Космически телескоп Джеймс Уеб. Старт декември 2021 г.

[SAlexandrov]

Космическият телескоп Джеймс Уеб започна да снима Сатурн!

Необработена (сурова) снимка на Сатурн, заснета вчера от космическия телескоп “Джеймс Уеб”. Photo credit : JWST/JWSTFeed

26 юни 2023 г. 08:10 ч.

Светослав Александров. Това беше моментът, който всички чакахме – космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” започна вчера, на 25-ти юни, да снима Сатурн! Важно е да се направи уточнението, че изображенията, които съм публикувал тук, са сурови и необработени – те не са преминали още през пиарите на НАСА и през нужната графична обработка, за да придобият естетически вид. Но дори и така може да разберем колко големи са възможностите на “Джеймс Уеб” да изучава външната Слънчева система!

Снимките бяха публикувани първо в уебсайта JWST Feed, като създателите на сайта са си поставили за задача да качват всяка една фотография от телескопа незабавно, в реално време.

Няма как да не обърнете внимание, че на фотографията, показана в началото на тази публикация, Сатурн изглежда почти черен, а пръстените сияят. Тук трябва да се подчертае, че “Джеймс Уеб” снима в инфрачервената област на електромагнитния спектър, а не във видимата – т.е. той сам по себе си не е в състояние да прави цветни снимки. На всяка цветна фотография, която бива публикувана на сайта на НАСА, цветът бива добавен допълнително за удобство – нашето око не може да възприема инфрачервените лъчи.

Вероятно видът на Сатурн на фотографията е резултат от използваните филтри. Както съобщава Мишел Стар от Сайънтифик Алърт, както планетата, така и пръстените излъчват в инфрачервената област, но при различни дължини на вълните. Пръстените отразяват слънчевата светлина от 2 микрона, но не и тази от 3 и 5 микрона. Мъглите в атмосферата на Сатурн отразяват както светлината от 2 микрона, така и тази от 3 микрона.

Разбира се, чакаме фотографиите да преминат официално през НАСА, откъдето ще научим по-подробни обяснения какво се вижда на тях и какви открития прави “Джеймс Уеб”. Учените смятат, че приборът NIRSpec е достатъчно чувствителен, че да може да открива луни на Сатурн. Доскоро планетата бе възприемана за рекордьор по брой луни в Слънчевата система, но отскоро нови такива бяха открити около Юпитер и сега той се смята за планетата, притежаваща най-много естествени спътници. “Джеймс Уеб” може да върне статута на Сатурн като властелин на луните 

https://cosmos.1.bg/space/2023/06/26/jwst-begins-photographing-saturn/

[Warlord]

А има ли някакви правила при оцветяването на снимките или дизайнери от пиар отдела на НАСА вихрят въображението си с колкото се може по-пъстри и контрастни цветове и нюанси?

Има ли как от снимки в инфрачервения спектър да съдим за това как изглеждат цветовете на снимания обект във видимия спектър?

[SAlexandrov]

Официално: Космическият телескоп Джеймс Уеб засне Сатурн!

Снимка на Сатурн, направена от “Джеймс Уеб” на 25-ти юни, с обозначения. Photo credit : Credits: NASA, ESA, CSA, STScI, M. Tiscareno (SETI Institute), M. Hedman (University of Idaho), M. El Moutamid (Cornell University), M. Showalter (SETI Institute), L. Fletcher (University of Leicester), H. Hammel (AURA); image processing by J. DePasquale (STScI)

30 юни 2023 г. 22:45 ч.

Светослав Александров. Вече е официално: НАСА обяви, че космическият телескоп “Джеймс Уеб” е сполучил да заснеме Сатурн!

За новината писах още на 26-ти юни, като тогава публикувах суровите, необработени изображения. Напомням на читателите, че широка практика в НАСА е снимките, които фотографират различни космически мисии, да се качват в интернет почти в реално време. Така те достигат до космическите ентусиасти своевременно, но обикновено минават дни, докато бъдат прегледани от учените, докато бъдат написани обяснения, докато бъдат обработени посредством графичен софтуер, за да добият естетически вид.

