Отиди на
Форум "Наука"

Писмеността от Мурфатлар


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 15 часа, Aspandiat said:

За древността на геометричния орнамент е точно така, като дори възрастта му е още по-голяма - възхожда към палеолита. Понеже преди доста години се интересувах сериозно от тъканна и друга орнаментика, ето някои наблюдения и изводи в готов вид.

Геометричната орнаментика по тъкани е по произход неидноевропейска, несемитска, некитайска и неиндокитайска (използвам езиковедски и географски термини за улеснение). Върху много древна керамика и камъни се откриват орнаменти, които по-късно се срещат масово и по килими и черги (тези орнаменти са принципно различни от тези по шевиците на ризите и не трябва да се смесват). Такива орнаменти има в дравидска Индия, в доирански Иран, в досемитка Месопотамия, в додинастичен Египет, в берберска и черна Африка и в двете Америки. Както и сред угро-фините. Липсват сред оригиналните тюрки, сред монголи, китайци, индоевропейци и сред семитите. В индоевропейския ареал изключенията са Балканите (до Централна Гърция и Хърватска), Румъния (частично), Украйна (донякъде) и Армения. В Иран ги има сред тюркоезичните кашкайци, за които обаче се смята, че в голямата си част са мигранти от Кавказ и днешен Азербайджан. Инак орнаментиката по типичния персийски килим е различна и не е геометрична. Древните артефакти показват, че този тип орнаметика е била характерна за най-древното предсемитко и прединдоевропейско население на Евразия. Когато индоевропейците и семитите започват да експанзират, се получават и пробиви и прекъсвания в тази обща древна карта на разпространение на геометричната орнаментика и в течение на времето се оформя картата, която е известна и днес.

В интернет албуми с орнаменти няма. Препоръчвам ти, в случай, че успееш да си я намериш, поредицата албуми от 50-60-те години на миналия век на Х.Босерт: Bossert, H. Th. Ornamente Der Volkskunst. Тя е добра основа за по-задълбочени проучвания.

 

Пак е невъзможно да е станало директно, тъй като подобни орнаменти не се срещат сред китайците.

Срещат се: 

Image result for chinese neolithic potteryImage result for chinese neolithic pottery

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 128
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

5. Надпис 7 е вписан на каменен блок, намиращ се в църквата "Св. Никола":

 

18.png

 

Плоча 25 (Алексова 1989), стр. 289




 

Според Блага Алексова, тези три графеми доказват че, глаголическата азбука е създадена по време на мисията на Кирил в Брегалница, тъй като те стоят в основата на графиката на повечето от глаголическите букви: кръст (символ на Исус), триъгълник (символ на Троицата) и кръг (символ на вселената и Бог) (11). Тук ще бъдат представени два надписа които преосмислят разбирането на триграмата от Плоча 25. Единият  надпис е намерен в Голямата Базилика от Плиска: 

 

monogram.GIF

Надпис от Голямата Базилика

 

Тук под формата на пъзел, с изразните средства на Българското свещенно писмо е предадена основната идея на източното Православие: Светата Троица. Отгоре надолу четем: "ари" (свещен, добър): a.gify.gifI.gif . Хоризонтално, най-горе е записано:a.gifizge.gif „ата изге“ (свети отец), по средата izge.gifzanga.gif- „изге дзанга“ (свети дух) и най-долу: I.gifS.gif (IC - Исус). Тук интерес предизвиква графемата zanga.gif която участва в друг пъзел от Оксфордкия кодекс, който отново възхвалява Светата Троица:

 

05aj.JPG

Надпис от Оксфордския кодекс

 

Първата графема, 06ao.JPG е вписана веднъж. После графемата, 05ak.JPG е вписана 11 пъти. След това графемата 06ap.JPG е  потретена, след което надписа завършва с графемата: 14.gif . Буди впечатление че, броя на записване на графемите е нечетен и най вероятно тези числа имат мистично значение. Като игнорираме повторенията обаче получаваме следния надпис: 06ao.JPG 05ak.JPG06ap.JPG14.gifПоследните два знака са познати от първият надпис: 06ap.JPG14.gif  „дзанга изге“ (свети дух). При това положение останалите две графеми са лесни за разгадаване:05ak.JPG „ата“ баща и 06ao.JPG „оол“ (син). В духа на тези два надписа, триграмата от плоча 25 би следвало да има следният смисъл: кръста: Исус, Кръга: бог отец и триъгълника: Свети Дух, което и обяснява идеята заложена във формите на глаголическите букви: Светата Троица.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

6. Графемата 32%2Bc.png както изглежда е включена в няколко интересни надписа. Освен факта, че има сходство с глаголическата буква вѣдѣ-36.JPG (9), това е почти неизвестна графема. Сравнението между надписи 1 и 8 води до заключението, че тя може да е първата графема в надпис 1, като по този начин изчиства словореда на иначе странно композираната монограма:32%2Bb.png(10).

