Териери

[Mila97]

Териери. Това е една голяма група бързи и издръжливи кучета, които са приблизително 1/10 от общия брой на кучешките породи. Първоначално са били специализирани само за подземен лов (вмъкване в бърлогите на лисици, язовци, порове, плъхове и др. и удушването или изгонването им). Поради това ги наричат бърлогари или лисичари, а самата дума териер произлиза от лат. terra — земя. Произходът им е древен — за тяхна родина се смята Англия. Понеже добивали все по-голямо ловно значение, от тях били създадени многобройни специализирани ловни породи (фокстериер, ягдтериер, бултериер, скочтериер, ирландски териер, кериблютериер, чешки териер, уелстериер и др.). В последствие много от тях престанали да изпълняват ловните си функции и се превърнали в домашнодекоративни породи кучета (тойтериер, скочтериер, скай-териер, бедлингтон териер, тибетски териер, лхаскитериер и др.), а някои и в служебни породи (ерделтериер, черен териер и др.). Най-известните представители на териерите са следните:

Фокстериер. Името си е получил от англ. fox — лисица, което показва и неговата специализация — за лов на лисици и язовци над и под земята, но се използва и за преследване на глигани. Съществуват два вида фокстериери — гладкокосмести и твърдокосмести, различаващи се само по вида на космената покривка. Окраската е предимно бяла с черни петна, като нежелателни са петната с друг цвят. При гладкокосместия фокстериер космите са гладки, гъсти, твърди, добре прилегнали към тялото, докато при твърдокосместия космите не са много дълги, твърди, груби, равномерно покриващи цялото тяло. Те са подвити, което придава накъдрен вид на козината. Особено характерна е главата на фокстериера, която е доста удължена с клинообразна форма, а при твърдокосместия космите образуват характерни „мустаци" на носа и „брада" под долната челюст. На височина достига 38—40 см.

Ягдтериер (германски ловен териер). Породата е създадена през 1930 г. Името си е получил от немската дума „Jagd" — лов. Получен е от кръстоската на германски фокстериер и староанг-лийски черночервен негладко-космест териер. Ягдетериерът е с височина 35—40 см, сравнително дълъг гръб, масивна клиновидна глава със здрави челюсти и малки клепнали уши, малки, близко поставени тъмни очи. Опашката се намалява наполовина в млада възраст. Космената покривка е твърда, гъста (гладкокосмесга), добре прилепнала към тялото. Срещат се ягдтериери и с негладки косми, Окраската на космите е разнообразна — черна с червени или жълти петна на муцуната, гърдите, бузите, веждите, краката и под опашката. Има и ягдтериери с тъмнокафява,червена, сивочерна, жълточервена и друга окраска, но се ценят повече тъмните цветове. Допустими са неголеми бели петна на гърдите и лапите. За ягдтериера е характерна голямата му активност особено към подземен лов (лисици, язовци), но се използва и за преследване на дивеч по следа (диви свине). Известен е с упоритостта си, голямото желание за борба и неизчерпаемата си енергия.

Бултериер. Породата е създадена в Англия в края на XVIII в. при кръстосване на английския булдог с някои породи териери. При това се е получило ловно куче, притежаващо силата, твърдостта, безстрашието и упоритостта на булдога и ловкостта, подвижността и нападателността на териера. Бултериерът е бил използван в миналото за зрелищни борби с лъвове и мечки по арените. Той е средно голямо късокосместо куче, с удължена глава, остри изправени уши и не много дълга, заострена накрая опашка. На височина достига 40—55 см, а на тегло — 15—30 кг. Космената покривка е гъста, къса и блестяща, а окраската й е разнообразна — най-често чисто бяла със сребрист оттенък, бяла с черни петна на главата, жълта с черна глава, червена, жълтокафява с тъмни ивици и др. Специализира се за лов на едър дивеч — глигани и др., но се използва за домашно куче-пазач, тъй като неговата бдителност, безстрашие и сила внушават респект. Бултериерът не е злонравен и е много привързан и предан към стопанина си. Англичаните го наричат „белият кавалер" поради готовността да защити господаря си.

Скочтериер (шотландски териер ). Породата е създадена през XIX в. Той е дребен на ръст с масивно тяло и къси крака, с леко удължена тясна глава с „брада" и високо поставени уши и щръкнала нагоре къса заострена опашка. На височина достига 25—28 см, тегло 8—10 кг. Космената покривка е гъста, дълга, твърда и груба. Цветът на козината е черен, черен с бели косми, кафяв, сив, тигров, светложълт. Използува се за любителски цели като декоративно и домашно куче-пазач. Често се използва в циркови спектакли.

