Отиди на
Форум "Наука"

Tук ще правим истинска наука


Recommended Posts

Здравейте съклубници ,

Тук ще правим първокласна наука

Казвам се бай Петков и ме знаят като заглявушвач на релативистчетата..

Идвам тук и скоро ще дойдат и моите приятели ..и те си падат по заглявушването на релативистчета.. Купонът започва !..

Идваме тук за да правим истинсска наука .. Писна ни от вонята която лъха от псевдонауката нарекла себе си релативизъм !.. Ние навсякъде сме скапали от бой релативистите .. Ще ги заглявушим и в тоя форум защото сме сигурни че те ще дойдат .. Те са свикнали да бъдат заглявушвани и нема чалъм да не се домъкнат .. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Релативизмът не е самостоятелна доктрина, а по-скоро - система от схващания, обединени от позицията, че такива категории като знанието, морала и поведението са свързани и зависещи от нещо друго (например културата, историческия момент и езика).

Според релативизма истината и моралът са относителни и трябва да се разглеждат само от гледна точка на историческия контекст и преобладаващите принципи и норми.

В етиката релативизмът е противоположен на абсолютизма. Докато абсолютизмът отстоява схващането, че съществуват универсални етични стандарти, които са непреклонни и абсолютни, релативизмът твърди, че етичните норми се променят и различават от епоха на епоха и в различните култури и ситуации. Може да се нарече и епистемологичен релативизъм - отричане на абсолютните стандарти за преценяване на истината.

Друга разновидност на релативизма е културният релативизъм - схващането, че различните култури дефинират и интерпретират различните феномени по различни начини и така перспективата и гледната точка на една култура не може да бъде използавана за разбиране и оценка на друга култура.

Моралният релативизъм отстоява схващенето, че разбирането за добро и зло са въпрос на социално споразумяване и съгласие и по този начин нямат универсална валидност.

Относителността в релативизма е концепция и критерий за обективността и истината, указващ, че при наблюдението и изучаването на действителността, човек винаги сравнява и съотнася определени качества на обектите и явленията, и следователно наблюденията са винаги субективни, т.е. относителни. Протагор например твърди, че "Човекът е мярка за всички неща, за нещата, които съществуват, че съществуват и за нещата, които не съществуват, че не съществуват."

В някои случаи релативистите вярват, че при съотнасянето на качестватата между две форми и явления, наблюдаващият или съотнасящият влияе, привнася нови, допълнителни качества върху наблюдаемото.

Относителността (като общо семантично тълкувание) е сходна с термина взаимодействие, но го разширява с идеята, че едно взаимодействие е насочено "от - към" и можем да говорим за движение, сила, импулс, маса, вектор и др. физически величини.

Принципът на все-относителността, а именно "всичко е относително" е принадлежи на философския релативизъм.

Субективно идеалистическо учение, което отрича възможността за обективно познание на света, и според което няма обективна истина и обективното познание е невъзможно.

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Оф бе, колега, тука е за физици, противници на Теорията на относителността (=релативността) конкретно във физиката. Ся, ясно, че инак релативизмът е понятие от етиката и некои други области, ама тва е за прости гуманитари кат нас, не е за екзактните глави :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Четох им темите на физиците, ама ми звучат като написани на марсиански диалект, бе, колега.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

Здравей Бай Петков,

Има толкова много сбъркани теории в науката, че има материал за месеци и години напред за опровергаване. Но за релативистчетата ми става жал, защото са най-безпомощни да се защитят. Не е лесно да защитаваш Cauza pertuta като опълченец, особено когато не разбираш теорията на Айнщайн.

Поздрави П.Б.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Впрочем, пише се "causa perduta", а не "cauza pertuta".

Link to comment
Share on other sites

Здравей ISTORIK,

Релативизмът не е самостоятелна доктрина, а по-скоро - система от схващания, обединени от позицията, че такива категории като знанието, морала и поведението са свързани и зависещи от нещо друго (например културата, историческия момент и езика).

Според релативизма истината и моралът са относителни и трябва да се разглеждат само от гледна точка на историческия контекст и преобладаващите принципи и норми.