 

08.png 15.png

   Надпис 1 плоча 3 и надпис 8 плоча 15 

 

Графемата 32%2Bc.png е също така първи знак в надпис 9 от плоча 2:

 

   

19.png

Надпис Р7, Плоча 2

                                                    

 

 

 

     Ключ към разбирането на този надпис е неговият последен знак: 38.pngИзвестно е, че това е една от двете графеми, които определят надписа тип "Бяла" (11). След това е много по-лесно да се забележи, че знакът в средата е сходен с други две Равенски графеми: 17a.png (П3) ,17c.png (П11) (Ovcharov, N. 2017B, Плочи 3 и 11). Вероятността всичките те да са алограми на графемата IYI се подкрепя от графичната близост между  графемите 32%2Bc.png и 43.png. Така погледнат надпис 7 е почти идентичен с надписа от Бяла.

       Идентифицирането на надпис 7, като надпис тип Бяла, позволява да се направят няколко важни наблюдения. На първо място, сега е възможно да се идентифицират два по-рано неидентифицируеми надписа, като надписи принадлежащи към  BSS. Първият идва от Murfatlar:

 

17d.png

Надпис от Мурфатлар

 

 На раменете на кръста е врязaна тройката: 17l.png (17m.png). Това съчетание от знаци се среща в анализирания по горе Надпис 1. Следващият надпис в който се среща графемата 17a.png е монограм от голямата базилика в Плиска. Тук са използвани същите три графеми както при кръста от Мурфатлар като е добавен нов йероглиф с непозната от други надписи графика. По този начин се добавя нова логограма към списъка на идентифицираните графеми  на Българската св. писменост: 

 

 

 

 

17j.gif17o.png17p.png17n.png17q.png

Надпис от Голямата Базилика

 

 

 

 

 

Второ заключение, което може да бъде направено от анализ на надпис 7 е свързано с езика на надписите от Равен. Тъй като надписите са съставени от логограми, а фонограми са използваи само за изписване на имена, които не могат да бъдат индикатор за езика на надписите, словоредът на изреченията остава единствен показател за езика на който е писано. Всъщност, словореда на Надпис 7 (СП) се различава от словореда на надписа от Бяла (ПС). За съжаление, езикът на надписа от Бяла също е неизвестен и горното сравнение води само до извода, че надписите от Равен са писани на език различен от езика на който е написан надписа от Бяла. За щастие можем да направим още едно сравнение, този път между кратка фраза от Равен и надпис от Мурфатлар за който се предполага, че е написан на (пра)български:

 

m38%2B%25282%2529.gif

Надпис M38 от пронаоса на църква B1, Мурфатлар

 

Тук 30.png38.png е в контраст с няколко пъти намерения в Равен 38.png30.png. Също така надпис M38 разкрива произношениоето на графемата 30.png: "Бойъ" (Господ, Господар), която най-вероятно е (пра)българска дума. Какъв език тогава стои зад фразата от Равен? За да се даде отговор на този въпрос, е необходимо да се обърне внимание на културните и езикови процеси стартирани с основаването на Българското ханство на Долния Дунав. Старата концепция за смяната на езика на българите със „словенски“ подчертава покръстването като решаващ момент. Въпреки това концепцията на номадски пакс и още някои други свидетелства противоречат на този възглед. На първо място, според Омелиян Прицак, един номадски пакс организира поданиците си във военни части. Тези бойни единици участват заедно във военно обучение и походи. В резултат на това, един от езиците на пакса в крайна сметка става лингва франка. Този процес не може да бъде измерен, но някои доказателства внушават, че към момента на административните реформи на Хан Крум смяната на езика е приключила. Реформите, от друга страна, могат също така да се разглеждат като доказателство за езиковата и религиозна унификация. Друго доказателство е славянизацията на (пра)българските думи, използвани в гръцките надписи на българските владетели (Бешевлиев, В. 1979 г., стр. 57). Също така, сътрудничеството между различните етноси се осъществява и в религиозната област. Формира се езическа религия, която не е нито българска, нито „словенска“, а както предлага А. Калоянов, старобългарска. Според източниците от 10-ти век, в Старобългарския езически пантеон участват богове с български, славянски и балкански произход. В светлината на това не е изненадващо, че някои историци смятат, че по времето на хан Пресиян Югозападът е присъединен без война. Интересен в тази насока е надписът Филипи, който информира, че българският първосвещеник, наречен Кана Бойла Колобар, говори със Смолените. Изглежда, че на югозапад, не използването на оръжие, но достигането до умовете и сърцата на хората е било решаващ фактор. След всичко това не изглежда изненадващо, че „пра-българските“ надписи, намерени в руините на средновековния град Равен и околностите му, са написани на старобългарски. В подкрепа на тази теза, идва друг кратък надпис от плоча 5:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В подкрепа на тази теза, идва друг кратък надпис от плоча 5:

