Отиди на
Форум "Наука"
resavsky

Голямата Шекспирова тема :)

Кой е авторът на "Ромео и Жулиета", "Крал Лир", "Хамлет" и "Макбет"?  

10 потребители са гласували

  1. 1. Кой е написал пиесите, сонетите и поемите, които смятаме за Шекспирови?

    • Уилям Шекспир от Стратфорд на Ейвън, понякога в съавторство с по-малко известни поети като Джон Флетчър
    • Едуард де Виър, седемнайсети граф Оксфорд
    • сър Франсис Бейкън, първи виконт Сейнт Олбън и лорд-канцлер на Англия
      0
    • Джордж Хейстингс, четвърти граф Хънтингтън и лорд-наместник на Рътланд
      0
    • Хенри Райътсли Младши, трети граф Саутхемптън
      0
    • Елизабет I Тюдор, кралица на Англия и Ирландия
      0
    • неизвестната Смугла дама
      0
    • авторски колектив, включващ граф Оксфорд, Смуглата дама и Шекспир
    • авторски колектив, включващ граф Саутхемптън, граф Оксфорд и Смуглата дама
      0
    • авторски колектив, включващ Франсис Бейкън, граф Саутхемптън и Смуглата дама
      0
    • неизвестен авторски колектив е написал всички поеми, сонети и пиеси за забавленние
      0
    • неизвестно лице
      0
    • различни лица са написали различни от пиесите, сонетите и поемите, а Шекспир е измислено лице
      0
    • Мигел де Сервантес Сааведра, испански поет и романист
      0
    • Кристофър Марлоу, поет и малко нещо шпионин
      0
    • Бен Джонсън, поет
      0
    • Джон Дън, поет
      0
    • Джон Флетчър, поет (и понякога съавтор на Шекспир)
      0
    • Томас Торп, издател
      0
    • У. Х., неизвестно лице, комуто е посветено първото издание на сонетите
      0
    • Робърт Девръу, втори граф Есекс и фаворит на кралицата
    • сър Уолтър Рали, корсар и основател на колонията Вирджиния
      0


Recommended Posts

Едуард де Вер 17 граф Оксфорд.Това е най сериозният претендент че е действителният автор на пиесите на Уйлям Шекспир.Спорът е безкраен и предполагам че всеки е чувал за него.Но от есента на 2011 г. той определно ще навлезе в нова фаза.На 30 септември тръгва този филм:

http://en.wikipedia.org/wiki/Anonymous_%28film%29

С неговото излизане "оксфордианците" печелят доста важна победа и са на крачка от целта си - Едуард де Вер да бъде официално признат за действителния автор.Следва дасе отбележи че в последните години "оксфордианците" определно спечеиха доста точки след като някои от най популярните британски акьори /Джереми Айрънс,Майкъл Йорк и други/ както и няколко бивши директори на театър "Глоуб" се присъдиниха към техните редици.Гигантски дебат в Англия през 2007 г. на който бяха разчепкани из основи биографиите на Шекспир от Стратфорд,Едуард де Веер,Кристофър Марлоу и другите претенденти като че ли завърши именно в полза на "оксфордианците" - макар че техните противници не го признават.Дали пък не е близко денят когато след името Уйлям Шекспир в скоби ще се изписва Едуард де Вер?

Редактирано от glishev

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ужас. Още веднъж ще заема крайно реакционна позиция. Граф де Виър сам по себе си е значима литературна фигура, но авторът на пиесите, сонетите и поемите на мастър Уил си е самият той. "Осфордианците" и всички алтернативни идентификатори на поета творят псевдонаука. Мисля, че е крайно време Англиканската Църква и юристите от Кеймбридж да обявят оксфордианството за ерес, светотатство и обида към Короната :biggrin:

Спомням си ужасната книга "Фениксът и костенурката" на псевдошекспиролога Иля Гилилов, която уби всякакви напъни в мен да отхвърлям стратфордския произход на Барда (нещо повече, станах запален привърженик на семейство Ардън и саксонското потекло на поета).

Ако, God forbid, оксфордианската мерзост си спечели привърженици, ще мога и аз като лорд Хейстингс от Шекспировия "Ричард III" да възкликна:

Горко на Англия, а не на мен!

