10 януари 1997 г. -15 години по-късно

[Monarh]

Реших да повдигна тази тема, тъй като въпросът остава спорен. Според вас какво стана на 10 януари 1997 г. - бунт на бедните или всичко беше организирано от задкулисни сили ? Едни казват, че това е народно въстание, а други - опит за държавен преврат . Защо хората след това бяха измамени и след 4 години от 52 процента, които бяха гласували за СДС на И . Костов, останаха само 18 процента ? Защо никой от тези, които щурмуваха парламента, не беше съден ? Откъде са се взели камъни на жълтите павета? Аз лично като други хора смятам, че нападението над парламента е инсценирано и хората, които са протестирали-студенти и т.н., са били използвани от Иван Костов и други политици. Може ли някой от съфорумците, който помни тези събития и е свидетел, да разкаже повече за тях ? Михов беше писал, че е участвал в протестите. Предлагам на вниманието ви гледната точка на блогъра dobronameren по въпроса, свидетел на събитията,който е антикомунист, но отправя критики и към десните лидери :

15 години е почти половин трудов стаж за пенсия. На простосмъртен, разбира се. За пазителите на властта „с чисти ръце, горещо сърце и хладен ум” същото това време им донася максимална пенсия. Защо е тази несправедливост? И кой създава просперитета на една държава – първите или вторите? Но да не се отклонявам от заявеното в заглавието.

Прочие, без да забравяме причината, да се съсредоточим върху следствията. Става дума, естествено, за събитията около Новата 1997 година, когато Виденов падна от власт и го замести Ново Начало с „повече любов и по-малко омраза”.

Някой е възможно да каже, че може би е малко рано да се оценяват тези събития сега. Все пак 15 години не са 50, 25, 20 дори. Е, аз не давам историческа оценка за тях, аз давам моята оценка. На очевидец. Така помагам в известен смисъл на Историята да ги оцени правдиво след време. Освен това много ме подразни факта, че в политическото, в медийното и във виртуалното пространство - в крайна сметка в обществото - тази дата ДНЕС, в 2012г., НЕ БЕШЕ отбелязана.

Станишев го разбирам. Не му е работа това. Тогава той вероятно е изследвал, доизследвал, влиянието на отличителните знаци на съветския офицер върху развитието на нова Русия. В Московския университет, в компанията на Елена Йончева и Ники Кънчев (под наем). Мълчанието на Първанов някои могат да кажат, че се дължи на многото работа около сдаването на поста на 22 януари т.г. и приключването на ведомостите. Не! Тогава, през 1996 -1997 години, той, Първанов, беше деен участник в събитията и за съжаление откъм нааканата страна. Защо да си спомня днес? Комунистът не е човек, а желязо.

Къде обаче „спят” водачите на Новото Начало – Иван Костов, Петър Стоянов, Стефан Софиянски…? Още повече, че ТОВА ВРЕМЕ направи Стоянов президент, а самият Иван Костов около Милениума беше определил случилото се на 10 януари 1997 година като „Събитието на века”. Ни повече, ни по-малко! Има го документирано, приятелю Беров!

Бойко Борисов също е оправдан да мълчи. Тогава той пазеше Тодор Живков от любовта народна. Както беше иззлобяла една „червена злоба” – масажираше ушите му. Явно правилни уши е бил избрал за тази цел, щом днес е начело на държавата. (За разлика от нея, червената злоба, която си чеше сърбежа в миманса. Казано в скоби.)

Впрочем аз съвсем определено твърдя няколко неща.

Първото – Демокрацията победи в 1997-ма, защото България вече се намираше в предверието й. Седма година бяхме в обсега на гравитацията на Демократична Европа. Не защото Иван Костов, Петър Стоянов или някой друг лидер искаше това. И да не бяха те, други щяха да са Ново Начало. (Хипотетично си мисля – те, другите, дали биха отбелязали вчерашната 15-годишнина? Ако не бяха от червената „синя квота” – със сигурност! Също така - бедата на онази организация, която днес се нарича СДС, е, че лидерът й се казва Мартин Димитров. Който няма нищо общо с каузата на избирателите на СДС.)

Второто – България вече не може да има премиер,правителство и президент, които само проформа да имат демократични разбирания. Такива като на Станишев, Първанов и Ко - за пред Света. Демократична Европа няма да го позволи. Е, от всичките такива само Бойко Борисов разбира това правилно. И затова стои. А че чешел на Тодор ушите, какво пък. Може би е някак по-божие, по справедливо онзи, който и изакал лайната, да си ги почисти сам. Така, де.

Има трето. Нарича се Надежда.

Има и четвърто. Най-важното! Колкото и добър, и взискателен учител да е демократична Европа, няма да преминем в по-горен курс, ако не сме си научили урока и написали домашното. Както трябва. Ще ни връщат отначало, докато се изясни! Не мисля, че българският народ е слаб и глупав ученик. Мързелив – да, тарикат – да. Но кучето скача според тоягата. А тя се нарича човешка Еволюция. Колкото и претенциозно да ви звучи.

