"Благодаря" и "довиждане"

[каскадьора]

Тези две иначе хубави думи в разговорния български език имат чужди заместители. И мисля, че неслучайно: "мерси" и "чао" са толкова често ползвани в ежедневието, колкото е сигурно, че това никога няма да получи признание от официалните "лингвистични власти", така да се каже. "Благодаря" и "довиждане" са дълги четирисрични думи и замяната им с кратките двусрични френска и италианска думи просто е израз на пестеливост откъм време. Вероятно честотата на употребата на "мерси" и "чао" е различна при различните хора. Може би даже тези, които спазват и в разговорната реч висок стил - явно ще са професионални лингвисти - никога не ги употребяват. Но това не отменя факта, че те отдавна са част от българския език.

Мисля, че за някои чужденци е странно толкова често да чуват "мерси". Всъщност в едно кратко българско изречение може да ползваме три чужди езика: "Окей, мерси, чао!" Но ОК не се ползва много, може би защото не е по-кратко от "добре".

Колко отдавна всъщност? Откога датира първата им употреба и кой е източникът? Предполагам, че това е станало сравнително отдавна, за да са тези думи толкова обичайни сега, във време на франкофонски/латинофонски уклони - може би даже преди освобождението (повече за "мерси"). Какво мислите по тия въпроси?

ПП Интересно и колко стари са и откога се употребяват "благодаря" и "довиждане"? Дали са старо/среднобългарски, или са продукт на възраждането? Зная - предимно от филми - че по турско време е имало "сполай" като благодарност, но каква дума е тя и дали тогава е била е единствена, не зная.

Редактирано Май 9, 2012 от каскадьора

[КГ125]

По всяка вероятност "мерси" е тук от втората половина на 19-ти век, когато навлиза френския сред по така изисканите среди а-ла "сивилизасион".

За "чао" версията ми е за края на 50-тте години, когато тук почва прожекция на италиански филми (защото показват бедния живот в капиталистическа италия - това е т.нар. неореализъм в италианското кино).

Оттам и изобилието на имена като Марио и др. италиански от 60-тте години- на кой ли красавец са кръщавали дамите бебетата си не се наемам да знам.

Редактирано Май 9, 2012 от КГ125

[Pluskvamperfekt]

Тези две иначе хубави думи в разговорния български език имат чужди заместители. И мисля, че неслучайно: "мерси" и "чао" са толкова често ползвани в ежедневието, колкото е сигурно, че това никога няма да получи признание от официалните "лингвистични власти", така да се каже. "Благодаря" и "довиждане" са дълги четирисрични думи и замяната им с кратките двусрични френска и италианска думи просто е израз на пестеливост откъм време. Вероятно честотата на употребата на "мерси" и "чао" е различна при различните хора. Може би даже тези, които спазват и в разговорната реч висок стил - явно ще са професионални лингвисти - никога не ги употребяват. Но това не отменя факта, че те отдавна са част от българския език.

Мисля, че за някои чужденци е странно толкова често да чуват "мерси". Всъщност в едно кратко българско изречение може да ползваме три чужди езика: "Окей, мерси, чао!" Но ОК не се ползва много, може би защото не е по-кратко от "добре".

Колко отдавна всъщност? Откога датира първата им употреба и кой е източникът? Предполагам, че това е станало сравнително отдавна, за да са тези думи толкова обичайни сега, във време на франкофонски/латинофонски уклони - може би даже преди освобождението (повече за "мерси"). Какво мислите по тия въпроси?

ПП Интересно и колко стари са и откога се употребяват "благодаря" и "довиждане"? Дали са старо/среднобългарски, или са продукт на възраждането? Зная - предимно от филми - че по турско време е имало "сполай" като благодарност, но каква дума е тя и дали тогава е била е единствена, не зная.

Не мисля, че е пестеливост това, че не се използват.

"Благодаря" е старобългарска дума, калка (буквален превод) от гръцки - http://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/show/d_456/

Значи преди едва ли се е ползвала в живата реч.