Но по-скоро не бива нещата да се оставят така. Щом нещо трябва да се свърши, добре ще е да се извърши бърже, както казва лейди Макбет. И тъй, долу оксфордианската измама! Чувствам праведния гняв на сянката на стария Хамлет и на проф. Минков на своя страна :tooth:

Cry Havoc! and let slip the Dogs of War!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не. Всъщност цялата оксфордска хипотеза тръгва от няколко аналогии между стиховете на графа и сонетите на Шекспир и няколко ситуации от живота на графа и пиеси на Барда и то чак през двайсети век. По-рано е имало друга конспиративна теория, предлагаща държавника Франсис Бейкън като автор на пиесите. И двете предположения са силно конспиративистки, с много сложна и изцяло умозрителна аргументация. Някои фенове на Бейкън го бъркат с негов съименник и съвременник, който пък не е политик, а съдия. Изобщо - сложна работа.

Има и трета конспиративна теория, според която Шекспир и Сервантес са едно и също лице.

Умберто Еко се гаври страшно с тия приказки в "Махалото на Фуко". Разбира се, намесени са и илюминатите.

Граф де Виър е пописвал лирика, както е било модно, но е по-известен като меценат.

Както е известно, българите са траки, Земята е плоска, Василий II и Дигенис Акрит са арменци, евреите са виновни за всичко, кръгът "Глишев" е международна ложа от масони, теорията на относителността е невярна, комунизмът е реална възможност за щастие, мореплавателят Алонсо де Охеда е българин от Охрид, светът ще свърши в 2012, когато рептилоидите ще ни изпият мозъците, "Цайтгайст" заслужава Оскар, а Шекспир не е писал нищо. Тези твърдения са от един и същи калибър.

Редактирано от glishev

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да.... а аз за пореден път се замислям за социалнопсихологическия феномен и съотвветно социалнопсихологическата им основа...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не Глишев нещата са доста по сложни.Всичко тръгва от простия факт че на практика никой съвременник не познава страдфордския Шекспир като драматург.Единствения писмен документ оставен от него е собственото му завещание при това написано с доста грешки и от което въобще не става ясно че става въпрос за великия драматург.Нито дума за книги,творбите му и т.н.

http://www.kakvo.org/eduard-de-ver-izvesten-poveche-kato-uiliam-shekspir-1550-1604-edna-unikalna-lichnost/istoria/statia

Редактирано от resavsky

Share this post


Link to post
Share on other sites

А и не забравяй проблема "1604 г".След тази година Шекспир не написва нищо.А "оригиналния" Шекспир по това време е на 40 години и живее още цели 12 години.Защо най великият драматург на всички времена внезапно спира да пише на 40 години?За сведение - в 1604 г. умира Едуард де Вер.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Навлизам в мътни за мен води, но нямаше ли хипотеза, че зад творчеството на Шекспир стоят няколко лица. Аргументи за това могат да се намерят в сонетите и пиесите му. Не е ли твърде странно колко различни визия и послание са комедиите и драмите му. Сякаш са писани от Джекил и Хайд. Комедиите са толкова закачливи, леки, иронични, остроумни, а драмите са изключително кървави, подтискащи, зловещи и с привкус на мизантропия и цинизъм. Разбира се, това може да присъщо и за един автор изживяващ различни периоди в живота си...

Сонетите са загадъчни, защото посланията в тях са доста противоречиви. Посветени са очевидно на хора от двата пола и дори има намек за любовен триъгалник. Възможно ли е под името Шекспир да са творили няколко лица, при това от двата пола? Например, истинския Шекспир, въпросния Де Вер и някоя смугла красаявица, която е тяхна муза, а дори и съавтор на част от произведенията. :)

Заради някои от сонетите дори има мнения, че Шекспир е бил хомо или бисексуален. :post-20645-1121105496:

Редактирано от Стоедин

Share this post


Link to post
Share on other sites

Загадката "Шекспир" е далеч от окончателно разрешение.Повече от един автор - възможно е.Но докато не се намери поне един ръкопис на някое от произведенията ще си останят енигмите.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Завещанието на стария Бил Шекспир може спокойно да е продиктувано на някой клерк или роднина. Впрочем, по онова време установен правопис на английския език още не съществува - всеки пише, както си иска. И Чосър, и Марлоу, и Бен Джонсън, и Шекспир имат разлики в изписването на едни и същи думи в по два свои различни текста, а понякога и на различни страници от едно и също произведение.