Но стига толкова мои, частни разсъждения. Твърдя, че са верни, само че това го доказва Историята.

Е, да й помогна!

ДЕСЕТТЕ ДНИ, КОИТО РАЗТЪРСИХА БЪЛГАРИЯ

Тях ще опиша хронологично.

Малко преди Нова година

· Президентът в оставка Желю Желев обяви в телевизионно обръщение, че “започва консултации с парламентарните групи за съставяне на ново правителство”.

· Правителството в оставка заседава. Стамен Стаменов, министър на транспорта коментира: “Материалите за заседанието на правителството ги раздадоха късно снощи – в 23,30 часа. Сутринта отидох в 6,00 ч. в министерството да ги чета, но угасна токът и не можах да ги прочета.” (намерено в “Труд”)

· Демократичният седмичник АНТИ ни уведомява (на 20 декември 1996), че следващия му брой ще излезе на 10 януари 1997 година?!

Новогодишната нощ

В Шумен в квартал “Боян Българанов” военни празнували НГ и гърмяли с ракети от поделението си. Една такава ракета влетяла през прозорец на 6-я етаж в спалнята на едно семейство и там избухнала. Преки жертви нямало, но собствениците не могли да извикат пожарната, защото телефоните по Нова Година били изключени. Зетят започнал сам да гаси пожара и паникьосан, без да мисли, хванал с голи ръце стопената пластмасова кутия на телевизора, при което я изтървал върху краката си. Пак заради изключените телефони семейството не могло да извика “Бърза помощ” – от кореспондента на в.”Континент” в Шумен.

Оттук нататък по-сериозно: 3 януари 1997

· На извънредно заседание на НС близо 5 часа депутатите обсъждаха внесена от обединилата се опозиция (СДС, НС и ДПС) Декларация за национално спасение. Въпросът остана открит. Социалистите отидоха на пленум на “Позитано” 20.

· Опозицията организира първото си протестно шествие от НДК по бул.”Витоша” до Солни пазар – площада пред “Позитано”20.

· Преди да продължа, ще изразя едно мое учудване. След събитията от 10 януари, чак на 12-ти, научих от вестник “Демокрация”, че Декларацията е внесена в деловодството на Парламента още на 19 декември 1996г. и е насрочено нейното разискване за 3 януари 1997. Няма начин да съм пропуснал този факт, ако е бил съобщен, подобаващо за едно Спасение. Възможно е да е било смотано някъде с дребен шрифт, на втора страница в рубриката “Накратко”, но пак ще попитам – Така ли отива на едно Спасение? И ако разискването на Декларацията е било насрочено още в края на декември за 3 януари следващата година, защо заседанието от 3 януари е извънредно? Към кого да отправя тези мои закъсняли въпроси?

· Шествието на сините тръгна в 16 часа от НДК премина по бул.”Витоша” и спря пред централата на БСП на “Позитано” 20. Точно в 17 часа прозвуча националния химн и Надежда Михайлова откри митинга на ОДС с думите “Здравейте, свободни хора”. В това време вътре в партийната централа течеше пленума на БСП за който вече знаете. Последваха думите на Иван Костов: “Не ни остава нищо друго, освен да напуснем парламента и да вземем властта.” Изказа се и Юнал Лютфи. Отбелязвам този факт специално, защото имам въпрос към заявилите се като истински демократи Надежда Михайлова и Иван Костов - Що щат доказани кадри на ДС сред свободни хора?

Нататък предавам оценките на пресата:

- “Дума”: “Сини громиха сградата на “Позитано”20. С викове “Червени боклуци”, “Смърт за вас” освирепялата тълпа на два пъти щурмува металните заграждения. Пияни младежи, предварително загрели с алкохол на сборния пункт пред НДК, даваха тон на атаките. В мелето полицаи бяха удряни, а един от тях, пострадал в главата, бе откаран в “Пирогов”.”

- “Труд”: “С внушителен митинг, започнал в 16 часа от НДК и финиширал на столичния Солни пазар, Обединените демократични сили казаха вчера “не” на второ соцправителство. От 16,30ч. грандиозното стълпотворение заприщи “Позитано” и към червената цитадела захвърчаха камъни, яйца, картофи, сух хляб и стотинки.”

- “24 часа”: “Участници в митинга-шествие на ОДС опитаха да щурмуват централата на БСП в 17,21ч. вчера. Преди това към соццентралата, където течеше пленумът на БСП, полетяха хляб, дребни монети, ябълка и развалени картофи. Гръмнаха няколко пиратки. Разпалени младежи уцелиха с камък полицай. Два от прозорците в БСП-пресцентъра бяха счупени с камъни, останалите – оплескани с яйца. Шефът на СДВР Красимир Петров ръководеше лично полицейските действия. Според него вина за инцидентите има столичния зам.кмет Вилхелм Краус, който разрешил шествието по неподходящ маршрут.”

· Незабелязани останаха няколко съобщения в медиите:

- В.“Дума”: “МВФ отлага мисията, предвидена за първите дни на януари, за след 16 януари, когато правителството ще е формирано. Тя ще преговаря с действащо правителство, а не с кабинет в оставка.”