 

 

P5%2Bins%2B9.png

Надпис Р8 от плоча 5

Той е съставен от три графеми: ε, ω и 32%2Bc.png. Ако ω е равно на  мурфатларската буква 35.png , то  може би ε отговаря на мурфатларската буква 0001v.png (к). Диграфа εω по този начин води до „кш“, или старобългарската дума „къшь“ (жребий). Целият надпис тогава трябва да бъде: εω32%2Bc.png = "къшь чти" (почитай жребия). Всъщност такъв израз се среща в старобългарската творба "Слово на тълкувателя":

 

0001%2Bd.PNG

 

 

„на делфическия трипод (триножник - бел.прев.) враженето и розгометанията, описани в книгите, или калуистовото (касталското - бел.прев.) запояване почитат като бог. И елинското влъхвуване, и вълшебното прорицание, и смрадливите нанизи (амулети - бел.прев.) - от тях никой народ не е преуспял. И халдейската астрономия, и родопочитането, което е мартолой (почитането на датата на раждането, което определя съдбата - бел.прев.), и фригийските съновидения, и чаровете (магиите - бел.прев.), и злата съдба, и жребият.“

 

Така, прочита на този надпис не само указва още един път езика на равенските надписи, но и идентифицира една от силите почитани от средновековните българи, с това потвръждавайки сведенията за старобългарското езичество съхранени в Слово на тълкувателя.

      Трето, използването на графeмата 17a.png като алгограф на най-известния български йероглиф, IYI, хвърля светлина върху връзката между Българското Свещенно писмо и глаголицата. Трудно е да не се забележи, че глаголическата буква герв,  напомня графемата 17a.png. Но защо Св. Кирил би използвал йероглифа IYI за един употребяван само в заемки от гръцки звук? Дали това е случайно? Така например, в Марианското евангелие буквата герв е използвана за гръцките думи: άγγελος, εὐαγγέλιον, λεγεών, ηγεμων. В средновековният гръцки, мястото на буквата герв в тези думи се произнася с два различни звука: „ŋ“ и „ɣ“. Единият от тях е звука който стои в корена на думата ἅγιος /ˈa.ɣi.os/ (свети), превод на (пра)българското IYI „ари“ (добър, свети). Но това не е всичко. Буквата герв,   е 12та буква от азбуката, а 12 несъмнено е сакрално число. Също така, герв има цифрова стойност 30 и стои точно под вѣдѣ, Ⰲ, която има цифрова стойност 3, заемайки също така сакрална позиция в азбуката. Прочетени отвесно като йероглифи, двете букви повтарят началото на надпис Р7 от Равен: почитай добрия/светия: 

 

0001az.png

 

Още две глаголически букви създадени по образ на (пра)български йероглифи с религиозна семантика имат сакрална цифрова стойност: Ⰶ-7 и Ⰷ -8. Прототип на последните две букви са графемите 05ak.JPG(отец/огън) и 06ap.JPG (дух). По този начин намираме и трите части на Светата Троица вградени в плътта на азбуката: Ⰰ- син, Ⰶ- отец, Ⰷ- свети дух. Погледната така глаголицата е една симбиоза между езическа буквена магия и християнска символика, симбиоза типична за първите стъпки на християнството в езическа България. Но не само това- глаголицата е свидетелство за реалността на Брегалнишката мисия.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...