Водим ли война с Блатненското княжество

[plamen_starbov]

Блатненското княжество е с малка територия и съществува за кратко през IX век. Уикипедия има статия по въпроса, но трябва да се чете внимателно:

Възникнало около 839 година, когато Лудвиг II Немски подарил част от територията на Карантания на бившия нитрански княз Прибина, изгонен от Нитра от великоморавския княз Моймир I. През 847 година Прибина получил право на наследство на територията и Блатненското княжество било отделено от Карантания. Тогава Прибина основал новата столица - Блатноград. След смъртта на Прибина княз станал неговия син Коцел. По време на неговото управление княжеството станало културен и интелектуален център на славяните. През 867 година Коцел приел в Блатноград Кирил и Методий, които обучили в Блатноград 50 ученика. През 70-те години Методий продължил просветителската си дейност на територията на княжеството и основал тук Панонско архиепископство. След смъртта на Коцел княжеството отново станало част от Карантания. През 884 година панонската част била завладяна от Великоморавия, през 894 година станало част от Източнофранкското кралство, през 896 година франките дали територията като лен на славянския княз Браслав, в 901 година територията била завладяна от маджарите.

Доколкото съм чел, на негова територия за кратко Светите братя Кирил и Методий обучават 50 ученика по времето на княз Коцел. Водим ли някаква война с това княжество, имайки предвид конфликтите с Великоморавия. Смятам, че може да смятаме така, тъй като неговата територия е с ключово значение за военните действия между коалициите в Средния Дунав през IX век. От друга страна обаче, тази територия може би оцелява, благодарение на лавирането между големите сили в този регион.

[glishev]

... и Коцеля кънендза блатненска...

"Карантания" не би ли трябвало да е Каринтия? А Каринтия пък май е що-годе днешна Долна Австрия, Фриули и Словения, тогава във Фриулската марка на Източнофранкското (Германското) кралство.

Винаги съм си мислел, че "блатненският" княз владее земи някъде край езерото Балатон, тоест по-скоро в Хунската марка (бившите централни територии на Аварския хаганат в Панония, бъдеща Унгария).

Кой знае дали подвластните на Коцел не са се наричали блатненци или нещо такова (може би заради исторически спомен за някогашно тяхно обитаване на блатисти места или пък заради близостта до езерото) и не са оставили името си под формата Балатон.

Мисля, че този Коцел не е владетел на държава (за разлика от моравските князе Моимир, Растица/Ростислав и Светоплук, да речем), а по-скоро зависим от Каролингите славянски предводител с местно значение. Все пак е интересно, че Черноризецът го нарича "княз": тази титла някога е имала по-голяма тежест от сега.

Вероятно от гледна точка на обикновеното население в Моравия, Панония и дори в най-северозападните краища на българската държава "блатненският княз" е бил достатъчно могъщ, та да го сравняват с Растица и Борис - или поне да датират някакви събития с имената и на тримата владетели, както е в "За буквите". Пък и на теория епархията на св. Методий е Панонска (струва ми се, че Методий е обявен за епископ именно на някогашния късноантичен панонски диоцез на св. Андроник и св. Сергий, но ако греша, някой ще ме поправи). Така че вероятно за Методий и приемника на катедрата му св. Горазд князът, намиращ се действително в Панония е имал някакво значение и си е заслужавал споменаването.

А нашият монах Храбър просто следва авторитета на Методий и Горазд, когато споменава Коцел.

За някакви отношения между България и "блатненското княжество" (ако изобщо има такова трайно княжество) няма никакви данни. Разбира се, между Крум и Симеон може да се мисли доста за действията и интересите на България в Панония и оттам да излязат някакви предположения, но дотам.

Интересно дали изобщо има други извори освен "За буквите", които говорят за Коцел, за "блатненско княжество" и за други тамошни "князе" (ей на, като бащата на Коцел, Прибина от Нитра). Може би нещо в MGH - манастирска хроника, каролингски капитуларии или кралски писма.

Редактирано Март 7, 2011 от glishev

[Хърс Златния]

Доколкото съм чел, на негова територия за кратко Светите братя Кирил и Методий обучават 50 ученика по времето на княз Коцел. Водим ли някаква война с това княжество, имайки предвид конфликтите с Великоморавия.

Ами аз не знам какви "конфликти с Великоморавия" имате предвид?!

В изворите за такива конфликти не се споменава нито дума. Такива са фактите.

P. S. Днес тази дума "факт" много ми хареса. Предлагам наистина дискусиите във форума да са базирани на ясни факти. Ще е от полза за всички.

[Perkūnas]

... и Коцеля кънендза блатненска...

"Карантания" не би ли трябвало да е Каринтия? А Каринтия пък май е що-годе днешна Долна Австрия, Фриули и Словения, тогава във Фриулската марка на Източнофранкското (Германското) кралство.

Винаги съм си мислел, че "блатненският" княз владее земи някъде край езерото Балатон, тоест по-скоро в Хунската марка (бившите централни територии на Аварския хаганат в Панония, бъдеща Унгария).

Кой знае дали подвластните на Коцел не са се наричали блатненци или нещо такова (може би заради исторически спомен за някогашно тяхно обитаване на блатисти места или пък заради близостта до езерото) и не са оставили името си под формата Балатон.

Езерото Балатон се нарича на словенски Blatno jezero, а на словашки Blatenské jazero. Унгарското му име Balaton е преиначена форма на blatno, а немското Plattensee е сближено по народна етимология с platt "плосък". Княжеството или племето е наречено на езерото. Не знам дали езерото е било всъщност по-блатисто в миналото (в момента бреговете му са презастроени). Карантания е Каринтия (Kärnten), словенски Koroško, словашки Korutánsko (< *koront-, със съответния рефлекс на носовата гласна). До Балатон е един хвърлей.

[glishev]

Мерси, Перкунас, предполагах тези неща, а е хубаво да са ясно изложени.

Прав си, че е хвърлей място. Просто става дума за две различни остфранкски марки и ми е интересно дали е възможно "княжеството" на Прибина и Коцел да лежи и в двете - каролингската административна система все още не е в пълния блясък на феодалния хаос, особено по това време и по тези места.