И ето обяснението на горепосоченото изображение: Сатурн е много тъмен, тъй като космическият телескоп “Джеймс Уеб” наблюдава в инфрачервената област на електромагнитния спектър, а метанът в атмосферата абсорбира почти цялото слънчево лъчение. Пръстените, които са изградени от лед, отразяват почти всички лъчи. Ето защо тази фотография е толкова необичайна в сравнение с тези, които сме свикнали да виждаме на планетата.

Виждат се и някои от луните – Тетида, Диона и Енцелад.

Източник: НАСА

И ОЩЕ НОВИНИ ОТ НАСА:

Товарният космически кораб на СпейсЕкс се завърна успешно на Земята по-рано днес, връщайки от Международната космическа станция около 1.6 тона научни експерименти.

https://cosmos.1.bg/space/2023/06/30/james-webb-photographs-saturn/

[SAlexandrov]

Космическият телескоп Джеймс Уеб откри най-далечната активна свръхмасивна черна дупка!

Компилация от снимки на далечни галактики, заснети от “Джеймс Уеб”. Photo credit : NASA, ESA, CSA, Steve Finkelstein (UT Austin), Micaela Bagley (UT Austin), Rebecca Larson (UT Austin)

7 юли 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Учени, работещи с космическия телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб”, откриха най-далечната позната досега активна свръхмасивна черна дупка! Тя се намира в галактиката CEERS 1019, която е съществувала само 570 милиона години след Големия взрив.

Черната дупка е по-лека от всяка друга, открита в ранната Вселена. Намерени са и още две подобни черни дупки, които са съществували 1 и 1.1 милиарда години след Големия взрив, както и седем нови галактики, съществували в периода, когато Вселената е била на възраст между 470 до 675 милиона години.

Но да се върнем на CEERS 1019. Тази галактика е забележителна не само с младостта си, но и колко лека е нейната черна дупка. Масата ѝ възлиза на 9 милиона слънчеви маси – да, разбира се, това е внушително число, но за калибъра на свръхмасивните черни дупки е твърде нищожно. Повечето от познатите ни свръхмасивни черни дупки имат повече от 1 милиарда слънчеви маси. Макар и по-лека, за учените е трудно да обяснят как такава свръхмасивна черна дупка се е формирала толкова рано след раждането на Вселената.

Галактиката също така е интересна с това, че поглъща голямо количество газ със същата скорост, с която произвежда нови звезди. Визуално наподобява три ярки купчини, а не единичен кръгов диск. Екипът съобщава, че не е типично да се наблюдава такъв тип структура при такива големи разстояния. Възможно е да е имало сливане с други галактики и това да захранва активността на черната дупка.

Източник: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/07/james-webb-discovers-supermassive-black-hole/

[SAlexandrov]

Космическият телескоп Джеймс Уеб изпрати прекрасна снимка на най-близкия до нас звезден инкубатор

Мъглявината Ро Змиеносец, заснета от “Джеймс Уеб”. Photo credit : NASA, ESA, CSA, STScI, Klaus Pontoppidan (STScI)

12 юли 2023 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. На днешния ден се навършва точно една година, откакто НАСА ни показа първите снимки от космическия телескоп “Джеймс Уеб”! За да ознаменуваме първата годишнина от началото на научната мисия на телескопа, агенцията публикува нова фотография на най-близкоразположения до нас звезден инкубатор.

Това е Ро Змиеносец – мъглявина, която се намира само на 390 светлинни години от Земята. Известна е като сравнително тих, малък и спокоен инкубатор, където се раждат нови звезди … или поне така мислехме доскоро. “Джеймс Уеб” работи в инфрачервената област на електромагнитния спектър, което позволява да проникнем във вътрешността на Ро Змиеносец и така изненадващо беше разкрит непознат, хаотичен свят. Мощни струи от газ изригват от младите звезди и скулптурират околния междузвезден прах, същевременно нагрявайки молекулярния водород (показан в червено). Други звезди вече са обкръжени от протопланетарен диск, което показва, че след милиони години там ще се родят нови планети.

