Славянски музикални ръкописи в Рилския манастир

[П. Теодосиев]

Рилският манастир разкрива богатото си културно наследство

в ново и уникално издание

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=38241

Вече в книжарниците е книга, представяща най-богатата музикална сбирка от нотирани ръкописи в България. „Славянски музикални ръкописи в Рилския манастир” (ИК „Изток-Запад”) на Асен Атанасов, Светлана Куюмджиева, Вася Велинова, Елена Узунова и Елисавета Мусакова запознава читателите с над 100 музикални ръкописи, съхранявани в библиотеката на Рилския манастир.

Безспорно едно от най-посещаваните места в нашата страна и любима дестинация на стотици българи е Рилският манастир. Факт е, че Рилската света обител е неделима част от нашето културно-историческо наследство, а съхраняваните в нейната библиотека над 100 славянски музикални ръкописи представляват рядка и изключително ценна придобивка. Колекцията има особено значение от една страна, защото съдържа всички основни типове нотирани певчески книги, употребявани в богослужебната практика на православната църква, а от друга, защото представя хомогенна картина на развитие през един от най-динамичните периоди в историята на Източна Европа – Ранното и Същинското Балканско възраждане от втората половина на ХVІІ до края на ХІХ в. Началото на изследванията върху музикалните ръкописи в Рилския манастир е поставено в средата на XX в., когато известният църковен композитор, богослов, педагог и изследовател Петър Динев открива в библиотеката на манастира 21 музикални ръкописа. Те му дават основание да заговори за съществуването на голяма певческа школа към Рилския манастир, ръководена от видния български книжовник Неофит Рилски, чието име като автор на музикални произведения се разчита над многобройни песнопения в новооткритите ръкописи. Заедно с него стават известни имената и на редица други рилски книжовници, занимавали се с църковна музика, сред които са Атанасий, Акакий, Ксенофонт, Максим, Кирил и др.

„Славянски музикални ръкописи в Рилския манастир” е принос в изследването на музикалната традиция на Рилската света обител, но заедно с това е и показател за ролята на Църквата в организирането, съзряването и осъществяването на българското Възраждане. Без книги, богослужение и песнопение на майчин език, нашият народ би бил абсолютно безличен под скиптъра на чуждоезичната култура. Във време на османско иго и под духовното владичество на гръкоезичната Църква Майка в лицето на Цариградската Патриаршия именно Рилският манастир е продължител на делото на братята Кирил и Методий, на техните ученици и на заличената след падането на старата българска столица Търновска книжовна школа. Това е мястото, на което се преписват и превеждат книги, съставят се жития и богослужебни последования, служи се, пее се и най-важното – преподава се на български език.

Голямата част от ръкописите, изложени в книгата, са писани от български книжовници според запазени преписки в тях и са на църковнославянски език, двуезични (гръцко-църковнославянски) и на гръцки език. Сред църковнославянските музикални ръкописи сбирката е една от най-големите с нотирани славянски ръкописи, съхранявани в европейска библиотека, което я прави още по-ценна и интригуваща.

„Славянски музикални ръкописи в Рилския манастир” e луксозно издание – голям формат с твърди корици и цветно приложение с над 40 нотирани текста.

[glishev]

Още не съм разглеждал книгата, но ми е интересно дали вътре е големият нотопис на Неофит Рилски.

[КГ125]

Защо славянски, а не български? И руски музикални произведения ли има там?

[Galahad]

По-скоро може да са включени сръбски. Манастирът е попадал известно време в диоцеза на Ипечката архиепископия след като тя се отцепила от Охридската.

[КГ125]

Хм,да може.

[glishev]

Да, а пък и не са включени песнопения на гръцки език.

[Galahad]

Прегледах малко по-внимателно. Доста е отделено на ХІХв. е братската гръцка помощ за усъвършенстване на песнопенията в Рилския манастир.

За по-стария и по-интернационален период се споменава Серафим, митрополит Самоковски и Дабробосненски (за него май стана дума в темата за бълг. летописи, по точно във връзка с Рилския летопис), който бил игумен на манастира. Друг такъв споменат преписвач е жигловския монах Исай Сръбски от ХVв. от който в манастира има ръкопис.