Ако искаш да твориш, България е по-добро място от Америка

[П. Теодосиев]

Анджела Родел е родена в Минесота през 1974 г. Завършва езикознание в Йейл и етномузикология в Калифорнийския университет. За пръв път пристига у нас през 1996 г. със стипендия "Фулбрайт". България е постоянният й адрес от 2004 г., когато захваща докторат на тема "Българското народно пеене". Пее и свири в етно-рок групата "Гологан" заедно със своя съпруг - поета и кавалджия Иван Христов, от когото има 3-годишна дъщеричка Керана. Превежда на английски съвременна българска литература, както и субтитри за български филми.

- Ти дойде в много бурен период, 1996-1997 г.

- За мен, като американец, тези години, в които учех в Софийския университет, бяха невероятна школа. Когато си израсъл във финансова стабилност, си мислиш, че парите са ти дадени, че нищо не може да ти се случи. Но като дойдох тук и видях колко крехко е всичко, как млади хора нямат пари за едно кафе, как с всеки ден парите се обезценяват... В Америка сме прекалено самодоволни - смятаме, че щом е било, значи винаги така ще бъде. Моите родители са бейби-бумъри, те цял живот са живели в добри условия - и за пръв път сега, покрай днешната криза, се сблъскват с някакви неща, с които българите са се срещнали още преди 20 години. Виждаш колко лесно можеш да загубиш онова, което си имал.

Същото е и с гражданското общество - докато го имаш, не го цениш. Но като дойдеш в България, разбираш колко то е ценно. И че не е нещо от природата, дошло наготово, а е нещо, което трябва да подхранваме всеки ден. На много ме научи живеенето в България точно в този период на преход.

- Как приемат сънародниците ни факта, че една американка пее българска народна музика?

- Много рядко съм срещала негативна реакция. В 99.9% от случаите хората са безкрайно изненадани и трогнати, че някакъв човек от голяма държава цени нашия фолклор. Според мен това е най-хубавата музика на света - смесица от източни и европейски елементи, няма друга такава никъде. Вие трябва да се гордеете, а не да се шокирате, че хора като мен идват отвсякъде по света да я учат. В Япония има български хорове, в Америка навсякъде има български хорове...

- Като изследовател на фолклора, сигурно често те питат какво мислиш за неговата модерна издънка - попфолка, или чалгата?

- От една страна, разбирам огорчението на българите, че до 1989 г. високата култура е получавала от държавата много пари, имало е пазар за най-различна музика, а след падането на Берлинската стена нахлуват пазарните ценности и за изпълнителите, които цял живот са учили да бъдат народни певци, например, или класически музиканти, изведнъж няма никаква работа. Разбирам, че много хора смятат чалгата за израз на мутренската култура, която нахлу през 90-те. Но от друга страна, аз съм израснала с попмузика - и не виждам никаква разлика между Бритни Спиърс и Анелия. Това е капитализъм, това е свободният пазар. Бих казала на българина да не го приема като края на културата. Навсякъде в света има някакъв вид чалга. Като етномузиколог правих една презентация за чалгата и мой колега, който работи в Перу, възкликна: "А, това е чича!" - тяхната си музика с цицорести мадами, леко екзотични фолклорни елементи, с евтини синтезатори отзад. Всяко общество има нужда от развлекателна музика, от еротика - не трябва да смятаме, че българите са някакви абсолютни простаци.

Цялото интервю тук - http://www.segabg.com/article.php?id=585917

[КГ125]

В известен смисъл е права.