- Вестник “Демокрация”: “С 5 лева поскъпва хлябът в столицата днес. Белият хляб вече ще купуваме по 150лв/кг. Тип “Добруджа” ще се продава по 135 лв, а софийският – по 105 лв. Доларът вчера гонеше 600 лв. на междубанковия валутен пазар, а на кешовия ги мина.”

- “Доларът има значение само за търгашите. За народа доларът е без значение” – Ангел Димов, депутатът на БСП.

- Вестник “Континент” на 1-ва страница: “Виденов даде тайно 13-та заплата. Междувременно се разбра, че и депутатските заплати са размразени. Шефът на парламента Благовест Сендов ще живее през януари с 74800 лв. Досега той се разписваше за 48276 лв. Четиримата зам.председатели на НС ще получат този месец по 69820. Депутатите от парламентарните групи ще получат по 54860.” (Средни стойности за момента - пенсия 7000 лева, заплата - 11000.)

- В.“Дума”: “Върховният съд е отхвърлил жалбата на Зора Чернева, съпруга на загиналия при автомобилна катастрофа през 1992г. депутат от СДС Красимир Чернев. Съпругата на Чернев оспори пред ВС 3-годишната условна присъда, която Софийски гр. съд постанови за Румен Гидиков, чиято лада се вряза в заставата на сем.Черневи. Градският съд тогава реши, че Р.Гидиков не е предизвикал катастрофата умишлено.”

- Културна новина: Жълтата преса пак направи жълта купчинка. След като писа, че Вазов умрял върху жена, че Яворов бил циганин, сега научаваме (от тошевия “Жълт Труд”), че Петко Славейков бил написал еротично стихотворение. От творчеството му това им се видяло най-интересно. Нейсе. Но защо са поставили до цитираното стихотворение портрета на Пенчо Славейков? Ами “Сит търбух за наука глух”. Да турим ли бас обаче,че дружина Тошева никога няма да сбърка портретите на Пеко Таков и Янчо Таков. Или на Цола Драгойчева и Долорес Ибарури. Или… А бе, я бабината им трънкина.

4 януари 1997:

· Новоизбраното ИБ на БСП реши да задължи ПГДЛ да внесе в Парламента проект за Декларация за излизане от кризата до 10 януари 1997г. Освен това ИБ на БСП е възложило на Петър Димитров и Мирослав Попов да довършат изработването на действена програма за управлението на левицата в оставащите й две години до края на мандата. Очаква се на 10 януари да бъде издаден указът за избрания министър-председател, а към 16 януари – да бъде сформиран пълният състав на кабинета.

· Вестник “Труд” цитира думи на Жорж Ганчев – “Моля се Богу БСП да успее да състави кабинет! Няма да влизаме в политическа коалиция с БСП, но можем да дадем наши експерти за кабинета”, уточнил г-н Ганчев.

· О, господи! В същия брой на вестник “Труд” (5.02.1997) намирам интервю на Валерия Велева с Жорж.

“Въпрос: Г-н Ганчев, ще участвате ли в нов кабинет на левицата?

Отговор: Не. Народът е дал мандат на една партия на 105 години, с огромен кадрови потенциал и поемайки задълженията си, тя трябва да откликне на доверието на народа. Ако не – да насрочи парламентарни избори.

Въпрос: За които вие сте убеден, че ще вкарате 40 депутати и те ще дърпат конците в новия кабинет?

Отговор: Не, те няма да дърпат конците – бъдещият парламент ще бъде с министър-председател Жорж Ганчев начело на широка национална коалиция за спасение на България. Защото 40 депутати не могат да бъдат прескочени нито от лицето Костов, нито от лицето Хикс от БСП.”

· “Около 50-ина души, участвали в митинга на опозицията в петък вечерта, вчера се събраха отново пред сградата на ВС на БСП на “Позитано”20 в столицата. “Стига комунизъм” и “Събудете се, България умира” скандираха демонстрантите, дрънкайки със звънчета.”, съобщава в.”Демокрация”.

(Мога да поясня повече за тази нова форма на протест – дрънкането със звънчета. Вестник ”Демокрация” от 6.01.97: “Заедно с протестиращите пред “Позитано” бе и едно 14-го-дишно момиче Гергана Николчева. Искала да попее заедно с тях възрожденски песни, които много точно отговаряли на нашата действителност. “Пионери,комсомолци,комунисти сме в един същи кюп”, пригласяше Гергана на каките и батковците. Като акомпанимент на хоровото изпълнение тя дрънкаше с училищен звънец. “Искаме те да си отидат”, каза момичето с присъщия на младостта оптимизъм.”

Използването на деца за политическите цели на големите е, според мен, недопустимо. Не е незаконно, но е дълбоко нередно, както витиевато го формулира мой познат. Конституцията е фиксирала възраст 18 години за право на гласуване. Преценено е било значи, че преди тази възраст човекът не е готов да дава преценка за обществените нагласи. Но Демократичността предполага ген, за който се изисква родилно време. И Комунистичността си има ген. За който се изисква летално време. Обаче разискванията по тези въпроси отклонява нашето внимание от “10 януари - 4 февруари ‘97”. ДАЛИ ?)

