Щрихи от историята на английският език

[Христо Тамарин]

В днешния английски език определено преобладават френските и латински по произход думи - над 60% от речниковия състав, пред тези от германски произход.

Това е вярно.

Езикът на саксите и англите от Британските острови не съществува вече и в лингвистичен и генеалогичен план няма наследници.

Това не е вярно. Днешният английски език е наследник на старо-английският език отпреди норманското нашествие.

Вижте тук за аксиоматиката на историческата лингвистика и за времевият континуум.

Нашествениците говорели на френски, местните - на английски. И така няколко века. Аристокрацията и приближените й говорели на френски, по-голямата част от населението - на английски. През всичкото това време франкофоните от двете страни на Ламанша си общували помежду си активно. Влиянието на английският език върху френският териториален диалект оставало незначително. Влиянието на френският език върху английският било огромно. Но от това английският език не станал френски.

Привеждам цитати оттук. Обърнете внимание на годините на събитията: 1066, 1258, 1362, 1399. Нямам време за превод на български, затова привеждам руски превод.

Britain was conquered by Normans (William the Conquerer) in 1066. They spoke French.

Henry I, son of William the Conqueror, was born in England and is thought to have spoken English fluently, but few after him probably did.

It wasn't untill 1258 that Henry III first issued a proclamation in English (it was actually trilingual, in English, French, and Latin). That’s the first post-Conquest royal document in English.

The 1362 opening of Parliament in English is the first time the clerks acknowledged that English was spoken in Parliament, but it was probably not the first time it was used in that body. And the record is not that Edward III addressed parliament in English, only that English was used at the opening while he was present.

Henry IV was the first monarch to address Parliament in English, at his coronation in 1399.

Henry IV (1366–1413) was the first to have English as his native tongue.

Норманны (Вильгельм Завоеватель) завоевали Британию в 1066 году. Они говорили на французском языке.

Считается, по-английски бегло говорил сын Вильгельма Завоевателя - Генрих I, родившийся в Англии. Но после него мало кто из королей говорил по-английски.

Лишь в 1258 году король Генрих III выпустил прокламацию на английском языке (вообще-то она была на трёх языках: английском, французском и латинском). Это был первый королевский документ на английском языке после 1066г.

В 1362 году парламентские клерки впервые зафиксировали, что открытие парламента происходило на английском языке, но вероятно, это был не первый случай использования английского языка в стенах парламента. Это было в правление короля Эдварда III, он присутствовал на этом открытии парламента. Первым английским монархом, обратившимся к парламенту на английском языке, был Генрих I во время его коронации в 1399 году

Генрих IV (1366-1413) стал первым королём, для которого английский язык был родным.

И тъй, от Вилхелм Завоевателят всички английски крале говорят на френски. Всички преди Хенри IV (а може би някои и след него) имали френският език за роден, като повечето от тях даже не знаели английски. Едва след Хенри IV настанало време, когато на английските крале им се наложило да бъдат двуезични. Цялата аристокрация станала двуезична. Създали се условия за изоставянето на френският език.

И забележете, френският и английският си остават различни езици.

За сравнение със ситуацията в Средновековна България и дума не може да става.

Вярно е това. Но някакво сравнение с нашата история все пак е възможно, със слаба доза моделиране.

Населението по Нашенско говори на български (балкано-славянски) език.

Идват нашественици, говорещи на турски. Те стават аристокрацията. Общуват свободно и активно с туркофоните от Анадола. Влиянието на българският език вурху турският е нищожно. Влиянието на турският върху българският е огромно. Сред българската лексика преобладават турските заемки. Но въпреки това българският език не става турски - той си остава хем славянски, хем балкански.

България се освобождава и вече си има българоезична аристокрация.

Ако я нямаше пурификационната активност през 19-ти век, влиянието на турският език върху българският щеше да е съизмеримо с влиянието на френският върху английският.