“Снимката, направена на Ро Змиеносец от “Джеймс Уеб”, ни позволява да наблюдаваме много кратък период от звездния жизнен цикъл с невиждана досега яснота. Нашето собствено Слънце е преминало през такава фаза, преди много години, а сега разполагаме с технологията да наблюдаваме началото на историята на друга звезда”, съобщава Клаус Понтопидан от екипа на телескопа.

Източник: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/12/james-webb-one-year-science/

[SAlexandrov]

Космическият телескоп Джеймс Уеб направи зашеметяващи снимки на мъглявината Пръстен!

Снимка на мъглявината Пръстен, заснета посредством инструмента NIRCam. Photo credit : ESA/Webb, NASA, CSA, M. Barlow, N. Cox, R. Wesson

21 август 2023 г. 18:30 ч.

Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” засне спиращи дъха ни изображения на величествената планетарна мъглявина Пръстен – сравнително близък до нас обект, разположен на 2 500 светлинни години в съзвездието Лира.

Мъглявината, известна още като M57 и NGC 6720, е отдавна позната на човечеството – открита е от Антоан Даркие дьо Пелпоа още през 1779 година. Но чак сега успяваме да я погледнем в невиждани досега детайли благодарение на възможностите на телескопа “Джеймс Уеб”. Той притежава два мощни прибора – NIRCam, който снима в близката инфрачервена област, и MIRI, който снима в средната инфрачервена област на електромагнитния спектър. Съответно резултатите от двата прибора са доста различни.

Снимка на мъглявината Пръстен, заснета посредством инструмента MIRI. Photo credit : ESA/Webb, NASA, CSA, M. Barlow, N. Cox, R. Wesson

На снимката, получена посредством NIRCam, се виждат комплексните детайли на филаментозната структура на вътрешния пръстен, докато тази, получена от MIRI, изобразява концентричните характеристики на външните региони на пръстена.

Мъглявината помещава около 20 000 плътни глобули, богати на молекулен водород. Вътрешните региони са изпълнени с нагорещен газ. Основната обвивка съдържа полициклични ароматни въглеводороди. Отвъд външния ръб на главния пръстен има около десет концентрични дъги, за които се счита, че са плод на взаимодействието на централната звезда с компаньон с ниска маса, който обикаля около звездата на разстояние, сравнимо с това между Земята и Плутон. В известен смисъл мъглявини като Пръстен представляват своеобразна “космическа археология”, като астрономите я изучават, за да научат повече за звездата, създала мъглявината.

Източник: ЕКА

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/21/jwst-ring-nebula/

[SAlexandrov]

Телескопът Джеймс Уеб засне главозамайващ космически въртоп

Фотографията на галактиката M51. Photo credit : ESA/Webb, NASA & CSA, A. Adamo (Stockholm University) and the FEAST JWST team

30 август 2023 г. 12:50 ч.

Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” засне красива снимка на величествените спирални ръкави на галактиката M51!

Тази галактика неофициално бива наричана “Водовъртеж” (от англ. whirlpool), макар че понятието не е възприето в Астрономическия календар на БАН.

Изображението представлява съставна композиция от данни, получени с два инструмента на “Джеймс Уеб” – NIRCam, който снима в близката инфрачервена област, и MIRI, който снима в средната инфрачервена област на електромагнитния спектър. 

Тъй като космическият телескоп работи в инфрачервената област, която е невидима за човешкото око, това означава, че цветът е добавен на фотографията за удобство. В случая с червено са оцветени регионите, където нишковиден междузвезден прах прониква в тъканта на галактиката. С оранжево и жълто са оцветени регионите на йонизиран газ, получен от наскоро формиралите се звездни купове. Звездите подхранват галактичната тъкан и така се образува комплексна мрежа от ярки възли, както и от черни кухини.

Галактиката M51 се намира на разстояние 27 милиона светлинни години в съзвездието Ловджийски кучета.

Източник: ЕКА

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/30/james-webb-m51/

[SAlexandrov]

Джеймс Уеб откри метан и въглероден диоксид в атмосферата на извънслънчева планета!

Илюстрация на планетата K2-18b, изготвена на базата на съществуващите научни данни. Photo credit : ESA

11 септември 2023 г. 18:45 ч.

Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” откри за пръв път въглероден диоксид и метан в атмосферата на извънслънчева планета, известна като K2-18b. Предварителните данни (които имат нужда от по-нататъшно потвърждение) показват и наличието на диметил сулфид – вещество, което на Земята може да се образува само от живи организми.