· Депутатите от СДС са готови да напуснат парламента катокрайна мярка, ако БСП състави ново правителство, е обявил председателят на ПГ на сините Йордан Соколов след разговор с президента Желев.

· Доларът удари 700 лв. по обменните бюра в София.

5 януари 1997 – неделя и 6,7,8, януари – до сряда:

· Протестите пред сградата на ВС на БСП в столицатапродължават. Понеделнишките вестници съобщават за започнали протести в Русе и Габрово. “Демокрация” от вторник вече е залята с материали за граждански протести в Пловдив, Варна, Благоевград, Казанлък, Бургас, Стара Загора, Видин, Ловеч.

Учудващо или не, но вестниците “24 часа” и “Труд” са далеч по-сдържани. Пишат само за протести в Добрич, Стара Загора и Велико Търново, като за софийския протест не забравят да отбележат, че “целият НИС на СДС и депутати от опозицията бяха на митинга. Мозер и Савов ги нямаше”.

· Затова пък цитираните в последния абзац вестници са нашият главен източник за случките в червения лагер. 7-сантиметрови букви на първите им страници ни съобщават: “БСП реши: Николай Добрев премиер”. Четейки нататък научаваме, че Благовест Сендов до последно се надявал, но препоръките от Иван Генов и Велко Вълканов не стигнали. Четейки още по-нататък разбираме, че британският вестник “Файненшънъл Таймс” е коментирал предложението Добрев да стане премиер по следния начин: “Когато се съмняваш, назначи полицай.”

А среди, приближени до Висшия партиен съвет, се шегували така: “Позволете на геофизика да разбира от земетресения”. (Добрев е геофизик по професия, но целия му трудов стаж е минал между папките на организационния отдел на Партията. Така, че от партийни земетресения със сигурност разбира най-много от всички.)

Понеже мафиотските групировки са “нежна и крехка структура” и не бива да се травмират излишно, същият вестник (от който са всички по-горе цитати) е отделил половин страница на една успокояваща ги статия “МВР и групировките – обречени на мир”. Снимката илюстрация към нея е трогателна – усмихнати и с чаши в ръце дружески си приказват министър Добрев, МВР-секретаря Цвятко Цветков и шефа на ВИС-2 Чавдар Писарски.

· За първия опозиционен митинг в столицата не писах, че покрай демократичния синдикат “Промяна”, който е много активен участник в протестите, се бяха набутали, включили, и КНСБ и “Подкрепа”. Но сега ще се коригирам. 5 дни след началото, в което беше участник, КНСБ-ецът Кръстьо Петков изплакал пред бургаския вестник “Черно море юг” (и повторен в “24 часа”, откъдето е цитатът): “Изчерпах се и се изморих да правя протести, едва ли ще ме видите на митинг скоро.”

Да де, ама още на следващия ден гледам Кръстьо изпътанчен на 6-та страница на “Демокрация” да казва: “България има нужда от граждански прояви”. Същински Стоичков! Тука има, тука нема!

· Досегашният началник на Дирекцията на Националната полиция полк. Иван Димов е сменен с заместника си Христо Марински. 49-годишният Марински(завършил агроикономика в Пловдив) спешно е произведен в чин генерал-майор от МВР.

· Не е сменен шефът на Военната колегия на Върховния касационен съд ген. Николай Чирипов. С 9:3 гласа съдиите от ВКС не се съгласили на предложението за смяна на генерала. (Да се бяха съгласили – нямаше да има нужда от гърмежи. Повече съдии днес щяха да са живи.)

9 януари 1997:

· Докато чакаме да стане 10-ти, няколко дребни други новини

“24 часа”: “Към 31 декември 1996г. Първа частна банка отчита над 30 млрд.лева положителен финансов резултат, съобщиха от БНБ вчера.” (Ама, нали беше фалирала?)

Пак “24 часа” информира, че президентски съветник с псевдоним “Джими” е замесен в оръжейна далавера с Албания и Румъния отпреди 3 години (Значи твърдо след 1992г., когато Желев свали правителството на Ф.Димитров и заради сделка с оръжия за Македония – бел.моя) Нататък вестникът уточнява, че “сред президентските хора като “Джими” е известен началникът на военния кабинет ген. Стефан Димитров”.

Самият президент Желев, който е в оставка и не ни е вече президент, пак отсъства във важен момент. Нали си спомняте – когато в НС в края на лято 1992 президентските човекотурци бламираха правителството на Филип Димитров, той поздравяваше моряци на Варненския кей. Днес е в Париж на годишнина от смъртта на приятеля си Митеран. Оттам, от Париж, той упрекнал българския парламент, че не върши работа и че е допуснал в своите среди корумпирани лица, съобщава в.”Континент”. (Да не беше свалял сините от власт, бе другарю! Ти ни лекуваше принудително с разслабително,сега нашите гащи били насрани. А ти, милият – целия в бяло.)