В етиката релативизмът е противоположен на абсолютизма. Докато абсолютизмът отстоява схващането, че съществуват универсални етични стандарти, които са непреклонни и абсолютни, релативизмът твърди, че етичните норми се променят и различават от епоха на епоха и в различните култури и ситуации. Може да се нарече и епистемологичен релативизъм - отричане на абсолютните стандарти за преценяване на истината.

Друга разновидност на релативизма е културният релативизъм - схващането, че различните култури дефинират и интерпретират различните феномени по различни начини и така перспективата и гледната точка на една култура не може да бъде използавана за разбиране и оценка на друга култура.

Моралният релативизъм отстоява схващенето, че разбирането за добро и зло са въпрос на социално споразумяване и съгласие и по този начин нямат универсална валидност.

Относителността в релативизма е концепция и критерий за обективността и истината, указващ, че при наблюдението и изучаването на действителността, човек винаги сравнява и съотнася определени качества на обектите и явленията, и следователно наблюденията са винаги субективни, т.е. относителни. Протагор например твърди, че "Човекът е мярка за всички неща, за нещата, които съществуват, че съществуват и за нещата, които не съществуват, че не съществуват."

В някои случаи релативистите вярват, че при съотнасянето на качестватата между две форми и явления, наблюдаващият или съотнасящият влияе, привнася нови, допълнителни качества върху наблюдаемото.

Относителността (като общо семантично тълкувание) е сходна с термина взаимодействие, но го разширява с идеята, че едно взаимодействие е насочено "от - към" и можем да говорим за движение, сила, импулс, маса, вектор и др. физически величини.

Принципът на все-относителността, а именно "всичко е относително" е принадлежи на философския релативизъм.

Субективно идеалистическо учение, което отрича възможността за обективно познание на света, и според което няма обективна истина и обективното познание е невъзможно.

Абсолютно правилно е това което си написал ..Точно така го е описал някой и в уикипедията ..

Червената нишка на написаното от теб е в последните две изречения , в тях е сугестиката на всичко друго казано :

"Принципът на все-относителността, а именно "всичко е относително" е принадлежи на философския релативизъм.

Субективно идеалистическо учение, което отрича възможността за обективно познание на света, и според което няма обективна истина и обективното познание е невъзможно."

Т.е. философския релативизъм е гола вода и кал покрай ушите !.. философския релативизъм отрича възможноста за познаване на обективната истина .. Надявам се ще се съгласиш , че ние на такава каруца не се возим.. :)

А във физиката понятието релативист има своето специфично значение и то се дава прекрасно в българския тълковен речник :

релативист, мн. релативисти, м. Последовател и привърженик на релативизма.

Подробна информация от Wikipedia

Релативистична кинетична енергия - Релативистичната кинетична енергия е кинетичната енергия на тяло, движещо се със скорост, съпоставима с тази на светлината (u~c).

Релативистко забавяне на времето - Релативистко забавяне на времето е явление, кинематичен ефект, описван от теорията на относителността, който се заключава в това, че в движещ се обект всички физични процеси протичат по-бавно, отколкото в неподвижен обект при отчитане на времето в неподвижна отправна координатна система.

Такива представи за забавяне на времето в движещия се обект са глупави и наивни при положение че движещия обект се определя с нарочване ( Нарочиш го за подвижен и той е подвижен, нарочиш го за неподвижен и той е неподвижен.. ) :)

Link to comment
Share on other sites

Здравей ISTORIK,

Четох им темите на физиците, ама ми звучат като написани на марсиански диалект, бе, колега.

Това че не си физик не е страшно !.. Аз например не съм химик ама това не ме разстройва особенно.. Лошото е когато като Глишев нито си физик , нито па аберясваш нещо от физика па се опитваш да си вкараш пръста там дето не ти влиза оная работа..

А като гледам ти си наясно с нещата и в това няма нищо лоше .. лошето е при хвалипръцковците които няма нужда да визирам.. те си личат..

Link to comment
Share on other sites

Здравей Пенчо Бойчев,

Здравей Бай Петков,

Има толкова много сбъркани теории в науката, че има материал за месеци и години напред за опровергаване. Но за релативистчетата ми става жал, защото са най-безпомощни да се защитят. Не е лесно да защитаваш Cauza pertuta като опълченец, особено когато не разбираш теорията на Айнщайн.

Поздрави П.Б.

Много си прав , че релативизмът е толкова сбъркан файл , че едва ли ще ни стигне живота да го разпердушинваме..