Един простонароден еквивалент е например "да си жив (и здрав)".

А за "довиждане" не знам.

Ако я няма в старобългарския, значи навярно е клака, може би от руското "досвидание" или като се пише там.

П.П. Иначе "сполай" е гръчка дума.

Редактирано Май 9, 2012 от Pluskvamperfekt

[Perkūnas]

Не мисля, че е пестеливост това, че не се използват.

"Благодаря" е старобългарска дума, калка (буквален превод) от гръцки - http://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/show/d_456/

Значи преди едва ли се е ползвала в живата реч.

това не е задължително. в български и гръцки има доста изрази, които са буквален превод един на друг.

Един простонароден еквивалент е например "да си жив (и здрав)".

А за "довиждане" не знам.

Ако я няма в старобългарския, значи навярно е клака, може би от руското "досвидание" или като се пише там.

самото руско досвидание е превод от френското au revoir.

[Last roman]

това не е задължително. в български и гръцки има доста изрази, които са буквален превод един на друг.

самото руско досвидание е превод от френското au revoir.

да, по-разпространеното едно време е било 'С Богом'.

[каскадьора]

Иначе "сполай" е гръчка дума.

Тъй ли? Струва ми се странно.

Мислех я за турска, понеже е по-нормално през "турското робство" да се заемат турски думи в ежедневието. По соц-филмите за онова време "сполай" се чуваше доста, но може да е било някакъв особен художествен прийом и всъщност да не е била толкова масова. Или пък да е била разпространена в определени среди.

[каскадьора]

Тук и на други места пише, че е остаряла, но не и че е гръцка.

[Pluskvamperfekt]

това не е задължително. в български и гръцки има доста изрази, които са буквален превод един на друг.

самото руско досвидание е превод от френското au revoir.

Имам предвид, че думата е книжовнообразувана, и като такава не ми се вярва да е имала разпространение сред живите говори.

Ако имаш доказателство за противното - дай ги.

Дори и фактът че и сега няма широка употреба говори, че има нещо в нея, дето не е много в ред.

да, по-разпространеното едно време е било 'С Богом'.

Доказателства?

Тъй ли? Струва ми се странно.

Мислех я за турска, понеже е по-нормално през "турското робство" да се заемат турски думи в ежедневието. По соц-филмите за онова време "сполай" се чуваше доста, но може да е било някакъв особен художествен прийом и всъщност да не е била толкова масова. Или пък да е била разпространена в определени среди.

The more formal, which usually takes place at the end of the Divine Liturgy in which the deacon (or priest, if there is no deacon) recites the names of the individuals to be commemorated, and the choir responds by chanting "Εις πολλά έτη", "Eis polla etē" ("Many years!") three times. A version of this type may also be used to commemorate individuals on important days such as the day of their baptism, their name day or the anniversary of a clergyman's ordination.

http://en.wikipedia.org/wiki/Polychronion

Редактирано Май 10, 2012 от Pluskvamperfekt

[Last roman]

Доказателства?

На латински - Сum Deo.

Редактирано Май 10, 2012 от Last roman

[Pluskvamperfekt]

На латински - Сum Deo.

Простонароден латински?

[Last roman]

Простонароден латински?

определено не е литературен.

[ISTORIK]

Владо, кажи му на тоя наглец, че става дума за сложнонароден латински език!

Редактирано Май 10, 2012 от ISTORIK

[каскадьора]

Излиза, че българският език няма оригинални думи за изразяване на любезност със смисъл "благодаря" и "довиждане".

Тези двете са калки както разбрах от руски и са от ново време.

"Сполай(ти)" се оказа гръцки израз, "с Богом" е на път да излезе латинска калка и като такава е интересна, защото може да е доста стара, ако например се е появила по време на връзките на новопокръстената ни държава със западната църква.

Но кои са оригиналните български думи и имало ли е такива? Славянски ли са били или други?

