнатия си го заслужава. Т.е. предварително трябва да се извърши обработка на общественото мнение с цел дехуманизиране на противника. С други думи искаме или не, предварително имаме някакви нагласи. В единия случай заставането на страната на нападнатия е по подразбиране и се обуславя от еволюцията на нашия вид, а не толкова от конкретната текуща информация който получаваме. В другия случай става въпрос за подлагане на предварителна обработка, включваща изключително силно "информиране" в резултат на което се появява силна вяра в правотата на агресора. Един път създадена, тя много трудно може да се преобърне от постъпването на каквато и да е "текуща информация".

Така и така тази тема се оспами, като истински русофил да пусна и аз един поздрав, този път музикален. Насладете се на Увертюра 1812 от Чайковски. Заредено с милитаристичен заряд и много силно музикално произведение, възхваляващо силата на руската армия и могъществото на Руската Империя..... и по някакъв странен начин дълбоко свързано от американците с тяхната независимост. Произведението се изпълнява всяка година на 4 юли в големите американски градове, а на неговия фон се извършва зарята - върховния момент при честването на националния празник на САЩ. Вслушайте се как американците пеят на руски "Победы борющимся за веру правую и святую Русь" Ето и текста на изпълнението на хора в 1:20 и 2:40: 1:20 "Спаси, Господи, люди Твоя, И благослови достояние Твое, Победы борющимся за веру правую и святую Русь На сопротивныя даруя, И Твое сохраняя Крестом Твоим жительство." 2:40 "Боже, царя храни! Сильный, державный, Царствуй на славу, на славу нам!" И още един път Чайковски, този път в чест на друг важен за американците ден - Memorial Day, Денят в памет на загиналите във войните:

Ха, ха. Хайде и аз да се включа като виден русофил и да поздравя останалите русофили.

Не знам. Аз ако трябва да давам пари не бих ги дал за тролинг. Тролингът се хваща сравнително лесно и е прекалено прозрачен и праволинеен. Общо взето пълна скука и с много ниска ефективност ако се прилага с цел манипулация. Виж, интелигентния и качествен спам е съвсем друго нещо. Един добър манипулатор-спамер може да се прояви като изключителен артист. Там може без да се усетиш да те очарова като при тангото - две напред, една назад, чупки в кръста, завъртане..... Ама и парите сигурно ще са съвсем различни. Като помислиш обаче нещата за Кремъл са толкова натопорчени, че в момента качеството е последното нещо за което трябва да мислят. По-скоро се действа като при трудно гасим пожар и се пробват всякакви инструменти и хватки за които се предполага, че могат да свършат някаква работа.

Чудя се каква е вероятността в този форум да се появят два трола едновременно. Дълго време нямаше ни един, а сега цели два. Плашилакис да не тъче на два стана?

Ами знам ли. Виж какво става в момента например в руското общество. Луди ли са всички? Или виж какво става в нашето по отношение на Македония. Непрекъснато вдигаме и вдигаме ставката и изискванията си. Луди ли сме всички? Пак казвам, лесно е да се каже постфактум какво е трябвало да се направи. В епицентъра на събитията обаче нищо не е ясно. Пътища много, както и много възможни развръзки. Никой обаче не знае какво ще стане в реалност, но всеки се надява на нещо. Постфактум например може да кажем, че Русия, Австро-Унгария, Германската империя и Османската не е трябвало да влизат в първата световна война. В резултат на войната всички тези империи рухват. Тази опция обаче не е предвидена в нито един генерален щаб на тези империи, където са се планирали военните действия и са правени сметки за бъдещи победи и "печалби". Луди ли са били, че влизат в тази война?

Постфактум е лесно да се каже, но по това време е било много трудно да се осъществи. И "най-добрия" арбитраж би се приел като национално предателство. По отношение на Македония нашата политика е последователна - всичко или нищо. Това е напълно ирационална политика, но е факт. Виж положението в момента. Никакви отстъпки и вето до дупка. И не само това, но летвата непрекъснато се вдига. Т.е. към първоначалните условия и искания поставяме още и още нови условия.

Че има ли по-некадърни и по-корумпирани от "патриотите"-популисти? При т.н. "патриоти" на практика няма нищо патриотично. Напротив, това са хора, чиято цел е разбиване и заличаване на българската нация. Виж, корупцията е друго нещо и при тях това е основната и може би единствена същност.