Защо откритието е важно?

Планетата K2-18b е на 120 светлинни години от Земята и се намира в т.нар. обитаема зона около своята звезда, т.е. в региона, позволяващ водата да съществува в течно агрегатно състояние. Но тази планета няма никакъв аналог в Слънчевата система. Планетите, които обикалят около Слънцето, са най-общо казано скалисти планети (Меркурий, Венера, Земя, Марс) и гиганти (газови – Юпитер, Сатурн и ледени – Уран и Нептун). Но най-често срещаните планети в Галактиката са от тип, който доскоро не познавахме – по-големи от най-голямата скалиста планета в Слънчевата система (Земята), но по-малки от най-малкия гигант (Нептун). Поради това често биват описвани в научната литература под названието суперземи или мининептуни.

Тъй като нямат аналог в Слънчевата система, учените спорят разгорещено за характеристиките на мининептуните. Планетата K2-18b е 8.6 пъти по-масивна от Земята, като учените смятат, че тя е от хипотетичните Хицеански планети (на англ. изразът hycean обединява две думи – hydrogen, т.е. водород, и ocean, океан). С други думи K2-18b вероятно притежава водородна атмосфера, но е покрита с голям воден океан.

Понеже “Джеймс Уеб” открива метан и въглероден диоксид, но не и амоняк, това са данни, съвпадащи с наличието на океан. Също така космическият телескоп е събрал предварителни сведения и за наличието на диметил сулфид, който на Земята се получава само от живи организми, най-вече от фитопланктона.

Но въпреки откритието на тези вещества, все още е рано да се каже, че на K2-18b има живот. Налице са няколко фактора, които усложняват неговата поява. Планетата, както вече подчертах по-горе, е 8.6 пъти по-масивна, но също така има 2.6 пъти по-голям радиус от Земята. Това предполага, че във вътрешността си има плътна мантия от воден лед под високо налягане, подобно на Нептун, но за разлика от него има и по-тънка водородна атмосфера и океанска повърхност. Възможно е обаче този океан да е твърде горещ, за да позволява на живота за съществува или даже водата да не е в течно агрегатно състояние.

Все още има много неща, които не знаем за мининептуните. Такава планета в Слънчевата система все пак няма. Но благодарение на най-мощния астрономически прибор, космическия телескоп “Джеймс Уеб”, булото на загадките лека-полека се повдига. Идентифицирането на атмосферите е сложна задача, тъй като звездата свети много по-ярко със собствена светлина, отколкото свети планетата с отразена светлина. В случая K2-18b периодично прави пасажи, т.е. минава пред диска на звездата си, което означава, че тогава звездната светлина преминава през атмосферата и се променя по начин, който може да бъде изучен от астрономите и така да стане ясен химичният състав.

До този момент са проведени само две наблюдения с “Джеймс Уеб”, като още много предстоят. Но и два пасажа бяха достатъчни, за да бъдат получени гореописаните резултати – новият телескоп е толкова прецизен, че едно наблюдение се сравнява с осем наблюдения, провеждани от стария телескоп “Хъбъл” в рамките на много години. Последващите наблюдения, които трябва да потвърдят намереното и да разширят познанията, ще се направят от прибора на “Уеб” MIRI, работещ в средната инфрачервена област.

В края на краищата окончателната цел си остава намирането на извънземен живот – и се надяваме, че “Джеймс Уеб” е този космически апарат, който ще може да го направи.

Източник: ЕКА

https://cosmos.1.bg/space/2023/09/11/james-webb-methane/

[SAlexandrov]

Джеймс Уеб откри, че океанът на юпитерианската луна Европа е богат на въглерод!

Снимка на Европа, заснета от телескопа “Джеймс Уеб”. Credits: Science Credit: Geronimo Villanueva (NASA/GSFC), Samantha Trumbo (Cornell Univ.), NASA, ESA, CSA. Image Processing Credit: Geronimo Villanueva (NASA/GSFC), Alyssa Pagan (STScI)

22 септември 2023 г. 10:15 ч.

Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” направи важно откритие за Европа, луната на Юпитер, което сериозно повишава вероятността в нейния океан да има живот!

Два независими научни екипа от САЩ, работещи с данни от “Джеймс Уеб”, са решили да използват прибора NIRCam, за да картографират разпределението на въглеродния диоксид върху повърхността на Европа. Резултатите са публикувани в списанието “Сайънс” в две отделни научни статии. Изводите са едни и същи.

Най-голямата концентрация на CO₂ бе намерена в регион, широк 1 800 километра, на име Тара Регио. Там теренът е пресечен и хаотичен. Предполага се, че причината за хаоса е топла вода от подповърхностния океан на Европа, която периодично се издига и топи леда на повърхността, след което настъпва повторно замръзване.

Учените отхвърлят възможността този въглероден диоксид да е попаднал някъде отвън, примерно от метеоритите, така че те са категорични, че става въпрос за произход от вътрешността на Европа – най-вероятно от океана. Освен това CO₂-молекулата не е стабилна на повърхността на Европа, така че най-вероятно въглеродният диоксид е бил натрупан сравнително наскоро.

Защо откритието е важно? Животът, който познаваме на Земята, е базиран на въглерод, а това е първото доказателство за съществуването на въглерод в океана на Европа! Разбира се, това още не е категорично доказателство, че на Европа наистина има живи организми, но шансът затова съществено нарасна.

Към луните на Юпитер вече пътува мисията на Европейската космическа агенция (ЕКА) “Джус”, а догодна предстои изстрелването и на мисията на НАСА “Европа Клипер”. Така че подробното изучаване на Европа от космически апарати тепърва предстои!

За повече информация: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2023/09/22/jwst-europa-discovery/

[SAlexandrov]

Изучаването на системата TRAPPIST-1 се сблъска с неочаквано усложнение

Повърхността на звездата от системата TRAPPIST-1 е силно променлива и това усложнява анализите

28 септември 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Една от най-вълнуващите планетарни системи, която учените откриха през 2017 г., е системата TRAPPIST-1 и тя незабавно стана популярна заради седемте си планети с размер, близък до този на Земята, като три от тях са в т.нар. “обитаема зона” около своята звезда – регионът, позволяващ съществуването на течна вода. Вчера излезе поредната научна статия за планетарната система и тя разкрива, че учените са се сблъскали с неочаквано усложнение.

Всичките седем планети биват редовно наблюдавани посредством космическия телескоп “Джеймс Уеб”, а много от наблюденията вече биват анализирани. Екипът на статията, публикувана в сп. Astrophysical Journal Letters, с водещ автор Оливия Джим, разкрива първите си резултати за TRAPPIST-1b.

TRAPPIST-1b е най-близката до звездата планета и температурите ѝ са около 230^oC – т.е. счита се, че тази планета е негостоприемна. Но от друга страна, ако TRAPPIST-1b притежава атмосфера, по-високите температури биха я удебелили и биха я направили по-лесна за изследване.

До този момент учените са изучили два пасажа на TRAPPIST-1b. Чрез наблюдения при различна дължина на вълната и измервайки количеството абсорбирана светлина (т.нар. трансмисионна спектроскопия), изследователите са се опитали да разберат какви са молекулите в атмосферата. Получени са следните спектри по време на двата пасажа:

На тези спектри се виждат следните неща:

1. Определени характеристики, които зависят от дължината на вълната (вероятно атмосфера?)
2. Двете наблюдения изглеждат много различни.

Последното е изключително изненадващо. Би следвало да има повторяемост на резултатите, тъй като се наблюдава едно и също – планетарна атмосфера. Какво се случва?

След сериозен анализ, учените стигат до следното заключение: причината за разликите при двете наблюдения се корени в особеностите на звездата.

Звездата TRAPPIST-1 притежава много разнородна повърхност – на нея има студени региони, както и горещи петна, носещи названието факули. Те са неравномерно разпределени.

Когато този фактор бъде вкаран в моделите, учените разбират защо двете наблюдения от “Джеймс Уеб” се различават – просто при двата пасажа имаме две различни страни на звездата с различни горещи и студени региони. И това неимоверно усложнява интерпретациите за характеристиките на планетарните атмосфери.