Скайтериер. Английска дребна порода кучета, които се отличават с висока интелигентност. На височина достига 20—30 см, а на тегло — 9 кг. Цялото тяло е покрито с гъста, дълга козина (не по-късна от 14 см). Косъмът е твърд, гладък, прав. Ушите са много характерни — малки, щръкнали, с отвесен външен ръб, обилно окосмени, а понякога са висящи, плътно прилегнали към главата. Опашката е обилно окосмена и достига колкото е височината му. Цветът на космената покривка е тъмен или светлосив, синьосребристо-сив, черен, светложълтокафяв и пр. Скайтериерът е декоративно куче.

Бедлингтонтериер. Интересна, средна на големина английска порода кучета, характеризиращи се с дъгообразна форма на тялото (от холката до началото на опашката). Височината му достига 38—42 см, а теглото 8—10 кг. Главата е с клинообразна форма, покрита с гъсти, дълги коприно-подобни къдрещи се косми. Ушите са средни по размер, ниско поставени, висящи надолу, покрити с къси, тънки, нежни косми. Опашката е ниско поставена, средно дълга, със саблевидна форма. Космената покривка е гъста, мека, но неприлягаща към тялото. Окраската на козината е сивкава, пепелявочервеникава, кафява, светложълта. Бедлингтонтериерьт се отглежда като декоративно куче.

Тойтериер. Това е миниатюрна английска порода — най-дребният представител на териерите. Кучетата от тази порода са едни от най-миниатюрните изобщо от всички кучета. На височина достигат 15—20 см, с тегло до 0,5—1 кг. Тойтериерите са дребни, стройни кучета с високи крака, много подвижни, с квадратна форма, с тънки подвижни щръкнали уши, които са високо и широко поставени с формата на равнобедрен триъгълник с остри или закръглени краища. Цветът на очите им е кафяв или тъмно-кафяв. Космената покривка е късокосместа, гъста, блестяща, плътно прилепваща до тялото. Косъмът е тънък, прав и мек. Окраската е разнообразна — черна с червеникавожълти петна, кафява с червеникавожълти петна, едноцветна кафява без петна, червеникавожълта без петна, сивкава във всички оттенъци. Петната трябва да бъдат рязко ограничени от основния цвят и да имат ясно ограничен рисунък. Носът е черен и съответствуващ на окраската. Опашката още в млада възраст се отрязва късо (остават се само 2 опашни прешлена). От тойтериера произлизат московският дългокосмест тойтериер, който има черна и кафява окраска с червеникави и жълтокафяви петна, сивкава окраска, със светли петна, червеникавожълта окраска и др. Тойтерът е декоративно куче.

Ерделтериер. Породата е създадена в Англия във втората половина на XIX в. Името си е получила от наименованието на река Ейр, около поречието на която е създадена чрез кръстосване на различни видове английски породи териери, като по-късно му е влята кръв от коли и бултериер. Ерделтериерът е един от най-едрите представители на териерите — на височина достига 60—65 см. Главата е клинообразна, масивна, с продълговата муцуна. Ушите са малки и провиснали. Опашката се реже в млада възраст (1/3), поради което е къса и вирната назад и нагоре. Космената покривка е с еднаква дължина по цялото тяло с остри косми, образуващи около очите „вежди", под муцуната „брада" и над нея „мустаци". Окраската най-често е златисточервеникава, на ушите по-тъмна, бяла или шаренокафява с различни оттенъци. От различните кръстосвания ловният инстикт на ерделтериера е заглъхнал. Използва се както във военна, така и в мирновременна обстановка като ценно граничарско, полицейско, войсково-санитарно, свързочно, минотърсачно, следотърсачно куче.

Кериблютериер (син териер). Красива английска порода кучета, която по конфигурация доста прилича на ерделтериера, но е малко по-дребен от него и е с по-дълга космена покривка, която е с коприненоподобни къдрави косми, оцветени едноцветно в сивосинкав оттенък. Всичко това му придава необикновено ефектен декоративен вид. Кериблютериерът има изявени стражеви качества, лесно се поддава на дресировка и се използва за лов на патици и едър дивеч. Освен това се отглежда като декоративно куче.

Ирландски териер. По телосложение прилича на твърдокосместия фокстериер, но е малко по-висок от него (42—48 см) и е едноцветен (яркочервеникав, златисточервеникав, рядко с бели петна на гърдите и лапите). Ушите са малки, триъгълник, високо поставени, подвити и висящи напред, с къси косми. Опашката е високо поставена, издигната нагоре, като в млада възраст се изрязва 1/3 от нея. Използва се за лов на дивеч. Красивата окраска го е изявила като често срещано декоративно куче.