Първото фолио, издадено едва шест години след смъртта на Шекспир (т. е. в 1623) изрично сочи него като автор.

Сонетите за първи път са публикувани в 1609 и на титула черно на бяло се чете името на Барда. Така че и тук "дванайсетте години мълчание" издишат. Ако искаш, мога да добавя и картинки с титулните страници, та да се види. Но човек може просто да си потърси "First Folio 1623" и "Shake-speares Sonnets 1609" в Гугъл Изображения, за да се ориентира.

Всъщност още в 1598 г. свещеникът Франсис Миърс възхвалява тъкмо Шекспир като отличен комедиограф.

Но какво говоря, човек трябва само да погледне текстовете на 135-и и 136-и сонет, където старият Уил прави игра на думи със собственото си име, съвпадащо с формата за бъдеще време "ще" и с думата за "желание" и "воля".

"Think all but one, and me in that one 'Will'". (135)

[...]

"'Will' will fulfil the treasure of thy love..." (136)

Може би граф де Виър не е написал тъкмо тези два сонета? А може би и останалите сто петдесет и два не са негови? Може би са писани от някой си... Уил?

Само по себе си това е достатъчен факт, но защо да не продължа с още подобни - има ги в изобилие, а да се говори за Елизабетинската епоха е приятно.

"Макбет", една наистина зряла и стегната трагедия, спокойно може да бъде датирана между 1604 и 1607, а не само и единствено до 1604. Крал Джеймс определено е имал нужда от пропагандна пиеса с шотландски сюжет предвид скорошното си възкачване на английския трон, но няма данни "Макбет" да е поставяна до 1604: кралят е бил зает и с доста други неща. Впрочем, Джеймс се отнася доста щедро към Шекспир. Който пък си е заслужил парите и репутацията на сериозен автор на исторически драми за нуждите на двора още с поредицата си от "Ричард II" до "Хенри VIII". Всъщност дори "Крал Лир", "Хамлет" и "Макбет" могат да минат за един вид исторически драми, тъй като са писани с пропагандна цел - "Лир" припомня легендарната древност на британската история по хрониката на Галфрид, "Хамлет" ни насочва към легендарното минало на Дания, както е изложено у Саксон Граматик, а "Макбет" дори има реална историческа основа в XI в.

Всички тези сюжети Шекспир е можел да намери в популярното издание на Холиншед, така че опитът за аргументация, че само аристократ би могъл да напише такива пиеси също не струва. Всъщност аристократите рядко пишат добре, а още по-рядко - толкова много. Чосър и Марлоу също не са аристократи.

Да не говорим, че просторечието в "Хенри IV" и "Хенри V" е създадено, за да импонира на широка публика в театър и силно се различава от изискания език в, да кажем, чисто придворна комедия като "Сън в лятна нощ". За един обикновен (но надарен) човек не е толкова трудно да изучи добре изискания език (който е съществувал макар и без ясна правописна норма) и да го използва при нужда (както личи при разностилието още у Чосър), но аристократите рязко са се отличавали с неспособността си да говорят като простолюдието. "Ye speak like a gentleman, Sir, an'no mistake!" Следователно граф де Виър е толкова автор на Шекспировите пиеси, колкото аз съм автор на "Илиада". Впрочем, типично за конспиративните теории е, че предлагат за автори хора от аристокрацията или на високи постове като де Виър, Рътланд и Бейкън. В това си личи митологичното мислене - как пък не се намери един конспиролог, който да предложи някой обикновен търговец на сукно от Ситито за автор на пиесите? Впрочем, двете други конспировъдни хипотези предлагат за Шекспир Сервантес и Марлоу - вече не защото са аристократи, а защото и те са велики писатели. Кандидат-авторът все пак трябва да е интересна личност, нали така. Всичко - само и само Шекспир да не е Шекспир. Колко предвидимо. Колко неубедително. Колко досадно.

Сиреч оксфордианската теза и всички други конспирологии отиват по дяволите. Самият факт, че конпиративните теории са няколко и взаимно си противоречат, сочи, че става дума за късно създаден мит с различни версии (sic!), изкуствена загадка, която има за цел не толкова да установи авторство, колкото да създаде мистериозна легенда. "Съмненията" започват едва век и половина след Шекспирово време, когато и Бардът, и всякакви мистерии са на мода из Европа. В XVIII в.

