Отиди на
Форум "Наука"

Какво щеше да стане, ако Византия не бе паднала през 1204 година?


Recommended Posts

  • Потребител

Поставям тази алтернатива, тъй като този въпрос ме интересува.

Струва ми се, че ромеите още няколко години биха удържали, но после щеше да настане краят им - било, сложен от българите или - от селджукските турци.

Наистина, какво би станало, ако корабите на кръстоносците бяха отплували към Египет, а не - към Балканите?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Вероятно точно така щеше да стане :) В края на ХІІ в. Византия е в направо неспасяемо положение.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А, след като навлезе в стадий на децентрализация, дали тя сама нямаше да се разпадне на няколко части?

Същите четири големи държави (Трапезунд, Епир, Никея, Константинопол) + по-малки държави... Също, както и след завладяването на столицата й от кръстоносците.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Можем да си го представим. В 1202 французите се налагат над Монфератския маркиз и над Дандоло, може би сменят изходното пристанище, не губят папската подкрепа и заедно се отправят през, да речем, Анкона, към Египет. Там, разбира се, изяждат боя и оцелелите се добират както могат до Триполи, Антиохия, Акра и Кипър, с което, да речем, малко облекчават положението на местните франки и се включват в гарнизоните на крепостите. Това - докъм 1204.

Междувременно българите продължават да воюват успешно с Византия. Пада Варна, после Калоян обсажда и Солун. За нуждите на алтернативката може да го оставим жив, та да го превземе, но да не прекаляваме. Царят загива преди да превземе града, както си е и в истинската история. Борил след няколко години разбира се се обръща срещу Византия. Там междувременно тече унищожителна гражданска война между Алексий ІІІ Ангел и Алексий V Мурзуфлос. Алексий ІV Претендента така и не се е появил; гние си в двора на германските крале, както баща му Исак - в цариградските зандани. Теодор Ласкарис начело на малката си акритска партия се опитва да измъкне нещо за себе си в хаоса, а Алексий ІІІ по неволя се съюзява с българите, за да си върне Константинопол. В Пелопонес и Епир местните властници Леон Сгурос и Михаил Ангел Комнин се сдобиват на практика с независимост. Давид и Алексий Комнини, разбира се, заминават за Трапезунд.

В резултат към 1218 Алексий ІІІ се държи в Солун като Сгурос и Михаил Комнин са му нещо като васали. Алексий V е убит в Тракия, а Константинопол е в ръцете на Ласкарис, който оставя Давид да управлява Трапезунд като деспот. Борил е получил Пловдив и други тракийски градове, което го прави популярен и пречи на Йоан Асен ІІ да се върне в България. В резултат към 1241 България е не чак толкова голяма, но по-сплотена. Борил завещава престола на свой наследник. В 1235 българският цар е изменил на съюза си със Солун на Алексий ІІІ и е минал на страната на Константинопол. Това му е позволило да скъса унията (да се скара с маджарите и да си върне Белград) и да възстанови патриаршията. сетне Ласкарис и Борил заедно са опердашили Алексий ІІІ и в резултат Македония е в български ръце. Солунската империя на Ангелите пада към средата на века и Византия формално отново се обединява, но е по-слаба от всякога. Венецианците все пак са превзели Крит, владетелите в Гърция не са латински, но са независими, Трапезунд отново е отцепен. Ласкаридите/Дука Ватаци държат Проливите и Солун, а България отново е пометена от татарското нашествие. Избягнато е само разграбването на Константинопол, съсипването на Тракия и отслабването на акритската граница на изток, което може би ще помогне на Византия в ХІV в. Династията на Борил се бори срещу разпадането на България след татарското нахлуване и болярската анархия. Сърбия бавно се превръща в силата, която познаваме.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А, след като навлезе в стадий на децентрализация, дали тя сама нямаше да се разпадне на няколко части?

Същите четири големи държави (Трапезунд, Епир, Никея, Константинопол) + по-малки държави... Също, както и след завладяването на столицата й от кръстоносците.