Разбира се, това не означава, че учените не са успели да научат нищо за самата планета TRAPPIST-1b. Например, вече е изяснено, че планетата не притежава плътна атмосфера, доминирана от водород. Но съществуват много други сценарии за възможни атмосфери (вкл. сценарий, при който TRAPPIST-1b няма атмосфера), които са съвместими с наличните данни от “Джеймс Уеб”.

Със сигурност възникналите усложнения ще се отразят и при изучаването на трите планети от обитаемата зона. Така че учените са категорични, че първо трябва да разберат точно поведението на звездата, преди да се правят заключения за планетите.

Източник: научната публикация в The Astrophysical Journal Letter

https://cosmos.1.bg/space/2023/09/28/trappist-1-complications/

[deaf]

Ха сега,де. Твърди се че първият космонавт е Владимир Илюшин,а не Гагарин:

https://www.24chasa.bg/biznes/article/7265653

[SAlexandrov]

Телескопът Джеймс Уеб откри кварцови кристали в облаците на извънслънчева планета!

Така би могла да изглежда извънслънчевата планета WASP-17b. Илюстрация: NASA, ESA, CSA, and R. Crawfor, d (STScI)Science: Nikole Lewis (Cornell University), David Grant (University of Bristol), Hannah Wakeford (University of Bristol) Crawford (STScI)

17 октомври 2023 г. 10:45 ч.

Светослав Александров. Учени, работещи с космическия телескоп на НАСА “Джеймс Уеб”, откриха кварцови нанокристали в облаците на WASP-17b – извънслънчева планета около седем пъти по-голяма от Юпитер и намираща се на 1 300 светлинни години от нас.

“Бяхме изключително развълнувани”, съобщава Дейвид Грант от Бристълския университет и водещ автор на публикацията, приета за печат в Astrophysical Journal Letters. “Знаехме още от наблюденията с телескопа “Хъбъл”, че трябва да има аерозоли в атмосферата на WASP-17b- малки частици, които изграждат облаците и мъглите, но не очаквахме да са направени от кварц”.

Силикатите (минерали, богати на силиции и кислород) съставляват по-голямата част от Земята и Луната, както и другите скалисти обекти в нашата Слънчева система. Също така се срещат широко и в Галактиката. Учените не за пръв път откриват силикатни зърна в атмосферите на екзопланети и кафяви джуджета, но като правило те са богати на магнезий – напр. минерали като оливин и пироксен. А в случая с WASP-17b става въпрос за кварц, чист SiO₂.

WASP-17b е една от най-големите и най-добре проучени извънслънчеви планети. Освен че е седем пъти по-голяма от Юпитер, тя прави една пълна обиколка около звездата си само за 3.7 земни дни (толкова продължава една местна година). Ето защо планетата е идеална за изследване посредством трансмисионна спектроскопия. Космическият телескоп “Джеймс Уеб” наблюдаваше WASP-17b в продължение на 10 часа, като за това време бяха направени 1 275 измервания на яркостта докато планетата е преминавала пред звездата си. Изваждайки яркостта на системата звезда-планета от тази само на звездата, учените бяха в състояние да изчислят кои дължини на вълните биват погълнати от екзопланетната атмосфера.

Резултатът е следният – имаме неочакван пик при 8.6 микрона, което не би се очаквало, ако облаците са от магнезиеви силикати или други аерозоли като алуминиев оксид:

Най-доброто обяснение за спектъра е, че облаците на извънслънчевата планета са изградени от кварцови наночастици.

Но за разлика от минералните частици, които се срещат в облаците на нашата собствена Земя, тук тези кварцови кристали не произхождат от скалиста повърхност. WASP-17b е изключително гореща планета – температурите ѝ надхвърлят 1 500^oC, но налягането в горните части на атмосферата е само една хилядна от земното. При тези условия се образуват твърди кристали от атмосферните газове без да се преминава през течно агрегатно състояние.

Учените все още не могат да определят какво е точното количество на кварца и колко ясно изразени са облаците на WASP-17b. Планетата е обърната винаги с едната си страна към звездата, което означава, че там е вечен ден, а на срещуположната страна царува вечна нощ. Възможно е облаците да обикалят около цялата планета, но да се изпаряват откъм дневната страна. Ветровете биха издухвали тези стъклени частици със скорост хиляди километри в час.