Съюзът на измамените вложители в пирамиди бил ограбен от собствената си касиерка. Ставало въпрос за 700 долара. Името на измамницата касиерка липсва, но присъства името на председателката на съюза Димитричка Радулова.

Руският патриарх Алексий II наградил хирурга Ренат Акчурин, който поставил петорния байпас на Елцин през ноември 1996.

Най-голямата Интернет-мрежа в света AOL (America On Line) забранила директния достъп за своите абонати в Русия. Причината: руснаци от 40 руски града са злоупотребявали с кредитни карти на участници в мрежата (с други думи – крали пари от картите).

10 януари 1997 – петък

Понеже постингът стана дълъг, продължението утре.

http://dobronameren.blog.bg/history/2012/01/11/za-15-godini-ot-10-ianuari-1997-1.880928

[КГ125]

Ми при пет долара заплата и три долара пенсия, задкулисните сили може и да се успяли в световната конспирация.

[Monarh]

10 януари 1997 – петък

(Ако нещо ви се вижда несвързано, върнете се на вчерашния ми постинг със същото заглавие, но с индекс 1.

Какво да направя – за някои неща се налага да се полагат повече усилия, отколкото за други)

В 9 сутринта започна насроченото от 3 януари обсъждане на Декларацията на ОДС за Спасение на България. Слушах тези дебати по парламентарния канал. Нищо особено и нищо неочаквано: онези стари комунистически номера, изтъкани от подигравателност, демагогия и наглост, които отдавна вече не ме вбесяват толкова, колкото през далечните 1989-1992. Разбира се, че социалистите отхвърлиха Тази декларация.

Ще дам само един щрих от дебатите. На трибуната е проф. Христо Стоянов от БББ. Та този проф. попита: “Защо в предсрочни избори търсим спасението на България, а не в засаждане на тютюн, торене, есенници? Защо изпускаме това, а се занимаваме с декларации?” После сам отми гнева ми, попадайки на един чудесен паралел (което всъщност е поводът за моя добавен щрих). Според него 1996 година била такава плодоносна като 1951 и тъкмо затова не бивало да я изпускаме. Леле мале! Като знаем какво последва за България след 1951 година, чудесно е, че изпуснахме 1996-та!

Веднага след закриването на сутрешното заседание един друг проф. – Благовест Сендов, удари парламентарния звънец и обяви откриване на второ извънредно заседание за този ден. На него започна обсъждането на Друга Декларация за националното ни спасение – социалистическата. (Оттук нататък предавам събитията такива, каквито ги прочетох във вестниците. Все пак ходя на работа, какво като е 10 януари 1997!)

Точно за 4 минути със 123 гласа “за” Тази, внесена от Красимир Премянов, декларация и последвалото я “Проекто-решение за извеждане на страната от кризата”, са били приети. Депутатите от СДС, Народен Съюз, ДПС и БББ (?) не са участвали в гласуването.

(Въпросителната, която поставих след Жорж-Ганчевите хора, е, защото не зная къде са били те по това време. Няма тяхна дейност по страниците на вестниците в следващите няколко дни. Освен една дребна информация в “Труд” след седмица, която е приписана на Юджел Атилла, депутат от ДПС. Не зная дали е вярна, все пак вестник “Труд” в момента недолюбва Жорж. - “Трябваше да видите само как се изнесе Жорж Ганчев. В този момент той беше висок един и двайсе и бягаше като елен лопатар.”

Сега за дейността на опозицията по часове:

· Около 9,30 сутринта близо 2000 студенти окупират двора на СУ “Кл.Охридски” и обявяват началото на ефективна стачка. В 10 ч. те се отправят към Народното събрание. Начело са преподаватели от богословския, класическия и славянския факултети.

(Отбелязвам активността на църквата в протестите! След 2 дни най-голямото опозиционно шествие ще бъде предвождано от близо 40 архиерери от Пименовия синод с хоругви. А споменатата вчера 14-годишна Гергана, онази с училищния звънец на синия митинг, била дъщеря на преподавател в Богословския факултет – според дописника на “Демокрация”.)

· Граждани и коли, прииждащи от 4 страни на столицата блокират окончателно Парламента към 11,00 часа. Горе долу по това време приключва първото заседание в пленарна зала и опозицията напуска Народното събрание. В 11 часа колони от синдикалисти на “Промяна” и “Подкрепа”, тръгнали от митинг пред НДК, изграждат втори обръч около сградата на Събранието. Те се водят от лидера на столичния СДС Евгений Бакърджиев. Лидерът на цялото СДС Иван Костов се смеси с протестиращите в 11,30.

· В 12 часа през служебния вход на Парламента Любомир Начев (който отново е депутат след като Виденов го махна от министър покрай гибелта на 14 войника на околовръстното шосе) тръгнал да си ходи. Някой го познал и “Народът побесня. Мигом по бившия първи полицай в републиката полетяха снежни топки, жълти монети, тромби, камъни и парчета от плакати. Евгени Михайлов се развика срещу “смелчагата”: “Защо провокирате хората, връщайте се обратно”. “Искам да си ида в къщи”, заинати се леко лъхащият на алкохол бивш МВР началник и продължи към Художествената академия с думите: “42 години се движа така”.” (Диалогът между Михайлов и Начев го има само във в.“Континент”.) И тук следва първата пукната глава за този ден. В сблъсъка е пострадал сержантът от НСО Димитър Димитров, който е ранен в главата от хвърлен камък. Линейките от “Бърза помощ” са пристигнали след половин час, защото не са могли да пробият човешкото множество. Те прибрали в “Пирогов” и трима бити студенти. Началникът на НСО ген. Димитър Владимиров е отрекъл негови служители да са удряли демонстранти с палки с думите “Нашите служители не носят палки.”