Атова че релативистчетата не можаха да се защитят и са гола вода и кал покрай ушите си пролича в дебатите .. Заслекнаха се горкинките .. доплака им се .. :)

Прав си че не е лесно да се защищаваш изгубена позиция като опълченец когато даже нямаш хал хабер от това което трябва да защищаваш.. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Релативизмът не е самостоятелна доктрина, а по-скоро - система от схващания, обединени от позицията, че такива категории като знанието, морала и поведението са свързани и зависещи от нещо друго (например културата, историческия момент и езика).

Според релативизма истината и моралът са относителни и трябва да се разглеждат само от гледна точка на историческия контекст и преобладаващите принципи и норми.

В етиката релативизмът е противоположен на абсолютизма. Докато абсолютизмът отстоява схващането, че съществуват универсални етични стандарти, които са непреклонни и абсолютни, релативизмът твърди, че етичните норми се променят и различават от епоха на епоха и в различните култури и ситуации. Може да се нарече и епистемологичен релативизъм - отричане на абсолютните стандарти за преценяване на истината.

Друга разновидност на релативизма е културният релативизъм - схващането, че различните култури дефинират и интерпретират различните феномени по различни начини и така перспективата и гледната точка на една култура не може да бъде използавана за разбиране и оценка на друга култура.

Моралният релативизъм отстоява схващенето, че разбирането за добро и зло са въпрос на социално споразумяване и съгласие и по този начин нямат универсална валидност.

Относителността в релативизма е концепция и критерий за обективността и истината, указващ, че при наблюдението и изучаването на действителността, човек винаги сравнява и съотнася определени качества на обектите и явленията, и следователно наблюденията са винаги субективни, т.е. относителни. Протагор например твърди, че "Човекът е мярка за всички неща, за нещата, които съществуват, че съществуват и за нещата, които не съществуват, че не съществуват."

В някои случаи релативистите вярват, че при съотнасянето на качестватата между две форми и явления, наблюдаващият или съотнасящият влияе, привнася нови, допълнителни качества върху наблюдаемото.

Относителността (като общо семантично тълкувание) е сходна с термина взаимодействие, но го разширява с идеята, че едно взаимодействие е насочено "от - към" и можем да говорим за движение, сила, импулс, маса, вектор и др. физически величини.

Принципът на все-относителността, а именно "всичко е относително" е принадлежи на философския релативизъм.

Субективно идеалистическо учение, което отрича възможността за обективно познание на света, и според което няма обективна истина и обективното познание е невъзможно.

Бих искал да поздравя Историк за по горния пост!

Надавам се до го чуят самоопределилите се като анти-релативисти, съфорумци, които би трябвало да се наречат анти СТО или анти ОТО...

До този момент не съм прочел пост, съдържащ аргументи доказващи грешки на Ернст Мах и други от виенския клуб.:biggrin:

Поздрави Б.

Link to comment
Share on other sites

Бих искал да поздравя Историк за по горния пост!

Надавам се до го чуят самоопределилите се като анти-релативисти, съфорумци, които би трябвало да се наречат анти СТО или анти ОТО...

До този момент не съм прочел пост, съдържащ аргументи доказващи грешки на Ернст Мах и други от виенския клуб.:biggrin:

Поздрави Б.

Здравей Богданов,

и аз до сега не съм прочел за грешки на Ернст Мах, но Айнщайн не мисли така:

“Етерът, до който стига Мах, не само определя поведението на инертните маси, но на свой ред неговото състояние се определя от инертните маси.

Тези идеи намират пълната си реализация в етера на общата теория на относителността”. стр154, Избрани произведения, Айнщайн. (реч от 1920 г.)

“По мнението на Мах в една действително рационална теория инерцията

трябва подобно на другите нютонови сили да зависи от взаимодействието

на масите. Това мнение аз дълго време считах по принцип правилно. Но то по неявен начин предполага обаче, че основната теория принадлежи към общия тип нютонова механика: за основни понятия в нея служат масите и взаимодействията между тях. При това не е трудно да се види, че такъв опит за решение не е в духа на теорията на полето.”

А. Айнщайн - Нещо като автобиография, публикувана за първи път през 1949 година.

