Стихотворение за Левски

[Monarh]

Свободен е народът и от душа те слави.

Защо му трябваш още? Защо не те забрави?
Защо, съзре ли гарван, си мисли за бесило,
защо си му икона, защо си му светило?
Защо ти пали свещи, плете за теб венец,
нарича те месия, надежда и светец
и тайничко поглежда към небосвода стар –
дали по пътя Млечен не слиза въглищар;
дали луната – тази българска луна,
е още ясен месец, дали не е с чалма?
Свободен е народът, свободно вика: „Го-о-л!”,
но хляб, ако си купи, назаем търси сол.
След толкова години все същата съдба:
мизерия, залъгана с коматче свобода.
Животът озверява! Отечеството гине.
През още колко мъки ще трябва да премине
Народът? Той не иска република-менте.
От новото се плаши, но старото не ще;
не ще да е прислужник в световния вертеп;
не вярва вече в никой, очаква само теб.
Затуй се взира още във небосвода стар –
дали по пътя Млечен не слиза въглищар...
Той дваж те поменува, а благославя триж:
Апостоле, къде си? Дано се преродиш!

Ивайло Балабанов

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=513246558723301&set=pb.128413147206646.-2207520000.1369866007.&type=3&theater

Редактирано Май 29, 2013 от Петър Петров

[КГ125]

Че доста добро е!