Редактирано Май 12, 2012 от каскадьора

[Южняк]

Със здраве, жив и здрав, честито и т.н.

[kramer]

Абе Перфект, "до виждане" какво има да се коментира?

Това е връзка дето гледат да я направят с "досвидание" русофобите.

[Pluskvamperfekt]

Абе Перфект, "до виждане" какво има да се коментира?

Това е връзка дето гледат да я направят с "досвидание" русофобите.

Какво казваш, че не е калка?

Намерих глагола "благодаря" в една народна песен (в три варианта).

http://liternet.bg/folklor/sbornici/vekovno/1.htm

http://liternet.bg/folklor/sbornici/bnpp/baladi/2.htm

http://liternet.bg/folklor/sbornici/minkov_2/8.htm

[каскадьора]

Намерих глагола "благодаря" в една народна песен

Много добре. Значи имаме "народна" употреба на думата, която можем да приемем за неповлияна от други езици.

Макар че и "народното" творчество е продукт на автори, просто имената им не са запомнени.

Значи стана още по-интересно!

[Pluskvamperfekt]

Дам.

Намерих още три.

http://liternet.bg/folklor/motivi-2/voynik-na-svatbata-na-zhena-si/blagoevgrad1.htm

http://liternet.bg/folklor/motivi/enicherche/chepelare.htm

http://liternet.bg/folklor/sbornici/arnaudov_epos/2.htm

Но и в четирите се използва само в 1л. мн. ч.

"Благодаря" няма.

[Perkūnas]

Много добре. Значи имаме "народна" употреба на думата, която можем да приемем за неповлияна от други езици.

Глаголът благодаря е резултат от взаимодействието на български с гръцки. И това не е единичен случай.

[Христо Тамарин]

Излиза, че българският език няма оригинални думи за изразяване на любезност със смисъл "благодаря" и "довиждане".

А нима в гръцки или турски има? Гръцката дума благодаря също е книжна, кой знае на каква семитска дума е калка.

Трудно се изразява съвременната куртоазия на древни езици. Всяка епоха си имала своята куртоазия.

Само нашата дума честито колко струва и колко други езици биха ни завидели за нея!

[каскадьора]

Ами нали затова се пита - за да се уточни кое какво е и откъде идва. Мисля, че има факти, приети за дадености и над които рядко някой се замисля, а като се анализират, почти винаги излиза нещо интересно и неочаквано. И в лингвистиката е така разбира се.

Сега след като се установи, че "благодаря" е българска дума, на дневен ред идва въпросът кога се е появила в руски и дали е българска заемка.

[Христо Тамарин]

Сега след като се установи, че "благодаря" е българска дума, на дневен ред идва въпросът кога се е появила в руски и дали е българска заемка.

Думата "благодаря" се среща в старославянският превод на Светото писание. Оттам е влязла и в български, и в руски (които по онова време са били просто диалекти на славянският език). Преди това вероятно я нямало тази дума в славянски, т. е. преводачите (Св. Св. Кирил и Методий) са я измислили чрез калкиране на гръцката дума.

А пък гръцката дума "благодаря", освен в Новият Завет, се среща и в преводът на 72-мата. Не знам дали се е срещала преди това. Ако не се е срещала, значи 72-мата тълмачи са я измислили.

[каскадьора]

Благодаря!

[kramer]

А полското "дженкуйе" е възприето от германското "danke".

[kim]

А полското "дженкуйе" е възприето от германското "danke".

а от къде идва немското danke?

""дженкуйе" може да е образувано по същата логика както и гръцкото:

"харис", е с буквално значение на харизвам, давам, отдавам, предавам.

Севт раздава "krewn" на сътрапезниците си.

на полски сигурно има дума "дан" със или приблизително със значение на "дар" и отдавам.

възможно е обаче според мен, както "дженкуйе", така и "данке" да са били свързани

със старопрyското "дангус" за небе и подаръци (дание - полски блюдо), които падат от

небето - къде плуг, къде хубаво време, дарби и други благости.