“Може да звучи като шега, но що се отнася до механичната природа на етера, неподвижността е единственото механично свойство, което Лоренц

му разрешава да притежава. Тук може да се добави, че специалната теория на относителността отнема на етера и тази последна механична характеристика... По нататък ще видим, че такова схващане намира оправдание

в резултатите на ОТО.” [4] стр.152, Избрани произведения, Айнщайн.

Малко по-нататък (стр155) намираме първото противоречие:

“Етерът в ОТО е среда, която сама по себе си няма никакви механични

или кинематични свойства; тя обаче до известна степен определя механичните и електромагнитни явления” ?!

Айнщайн избягва частично от проблема си, като заменя свойствата на думата етер с термина поле.

Какво можеш да коментираш тук? Цялата теория ОТО е съшита с бели конци.

Съчувствам на всички релативисти!

Поздрави П.Б.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Бих искал да поздравя Историк за по горния пост!

Надавам се до го чуят самоопределилите се като анти-релативисти, съфорумци, които би трябвало да се наречат анти СТО или анти ОТО...

До този момент не съм прочел пост, съдържащ аргументи доказващи грешки на Ернст Мах и други от виенския клуб.:biggrin:

Поздрави Б.

Казват, че на Айнщайн му е зададен въпрос: "Ако беше само Земята в цялата Вселена и никакво друго тяло да няма, щеше ли да се върти Земята?" (според мен, визират "вярата" му в правотата на принципа на Мах)... Не е могъл да отговори.

Ако си чел по хипотезата ми, имам отговор - не самата Земя, ами дори и една единствена елементарна частица да има във Вселената, то тя с раждането си, СЕ ВЪРТИ (на пулсации). Така че - принципът на Мах визира старо предположение за всеобщо взаимодействие - значи е неправилен като философия на "възможността за инерциално движение".

Лесно се опровергава с действието на физическия вакуум - всичко сърфира върху него и се "прави" непрестанно. Обратната връзка "закъснява" поради граничната скорост (Свак) на възстановителните процеси (ОВ действа не на старото място, където е била частицата), а това поражда ново и ново движение - инерциално се движат телата (спрямо себе си), когато не взаимодействат с други (или полета на други тела) - казано физически: когато не им действа сила.

Въвеждането на понятието за "поле" и съответните му носители (фотони на различни полета) изяснява въпроса с възможните взаимодействия ... те са известни.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Казват, че на Айнщайн му е зададен въпрос: "Ако беше само Земята в цялата Вселена и никакво друго тяло да няма, щеше ли да се върти Земята?" (според мен, визират "вярата" му в правотата на принципа на Мах)... Не е могъл да отговори.

***

Разсъжденията на Мах са в посока - ако има много малко материя /няколко звезди само - при това близо една до друга/ във Вселената или изобщо такава няма, въже със завързани в двата му края камъни, ще се върти ли и ще бъде ли опънато, както и как би се държала вода във ведрото на Нютон.

Доколкото си спомням Айнщайн, дори след публикация на СТО е бил убеден, че теорията му е базирана на идеите на Мах и по този повод му пише писмо, малко преди смъртта на Мах.

Така, че твърдо може да се твърди, че поне още 5 години след публикацията на СТО, Айнщайн е вярвал, че СТО се основава на принципите заложени във философията на Мах.

/Май бяха точно 5 Мисля години - тогава е изпратено писмото на Айнщайн/

Коментаторите на Айнщайн, намират СТО за доста далече от основната линия в разсъжденията на Мах.

Аз бих търсил по-скоро връзки между Айнщайн и Готфрид Вилхелм фон Лайбниц ...:sneaky2:

***

Ако си чел по хипотезата ми, имам отговор - не самата Земя, ами дори и една единствена елементарна частица да има във Вселената, то тя с раждането си, СЕ ВЪРТИ (на пулсации). Така че - принципът на Мах визира старо предположение за всеобщо взаимодействие - значи е неправилен като философия на "възможността за инерциално движение".

Лесно се опровергава с действието на физическия вакуум - всичко сърфира върху него и се "прави" непрестанно. Обратната връзка "закъснява" поради граничната скорост (Свак) на възстановителните процеси (ОВ действа не на старото място, където е била частицата), а това поражда ново и ново движение - инерциално се движат телата (спрямо себе си), когато не взаимодействат с други (или полета на други тела) - казано физически: когато не им действа сила.