Там е работата обаче, че нито един източник от XVI-XVII в., тоест от самата Елизабетинска епоха, свързан с "Глобус", "Розата", "Кралската трупа" и "Трупата на лорд-камерхера" не приписва нито един текст на Шекспир нито на граф де Виър, нито на сър Франсис Бейкън, нито на лорд Рътланд, нито на Кристофър Марлоу (когото случайно съм чел и виждам разликите в езика), нито на група неизвестни лица. Напротив, има достатъчно очевидни извори от епохата, които сочат авторството, включително известия за платени суми на автора - и то именно в качеството му на автор. Разбира се, в този момент оксфордианците започват да говорят за нарочни фалшификации на документи и неясни основания на де Виър да крие авторството си, което толкова очевидно ухае на конспиративна митомания, че само любителките на "Цайтгайст" биха се вързали.

Редактирано от glishev

Share this post


Link to post
Share on other sites

Глишев учудваш ме - Де Вер не може да е автор на творчеството на Шекспир само защото е аристократ.Сега ти предяваваш социални предразсъдъци.Нека почнем поред.

1.1609 г. действително излизат сонетите.Само че с твърде странно име - Шекспир е разделено с тире.И още по странно посвещение "на вечно живия поет".Което е много странно ако се отнася за страдфорския Шекспир който си е жив и здрав към 1609 и доста по обяснимо ако се касае за Де Вер /починал 1604 г./.

2.Когато 1623 г.излиза първото фолио Бен Джонсън написва много странно пожеление към читателите:да не гледат фирмата /тоест името на автора/ а да се концетрират върху съдържанието.Какво означава това?

3. А в 1598 г. във същото сведение като най талантлив комедиограф е посочен граф Оксфорд /тоест де Вер/.Е къде са тези комедии на Де Вер?Които при това са по добри от тези на страдфордския Шекспир.

Хайде Глишев друг път ще ти задам някои въпроси относно страдфорският Шекспир.

Редактирано от resavsky

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не, аргументите ми далеч не се изчерпваха само с аристократизма на де Виър ("de Vere" се чете "де Виър", а не "де Вер"), нито пък плачат за опростяване, не се хващай само за това.

Тирето не означава кой знае какво. Вече коментирах липсата на сигурен английски правопис по онова време. На "вечно живия" може да означава много неща и във всеки случай не отменя факта, че на корицата името на автора си го пише черно на бяло, па ако ще да има и сто тирета.

Да не гледат "фирмата" може да означава пак много неща (например да не се притесняват от лошата слава на издателя като литературен пират, защото това и тогава го е имало) и пак не отменя факта, че на корицата си го пише името на автора. Изобщо, с късни тревоги около уж досега незабелязани намеци в изданията се оправдават само конспиролози, а не литературоведи. Всъщност - ето го текстът на Бен Джонсън към Фолиото от 1623. Не пише нищо за "фирмата", както виждаш:

To the Reader.

This Figure, that thou here seest put,

It was for gentle Shakespeare cut,

Wherein the Graver had a strife

with Nature, to out-doo the life :

O, could he but have drawne his wit

As well in brasse, as he hath hit

His face ; the Print would then surpasse

All, that was ever writ in brasse.

But, since he cannot, Reader, looke

Not on his Picture, but his Booke.

Ben Jonson's

Commendation of the

Droeshout engraving

First published 1623.

Става дума за евентуалното несъвършенство на гравюрата върху мед на титула, която изобразява Шекспир, но не и остроумието му. Както би разбрал всеки, който знае поне малко английски. Ако не ме мързеше, бих го превел така:

С тоз образ, дето виждаш тук поставен,

на чутний Шекспир е ликът представен;

гравьорът в надпревара с Естеството

живота не надмина със длетото.

Да бе могъл да предаде ума с метал,

тъй както е лицето тук предал,

гравюрата надминала би всяка

творба, от мед изсечена най-яка.

Но до това, читателю, не стига;

затуй не гледай този образ, а таз книга.

Тромаво е, разбира се, но това е смисълът на текста.