И аз мисля така като най-достоверен вариант. И на българите, било в лицето на Калоян, или на Иван-Асен II можеше да им се "отвори парашута" били със Солун, било с Константинопол, било и с двете. Тогава не се знаеше как ще се развият нещата със Сърбия (а и с турците). Защото Сърбия наистина набира сила през XIII век, но това се дължи първо на факта, че като по-изостанала страна е по-далеч от категоричните процеси на феодална децентрализация, а и историята показва, че тя е повече силна, защото основните и противници България и Византия са повече слаби, а не защото е силна сама по себе си. Това се потвърждава от факта, че тя е силна и голяма държава за съвсем кратък период от време и то далеч преди да дойдат турците. Т.е нейната сила е повече относителна, отколкото абсолютна през този период.

Link to comment
Share on other sites

  • 6 месеца по късно...
  • Потребители

Значи, почти никога не участвам в алтернативки, ама вие много черни краски отредихте за гръкоговорящите романи. Докато Алексий III е на власт, възможно е да се случи какво ли не с тази държава. Точно по времето на брат му тя започва да загнива, а положението е плачевно към 1200 - 1203 г.

И все пак ... нека предположим, че пилигримите заминават за Египет, а на престола в Константинопол се възкачва зетят на Алексий III, а именно Теодор Ласкарис. Тогава на никой от балканските играчи няма да му е лесно.

Романия въобще няма да се разпадне, ако Алексей се гътне преждевременно. Всъщност, дори и да продължи да управлява това няма да се случи. Няма да има външен катализатор, какъвто в текущата реалност се явяват кръстоносците. В един момент на сцената ще излезе Ласкарис.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Мисля, че щеше рано или късно да избухне война между Венеция и Византия и Венеция да я спечели. Дори Константинопол да останеше в гръцки ръце, в края на XIII в. пак щеше да се появи агресивен турски бейлик. Но все пак мога да допусна оцеляване на Византия - ако разрухата от 1204 бъде избегната, империята може би има своите шансове за оцеляване, но само като малка държава и то вероятно изложена на агресията и интересите на по-големи сили: някаква голяма ислямска империя, Испания, Венеция, Унгария, а по-късно и Русия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да избухне война между венецианци и ромеи, ама за какво? Те хората на Aлексей III (с неговото знание) наистина са правили уникални глупости: пиратски рейдове, ограбване на този или онзи, както в случая със селджуксите търговци. Така Романия си навлякала безмислена война с Иконийския султанат. Освен морската република да търси отново някакви търговски привилегии? Едно потенциално отмъкване на Крит или Родос? Според мен, доста трудно осъществимо, нищо, че венецианците ще имат пълно превъзходство по море.

Шансовете за оцеляване на Романия, обаче никак не са малки. Дори бих казал - големи. Все по някакъв начин ще ни се измъкват от ръчичките. Нашият български проблем се състои в следното: никога не сме могли да осъществим траен контрол над територии, населени с ромеи. Плюс това не можем да установим трайно власт над Адрианопол, да не говорим за Тесалоника или Константинопол. В даден момент навярно пак ще ни изтласкат към Балкана, а на това отгоре ще насъскат и маджарите.

На Изток ромеите имат своите немалки шансове. Важното е, че Константинопол ще бъде техен. Ако приемем, че дейният Ласкарис, което най-вероятно ще бъде така, а след него и Ватаци пренасочат енергията на държавата в тази посока, то нещата за селджуките отново ще станат сложни, както по времето на Йоан и Мануил Комнини. Ако броиме и ударът, който монголите нанасят на селджуките, нещата за голяма реконкиста в Мала Азия изглеждат повече от переспективни.

Разбира се, каквато и алтернативка да направим, то не бива да скачаме в бъдещето повече от половин век след потенциалния поход на пилигримите към Египет :)

Редактирано от monte christo
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Причини за война между Венеция и ромеите вече е имало - ако нямаше, то и походът нямаше да се озове пред Константинопол. Дандоло няма нищо против Алексий IV да доведе армията в Тракия. Не, републиката си има търкания с византийците от по-рано. И би си намерила успешно наемници, ако й трябват.

Голяма византийска реконкиста в Мала Азия ми се струва невъзможна: по-скоро мога да допусна запазване на границата, а не рухването й в периода 1261-1300, както е станало в реалността.

Смятам, че и в Европа не може да се мисли за някакви страхотни успехи на Византия - най-малкото империята е податлива на междуособици.

Алтернативката е като камък, хвърлен в гьол: точката на удара е една, но концентричните кръгове се разширяват. Оцеляването на Византия автоматично значи неслучване на Османската империя ;) Навремето бях нафраскал една дълга алтернативка за оцеляването на Византия.