Въвеждането на понятието за "поле" и съответните му носители (фотони на различни полета) изяснява въпроса с възможните взаимодействия ... те са известни.

Чел съм хипотезата ти доколкото е изложена в тема "Квантов басейн"

Поздрави Б.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Един въпрос по отношение на заглавието на темата: Имате ли пари? Наука се прави с пари. Струва ми се, че само логически раъсъждения ала Пенчо Бойчев не са достатъчни.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

Здравей Flatline,

Един въпрос по отношение на заглавието на темата: Имате ли пари? Наука се прави с пари. Струва ми се, че само логически раъсъждения ала Пенчо Бойчев не са достатъчни.

Много си прав , наука не се прави с акъл а с пари.Ти го каза.

И в потвърждение на моите и твоите думи може да се даде пример с Айнщайн, ако не бяха парите на евреите теория на относителноста щеше да има на кукуво лято.

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

Здравей Flatline,

Много си прав , наука не се прави с акъл а с пари.Ти го каза.

И в потвърждение на моите и твоите думи може да се даде пример с Айнщайн, ако не бяха парите на евреите теория на относителноста щеше да има на кукуво лято.

Да си миролюбив не винаги е печаливша карта .Това , че в случая се съгласих с мнението на опонента си и го подкрепих в мнението му , че без пари нито Айнщай не можел да скалъпи теорията на относителноста , нито Галилей е можел да открие , че земята се върти и това ми донесе тутакси пет червени точки.Хората явно не харесват сговорчивоста ми .

Но като стана дума за Галилей се сетих да погледна за какво всъщност църквата го е съдила след като в края на краищата е финансирала изследванията му , и ето какво открих :

" ЗА КАКВО СА СЪДИЛИ ГАЛИЛЕЙ?

В историята има политически процеси, за които помним още от училищната скамейка, и между тях, естествено, е процесът срещу Галилео Галилей. Приписваните на Галилей думи: “И все пак тя се върти!”, които били казани в отговор на забраната да се поддържа мнението за въртенето на Земята, не са били произнасяни от учения. Този извод, направен от историците, също е получил широка известност. Затова пък едва ли мнозина знаят до какви странни заключения са стигнали най-новите изследователи на процеса срещу Галилей, особено католическите автори, пък и не само те. Тези заключения се свеждат до това, че не Галилей, а съдиите на Светия трибунал в по-голяма степен били защищавали интересите на науката.

В книгата “Нощните пътешественици. Промяна на картината на Вселената в различните епохи” на А. Кьостлер се казва, че конфликта между Галилей и инквизицията уж била имала съдбоносни последици за западната цивилизация, защото била създала представа за църквата като противник на науката и социалния прогрес. Католическите историци са склонни едва ли не да разменят местата на Галилей и неговите гонители, едва ли не в устата на инквизиторите да сложат знаменитите думи: “И все пак тя се върти!”

Преди всичко те омаловажават откритието на Коперник. Та то не е съдържало нищо принципно ново – заявяват католическите историци. За въртенето на Земята са говорили още в Древна Гърция и Рим. До самата си смърт Коперник изобщо не е публикувал своето откритие – не защото се страхувал от гнева на църквата, а тъй като се опасявал, че ще срещне насмешката на университетските професори, които естествено, са щели да намерят възможност да се присмеят на една така слабо обоснована хипотеза. А великият астроном бил подтикван да издаде труда си от кардинал Шьонберг, доверено лице на папа Климент VІІ, който бил написал на Коперник писмо с настойчивата молба “да запознае научния свят със своето откритие”. Оттук вече не е далеч до твърдението, което още в 1949 г. направи списанието на Американската католическа философска асоциация “Нова схоластика”: ако църквата изобщо била оказвала някакъв натиск върху Коперник, то било единствено с искането той по-скоро да обнародва труда си. Освен това, като се позовават на последните открития в областта на атомната физика и астрономията, част от католическите автори твърдят, че уж “от строго научна гледна точка” възгледите на средновековните теолози били по-верни от възгледите на Коперник. Други не изтъкват това, но подчертават, че теорията на Коперник била слабо обоснована хипотеза и Рим с пълно основание бил препоръчал тя да бъде разглеждана като предположение, а не като доказана истина, т.е. бил вървял в крак с науката. Всичко това не е нищо друго освен изкусно, много ловко изопачаване на истината.