Граф де Виър е писал лирика, не комедии. Като най-талантлив комедиограф Миърс в 1598 сочи именно Шекспир, а не графа. Текстът гласи:

From Francis Meres' Palladis Tamia, listing some of the works of Shakespeare to 1598. (http://shakespeare.palomar.edu/life.htm)

As the soul of Euphorbus was thought to live in Pythagorus, so the sweet, witty soul of Ovid lives in mellifluous & honey-tongued Shakespeare, witness his Venus and Adonis, his Lucrece, his sugared sonnets among his private friends, &c.

As Plautus and Seneca are accounted the best for comedy and tragedy among the Latins, so Shakespeare among the English is the most excellent in both kinds for the stage; for comedy, witness his Gentlemen of Verona, his Errors, his Love Labours Lost, his Love Labours Won, his Midsummer's Night Dream, & his Merchant of Venice; for tragedy, his Richard the 2, Richard the 3, Henry the 4, King John, Titus Andronicus, and his Romeo and Juliet.

As Epius Stolo said that the muses would speak with Plautus' tongue if they would speak Latin, so I say that the muses would speak with Shakespeare's fine-filed phrase, if they would speak English.

Толкоз по въпроса за комедиите на де Виър, уж споменати в 1598.

Можеш да питаш каквото ти хрумне. Аз пък бих попитал защо в сонети 135 и 136 играта на думи е с името "Уил" от "Уилям", а не с името "Ед" от "Едуард", както се е казвал граф де Виър. Текстовете лесно ще си намериш, по-горе услужливо съм цитирал по един ред, а Гугъл лесно ще свърши останалото.

Бих попитал и още нещо. Защо в Шекспировата пиеса "Както ви (се) харесва" действието се развива в Ардънския лес? Майката на Шекспир се нарича Мери Ардън и притежава парче земя в Ардънския лес, една доста обширна гориста местност между градовете Стратфорд, Уинчестър и Уорик.

Надявам се, никой оксфордианец няма да седне да твърди, че графовете Оксфорд са владеели Ардънския лес или пък някакви имоти във френските Ардени - защото това просто не е вярно ;)

По-голямата част от леса е във владение на графовете Уорик. Шекспир не е роднина на семейство Уорик, разбира се. Просто наследява от майка си парче земя, вклинено във владенията на тази аристократична фамилия. И включва името на имота си в своя пиеса.

Вече друг въпрос е какво е значението на старото саксонско семейство Ардън и на Ардънския лес в историята и литературата на Англия. Това е самостоятелна и доста интересна тема. Във всеки случай няма нищо общо с графовете Оксфорд.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Жесток аргумент.Вазов да не би да е роден в Рила като пише за "Великата рилска пустиня".Ами смисълът е същият на превода на Бен Джонсън - да не се гледа името а съдържанието на творбите.

Редактирано от resavsky

Share this post


Link to post
Share on other sites

1598 - Edward de Vere is named as “best for comedy” in Francis Meres’

Palladis Tamia.Francis Meres' 1598 Palladis Tamia, which refers to him as Earle of Oxenford, lists him among the "best for comedy". Shakespeare's name appears further down the same list.

so the best for comedy amongst us bee, Edward Earle of Oxenforde, Doctor Gager of Oxforde, Maister Rowley once a rare Scholar of learned Pembroke Hall in Cambridge, Maister Edwardes one of her Majesty's Chapel, eloquent and witty John Lilly, Lodge, Gascoyne, Greene, Shakespeare, Thomas Nash, Thomas Heywood, Anthony Munday our best plotter, Chapman, Porter, Wilson, Hathway, and Henry Chettle

Глишев това е точния цитат

Редактирано от resavsky

Share this post


Link to post
Share on other sites

Моля, сливай си постингите, не пускай по два-три едновременно.

Жесток аргумент.Вазов да не би да е роден в Рила като пише за "Великата рилска пустиня".Ами смисълът е същият на превода на Бен Джонсън - да не се гледа името а съдържанието на творбите.

Аргументът ти за името на Ардънския лес е напълно несериозен. Майката на Вазов все пак не се е казвала г-жа Рилска. А майката на Шекспир се нарича Мери Ардън и донася в семейство Шекспир парче от гората като зестра. Така че примерът ти е изцяло ирелевантен. Пък и говоря за Ардънския лес именно по текста на "Както ви (се) харесва", а не по заглавието.

