Хан Телериг

[T.Jonchev]

Графе,

независимо от изследванията на Халдън и Тредголд едва ли е разумно да се абсолютизират тези оценки. Данните за числености са толкова бедни и разпилени във времето, че според мен е за предпочитане въпросът да остане отворен.

[Rogi]

2600 корита е чудовищно число и мисля, че спорове тук не трябва да има. Без значение военни или търговски, просто е немислимо.

Графе, може ли да ми разтълкуваш - (по 5-6-7 реда гребци), ако бъдеш така добър?

[T.Jonchev]

2600 корита е чудовищно число и мисля, че спорове тук не трябва да има. Без значение военни или търговски, просто е немислимо.

Графе, може ли да ми разтълкуваш - (по 5-6-7 реда гребци), ако бъдеш така добър?

Понеже графът вече спи, обяснявам аз.

Това е преди всичко термин, свързан с античните кораби, но понеже в Източната империя са традиционалисти, се използва и през Средновековието.

Най-простият кораб има само един ред гребци и от това получава гръцкото си име - монера (или римското монорема). Кораб с гребци, разположени в два реда с различна височина на пейката спрямо кила, е диера / дикрота (или дирема при римляните). Класическият гръцки боен кораб е с три реда гребци, разположени на пейки с различна височина (таламити, зевгити и транити) и се нарича триера (трирема). В изворови текстове срещаме всевъзможни наименования на кораби, формирани по аналогичен начин - тетрера (с 4 реда), пентера (с 5 реда), хексера (с 6), септера (със 7) , октера (с 8), нонера (с 9), декера (с 10), додекера (с 12), които римляните наричат съответно квадрирема, квинкверема и т.н. Тук вече изниква проблем с идентификацията, защото ако кораби с 3 и 5 реда гребци, разположени във вертикал са възможни, то кораб с 12 реда е абсурдно нещо - при толкова редове най-горният трябва да се издига повече от 6 метра над ватерлинията, а бордовете да са още по-високи. Поради това в науката се приема, че от хексера нагоре (а някои автори твърдят това и за пентерата) името на типа на кораба не може да идва от от броя на редовете гребци. Общо взето има някакво съгласие, че максималният брой редове е три (по изключение 5), а името на останалите типове се свързва с:

1-ви вариант: броя на гребците в една гребна секция;

2-ри вариант: броя на гребците на едно гребло (при монерата, диерата и триерата всяко гребло се движи от един човек).

По-приемливият вариант е първият, защото при втория трябва да допускаме прекалено голям общ брой на гребците, а оттук - и прекалена ширина на корпуса, което снижава скоростта.

Т.е. ако говорим за септера (букв. със 7 реда гребла) това по всяка вероятност значи, че става дума за кораб с 3 реда гребла, но с 1 гребец на долното, 2 на средното и 4 на горното гребло (конфигурацията може да и друга, естествено, но най-голям брой трябва да са гребците на горното гребло, защото то е най-дълго, респективно - най-тежко).

Не може да се каже във всички случаи по колко са били греблата на всеки от редовете - това е зависело от дължината на кораба.

Горе-долу така стоят нещата.

Редактирано Юли 26, 2013 от T.Jonchev

[Rogi]

Ами... не знам какво да кажа. Има сериозна логика в написаното, но...!

Кораб с гребла, при който гребците са разположени в повече от 2 /две палуби/ една над друга, просто противоречи на законите на физиката, формулирани /разписани/ от сър И. Нютон. Не че и преди не са съществували де...

За онагледяване - вземете лист хартия А4, нарисувайте на него напречно сечение на произволен кораб и слагайте чертички символизиращи греблата. Опитвайте се да дадете приблизителни мащаби. След това с удоволствие ще дискутираме тук.

[T.Jonchev]

Ами... не знам какво да кажа. Има сериозна логика в написаното, но...!

Кораб с гребла, при който гребците са разположени в повече от 2 /две палуби/ една над друга, просто противоречи на законите на физиката, формулирани /разписани/ от сър И. Нютон. Не че и преди не са съществували де...

За онагледяване - вземете лист хартия А4, нарисувайте на него напречно сечение на произволен кораб и слагайте чертички символизиращи греблата. Опитвайте се да дадете приблизителни мащаби. След това с удоволствие ще дискутираме тук.

До клас триера дискусиите са излишни - такива кораби има открити, така че категорично са съществували и са плавали - при това забележително добре.

Не знам как си представяш палубите, но те не са точно това, което днес разбираме под "палуба" Денивелацията на пейките в триерата е под метър.

Мисля, че в раздел "Антична история" на "Обща история" има илюстрирана статия на Last Roman по тези въпроси - виж я.

[boilad]

Ами... не знам какво да кажа. Има сериозна логика в написаното, но...!

Кораб с гребла, при който гребците са разположени в повече от 2 /две палуби/ една над друга, просто противоречи на законите на физиката, формулирани /разписани/ от сър И. Нютон. Не че и преди не са съществували де...

За онагледяване - вземете лист хартия А4, нарисувайте на него напречно сечение на произволен кораб и слагайте чертички символизиращи греблата. Опитвайте се да дадете приблизителни мащаби. След това с удоволствие ще дискутираме тук.

Прегледай този блог, ак въпроса те интересува. Има доста информация: http://galea-galley.livejournal.com/41863.html