Оцеляването на Византия: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8462

Византийската колониална империя в Тихия океан: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8905

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Глишев, що да ти се струва невъзможна реконкистата из Мала Азия? Разбира се, подобна офанзива няма да протече в рамките на един поход и ще отнеме десетилетия, но инициативата определено ще бъде на ромейска страна, особено след 1243 г.

Няма да има Епирско деспотство, еволюирало до Солунска империя, няма да има латини в Константинопол, с нас все ще се спогодят някак си, т.е. енергията на Романия ще се пренасочи на Изток.

Всичко ще си тече постарому.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ангажиментите на Балканите и неминуемите граждански войни са слабост на Византия в късния й период. Дори империята да не се разпадне, тя няма финансовия, човешкия и организационен потенциал да си върне трайно вътрешността на все по-ислямизираща се и турцзираща се Мала Азия. Не и след катастрофалното управление на Ангелите.

Комнините са в пъти по-успешни от Ангелите, а ето че и те не успяват да си върнат вътрешността на Мала Азия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не, не ... :)

Със сигурност тя ще има финансов, човешки и организационен потенциал. Ангелите ги оставяме. Те са бита карта. Щом една Никея в ТР се стабилизира при Теодор Ласкар и Йоан Ватаци, то какво остава, ако Константинопол, Тракия, половината Македония и цяла континентална Гърция са под контрола на Романия?

Ама хич няма да му е лесно на Иконийския султанат. Той и без това в ТР се разпада след монголския удар, така, че не виждам кой знай какъв зор за ромейска реконкиста.

Ислямизацията в Мала Азия не трябва да те притеснява, нито да преекспонираме с нея. Та в един Египет през XII-XIII в. коптите-християни са ... 80 %! ;)

Ето, дори Иберийския полуостров е отвоюван от Исляма. Романия има голям шанс за реконкиста.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Комнините не успяват да си върнат Мала Азия по ред други причини. Една отровна стрела, човешки страсти, себедоказване в Латинския Ориент са малка част от субективните фактори възпрепяствали пълната реконкиста. 40-те и 50-те години на XII в. е бил момента, ама дълга и широка :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Виждам, че си привърженик на голямата роля на случайността в историята :) Това е чудесно, но за съжаление аз пък смятам, че историческите процеси са като природните - личността е почти безпомощна пред тях. Затова винаги си представям алтернативките или почти без разлика с реалната история, или с огромен, но бавен отзвук.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Глишев, не забравяй, че не историята създава личностите, а личностите създават историята. Историята е низ от техните приумици, изгъзици, екстравагантност и т.н. Всъщност цялата история на човечеството е един безкраен битовизъм, а случайностите не са само превратности на съдбата, а даденост.

Ако Йоан Комнин не беше отишъл на лов?

Ако Мануил Комнин не се занимаваше с Италия и Антиохия? Ако не смяташе селджуките за втора цигулка по него време? И най-накрая, макар и закъснял, все пак осъзнал, че трябва да им види сметчицата, не беше си разтегнал армията на четири часа път авангард-ариегард, какво щеше да се случи?!? :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Комнините не успяват да си върнат Мала Азия по ред други причини. Една отровна стрела, човешки страсти, себедоказване в Латинския Ориент са малка част от субективните фактори възпрепяствали пълната реконкиста. 40-те и 50-те години на XII в. е бил момента, ама дълга и широка :)

Ето едно елегантно изказване, което доставя удоволствие да бъде прочетено!

Все пак, графе, случайности не липсват и в историята на графовете/кралете на Кастилия и Леон, но там реконкистата има друг развой и финал.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Мануил Комнин пропуска огромен исторически шанс.Явно не осъзнава че за да бъде Византия могъща трябва да владее преди всичко Мала Азия.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Можем да си го представим. В 1202 французите се налагат над Монфератския маркиз и над Дандоло, може би сменят изходното пристанище, не губят папската подкрепа и заедно се отправят през, да речем, Анкона, към Египет. Там, разбира се, изяждат боя и оцелелите се добират както могат до Триполи, Антиохия, Акра и Кипър, с което, да речем, малко облекчават положението на местните франки и се включват в гарнизоните на крепостите. Това - докъм 1204.