· Пак в 12 часа точно в обратния край на сцената на събитията е избухнал друг бой. Демонстранти “погнали полицаи и те се скриха в ресторант “София”. Хората останаха с впечатлението, че в ресторант “София” има арестувани, и потрошиха витрините му. Столичният кмет Стефан Софиянски пристигна и успокои множеството” – в.“Континент”.

· “По обяд са успели да се измъкнат към 15-ина човека. Сред тях са Първанов, Васил Калинов, Иван Зънзов.”, пише в.“24 часа”.

· Около 13 ч. демонстрантите започнали “да хвърлят снежни топки, камъни и замръзнали буци кал по прозорците на Парламента. С метален болт бил счупен прозорецът на кабинета на проф.Сендов, с павета – на зала “Запад” и на отдела за международни връзки на парламента. В същото време Клара Маринова, Мариела Митева, Сашка Каракашева, Борис Колев и други депутати от левицата пееха в кулоарите “Къде си вярна ти любов народна”. Според очевидци музикалното им настроение било подгрято с бисерна ракия и бира.” (Цитатът е от “Труд”. След два дни неговата новоизгряваща журналистическа звезда Валерия Велева ще разправя за погрома на Парламента и как е борила страха си си, пеейки песни. Ден страх – години благоденствие. Ама и аз ставам смешен – какъв страх като има ракия и бира! Дали е имало и боб по хайдушки? Сигурно, макар във вестника да пише: “По обяд свърши храната в парламентарния бюфет.” )

(Написаните последни редове ми наведоха едни разсъждения… В тоталитарното време в тази същата сграда два пъти годишно заседаваше българското представителство. Деловият му президиум се състоеше от 45 души – цялото комунистическо Политбюро. Представяте ли си, че не е имало авариен изход за тази безценна част от Партията, която да ги пази от “вярната любов народна”– разбира се, различен от надземните изходи на сградата! А представяте ли, че тези евентуални подземни тунели са били разрушени след 10 ноември 1989г.! След като и досега, и след 100 години вероятно, упълномощен човек може да се придвижи под земята от стария партиен дом до резиденцията в Бояна с лека кола! Откъде знам ли, като не съм упълномощен? Чета вестници, братя, гледам телевизия, и което е най-важното: записвам си да не забравя. Елате да ви покажа една вестникарска снимка, направена в Партийния Дом по времето, когато го “палеха лумпени”. Едно широко мраморно стълбище води… надолу до грамадни дървени врати. Затворени! И само това да е! Та дори една проста община като търновската има подземна връзка с ж.п. гарата в Горна Оряховица! Така, че изобщо не вярвам Георги Първанов да си е отишъл у дома през северния, южния и т.н. изходи на Парламента. Както и полицейските кучета в Парламента да са минали покрай протестиращите отвън!)

· Към 14 часа настоящият вътрешен министър Николай Добрев пристига в Народното събрание. Според едни джипът му прегазил крака на един студент, според други – студентът сам се хвърлил под джипа, опитвайки се да го спре. На другия ден това поредно меле беше един от видеохитовете по телевизията. Полковник Красимир Петров, началник на софийската полиция, бранеше лично с щит началника си. Около него полицаи с палки млатеха протестиращите. (Въпрос на няколко месеца е полковникът да стане генерал.)

· Последва няколко часово затишие. В.“24 часа”: “Опозицията се опита да усмири тълпата. Лъчезар Тошев се появи на прозорец на парламентарната библиотека с лист с надпис “Започва заседание”. Служителите в ПГ на СДС са успели да излязат през прозорците на стаите на синята парламентарна група. Помагали са им Филип Димитров и Валентин Василев. На демонстрантите било казано, че това са стаи на СДС и там прозорците не бяха целени така ожесточено. Екстремист потроши с черчеве джамовете на стаите на БББ и ДПС. Хората на Мозер и Савов бяха залепили по стъклата на стаята си надписи “Народен Съюз”. В НС за няколко часа беше и Петър Стоянов. Преди тълпата да нахлуе към служебния вход, той възседна шефа на СДВР Красимир Петров и опита да успокои с мегафон множеството. Никой обаче не го чу.”