Не разбрах какво ще кажеш и за името "Уил" в сонетите.

so the best for comedy amongst us bee, Edward Earle of Oxenforde, Doctor Gager of Oxforde, Maister Rowley once a rare Scholar of learned Pembroke Hall in Cambridge, Maister Edwardes one of her Majesty's Chapel

Не виждам източник на твоята уж старовремски изписана версия на цитата, но виждам три грешки в него. Majesty е изписано в съвременен вид. Някой не си е досвършил работата - по онова време е по-вероятно да се появи формата Maiestie. Колкото и да е бил неустановен английският правопис, Majesty е по-нова форма. Освен това един до друг се виждат Oxenforde и Oxforde, което не е естествено. Би трябвало такава нееднаква употреба да е разделена поне от една страница. Освен това Oxforde също е неестествена форма. Цитираш ми фалшификат.

Така че цитатът ти всъщност е неточен. Ето го първото издание на Palladis Tamia на Миърс, където личи какво гласи истинският текст (който вече бях дал по-горе в осъвременена, но точна редакция):

post-6216-037129800 1297865685_thumb.jpg

Редактирано от glishev

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами литературния герой се е казвал "Уил".За 20 години активна творческа дейност някой друг да е споменал Шекспир като автор?Смъртта му в 1616 г. да е предизвикала някаква реакция?Бен Джонсън е удостоен с няколко хилядно погребение а неговия принос за английската литература не може да се сравнява дори приблизателно с този на Шекспир.И защо Шекспир не написва нищо след смъртта на Де Вер в 1604 г.?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Какъв литературен герой? На сонетите?! Сборниците с любовни стихотворения нямат "литературен герой" (казва се "лирически", впрочем), те обикновено са просто посветени от първо лице на някого. В случая първото лице в поне два от тях е именно Уил.

Чел ли си изобщо сонетите на Шекспир? А друга ренесансова поезия?

Погребението само по себе си не означава нищо. Ако е за държавни почести - често ги получават и посредствени автори. Това и до днес е така. Впрочем, де Виър също е погребан като частно лице (макар и с подобаващи на ранга му разходи, разбира се).

Не е вярно, че Шекспир не написва нищо след 1604. По-горе вече отбелязах датата на публикуване на сонетите в 1609 и възможната датировка на "Макбет" между 1604-1607. Караш ме да се повтарям.

Трагедията "Юлий Цезар" (скоро поставена от Пламен Марков на студентската сцена) също е писана след 1607.

Всъщност не разбирам защо се опитваш да спориш без факти зад себе си. Дотук не виждам нито един позитивен аргумент за алтернативно авторство - само едните съмнения, едно нищо незначещо тире (всъщност дефис, показващ двусъставност на името) и неверни твърдения относно текста на Миърс и датировката на късните съчинения, както еше показано.

А текстът на Миърс в истинския си вид, посвещението на Джонсън, титулните страници с името на Шекспир и датировката на първите издания, името в сонетите, датировката на "Макбет" и "Юлий Цезар" и податката в "Както ви (се) харесва" са просто недвусмислени.

Редактирано от glishev

Share this post


Link to post
Share on other sites

Проблем с погребението не Шекспир не е че е "частно" а че минава абсолютно незабелязано.Както между впрочем и целият му живот.Абсолютно неприемливо за най великото перо на Англия.Шекспир е бил велик драматург но никой не го е забелязъл.Как няма запазено едно писмо от него,един не е отбелязъл че се е срещал с него.За сведение от Бен Джонсън и Марлоу са запазени десетки писма и стотици свидетелства за срещи с тях.За Шекспир - нито едно.Нито едно сведение че Шекспир е знаел латински или гръцки,че е пътувал до Италия и т.н.А и самият не е оставил никакви жокери че е родом от Стратфорд.Авторът владее съвершен литературен английски койото страдфордския Шекспир никога не е изучавал.И не обясни защо след 1604 г. на 40 години внезпано спира да пише.

Share this post


Link to post
Share on other sites

За по-удобно ще разделя твърденията ти по номера.

1. Проблем с погребението не Шекспир не е че е "частно" а че минава абсолютно незабелязано.Както между впрочем и целият му живот.Абсолютно неприемливо за най великото перо на Англия.Шекспир е бил велик драматург но никой не го е забелязъл.Как няма запазено едно писмо от него,един не е отбелязъл че се е срещал с него.За сведение от Бен Джонсън и Марлоу са запазени десетки писма и стотици свидетелства за срещи с тях.За Шекспир - нито едно.