Междувременно българите продължават да воюват успешно с Византия. Пада Варна, после Калоян обсажда и Солун. За нуждите на алтернативката може да го оставим жив, та да го превземе, но да не прекаляваме. Царят загива преди да превземе града, както си е и в истинската история. Борил след няколко години разбира се се обръща срещу Византия. Там междувременно тече унищожителна гражданска война между Алексий ІІІ Ангел и Алексий V Мурзуфлос. Алексий ІV Претендента така и не се е появил; гние си в двора на германските крале, както баща му Исак - в цариградските зандани. Теодор Ласкарис начело на малката си акритска партия се опитва да измъкне нещо за себе си в хаоса, а Алексий ІІІ по неволя се съюзява с българите, за да си върне Константинопол. В Пелопонес и Епир местните властници Леон Сгурос и Михаил Ангел Комнин се сдобиват на практика с независимост. Давид и Алексий Комнини, разбира се, заминават за Трапезунд.

В резултат към 1218 Алексий ІІІ се държи в Солун като Сгурос и Михаил Комнин са му нещо като васали. Алексий V е убит в Тракия, а Константинопол е в ръцете на Ласкарис, който оставя Давид да управлява Трапезунд като деспот. Борил е получил Пловдив и други тракийски градове, което го прави популярен и пречи на Йоан Асен ІІ да се върне в България. В резултат към 1241 България е не чак толкова голяма, но по-сплотена. Борил завещава престола на свой наследник. В 1235 българският цар е изменил на съюза си със Солун на Алексий ІІІ и е минал на страната на Константинопол. Това му е позволило да скъса унията (да се скара с маджарите и да си върне Белград) и да възстанови патриаршията. сетне Ласкарис и Борил заедно са опердашили Алексий ІІІ и в резултат Македония е в български ръце. Солунската империя на Ангелите пада към средата на века и Византия формално отново се обединява, но е по-слаба от всякога. Венецианците все пак са превзели Крит, владетелите в Гърция не са латински, но са независими, Трапезунд отново е отцепен. Ласкаридите/Дука Ватаци държат Проливите и Солун, а България отново е пометена от татарското нашествие. Избягнато е само разграбването на Константинопол, съсипването на Тракия и отслабването на акритската граница на изток, което може би ще помогне на Византия в ХІV в. Династията на Борил се бори срещу разпадането на България след татарското нахлуване и болярската анархия. Сърбия бавно се превръща в силата, която познаваме.

При този сценарий имаме ли криза във вътрешната политика след 1241 г. и избухва ли въстанието на Ивайло? А после появяват ли се Лъжеивайловци?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да хвърля и аз едно камъче във византийската локва, а... Да видим колко кръгчета ще направи то...

Ами ако...

- кръстоносците не превземат Константинопол, а останат там като императорска гвардия (или като спомагателна войска, или като стратиоти)?

- кръстоносците се завърнат от Светите земи и останат във Византия на служба на ромеите (виж горното!)?

Каква ли би била съдбата на Балканския полуостров, ако те биха подсилили мощта на загниващата византийска империя?

Самата латинска империя е мъртвородена и също не би имала по-големи шансове срещу османските турци и техните оръдия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Хм, интересно .... :)

Повече от вероятно е голямата част от кръстоносците да бъдат привлечени на наемна служба. Лично аз, обаче съм на мнение, че специално водачите на пилигримите, които са башка едри феодали, ще се завърнат по родните си места и владения.

Навярно границата с България със сигурност щеше да минава по билото на Балкана. На запад цяла Македония щеше да си е ромейска, а на Изток 100% щеше да започне реконкиста! :)

Спомняме си темата за латинската армия. Там разбрахме, че в ТР рицарите са най-добрите войници в началото на XIII в., срещу които може да се действа само и задължително асиметрично. В пряк сблъсък срещу българи и ромеи, победители винаги са рицарите.

Ако вземем под внимание писмото на Анри, където той апелира само за 600 рицари и 10 000 сержанти, гарантирайки сигурността на латинска Романия, то това означава, че подобна армия е считана за изключително качествена.

В случая с нашата алтернативка, нека прибавим към западните наемници и самите ромеи, които навярно ще бъдат в състояние да изкарат едно 20 000 души.

Работата за българи и селджуки става прекалено дебела, бих казал направо трагична. Очертава се една страховита 30 000 армия, под пряк контрол на ромейския император. Като отчетем, че в ТР Ласкар и Ватаци са повече от дейни и способни владетели, картинката се прояснява.