(Докато пред Събранието е мирно, да използвам времето, за да напиша,че в следобеда за който разказвам, двама високопоставени държавни служители се завърнаха по спешност в страната. Главният прокурор Иван Татарчев се върна от Москва, където бил на конференция за борбата с организираната престъпност. Около 21,10 вечерта си пристигна и Желев от Париж. Той бил посрещнат на аерогара София от лидера на БСП Георги Първанов и членовете на ИБ на БСП Любомир Коларов и Васил Калинов. Желев отказал да разговаря с тях, пишат вестниците. Само “Демокрация” допълва, че Желев е бил на годишнина от смъртта на Митеран в компанията на бившия секретар на ООН Бутрос Гали, кубинския Фидел Кастро, палестинския Ясер Арафат и бившия премиер на Израел Шимон Перес. Все подбрани ръководители, симпатизиращи на червения цвят в политиката. Това му се видяло по-важно на нашия Желев пред галопиращата дестабилизация на България.

- Ще кажете, че какво лошо е това - Митеран заслужава уважението българско. На Желев – да, нали Митеран го легитимира като „демократ” на една закуска кадесарска. Но моето уважение тези воинствуващи тарикати никога няма да имат. Аз съм българин от онези, дето настояват служителите на комунистическата ДС да стоят в затвора.

- Тогава вестникът „24 часа” нямаше да е с главен редактор Валери Найденов. И нямаше да публикува (3 ноември 1997) някакви спомени за умрелия вече Митеран, в които се обиждат Рейгън – „в главата му се въртели само няколко грамофонни плочи”, и Маргарет Тачър, която „имала погледа на Калигула”. Милите! Колко са объркани, а най-вече злобни. Безсилни и излишни, защото именно тези „изтъркани грамофонни плочи” носят музиката на Новия свят. Където е невъзможно нагло, безсрамно и ненаказано да твърдиш, че Съдията е придобил погледа на Престъпника, защото го бил осъдил.

- Тогава... Ех, тогава! Дотогава...)

· Нататък по минути:

- 17,03 – Тълпата е превзела пространството пред северния вход на парламента (към църквата “Ал.Невски”)

- 17,13 – Множеството подхвърля полицейска фуражка.

- 17,44 – Избити са прозорците на НС заедно с рамките на северния вход. Демонстранти нахлуват в Парламента. “Пробиха кордона, влизат!, изкрещя Симка, секретарката на Сендов, и вътрешният минисър Добрев хукна към кабинета на парламентарния шеф. Генералът на НСО Димитър Владимиров лично пренесе към входа откъм ”Ал.Невски” столове, с които бе издигната барикада пред напиращата тълпа.” (”Континент”)

- 17,50 – Изпочупени столове хвърчат навън. “Барети с бронежилетки и кучета завзеха позиции в сградата. Кордонът отвътре стана петорен. Шефът на парламента лично разписа заповедта да влязат полицаи.” – в.”Континент”

- 17,55 – Пред входа на парламента идват други полицаи. Джиповете на предишните се изтеглят, затова пък сградата на Националната телевизия на “Сан Стефано” е оградена с кордони от полицаи със щитове и палки.

- 18,06 – Пред северния вход на парламента са възпламенени няколко димни шашки със сълзотворен газ.

- 18,11 – Газът се разнася.

- 18,25 - Полицейска лада откарва обгазено ченге.

- 18,33 – Тълпата ломи два депутатски мерцедеса. Трети е обърнат с колелата нагоре. Преобърната е полицейска “Нива”. Изпочупени са стъклата, смачкани са покривите на два луксозни джипа на НСО. Стъклата на БМВ също са потрошени.

- 18,37 – Пристига линейка, за да прибере обгазени в сградата на парламента. Лекарският екип влиза през прозорците, защото входът е барикадиран.

- 18,40 – Полицията разцепва демонстрантите на групи.

- 18,45 – Пробойни в полицейската блокада отново допускат демонстранти до входа на парламента. Хвърлени са 3 нови димки. Две от тях са върнати обратно вътре в сградата на парламента.

(На другия ден ще бъде дадена гласност на официалното твърдение – че шашките със сълзотворния газ са били хвърлени от демонстрантите. В интервю пред “24 часа”, 11 януари 1997г. бъдещият генерал Красимир Петров се държи така:

Въпрос: Кой даде заповед за използване на вътрешни войски и пускането на димки със сълзотворен газ?

Отговор: Вътрешни войски нямат присъствие при нас и не знам къде виждате вие Вътрешни войски.

Въпрос: Полицаите също бяха изненадани от сълзотворния газ…

Отговор: Нито съм видял Вътрешни войски, нито нищо.

Въпрос: Кой разреши използването на сълзотворния газ?

Отговор: Не знам да е използван сълзотворен газ.

Въпрос: Вашите колеги полицаи също плачеха с нас…

Отговор: Каква е гаранцията, че ние сме пуснали сълзотворния газ, а не другите?

Така се държи Командирът. А как се държат Неговите подчинени? Пак от същия вестник веднага под интервюто Му има и тяхното мнение: “Защо я пуснахте (газта), като сме без противогази”, ругаеше аскера повръщащ полицай.)

- 18,50 – Полицаите изтикват тълпата. Правят жив кордон. Пред изпочупените прозорци и врата са натрупани маси и други тежки мебели. Пожарната докарва две водоноски, с които при необходимост да бъде разпръсната тълпата.

