Отиди на
Форум "Наука"

Хрътки


Recommended Posts

  • Потребител

Хрътки. За тяхна родина се смята древният Египет, където били използвани от фараоните за надбягвания, а също за преследване на бързоноги газели, антилопи и пустинни лисици (не случайно една от породите хрътки се нарича „фараонхунд"). Доказателство за това са изображения върху барелефи на египетски пирамиди от преди хиляда години пр. н.е., а също и паметници от развалините на древна Асирия. Оттам те са били разселени в различни части на света. В Европа хрътките са били пренесени от финикийците с корабите им по време на техните търговски пътешествия, а също и от кръстоносците. У нас хрътките са били донесени с турците по време на османското иго, които те използвали за ловуване на зайци. Хрътките са стройни кучета с удължено тяло и муцуна, дълги крайници и елегантна външност. Тяхна характерна черта е изключителната бързина. Не случайно в Съветския съюз се наричат "борзая". От всички бозайници-спринтьори може да ги конкурира само гепардът, който развива около 100 км/час. В миналото хрътките са били привилегия на благородниците и кралските семейства, с които те са устройвали специални ловни излети без оръжие. В днешно време хрътките в много страни вече не се използват за лов, а са станали декоративни кучета. В някои страни (Англия, Америка, Русия, Чехия, Полша, Израел и др.) се устройват интересни кучешки надбягвания (по подобие на конните) на специално построени хиподруми, като хрътките бягат по пистата с 80—90 км/час и гонят механично задействан изкуствен заек.

При създаването на различните породи хрътки стремежът на селекционерите е бил да се получи ловно куче, което за разлика от другите породи (разчитащи на силното си обоняние) да притежава голяма бързина и силно зрение. Така са се получили характерните високи крайници и силно издълженото тяло на хрътката, чийто гръб има форма на лък, еластично пружиниращ при бяг, и тясна дълга глава, отговаряща на предназначението си. На ръст хрътките са много високи (достигат 65—82 см), обикновено са дългокосмести (но има и късокосмести породи), с клепнали уши и дълга саблевидно извита опашка. Най-известните породи хрътки са следните:

Руска хрътка (борзая). Най-популярната порода хрътки за лов на лисици, създадена още в XVIII в. чрез кръстосване на стари руски хрътки с арабски и монголски хрътки. Има дълга космена покривка, сравнително малки, тънки, тесни клепнали уши и дълга саблевидна опашка. Височината й е 65—82 см. Цветът на козината е бял, жълт или сив с различни оттенъци или с големи тъмни, обикновено кафяви петна по тялото и главата.

post-10642-086569100 1311878611_thumb.jp

Хрьтка хортая — разпространена в северна Европа, характеризираща се с гладкокосместа покривка. Получена е чрез кръстосване на руска хрътка (борзая) с английска хрътка грейхунд. Обичайният цвят на козината е бял с черни или тъмнокафяви големи петна по тялото и главата. Има малки остри уши, завити назад и леко провиснали. Опашката е дълга, леко окосмена, саблевидно провиснала.

Средноазиатска хрътка (тази). Много стара порода кучета, разпространени в Казахстан, Таджикистан и Туркмения за лов на зайци, лисици и друг бързоног дивеч. Едро куче (с височина 60—70 см) с косместа покривка, оцветена обикновено в бяло, жълтокафяво, светложълто, черно, сиво, сивожълто, рядко двуцветно — черно с жълти петна. Ушите са сравнително по-дълги, провиснали и леко окосмени. Опашката е дълга, провиснала, саблевидно подвита.

Афганистанска хрътка (афгане). Родината на тази изключително красива и интересна древна порода е Афганистан, където от хрътки с умерено дълга космена покривка след продължителен период са селекционирани и се развъждат екземпляри с изключително дълги коприненоподобни косми, покриващи цялото тяло и особено много долните крайници, саблевидно завитата опашка и големите провиснали уши (вж. фиг. 89). Обикновено цветът на козината е бял или жълтеникав с различни оттенъци, а муцуната винаги е тъмна (черна, кафява).

post-10642-049998500 1311878911_thumb.jp

Персийска хрътка. Стара порода, разпространена в Близкия Изток и в Европа. Космената покривка е късокосместа по тялото, но дългата саблевидна опашка е богато окосмена. Окраската е сива или черна с пламъковидни знаци. Допустим е червенокафявият цвят със сиви петна, а се срещат и чернобели персийски хрътки.

post-10642-020011900 1311878998_thumb.jp

Арабска хрътка (салуки). Нейна родина е Арабия. Тя е била известна през 6000 г. пр.н.е. Според преданието в Ноевия ковчег е имало чифт от тази порода. Тази хрътка е късокосместа с тънка, носена ниско опашка и висящи уши, средновисока (55—75 см). Има черно-бял цвят в различни оттенъци и съчетания.

post-10642-006494700 1311879148_thumb.jp

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В софия има доста борзои. За съжаление, тези кучета не са особено интелигентни.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...