2. Нито едно сведение че Шекспир е знаел латински или гръцки,

3. че е пътувал до Италия и т.н.

4. А и самият не е оставил никакви жокери че е родом от Стратфорд.

5. Авторът владее съвершен литературен английски койото страдфордския Шекспир никога не е изучавал.

6. И не обясни защо след 1604 г. на 40 години внезпано спира да пише.

1. За какво са ти писма и кой повече да го забележи - имаш трийсет и шест пиеси, сто петдесет и четири сонета, няколко поеми, поименни вписвания в енорийски регистри, документи за разплащания, споменавания от съвременници като Бен Джонсън и Миърс и включвания на името и семейството му в творчеството му - в сонетите и в "Както ви (се) харесва", както вече два пъти посочих :biggrin:

2. Какво по-добро сведение за чуждите му езици от това: написал е репликите на Катрин дьо Валоа в "Хенри V" на френски. За античните сюжети много гръцки не му е трябвал - течал е Ренесанс, вече е имало преводи на антични автори в Англия, пък и по енорийските училища (включително в Стратфорд) се е учел и латински.

3. Сто на сто не е пътувал до Италия - иначе нямаше в "Двамата веронци" да напише, че от Верона до Мантуа се пътува с кораб :tooth: По онова време италианските сюжети са били известни и в Англия, та е имал достатъчно литературни източници на разположение, за да си пише пиесите. "Евреинът от Малта" и на Марлоу и "Венецианският търговец" на Шекспир са живо доказателство в сравнение.

4. Какви повече жокери за живота му в Стратфорд от енорийския регистър, където са вписани раждането, бракът и смъртта му :vertag:

5. Авторът не просто владее английски, а го обогатява. По-горе вече два пъти ти казах, че по негово време английският още не е докрай завършил развитието си. Шекспир сам въвежда няколкостотин нови думи, ако не и повече. Което е напълно възможно. Впрочем, по онова време и аристократите не са изучавали "съвършен литературен английски", защото такова нещо просто не е имало. Шекспир го създава.

Впрочем, същото важи и за по-ранния и също неаристократичен Чосър, който също не е изучавал английски, а ни е оставил "Кентърбърийски разкази", които също са изненадващо добри. Предполагам, че и за Чосър трябва да съчиним аристократична конспиративна теория - че поезията му е написана от граф Солсбъри във френски плен.

6. Вече два пъти ти писах и това, но ти просто не четеш. Опашата лъжа е, че Шекспир не е писал след 1604. Поне "Макбет", "Юлий Цезар" и сонетите са датирани след 1604 - чак към 1607-1609.

Ето, беше ти отговорено напоително. На всеки въпрос за трети път.

Самата ти теза е неясна. Какво твърдиш? Че не Шекспир е написал пиесите и сонетите? Или че Шекспир не е съществувал?

Можеш ли да ми кажеш кои са поемите на Шекспир и дали ги има на български?

Знаеш ли, най-добре ще е да се хванеш първо да прочетеш няколко пиеси и сонети, сетне да пробваш с книжките на Бърджес и Марко Минков за Шекспир, да минеш и на по-сериозен изследовател като Питър Куенъл, а чак след това да защитаваш мнение относно биографията на Барда. Убеден съм, че ако беше чел повече, нямаше да защитаваш абсурдни конспиративни теории, при това така неумело.

Share this post


Link to post
Share on other sites

За авторството на Шекспировото творчество има много сандидатури, вкл. и кралица Елизабет, макар че Н.В. въобще не харесала сцената с отричането на краля от трона, тъй като била болезнено-чувствителна по този въпрос.

Мен лично ме впечатли изобилната литература писана по въпроса, докато у нас си остава скромния принос на Златарски с отъждествяването на Йоан Екзарх със св. Иван Рилски и Симеон І с Черноризец Храбър. Оставям настрана появилата се в по-ново време идея, че Ивайло е бил дребен болярин.

Та да се върнем на Шекспир. Основната идея е, че аристократите не искали да се излагат с това, че пишат худ. литература и затова са си взели Шекспир за прикритие. Да речем, че дори да не е точно това причината, то все пак е възможно някой просто да е искал да ползва псевдоним.