Действително църковните дейци не погледнали веднага на Коперник като на сериозен противник, и то преди всичко защото неговата теория, подлагана на нападки от всички страни, била представяна дори от нейните привърженици само като практически удобен начин за обясняване на видимите явления. Хелиоцентричната система, непризната, но позволена, била търпима именно защото официално смятали, че тя не се отнася до действителните, дълбоки истини, открити от Светото писание, което учело, че Земята е неподвижна. С други думи, църквата била готова да допусне науката, като й отредила подчинената роля на слугиня на богословието, когато учените се съгласявали, че познаваемите от тях закони на природата имат външен и по същество илюзорен характер.

Кардинал Матео Барберини, който в 1623 г. станал папа под името Урбан VІІІ, се отнасял одобрително към трудовете на Галилей в областта на механиката, които били от голямо практическо значение и дори приятелски разговарял с него на научни теми. Като се позовават на това, католическите автори усърдно нападат либералните историци от миналия век, които изобразяват Урбан като представителна “мрачното Средновековие”. Разбира се, този папа не бил средновековен фанатик. Той дори до голяма степен бил изгубил първоначалния порив на контра реформацията и в името на светските интереси, на укрепването на папската държава поддържал противниците на такава крепост на католицизма като Испания. Урбан поощрявал съюза на фактическия управник на Франция кардинал Ришельо с еретиците – шведския крал Густав Адолф и немските протестантски князе във войната ми против германския император – друга опора на католицизма в Европа.

Папата обаче бил най-малко склонен да отстъпи пред науката по нещо, което той смятал за важна съставна част от духовния арсенал на църквата. Неговото снизходително и благосклонно отношение към световно известния учен Галилей продължавало дотогава, докато не ставало дума за кардиналния въпрос за подчинението на науката на диктата на религията. Нещо повече, дипломатическите маневри на Урбан в защита на светските интереси на папската държава, които нанесли сериозен удар на авторитета на католическата църква, само засилили стремежа на римския първо-свещеник демонстративно да наказва с цялата строгост всякакви прояви на ерес. На папския престол ученикът на хуманистите кардинал Барберини показал, че той бил усвоил йезуитската безпринципност и двуличие. По такъв начин към отколешните причини, поради които църквата преследвала прогресивната научна мисъл, се прибавили и конюнктурни съображения. Именно с това се обяснява съвсем различното отношение към Галилей в Рим по време на процеса в 1633 година.

Обвинението срещу Галилей било отправено във връзка с излизането в 1632 г. на неговото произведение “Диалог за двете най-главни системи на света”. Великият учен бил обвинен, че защищавал идеята за обективния характер на хелиоцентричната система. Инквизицията безпогрешно избрала насоката на удара: в центъра на вековния конфликт между науката и религията тогава стоял спорът за обективното или само условно, прагматично значение на изводите на науката. Величието на Галилей като герой и мъченик на науката не се крие в апокрифната фраза: “И все пак тя се върти!”, а в отстояването на правото на човешкия разум да опознае обективните закони на външния свят – право, което църквата му отричала, тъй като смятала, че истината се съдържа единствено в “откровенията”.

В 1632 г. въз основа на заключението на колегията на инквизиторите папата взел решение да повика в Рим Галилей, който живеел във Флоренция, за следствие и съд. Позовавайки се на крехкото си здраве, 68-годишният учен помолил да предадат делото му на флорентинската инквизиция, която потвърдила, че Галилей действително бил болен и не бил в състояние да отиде в Рим. В отговор последвала заплаха: ако Галилей продължава да отказва да се яви в Рим, той ще бъде докаран в окови.

