Спомените на Ото фон Бисмарк. Преводни откъси

[Monarh]

Настоящият текст представлява мой превод от немски език на откъс от спомените на германския канцлер Ото фон Бисмарк ,,Размисли и спомени" или ,,Gedanken und Erinnerungen" от сайта zeno.org. Те са писани, когато той вече е отстранен от власт, като Том 3 е издаден чак през 1919 г. Приятно четене !!!





Том 1, Глава 4 ,,Дипломат"

След като пруското правителство взе решение да свика възстановения от Австрия Бундестаг и с това да го завърши, генерал фон Рохов, който беше акредитиран в Санкт Петербург и остана там, временно беше назначен за посланик във Бундестага. Същевременно в бюджета бяха включени двама легационни съветници, аз самият и господин фон Грунер. Пред мен беше представено като перспектива от Негово величество и министър фон Мантойфел преди назначаването ми за легационен съветник възможността да бъда назначен за посланик във Бундестага (парламентът на Германския съюз, създаден в 1815 г. след разгрома на Наполеон под австрийска егида - б.м. Петър Петров). Рохов трябваше да ме въведе и обучи, обаче не можеше сам да работи делово и ме ползваше за редактор, без да ме държи политически ,,au fait”.

Разговорът с краля, предхождащ моето назначаване, предаден накратко в писмо на моя починал приятел Дж. Л. Мотли до неговата жена , протече по следния начин.След като на внезапния въпрос на министър Мантойфел(пруският премиер-министър -б.м. П.Петров) дали искам да приема поста на посланик в Съюза, бях отговорил просто с да, кралят ме повика скромно до себе си и рече : ,,Вие имате голям кураж, че поемате една чужда Вам длъжност без нищо повече.“ Аз възразих : ,,Куражът е изцяло от страна на Ваше величество, когато ми поверявате един такъв пост, въпреки че не сте длъжен да запазите назначаването, щом то не оправдае надеждите. Аз самият не мога да съм сигурен за това дали задачата е над моите способности, преди да съм се оказал по-близо до нея. Ако открия, че не съм израстнал за нея, ще бъда първият, който ще поиска отзоваването си. Имам куража да се подчинявам, ако Ваше величество има такъв да заповядва.“ При което кралят отвърна : ,,Тогава ние искаме да опитаме въпроса.“

На 14 май 1851 г. пристигнах във Франкфурт. Господин фон Рохов с по-малко честолюбие, отколкото любов към комфорта и уморен от климата и напрегнатия дворцов живот в Петербург, който би предпочел да задържи трайно поста във Франкфурт, на който би задоволил всички свои желания, работеше в Берлин за това аз да бъда назначен за пълномощен министър в Дармщадт със същевременна акредитация при херцога на Насау и град Франкфурт и може би не би бил неблагоразположен и да ми предостави в замяна петербургския си пост : той обичаше живота край Рейн и общуването с немските дворове. Неговите усилия обаче нямаха успех. Около 11 юли хер Мантойфел ми писа, че кралят е одобрил моето назначаване за посланик във Бундестага. ,,При това се разбира от само себе си“, пишеше министърът, ,,че не може хер фон Рохов да бъде отпратен внезапно; възнамерявам още днес да му напиша още няколко думи и вярвам, че Вашето съгласие ще бъде сигурно, ако аз действам по този въпрос изцяло с оглед на желанията на хер фон Рохов, на когото на дело мога да изкажа само благодарност, че той прие трудната и неблагодарна мисия за разлика от някои други хора, които винаги проявяват критика, но когато се стигне до действие, се оттеглят. Няма нужда да уверявам, че с това нямам впредвид Вас, тъй като и Вие сте влезли снас в пролома и мисля си, ще го защитавате и сам.“

Около 14 юли стана моето назначаване за пълномощен министър във Бундестага. Независимо от уважението, което му беше оказано, хер фон Рохов беше разстроен и ми се отплати за разочарованието на своето желание, като една сутрин напусна Франкфурт, без да ми съобщи за отпътуването си и да ми предаде управлението и документите. Осведомен от друго място, дойдох навреме на гарата, за да му изразя своята благодарност за оказаното ми благоволение. - За моята дейност и възприятията ми в Бундестага е публикувано толкова много в служебен и частен аспект, че ми остава само един подбор.

Във Франкфурт намерих двама пруски комисари от времето на Смута, Оберпрезидента на Бьотихер, чийто син по-късно като държавен секретар и министър щеше да бъде мой помощник и генерал фон Пойкер, който ми предостави възможност за първите ми студии за орденното дело. Той бше мъдър и храбър офицер, с високо военно образование, което по-късно съумя да оползотвори като генерален инспектор на военновъзпитателното и образователното дело. Служил през 1812 г. в корпуса на Йорк, той изгубил заради кражба своето палто, трябвало да извърши отстъплението във обикновена униформа и се случило така, че палците му измръзнали и поради студа получил и други увреждания. Въпреки външната му нехубост този интелигентен и смел офицер спечелил сърцето на красивата графиня Шуленбург, чрез която по-късно предал на своя син богатото наследство на рода Шенк фон Флехтинген в Алтмарк. В забележителен контраст с неговата духовна значимост се намираше слабостта му към външни неща, която обогати берлинския жаргон с един израз. За всеки, който носеше твърде много ордени едновременно, хората казваха, че ,,той пойкерства“..."

Източник : http://www.zeno.org/Geschichte/M/Bismarck,+Otto+von/Gedanken+und+Erinnerungen/Erstes+Buch/Viertes+Kapitel

[Aspandiat]

Петре, и защо е този безсмислен кипящ труд?

http://alba-books.com/alba-books/Бисмарк-Спомени-т-1-2