Как (под въздеййствие на какво) и кога (начало и времеви рамки) губим падежите?

[mitaca]

Тъй като тук няма раздел 'който има въпрос да пише тук' бих искал знаещите да разяснят този въпрос. Може и с линкове, а може и дискусия да се получи. Задавал съм този въпрос преди много години в БС. По смътни спомени се сещам само, че началото е още от 10-ти век, но по някъкъв начин е свързано с османското нашествие. По подробно не беше отговорено (мисля, че само Хана си направи труда). Също така бих искал да разбера защо само нашия език (ако приемем, че е славянски) няма падежи, а под турско са били и сърбите.

Разбира се, ако въпроса е лаически и е обяснен, работа ще свършат и само линкове.

[ISTORIK]

Падежът (на латински: casus) е граматична (морфологична) категория, която изразява различни отношения на предмет, обозначаван от дадена дума (име или местоимение), спрямо съдържанието на изречението. Например, ако думата е съществително име, категорията падеж може да изразява отношението на обозначаван от съществителното име предмет спрямо други предмети, действия или признаци. Това отношение се изразява чрез падежните форми, образуващи се с помощта на падежни окончания (падежна флексия, парадигма). Системата от падежни форми се нарича склонение.

Българският термин "падеж" представлява калка на латинския термин casus. Първоначалните значения на думата са били „случай”, и по-конкретно – „нещастен случай”, което е свързано с глагола, от който произлиза думата "casus"- “cado” (падам, умирам, загивам). Граматиците разглеждали промяната на имената като падане на една форма в друга, затова ги нарекли падежи. По подобен начин е образуван и терминът за промяната на една форма с друга, т.е. - склонение, от латинската дума declinatio, която означава отклонение, отдалечаване. Старите граматици са си представяли, че някои форми се отдалечават от основната форма.

За падежна система в даден език говорим при наличието на поне два падежа. Броят на падежите в различните езици варира в най-широки граници. В латинския те са шест – nominativus, vocativus, genitivus, dativus, accusativus, ablativus, в старогръцки език падежите са пет – nominativus - νομαστκή, genitives - γενική, datives - δοτική, accusatives - αἰτιαυκή, vocatives - κλητική, в старобългарски и в сърбохърватски са седем (именителен, родителен, дателен, винителен, творителен, местен, звателен), в руски – шест: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен, предложен. В кавказките и угро-финските езици има голям брой падежи: в някои дагестански езици - около 40; в унгарския - 17 и т.н. В аварския има около 20 падежа, някои от които – основни. Падежната система на някои езици е останала непроменена във времето, а в други броят на падежите е намалял. Трети са преминали към аналитичен начин на изразяване на съответните отношения. Такива например са българския, английския, френския и др.

Среднобългарският период е времето, в което се зараждат и развиват най-съществените белези на българския език, които определят неговия съвременен облик и съотношението му спрямо останалите славянски езици.

Постепенното навлизане на аналитизма в българския език се осъществява през късната старобългарска епоха.Днешното състояние на падежните остатъци, неравномерното им разпределяне (в диалектите) ясно свидетелства, че процесът не е протичал равномерно във всички български говори през среднобългарския период.

В среднобългарските паметници се срещат редица доказателства за разколебаване на падежната флексия – характерно за езиците с падежна конгруенция (липса на падежна съгласуваност между определения и определяеми). През среднобългарската епоха се наблюдава и разрастване на предложно-падежните конструкции – постепенно прехвърляне тежеста на синтактичните функции върху предлозите. В съвременния български език отношенията между имената не се изразяват с падежни окончания, а със синтактични средства – предлози, словоред. Това развитие определя преминаването на българския език от синтетичен към аналитичен тип. Същевременно опростяването на именната система е съпроводено от развитие на многобройни форми и значения на глагола: темпорални, модални, видови, залогови.

Преминаване към аналитизъм се наблюдава и във формите на прилагателните имена (аналитични степени за сравнение в някои паметници от ХИВ в., КВ в., дори - и XVI век).

Падежната флексия се разлага постепенно в периода XII – XIV в. И падежните форми се заместват от аналитични предложни конструкции, а предлозите стават полисемантични и свръхнатоварени тъй като поемат семантичната стойност и синтактичната служба на старите падежи.

При аналитичните езици синтактичните отношения на имената и на местоименията на други думи в изречението се изразяват посредством различни предлози + т.нар. обща падежна форма (Casus generalis).

Библиография по темата:

- Харалампиев, Ив., Историческа граматика на българския език, В. Търново. 2001.

- Илиев, И., За същността на падежа, езиковата типология и за произхода на вътрешните допълнения и подлози. B: Падеж и вокативност, Пловдив, Пигмалион, 2007.

- Куцаров, Ив., Теоретична граматика на българския език. Морфология, Университетско издателство Паисий Хилендарски, 2007.

- Ницолова, Р., Българска граматика Морфология. С. , Университетско издаделство Св. Климент Охридски , 2008.

Редактирано Ноември 12, 2013 от ISTORIK

[Perkūnas]

Османското нашествие няма никакво отношение към изчезването на падежната система в български.

Към началото на 15 век тя е вече съвсем разколебана и до края на 15 век е сигурно изчезнала.

В един надпис от първата половина на 13 век и по царските грамоти (официални документи) си пише редовно царъ блъгаромъ и гръкомъ, което от гледна точка на старобългарския от 10 век е граматически неправилно.

Турският език не е оказал почти никакво влияние върху граматиката на българския език или кой да е друг балкански език (вкл. албански, сръбски, румънски, гръцки).

[zorrro]

нашия език (ако приемем, че е славянски)