WASP-17b е една от трите планети, избрани за изучаване от “Джеймс Уеб” в рамките на програмата DREAMS (съкр. от Deep Reconnaissance of Exoplanet Atmospheres using Multi-instrument Spectroscopy). Програмата цели подробни проучвания на по един представител от трите основни класа екзопланети: горещ Юпитер, топъл Нептун и умерена скалиста планета.

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/17/james-webb-quartz-crystals/

[SAlexandrov]

Телескопът Джеймс Уеб засне изумителни снимки на останката от свръхнова Касиопея А!

Касиопея А, заснета от прибора NIRCam. Photo credit : NASA, ESA, CSA, STScI, D. Milisavljevic (Purdue University), T. Temim (Princeton University), I. De Looze (University of Gent)

12 декември 2023 г. 20:30 ч.

Светослав Александров. Останката от свръхнова Касиопея А, видяна на снимките на “Джеймс Уеб”, прилича на гирлянда, готова да бъде окачена на коледното дърво. Но макар и красива, това не е гледка от тихата и свята нощ – този космически регион изобилства от активност.

Касиопея А е най-добре изучената останка от свръхнова. През последните години учените заснеха множество снимки посредством наземни и космически телескопи като “Хъбъл”. Но с въвеждането на новия космически телескоп “Джеймс Уеб” в експлоатация, изучаването на Касиопея А навлезе в нова епоха. През април тази година телескопът засне фотография на обекта посредством прибора MIRI, работещ в средната инфрачервена област. Фотографията разкри множество невиждани досега детайли. Но сега през декември бе получена нова снимка, от прибора NIRCam, работещ в близката инфрачервена област. И за изненада на учените структурите, забелязвани на MIRI, не се визуализират на NIRCam. Трудно е да се обясни защо.

Касиопея А, заснета от прибора MIRI. NASA, ESA, CSA, STScI, D. Milisavljevic (Purdue University), T. Temim (Princeton University), I. De Looze (University of Gent)

Тук е коректно да бъде напомнено, че телескопът “Джеймс Уеб” наблюдава космоса в инфрачервената област на електромагнитния спектър, а не във видимата светлина. Това означава, че цветовете, които виждате на снимките, са добавени изкуствено. Но това не значи, че не предоставят информация. Точно обратното – представят я по по-удобен за човешкото око начин.

Касиопея А е с размер на 10 светлинни години или 96 трилиона километра. Космическият телескоп “Джеймс Уеб” може да различи в нея дори и малки възли от газове като аргон, сяра, кислород и неон. Сред газа има прах и молекули, които по-късно ще участват във формирането на нови звезди и планетарни системи. Но някои от филаментите са твърде дребни да бъдат заснети даже от “Джеймс Уеб”, което означава, че те са по-малки от 16 милиарда километра.

Когато бъдат сравнени снимките, заснети в средната инфрачервена област с тези, заснети в близката инфрачервена област, се вижда че на последните централната кухина и външната обвивка почти са лишени от цвят. Покрайнините на главната вътрешна обвивка, които на снимките от MIRI са оранжеви и червени, изглеждат като дим на фотографиите от NIRCam. Това е мястото, където ударната вълна от експлозията на свръхновата навлиза в околната междузвездна материя. Прахът от тази материя е твърде блед, за да бъде сниман в близката инфрачервена област, но свети ярко в средната.

Изследователите са стигнали до заключението, че белият цвят представлява т.нар. синхротронна радиация, която се излъчва в целия електромагнитен спектър, вкл. и в близката инфрачервена област. Тя се генерира от заредени частици, които пътуват с много висока скорост и се усукват около магнитните полета. Синхротронната радиация се наблюдава в балончестите структури в долната част на вътрешната кухина.

Също така в близката инфрачервена област не се вижда зеленият пръстен в централната кухина на Касиопея А, иначе добре визуализирана в средната инфрачервена област. Засега учените наричат тази област “Зеленото чудовище” и те трудно си обясняват какво се случва тук.