- 19,20 – Мобилизирани са нови подкрепления от полицаи.

- 19,40 – Пристига друг батальон на Вътрешни войски с автомати. Разполага се около централния вход на Парламента, който не е поломен и барикадиран. “Премянов съобщил пред депутати, че Виденов е дал писмено правомощие на Добрев да действа със сила, ако се наложи. Това щяло да стане след 22 часа – разрешеното време за митинга.” – в.”Труд”.

- 20,10 – Започва възстановяване на загражденията.

- 20,50 – Николай Добрев се възползва от правомощията си. Входът на НС е освободен за секунди със сила. С палки и водни струи демонстрантите са изтикани към “Ал.Невски”.

- 21,10 – “Дарик радио” оповести, че протестиращите не пропускали линейки до парламента, защото подозирали, че с тях ще бъдат извозени червените депутати. В.”Труд” уточнява на другия ден: “Човек от администрацията на парламента подхвърли: “Щеше ли да се стигне до ексцесии, ако депутатите от БСП бяха напуснали в 15 часа парламента през подземните евакуационни тунели?” Журналистите също започнали да се питат героизъм ли проявяват депутатите или някой иска да бъде нажежена обстановката.”

- 21,45 – Костов прочете декларация, че опозицията напуска парламента и призова към общонационална стачка.

- 22,00 – Депутатите от СДС излязоха от парламента. Пред храм-паметника “Невски” започна митинг. След края на митинга обаче хората се върнаха обратно пред парламента, където все още стоят обсадени червените депутати.

Третото за деня извънредно заседание на парламента започва в 17,30 часа. То е по искане на м-р Добрев и е с единствена точка: обсъждане на създадената обстановка около НС. След неговото закриване сините депутати са поискали ново, четвърто поред извънредно заседание, което да приеме синята Декларация за спасението, но след поименно гласуване предложението е било отхвърлено. Отбелязвам “смелостта” на запитаните 185 депутати да отстояват мнението си. 81 от тях са били “за”, 46 “против” и 58 са се въздържали.

Намирам във в.“Труд” (11.01.1997) едни думи на Николай Добрев, казани пред журналист в кулоарите на Парламента. На въпрос дали ще вземе мерки срещу протестиращите, м-р Добрев е отговорил буквално: “Явно няма да ги използвам днес.” Точно така! Днес – не, но утре – три часа само след началото на новия ден – да!

“Искам специално да поздравя Николай Добрев, който показа, че е достоен кандидат за министър-председател”, е казал Г.Първанов на брифинг в сградата на “Позитано”. (Аз пък искам да попитам Първанов как така хваленият от него вътрешен министър не можа да представи на обществеността нито един арестуван от онези, които вандалски влязоха в Парламента и причиниха вреди, пак според Достойният, за “над половин милиард лева”. Такава огромна щета не може да бъде нанесена от 10 души. Ако е вярна цифрата, нападателите са били поне 100-200. И нито един арестуван, г-н Първанов?! Или вътрешният министър, когото много харесвате, е некадърник, или вандалите в Парламента са били ваши хора.)

Някъде в неясно време на 10 януари се е събрал Консултативният съвет за национална сигурност. Вероятно след пристигането на Желев от Париж. От това заседание избирам едни думи на Благовест Сендов: “Вътрешни войски в сградата на НС – това не е нарушение на Конституцията.” Думи на еко-министъра във Виденовото правителство Георги Георгиев, казани на брифинг в МС на 23 януари: “Силовите методи не бяха използвани достатъчно.”

Обръщам внимание на едно интервю на Осман Октай във в.”Труд” (чак от 4 април 1997; вероятно е чакал да се забравят някои неща; горкият!). “През нощта на 10 срещу 11 януари, когато се събра Политическия съвет, Иван Костов го напусна преди полицейските действия и каза: “Аз искам да отида да видя интересни неща”. И досега не знам защо. Заедно с Ахмед Доган ние последни напуснахме Парламента към 4 часа през нощта. Когато излязохме, ни посрещна група младежи. От тях научихме за побоите и сблъсъците с полицията.” (Пиша за тези думи на агента “Огнян”, за да покажа лъжите му, които съответстват на характера му –и те елементарни, но нагли. “Побоищата и сблъсъците” започват около 3 часа през нощта. Излиза, че “Огнян” и “Сава” са били извън Парламента на Политсъвет около 10-11 преди полунощ, след това са се върнали в Парламента – защо и откъде са влезли в него? – за да го напуснат “към 4 часа” последни и да научат от случайни младежи за “интересните неща”, за които Иван Костов явно е знаел предварително.)

Понеже и този постинг стана дълъг, за продължаващото да се случва на 11 януари – утре. Много е интересно. По-интересно определено дори от токущо отминалия 10-ти.

http://dobronameren.blog.bg/history/2012/01/13/za-15-godini-ot-10-ianuari-1997-2.881903

[Monarh]

Под задкулисни сили нямам предвид масоните и световната конспирация, а например бившата ДС . Не е тайна,че в СДС е имало хора на бившите тайни служби-затова се говори във филма ,, Подмяната 10 ".