На 13 февруари 1633 г. Галилей пристигнал от Флоренция в Рим и отседнал в дома на посланика на великия Тоскански херцог. Едва след два месеца той бил повикан на разпит при генералния комисар на инквизицията Винченцо Макулано. Плановете на инквизиторите явно предвиждали ученият да бъде обвинен в преднамерено нарушаване на предписаният на Светия трибунал, датиращи още от времето на първия процес срещу Галилей в 1616 г. За това, че този път инквизицията се готвела да се разправи с учения, ясно говорел характерът на обвинението. Галилей бил обвинен в съзнателно пренебрегване на указанията на църквата, което се смятало за равносилно на повторно изпадане в ерес, на съюз с дявола. А за да представи Галилей като непоправим еретик, който заслужава най-строго наказание, инквизицията, изглежда, не се поколебала да фалшифицира материалите от процеса в 1616 година. Запазени са два акта, датирани съответно 25 и 26 февруари 1616 г., които съществено се различават един от друг. В първия от тях се говори за “увещаването” на Галилей от кардинал Белармино. Във втория след “увещаване” фигурира нареждането Галилей “по никакъв начин” да не се придържа към мнението за движението на Земята около Слънцето. Тази добавка превръщала защитата на учението на Коперник дори като работна хипотеза във вторично изпадане в ерес с всички произтичащи от това последици. Много изследователи на процеса на Галилей още отдавна са заподозрели, че актът от 26 февруари 1616 г. е частична или пълна фалшификация. В подкрепа на това мнение са приведени редица сериозни съображения, включително данни за графологичната експертиза, осветяване с ултравиолетови лъчи, с цел да се открият изтривания и т.н. Особено убедително е обстоятелството, че актът от 26 февруари е в противоречие с протокола на заседанието на Инквизиционния трибунал от 3 март 1616 г. В него пак се говори само за “увещаване”. С други думи, участниците в заседанието и съставителят на протокола явно не са знаели нищо за “предписанията”, които забранявали защитата на хелиоцентризма “по какъвто и да било начин”.

Процесът срещу широко известния учен, който освен това имал много влиятелни покровители, не можел да се води на основата на документ, чието фалшифициране можело да бъде доказано. А още на първия разпит Галилей успял да разобличи акта от 26 февруари като фалшификация. Ученият представил неизвестно на инквизиторите писмо на Белармино, от което следвало, че в 1616 г. ставало дума за “увещания” и че кардиналът не възразявал против условната интерпретация на теорията на Коперник. Уличените в мошеничество инквизитори изпаднали в отчаяние: нали за основа на присъдата трябвало да послужи този акт от 26 февруари. Сега главните усилия се насочили към издирването на доказателство, че Галилей е проповядвал хелиоцентризма като обективна истина. Галилей се защищавал между хора, които се придържали към различни възгледи. Ако едни от събеседниците, който се обявявал в подкрепа на теорията на Коперник, излагал възгледите си с умение и остроумно, това още не значело, че тези възгледи се споделят от автора на “Диалог”. Понататък, прибавял Галилей, той може да се е поддал на честолюбивото желание да представи в изгодна светлина мнението на привържениците на теорията за движението на Земята, за да може после още по-убедително да ги опровергае. А дори според правилата на инквизицията авторът не можел да бъде смятан за отговорен за изказването на един от героите на произведение, в което други герои заемат противоположна позиция. Така или приблизително така Галилей изградил защитата си на втория разпит – на 30 април, и на третия – на 10 май 1633 година.

Един месец по-късно, на 16 юни, на заседание на конгрегацията на инквизицията Урбан VІІІ взел решение Галилей да бъде разпитан още веднъж. В решението се казвало: “След като се запозна с целия ход на делото и изслуша показанията, светият отец реши Галилей да бъде разпитан под заплаха с изтезания и ако устои, тогава след предварителното отричане, което е силно подозрително за ерес, на пленарно събрание светата инквизиция да го осъди на затвор по усмотрение на светата конгрегация. Нарежда му се да не разсъждава повече писмено или устно по какъвто и да било начин за движението на Земята и за неподвижността на Слънцето или за обратното под страх от наказание като непоправим”. Същевременно “Диалог” на Галилей бил включен в индекса на забранените книги.