Добре, хайде тогава малко конкретика. Ще си позволя да ви цитирам: "Тук на разположение един основен модел за сравнение на националните движения – моделът на Мирослав Крох, Този много гъвкав модел, както е известно, се основава на развитието на всяко национално движение в три фази." Да, етапите наистина са три. Само дето в официалния български разказ (или учебникарската ни история) вторият етап го няма. Хванала го е липсата. И не защото наистина българското национално движение се развива по някакви уникални свои си пътища, а защото етап 2 умишлено е заметен под килима. Етап две при нас се изразява именно в масово движение за църковна самостоятелност. Защо църковна? Защото в Османската империя само това е начина една нация да заяви своето присъствие и да извоюва политически права. На цялата територия на българската землище се строят църкви, създават се училища, читалища и различни други дружества. Всичко това българите правят съвсем сами, със самоорганизация и без подкрепа на държавата. Това е епохално дело, което ние съвременниците не можем да си представим, пък още по-малко да повторим. Именно в тази връзка споменах и имената на Тъпчилещов и Робеви. Всяка една църква е построена основно със средства на местните хора, но и почти всеки един строеж е подпомогнат в по-малка или по-голяма степен от Тъпчилещов, а в Македония от Робеви. Имената на тези хора обаче са забравени и изтрити от учебникарската ни история. Венец на този втори етап е учредяването на Екзархията. Тя е конституирана като демократична институция, където всяко едно ниво е изборно и отчетно. Всички - от писаря до Екзарха се избират и се отчитат. Общото събрание на Екзархията е предвидено да се свиква редовно, а управлението на Екзарха е ограничено от 4 годишен мандат след който ако желае пак се явява на избори. Това обаче няма как да се прочете в учебниците по история, а приетия от учредителното събрание устав е заметен, скрит и текстът му не може да се открие от обикновения човек. Други нации щяха да обявят този документ като своеобразна тяхна Магна-Харта. Ние го крием. Уставът го няма. Тъпчилещов го няма, Робеви ги няма. Защо ги няма? Защото етап две пречи на някого. В един малък град, прадедите ни построяват сами 2-3 църкви. Не само ги строят, но след това и изцяло ги издържат. Строят 2-3 училища и също ги издържат. Няма помощ от държавата, няма министерство на образованието, няма никой. Сами събират средства, сами търсят даскали, сами избират подходяща методология и съставят учебните програми и т.н. Това е само в едно малко населено място, а такива има десетки или може би стотици. Защо се крие всичко това? Защото прадедите ни трябва задължително да са били роби за да може някой да ги освободи. Не може от една страна да подчертаваш постиженията на прадедите ни, а от друга страна да натъртваш на робството. Необходим е избор - или едното, или другото. Етап 2 е жертван именно за да се увеличи значението на освобождението. Ако няма роби, няма нужда и от освободител. Това е конкретиката. В името на Русия и за да може значението и да бъде преекспонирано се отказваме от част от собствената си история. Това е затритото и забравеното, а не Ботев, Левски или Каравелов. Всъщност те също са забравени, или хайде не забравени, а изкривени. Ще си позволя пак да цитирам възрожденския автор: "На руското немско правителство, каквото са види, пак трябва да му се е пощяло някой баламач, че рови толкоз безобразно с носът си в нашитe работи. То днес подсъсква Фенерската патриаршия да протестира против ферманът, а от друга страна интригува пред турското правителство, че българитe не били уж узрели още да имат самостоятелна иepapхия; затова трябвало да са измени ферманът в полза на продадената Гръцка патриаршия, която са обзалагала да бъде от сега нататък панславистическа мекереджийница на Русия. Чувате ли българе, какво братство, какво добро ви желае московското продадено правителство? То иска да ви направи най-честити на света, каквито бяxтe преди 20–30 години под Гръцката патриаршия. За това молете са на Бога да живеят Бакуновци, да живee руский народ и бъдещата свободна Русия!" Според вас това би трябвало да е написано от русофоб-гръкофоб. Името на автора е Христо Ботев. Все още ли държите българската история да е "такава, каквато е с истинската фактология"?

Ама верно? И как ще визуализирате тези три етапа конкретно върху българската история. Няма смисъл от общи приказки. В какво конкретно се изразява например втория етап.

Ясно. Пак клишета. Наистина нямате никаква идея. Русия ви е заслепила и не виждате нищо друго. Хайде да видим тогава, един според вас русофоб-гръкофоб: "На руското немско правителство, каквото са види, пак трябва да му се е пощяло някой баламач, че рови толкоз безобразно с носът си в нашитe работи. То днес подсъсква Фенерската патриаршия да протестира против ферманът, а от друга страна интригува пред турското правителство, че българитe не били уж узрели още да имат самостоятелна иepapхия; затова трябвало да са измени ферманът в полза на продадената Гръцка патриаршия, която са обзалагала да бъде от сега нататък панславистическа мекереджийница на Русия. Чувате ли българе, какво братство, какво добро ви желае московското продадено правителство? То иска да ви направи най-честити на света, каквито бяxтe преди 20–30 години под Гръцката патриаршия. За това молете са на Бога да живеят Бакуновци, да живee руский народ и бъдещата свободна Русия!" Някакъв коментар? Или пак нямате собствено мнение.

Даже не схващате какво ви питам нали? Представа нямате. Не ви питам за мнението на Ботев. Общо взето съм запознат с него. Питах ви за вашето.