Редактирано от monte christo
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Е да но забравяте че тази суперармия през средата на 13 век би трябвало да се сблъска с монголите.Тежковъоражените рицари като цяло не са висока топка за наследниците на Чингиз хан.Примери доста.Така че след парти,перси,араби и селджуци в Константинопол ще трябва да се настройват за поредния страховит противник изскачащ от дълбините на Азия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А пък ромеите може да сключат съюз още преди това с монголите, и въобще да не се стигне до сбъсък с тях. Има и такъв вариант. Знаем, че са майстори в дипломацията. Могат съвсем спокойно от Трапезунд например да изпратят посланици в източна посока.

В края на краищата, за да бъде тази алтернативка истинска, ние трябва да разглеждаме потенциални събития не повече от половин век след 1203-1204 г.

А на Запад, т.е. на Балканите и всичко зад тях каква ще бъде политиката? Кой ще се наеме да бистри?

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Добре де графе монголите се сблъскват с селджуците в Мала Азия през 1243 г. - 40 години след началото на алтернативката.Така че трябва да се вмести и тяхната инвазия.А че византийците щели да се споразумеят с тях дълбоко се съмнявам . Монголите не са прочути с желание за дипломация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Добре, допускам, че е възможно Четвъртият поход да се откаже от съмнителните транспортни услуги на Венеция и да тръгне от Анкона или нещо такова. Това би спестило на ромеите разпадането на империята в 1204.

Алексий IV и Исак II не се радват на кратката си реставрация от 1203-1204, а си остават - единият в Германия, другият в затвора. Алексий III Ангел, Алексий V Мурзуфл и Теодор Ласкарис изкарват една хубава гражданска война, от която, общо взето, печалбата е за българите на Калоян. Може би не е изключено Калоян да превземе Солун докато императорите се колят взаимно. Норманите са го превзели в 1185, в реалността кръстоносците го придобиват в 1204, тъй че защо и българите да не успеят някъде в 1203-1207 като за алтернативката?

Разбира се, смятам, че както късна Византия, така и ВБЦ не може да избегне династичните кризи, така че някъде в 1207-1218 Византия би си върнала Солун, а Ласкарис би спечелил трона, временно стабилизирайки империята.

Мисля, че отношенията между Венеция и Византия през XIII в. само биха се влошавали предвид нарастващата агресивност на републиката и упадъка на византийския флот. Допускам войни в Архипелага, завършващи с венецианска окупация на повечето острови, а може би и на големи части от континентална Гърция, плюс опити за завладяване на Солун и Галиполи, може би временно успешни. Други западни сили като например Неапол не биха пропуснали да се намесят. България и Сърбия също не биха пропуснали своите шансове за разширение в Тракия и Македония.

Всичко това според мен си означава още напрежение за имперската хазна и неминуем ангажимент на имперските сили на Балканите и в Егея, плюс неизбежно преместване на фокуса на внимание и на войски от Мала Азия на запад. Предвид силовия вакуум в Анатолия през XIII в. и значението на Солун това ми се струва напълно естествено.

Една мощна династия като Ласкаридите-Дука Ватаци би могла да се радва на успехи и да удържи Солун и Гърция през XIII в., може би губейки само територии в Македония, Албания, по островите и (по-малко) в Тракия.

Допускам, че е напълно възможно в хода на XIII и началото на XIV в. възможността за граждански войни да бъде намалена с едно сполучливо и окончателно феодализиране на империята: центърът с Константинопол, Адрианопол, Месемврия, Галиполи, Никея, Амастрия и Ефес (тоест Тракия и Витиния около Проливите да остане в ръцете на императорите Ласкариди; Морея, Беотия и Атика да преминат под контрола на деспоти Сгурос, Палеолози и Кантакузини; Епир и Тесалия, може би със Солун да станат владение на Ангело-Комнини; а Великите Комнини да се установят, разбира се, в далечен Трапезунд и да започнат трупането на богатства от сребърни рудници и активна политика в Грузия и на Крим. Смятам, че отношенията между Константинопол и Трапезунд биха се запазили добри (както е и в реалността), а комбинация от сътрудничество и конфликти би се появила между гръцките държави на Балканите - най-вече заради Солун, разбира се. Но не би имало почва за латинофилство и за конфликт на религиозна основа.

