Отиди на
Форум "Наука"

Диаманти комуникират помежду си в уникален експеримент


Recommended Posts

  • Потребители

Диаманти комуникират помежду си в уникален експеримент
http://inews.bg/%D0%98%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/%D0%94%D0%B8%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D1%81%D0%B8-%D0%B2-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82_l.a_c.456_i.131975.html

В уникален експеримент физици от Оксфорд са успели да накарат един малък диамант да си взаимодейства мигновено с друг малък диамант, без значение какво е разстоянието между тях. "Магията" е постигната благодарение на т.нар. квантово сдвояване (или преплитане) - един от най-странните феномени в квантовата физика, пише Physorg.com.

Съществуването на квантовото сдвояване е било доказвано и в миналото. Обаче това, което прави експеримента в Оксфорд уникален, е, че феноменът е демонстриран с обекти с видими размери в твърдо състояние и при стайна температура.

Предишните успешни експерименти със сдвояване на материята включвали субмикроскопски частици – атоми, субатомни частици и молекули, които били обработвани при много ниски температури. В случая учените постигнали успех с диаманти, чиито размери се измервали в милиметри, обяснява Йън Уолмсли, професор по експериментална физика към лабораторията "Кладерън".

В експеримента учените използвали два изкуствени диаманта с дължина 3 милиметра и дебелина - един. Когато започнали да обстрелват единия с ултракъси лазерни импулси, изследователите установили, че вторият диамант (разположен на разстояние от около 15 см от първия), моментално променил вибрациите на молекулите си като отговор на приложеното върху първия въздействие.

Така учените установили, че въпросните диаманти се подчиняват на теорията на сдвояването. Според тази теория, ако две частици (например електрони) бъдат създадени заедно, част от техните характеристики ще останат свързани. Така ако двата електрона бъдат разделени, въздействието върху едната частица моментално ще се отрази на другата.

Потресаващото в случая е, че това въздействие ще бъде мигновено, независимо дали двете частици са разделени от няколко милиметра или се намират в "двата края" на Вселената – на разстояние от безброй светлинни години една от друга.

Наблюдавайки този феномен, физиците могат да направят два извода – или че информацията може да пътува милиарди пъти по-бързо от скоростта на светлината (което Айнщайн счита за невъзможно), или че пространството е някакъв вид илюзия.

За първи път физиците успяват да демонстрират съществуването на квантовото сдвояване през 80-те години на миналия век. Оттогава този невероятен феномен се използва за експерименти, целящи да доведат до създаването на елементите за бъдещите квантови компютри.

Успехът на учените да манипулират видими с просто око обекти с квантови методи може да отвори пътя към създаването на "магически" технологии като квантовите суперкомпютри, свръхбързите комуникации и дори машините за невидимост и телепортация.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Диаманти комуникират помежду си в уникален експеримент

http://inews.bg/%D0%...6_i.131975.html

Интересно четиво!

:good:

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

На руски - http://www.membrana.ru/particle/17210

На англ - http://www.physorg.com/news/2011-12-quantum-world-diamonds.html

На БГ освен тук, не виждам къде в нета има коректна инфо

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

На руски - http://www.membrana.ru/particle/17210

На англ - http://www.physorg.c...d-diamonds.html

На БГ освен тук, не виждам къде в нета има коректна инфо

А статиите и в двата линка повтарят една и съща информация ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А статиите и в двата линка повтарят една и съща информация ...

Да. От линка на руски - в дясно, като се отиде с курсора, се появяват коментарии...

Много ми хареса този:

Арсений Щедрин 2 декабря, 22:33

Следую вашей логике, наблюдателю так-же необходимо быть наблюдаемым.. иначе он не существует :):biggrin:

Това е общ, Голям проблем на КМ.

Основно се греши, като се счита, че няма не-наблюдаеми процеси, а видите ли, техниката не е достигнала ниво, при което всички процеси да са наблюдаеми...

(За не-наблюдаем процес: поглъщане на фотон от вещеви обект - има събитие, което предхожда явление на промяна на състояние на вещева и затова е нужно тълкуване от Изследовател - наблюдател с възможност за акълни изводи :biggrin: , т.е., наличие на правилна работна хипотеза за същност на процесите у самия Изследовател.)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Интересно дали са замерили движението на молекулите и на други предмети на приблизително същото разстояние.

Сто процента са опитвали с какви ли не материали, та били те с кристална или аморфна структура...

Явно, при използвания материал най-ясно си личи квантовото сдвояване.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Има нещо интересно, но ако може малко по-ясно. За дебелото става дума.

За дебелото, ще кажа /въпреки, че не трябва да се обаждам/ - Малоум има хипотеза, която той доста подробно обяснява в раздел Теоретична физика. Лошото е, че хипотезата е разхвърляна в няколко теми и се налага повечко ровене да се открие цялата.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да. От линка на руски - в дясно, като се отиде с курсора, се появяват коментарии...

Много ми хареса този:

Арсений Щедрин 2 декабря, 22:33

Следую вашей логике, наблюдателю так-же необходимо быть наблюдаемым.. иначе он не существует :):biggrin:

* * *

Ако няма наблюдател, обектът не е там, където се предполага, че трябва да се намира, а не че несъществува.

Арсений Щедрин малко се пообъркал в поста си.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има нещо интересно, но ако може малко по-ясно. За дебелото става дума.