Но може би околните региони, визуализирани посредством NIRCam, могат да хвърлят светлина върху загадката. Кръговите празнини, видими на снимката от MIRI, се различават слабо като пурпурна и бяла емисия на фотографиите от NIRCam. Това е йонизиран газ. Учените вярват, че отломките от свръхновата са навлезли и са скулптурирали газа, изхвърлен от звездата далеч преди нейното избухване.

Изследователите също така са поразени от една забележителна структура в долния десен ъгъл на изображението от NIRCam. Тази голяма, набраздена структура е наречена Бебе Касиопея А, понеже наподобява потомство на главната свръхнова. Това е светлинно ехо. Светлината от случилата се експлозия е достигнала и е подгряла околния прах, който излъчва лъчения в процеса на охлаждането му. Бебе Касиопея А се намира на 170 светлинни години зад голямата Касиопея А.

Касиопея А е на 11 000 светлинни години от нас в съзвездието Касиопея. От нашата времева гледна точка експлозията се е случила преди около 340 години.

Източник: ЕКА

https://cosmos.1.bg/space/2023/12/12/cas-a-photos/

[SAlexandrov]

Космическият телескоп Джеймс Уеб засне нова забележителна снимка на Уран!

Най-новата снимка на Уран, заснета от Джеймс Уеб. Photo credit : NASA, ESA, CSA, STScI

18 декември 2023 г. 19:15 ч.

Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” засне нова забележителна снимка на планетата Уран! Фотографията разкри динамичен свят с пръстени, луни, бури и други атмосферни характеристики, в това число сезонна полярна шапка.

Това не е първото изображение, които телескопът прави на Уран. По-рано през годината писах новина, свързана с предишното заснемане. Но за разлика от старото двуцветно изображение, тук “Джеймс Уеб” е изучавал планетата при различни дължини на вълните с цел по-добър анализ.

Във видимата област на електромагнитния спектър Уран изглежда като спокойно, безстихийно синьо кълбо. Но “Джеймс Уеб” работи в инфрачервената област и благодарение на това телескопът разкрива, че това е странен и динамичен леден свят с интересни атмосферни забележителности.

Вероятно най-интригуващата от тези забележителности е сезонната полярна шапка. На новата снимка се виждат структури, останали невидими на по-старото изображение. Освен че имаме бяла, ярка вътрешна шапка, налице е тъмен пояс в нейната основа към по-ниските ширини.

Забелязват се и някои бури в близост до и под южния край на полярната шапка. Вероятно броят на тези бури и колко често се появяват в атмосферата на Уран зависи от комбинация от сезонни и метеорологични фактори.

“Джеймс Уеб” успя да изучи и пръстените на планетата. Телескопът може да различи бледите вътрешни, така и външните пръстени, в това число изключително трудния за заснемане Зета пръстен, който е най-близко разположен до Уран.

Много от 27-те луни също се визуализират на снимката, а също така някои малки спътници, внедрени в пръстените.

Източник: ЕКА

https://cosmos.1.bg/space/2023/12/18/jwst-new-uranus-photo/

[orlogin]

Преди 6 часа, SAlexandrov said:

Вероятно най-интригуващата от тези забележителности е сезонната полярна шапка.

Сезонна полярна шапка. Това означава ли, че планетата не е вечно замръзнала, въпреки отдалечеността ѝ от Слънцето?

[Gravity]

Някои снимки поставят голям въпрос.

 

 

[SAlexandrov]

Космическият телескоп Джеймс Уеб с нова забележителна снимка на Уран!

Снимка на Уран, заснета вчера от “Джеймс Уеб” и обработена от Андреа Лък. Photo credit : NASA/ESA/CSA/STScl Andrea Luck – свалете я от този линк

7 февруари 2024 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Вчера, на 6-ти февруари, космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” отново насочи взора си към планетата Уран и я засне!

Това веднага бе забелязано от космическите ентусиасти, които редовно проверяват уебсайта https://jwstfeed.com – именно тук се качват в реално време сурови и необработени снимки от телескопа.

Впоследствие започнаха да бъдат изготвяни цветни съставни изображения – като горното от Андреа Лък.

https://cosmos.1.bg/space/2024/02/07/jwst-new-photo-uranus/