След 1241 намесата на една оцеляла Византия в българските проблеми би била много успешна. Поне до 1300 г., когато Тодор-Светослав разгонва татаро-византийските агенти :)

В началото на XIV в. Мала Азия преживява промяна: граничните бейлици стават по-агресивни и един от тях (в реалността е този на Ертогрул и Осман) става фокус на турска миграция. Бейовете му насочват растящите си сили на запад.

Една оцеляла Византия без чак такова разхищение на сили, вярно, с поопразнена източна граница, с много ангажименти на Балканите, но относително стабилна би имала както своите поражения, така и своите шансове за оцеляване. Но предвид нарастването на сръбската мощ през XIV в. и конфликтите с италианските морски държави (Генуа в реалността неколкократно помага на турците, а и Венеция понякога пречи на антиислямски действия) положението на Византия след 1340 пак би било затруднено. Вероятно на константинополските императори би им се наложило да избират: запазването на сюзеренитета над Морея и Епир с опазването на Солун (от Сърбия) или опазването на Проливите (от турците).

След 1331 отношенията между Сърбия и България се подобряват в реалността, а не виждам защо да не са добри и в алтернативката ни. България би оказвала натиск в Тракия, Сърбия - към Тесалия и Солун, Венеция и/или Генуа - към Солун и Галиполи, а турците - към Никея, Ефес, Кизик и Лампсак. Ромеите вероятно биха могли да разчитат на съюзи с Морея и Трапезунд, на относително добри отношения с някои вътрешни бейлици като Караман и евентуално с мощна Унгария, която се стреми да се налага над Венеция, Сърбия и България. Може би и на антивенециански съюз с Неапол.

Без сериозни граждански войни, без пълна зависимост от турски наемници и без религиозни противоречия Византия би могла да устои в критичния (и за мен решаващ) период 1354-1371. Евентуално да опази контрола си поне над градовете на самите Проливи и по Мраморно море: Лампсак, Галиполи, Кизик, Бруса, Никомидия, Халкедон. Без да успеят да установят предмостие в Европа, турците вероятно биха могли да изпаднат в хаотични вътрешни борби, които да намалят шанса им за обединение и за нашествие на запад, поне за момента. А предстоящото ново монголско нашествие от 1402 би дало още глътка въздух на ромеите.

Частичният упадък на Сърбия след смъртта на Душан би позволил на Византия да си върне контрола над Солун и може би сюзеренитета над Тесалия и Епир.

Междувременно хоспиталиерите (придобили Родос в 1309-1312) и Кипърското кралство биха представляли сериозен трън в петата на турския излаз към морето с постоянните си рейдове срещу Айдън и Ментеше, вероятно в антиислямски съюз с Византия.

Така че можем да си представим една чисто гръцка по характер, смалена, но консолидирана и относително стабилна Романия между Солун и Халкедон към 1400 г. Но това би бил невероятен късмет.

Мисля, че при такъв оптимистичен сценарий на оцеляване на балканските средновековни държави трябва да се има предвид, че Унгария не би била смазана в XVI в. (нали е поделена между османци и Хабсбурги в реалността) и би останала силна и независима монархия с голямо влияние по долното течение на Дунава. Всъщност тя го има още в XIV в. в реалността, а в алтернативката би била още по-значим фактор - в ущърб на Сърбия, Влашко и България. Хабсбургската империя пък не би включвала Унгария, което би променило политическата реалност чак до ХХ в.

След XVII в. Русия би се опитала да разшири влиянието си по Черноморието и на Балканите, вероятно влизайки в конфликт с Унгария.

А още в XVI в. огромната испанска морска мощ не би имала равностоен съперник в източното Средиземноморие - щом няма османски морски арсенал.

Оцеляването на Византия и невъзможността за възникване но Османската империя биха довели до постепенни огромни политически разлики на алтернативния свят спрямо реалния.

Да не говорим какво би станало при евентуален успех на испанския заговор срещу Венеция от 1610 г. :) Мога да си представя Средиземно море като второ "частно езеро" на испанската корона. Унгарско-руски конфликт за влияние над Влашко, Сърбия, България и Византия. Запазването на политически разделен, но идеологически и религиозно единен гръцко-ромейски свят от Пелопонес и Солун през Проливите до крайбрежието на Мала Азия и оцеляването на Кипърското кралство. Вероятно и създаването на испанско вицекралство на Крит. Оставането на хоспиталиерите на Родос. Рененсанс и Просвещение във Византия и България... Историята би била съвсем, съвсем различна.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...