Историците, които изучават документите на процеса, изразяват още едно съмнение – дали текстът на присъдата впоследствие не е бил изчистен, “смекчен”. Твърде възможно е “заплахата с изтезания” да не е била само спомената, а Галилей да е бил отведен в килията и да е бил завързан на дибата (средновековен уред за изтезаване чрез разтягане на тялото). На последния разпит на 21 юни констатирали, че Галилей бил “устоял под заплахата с изтезания”, което го спасило от екзекуцията като “непоправим еретик”. На 22 юни била оповестена присъдата: тя оставила Галилей “под силното подозрение в ерес”. Ученият бил осъден на покаяние и затвор. Пред прелатите, които се били събрали в църквата на манастира “Санта Мария”, Галилей прочел продиктуваното му отричане. Той не произнесъл приписваните му от легендата думи: “И все пак тя се върти!” НО този извод бил доказан и от неговите научни трудове, и от всичко, което ученият успял да постигне през следващите години, въпреки непреставащите нападки и заплахата всеки момент, въз основа на присъдата от 1633 г., да бъде хвърлен в тъмницата на светата инквизиция. Известният френски католически историк академик П. Даниел-Роп твърди, че процесът срещу Галилей съвсем не се бил състоял в обстановката на инквизиционен терор и че не можело да се смята, че “висшите църковни власти безусловно и системно са се проявявали като врагове на научния прогрес”. Той само леко ги упреква заради неумението им да обяснят “по какъв начин теологията може да бъде приведена в съгласие с науката”. Заслужава да се добави, че през втората половина на ХХ век и далеч по-изтънчените потомци на инквизиторите заедно с всички техни волни и неволни съмишленици въобще не успяват да решат тази задача.

Трудно е да се каже, дали в Рим са разбирали каква вреда е нанесъл процесът срещу Галилей на и без това подкопания авторитет на папството. Затова пък там отлично са съзнавали, че той е бил израз на вековния спор между вярата и знанието, между религията и “еретичната” наука, т.е. на един конфликт, самото съществуване на който адвокатите на клерикализма днес се опитват да отрекат.

"

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Какво стана с "релативистичните глупотевини", Миролюбив/Петков? Гледам, че си минал на миролюбиво-антисемитска и на Галилеева тема, но за Теорията на относителността не говориш. Не е хубаво да се прекалява с офф-топика.

Впрочем, постингът за Галилеи е копиран от друг източник, а не е авторски.

Link to comment
Share on other sites

Здравейте господине,

Какво стана с "релативистичните глупотевини", Миролюбив/Петков? Гледам, че си минал на миролюбиво-антисемитска и на Галилеева тема, но за Теорията на относителността не говориш. Не е хубаво да се прекалява с офф-топика.

Впрочем, постингът за Галилеи е копиран от друг източник, а не е авторски.

И Вас ли с нещо съм Ви обидил ?

Какво всъщност искате от мен ?

Искате да слагам още по едни кавички пред текста за Галилей ли? Да обяснявам още едим път ; "Но като стана дума за Галилей се сетих да погледна за какво всъщност църквата го е съдила след като в края на краищата е финансирала изследванията му , и ето какво открих :" ?

Постингът съм го вземал от

Ето тук

Така , че и в това сте сгрешили че съм го взел от

Там

Но вие си знаете най добре . Аз съм миролюбив и не се занимавам със тези които търсят за нещо да се заяждат .Кавга от тука нема да излезе, търсете си кавга с друг клубар.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не сте ме обидили, г-н Миролюбив Петков, но да, хубаво е да посочвате, когато цитирате :) А още по-хубаво е да пишете по темата, която и бездруго сам сте започнали. Приятна вечер.

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

Не сте ме обидили, г-н Миролюбив Петков, но да, хубаво е да посочвате, когато цитирате :) А още по-хубаво е да пишете по темата, която и бездруго сам сте започнали. Приятна вечер.

Никът ми е Миролюбив а не Миролюбив Петков и Ви моля да се обръщате към мен със никът ми.

За цитирането са ме учили , че се прави с кавички. Така съм и направил .Освен това съм акцентирал , че този текст съм го намерил .Идете и прочетете отново и ще се убедите.

Кавичките са поставени пред удебеления текст и веднага след него, сляп да е човек пак ще ги види.

Вярно е, че в текстовия редактор има опция "цитат" , но редакторът не разрешава да се пишат много цитати и заради това предпочитам да цитирам по класическия начин с кавички.Това е.

Надявам се след тези обяснения душата Ви да се успокои.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Кавичките обозначават пунктуационно цитат. Коректното цитиране не се изчерпа с кавички, а изисква посочване на източник. Да, прав си, че кавичките означават, че следващият текст може и да не е твой /щото може и да е част от твой труд/. Това може да стане и с курсив или по друг графичен начин. Но същественото е да се уважи авторството. ;) Другото е формално.

Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...