Пита се защо обаче истинския автор си е скрил името за веки-веков. Приживе - добре. Обаче защо нее оставил сведение, ако творчеството му го надживее. За този проблем е търсено забавно решение - четене с код. В смисъл "изследователа" си избира през колко букви да брои и неизбежно успява да изброи буквите на желаното име. Разбира се по този метод няма пречка всеки да изброи и своето име.

Всъщност, като се замисля, няма сериозни аргументи, че творчеството не е на Шекспир, а скалъпено от съмнителна сбирка на данни съшити с бели конци.

Примерно, да приемем, че Шекспир наистина е спрял да пише в дадена година. Ами той е творец - ако изчезне нещо вдъхновяващо - настава срив. Или просто в един момент да е решил, че се е изчерпал и е предпочел да запази реномето си, вместо да направи "Рамбо 8".

Share this post


Link to post
Share on other sites

И какви са споменаванията на Шекспир:два пъти - според превод и споменавене от Бен Джонсън да не обръща внимание на автора.Безкрайно малко.Това че "Макбет" е поставен в 1607 г. не значи че е писан тогава.Както и няма никакви доказателства че сонетите са писани 1609 г. щом тогава са издадени.Излиза че страдфордския Шекспир не само че си е объркал името ами се е самонарекъл "вечноживия поет".Доста нескромно.Глишев е откъде стардфордския Шекспир ще знае френски?С неговото скромно образование и фактът че никога не е ходил до Париж.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Скивай сега, споменаванията на Шекспир може да са малко, но "малко" е повече от нула. А де Виър изобщо не е споменаван като автор на сонетите, пиесите и поемите чак до 1920. Значи Шекспир просто води в резултата.

Пък и всъщност изобщо не са малко споменаванията на Шекспир - просто тук в темата съм споменал само няколко. А щом не знаеш за другите, значи наистина не си чел нищо от и за Барда. Историк си - два-три независими помежду си извора просто би трябвало да те излекуват от конспиративни измислици. Адски странно е, че пренебрегваш първостепенни източници, за да поддържаш хипотеза без сигурни факти.

Датите 1607 и 1609 сами по себе си не значат, че произведенията са писани преди 1604. Логиката ти е напълно порочна. А за "Юлий Цезар" и "Макбет" по-назад изрично казах, че е писана в 1609. Може би не знаеш, но навремето пиесите са се пишели, за да се поставят веднага на сцена. Което води до очевидния извод - Шекспир е писал поне до 1609. За елизабетинския театър има сума ти литература, пък вземи прочети нещо.

Я ми посочи това "на вечноживия поет" от изданието на сонетите от 1609 - да го видя върху снимка на изданието, защото на предишната страница от темата ти вече веднъж цитира фалшива версия на старинен текст - от Миърс, 1598, а и разчиташе напълно погрешно посвещението на Бен Джонсън от 1623. Това поставя под въпрос стойността на казаното от теб.

Като гледам, това "на вечноживия" го няма на титула. Може за пореден път да си с неточна информация. Ето снимка на титула на сонетите:

SonnetsQuarto001356.jpg

За четвърти път ще повторя, че този дефис в средата на името не е грешка в изписването. Тогавашният английски език все още е с нестабилен правопис. Освен това дефисът разделя името смислово. Все едно прадядо ми, царство му небесно, да напише името си не "Зеленоградски", а "Зелено-градски".

Шекспир е писал и за Двора. Такъв човек винаги има откъде да понаучи и малко френски.

Продължаваш да игнорираш зададени въпроси по-назад в темата. Всъщност дотук само отричаш Шекспировото авторство.

Така и не се разбра какво точно твърдиш - че Уилям Шекспир от Стратфорд не е писал или че не е съществувал?

И изобщо не предлагаш нищо в защита на авторството на де Виър. Дай позитивни данни - извори, дати. Аз го правя за Шекспир, направи го и ти за де Виър, защото досега си голословен.

Редактирано от glishev

Share this post


Link to post
Share on other sites

Neuer before Imprinted - Неотпечатвани досега

At London - в Лондон

By G. Eld for T. T. and are - от Дж. Елд за Т. Т. и са

to be solde by William Aspley - предназначени за продажба от Уилям Аспли.

1609.

Съкращенията са съответно фирмата на печатаря за поръчителя на изданието. Името е това на книгопродавеца.

Редактирано от glishev

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...