Извинявам се закъснелия отговор, но ... малко ми е времето, за което влизам във форума. Затова и не мога да сколасам да подреждам - просто, отговарям по възможност на отделни въпроси и ...за съжаление, звучи разхвърляно...

Благодаря на Богданов за уточняването! :good:

(За не-наблюдаем процес: поглъщане на фотон от вещеви обект - има събитие, което предхожда явление на промяна на състояние на вещева и затова е нужно тълкуване от Изследовател - наблюдател с възможност за акълни изводи :biggrin: , т.е., наличие на правилна работна хипотеза за същност на процесите у самия Изследовател.)

Има проблем в КМ, който е свързан с намеса на наблюдателя в експеримента.

Принуден е Изследовател да "работи" в силни?! полета на установката, а и да облъчва мишената с все по-къси вълни, та чак и с отделни къси фотони.

Това означава Големи енергии, демек силни: - къси вълни със значителна амплитуда, което пък води до промяна на състоянието на мишената и тя от-реагира.

Променя се вещевото (това, което има физична характеристика "маса в покой" и др. собствени характеристики, липсващи на полевото, в смисъл на определяне като характеристики при фотоните), а вещевото по хипотезата е образуващ се непрестанно "възел" от фотони (образуващи фотони, които стават зависими един от друг: влияят си, като в момента на образуване на единия - за приблизителен модел цифра "8" - полетата на другия го "дърпат за косата" - станали са структурирана подложка на собствените пулсиращи характеристики (СПХ) на физическия вакуум. Това "дърпане", съпротива срещу промяна на движение, е характеристика маса)

- промяната е:

1.по форма на обвивните слоеве - там, в този слой, в който се е погълнал фотон;

2. по размер;

По този начин, посредством ОВ от външни слоеве към вътрешни се пренася инфо чак до керна на вещевото - централната област в която е и моментния център на ротация.

Или, с други думи: при поглъщане на фотон от вещева се променя състоянието на вещевата. В зависимост от кой от слоевете е поглъщането, разграничаваме четири вида взаимодействия: гравитационно - в керна на вещевата (гравитони); силно - в мезонния (среден) слой (глуони); слабо - в обвивката на средния слой (едри бозони, в смисъл на по-големи по размер от гравитоните, но с почти същата структура като тях; от тук идва заблудата, че определят характеристика "маса" на частиците); електромагнитно - най-външния слой (слоеве при съставни ядра) на вещевите - познатите лабораторно фотони. Има и Пета сила - обвивки на множество атоми - място около струпаното, където полетата на вътреизлъчвателите са с кръстосани на около 90 градуса електрично и магнитно полета. То се оказва подходящо за съществуване на друга вещева (външна) с минимална Епот, щото всяка вещева е подобна структура на образуващите я фотони.

Тоест - едно поле - електромагнитното - е достатъчно за интерпретации на резултати от опити. Разделил съм непрестанно образуващите се обекти на "вещева" и полева" форма (както се прави и във философията) за по лесно разграничаване по свойства.

Може би почувства, че Изследовател е направен от същото поле: вещеви и фотони за връзка между вещевите. Непрестанното образуване пък, показва, че тотално сме потопени във фон от ЕМП и движенията ни зависят от неговото съдържание, във вид на структури. Посредством ОВ се подсигурява УСТОЙЧИВОСТ на отделни структури в малки изменения на фона - дълговременно съществуване на определена структура от вещеви и връзки; малките изменения не я "развалят" а само временно я деформират, а при отпадането им, се възстановява; има движения - посукване, огъване, разтягане-свиване, които зависят от тия малки изменения на фона.

Та на въпроса. В зависимост от честотата за наглед (полета с които облъчваме мишената) може да се поглъща фотон в някакъв слой. Ненаблюдаем е този процес, докато не достигне от мишената (поглъщащото) до датчиците някакво излъчване, следствия на реакцията на поглъщане: напр. изменена форма или импулс от поглъщане, или излъченото при поглъщане във вид на фотон и съответната промяна в импулс и т.н. - ПРЕДПОЛАГАМЕ, че се дължи на поглъщане, но не можем (и никой не може, освен потърпевшото) да го наблюдаваме. Да, обаче, явленията, следствие на реакцията, са наблюдаеми и ... тогава: Започва тълкуването за: Каква същност е породила тези явления.

Дали пък, тези явления не се дължат на нашите вкарани в експеримента полета.

И, при мен, отговорът е, да! На тези промени в полетата се дължат акциите и реакциите.

В микро-света - намесата е значителна, защото фотоните с които облъчваме за "питане" са вече със съизмерими характеристики на фотоните за връзки на вещевите. Вещевите изпадат в резонанс и силите от/на реакции, откат и др. са сравнително големи. Водят и до разпад, евентуално. Напълно променят движенията и не е възможно да се проследи: причина (поглъщане) следствие (движение) - или място и импулс; координата и скорост и т.н. - едновременно (доколкото времето е интервал между повтарящи се събития) - известни ограничения. Това е дало повод да се твърди, че в КМ причино-следствените връзки се нарушават...щото, не сме видели момента на поглъщане...?!

Вижда се, че не е така по хипотезата ми: нашите знания за причина-следствие са невъзможни еднозначно да бъдат хванати, определени; и не е въпрос на развитие на техника, а Природно ограничение... Щото, сме направени от същото, което са полетата, което е светлина и прочие...

Затова казвам, че трябва правилна работна хипотеза, за установяване на същност, която да съответства на обективната действителност.

...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...