Отиди на
Форум "Наука"
Last roman

Триединни богове

Recommended Posts

Триединният Бог далеч не е патент на Християнството. В Античността той е имал своите предшественници и на изток и на запад.

Хеката /Ἑκάτη/- в древногръцката митология е богиня на мрака, нощните кошмари и магиите. Дъщеря е на титанидата Астерия. Тя е древно хтоническо божество, което след победата над титаните е съхранило своите архаични функции. Получила от Зевс власт над земята и морето, а от Уран - велика сила. В началото покровителствала лова, пастирите, обществените занятия на хората (съдилища, война, състезания), защитавала младите хора, пазела децата и осигурявала на пътниците лек път. След време, тя отстъпва част от тези си функции на Аполон, Артемида и Хермес. Според някои учени името означава „действащата” или „улучващата от далеч”, според други означава „стоящата отвъд познатото”, защото хекато или сто, било границата, а след това е непознатото. Която и хипотеза да е вярна и двете определят добре Богинята. Най-старите символи на Хеката са ключът и Луната. Обредите на Богинята са предимно нощни и свързани с лунните фази. Първото археологическо доказателство за нейния култ е от 400 г.пр. н.е. и е от кръглия олтар на Аполон в Милет. Спомената е в литературата за първи път от Хезиод в „Теогония” около 7 в . пр. н.е. Най-известният храм на Хеката в древността се е намирал в Лагина, Кария - в днешна Турция. Богинята е била почитана обаче из целия древен свят – Гърция, Рим, Египет, а също и на територията на България. Първоначално, а и по описанието на Хезиод е била възприемана като доброжелателно божество, като богинята Майка – даваща и взимаща живота. В най-древния си образ е изобразявана с едно тяло държаща факли в ръце, поради което някои историци, като Хезихий са я отъждествявали с тракийската Бендида. Впоследствие е започнало изобразяването и като трилика и с три тела. Тройното изображение на богинята символизира нейната власт над Земя, Небеса и Моря. Някъде се твърди, че трите свята са Земя, Небеса и Подземен Свят, но в древната религия Подземния Свят или Ереб /Хадес, Тартар/ е част и то най-долната от земния. С течение на времето в литературата Хеката става основно божество на магиите, която помага на правещите ги, но е и единствената закрила срещу тях. В съвременните представи образът за Тройната богиня се е запазил в образа на трите орисници или наречници.

Изключително много триади се срещат и в келтската митология:
Морриган /Mo'rri'gan/ - триединната богиня на войната и смъртта в ирландската митология. Името й се превежда като "Велика Кралица" или "Кралицата на призраците". Отъждествявана била с другите три богини на войната: Маха /Война/, Бадб /Врана/ и Немаин /Ярост/. Самата Мориган не взимала участие в битките, но неизменно присъствала на бойното поле и използвала могъществото си, за да помогне на сражаващите се. Явявала се на героите под формата на любвеобилна красавица, врана, вълчица, старица. Ролята й в ирландския пантеон на боговете много прилича на тази на валкириите при скандинавците и германците. Те използвали магията за да сковат движенията на воините и да определят кой от тях ще загине.
Също така Мориган била отъждествявана със сексуалността и плодовитостта. В навечерието на битките тя се явявала при любимите си герои и ги карала да преспят с нея, обещавайки им победа. Така тя помогнала на краля на туатите Нуаду в навечерието на битката срещу Фир Болгите, събуждайки в сърцето му яростта на воина; както и на добрия бог Дагда / в навечерието на Самхейн/ срещу фоморите /тъмните сили на хаоса/.
Морриган се появява и в сагата за ирландския герой Кухулин /син на соларния бог Луг/, предлагайки му да преспи с нея, но героят я отхвърля, заявявайки че е уморен, а с жени не му се занимава. Разгневената богиня намразва героя, отговаряйки му, че отсега нататък ще си има работа само с мъже. В последствие тя му пречела във всички битки и в края на краищата Кухулин бил убит.
Съпругът на Морриган се казвал Трефуйлнгид Треохайр /Trefuilngid Tre-eochair - 'тройственият крал', 'тройственият носител на тройния ключ'/.
Символът им бил трилистна детелина, символизираща троичността им. Любопитно е, да се отбележи, че покръстителят на Ирландия, романизираният брит св. Патрик /или по-точно Magonus Sucatus, както е било истинското му име/, с цел по-лесно приспособяване на вярващите към новата религия, отъждествил Светата Троица точно с това растение. Съществува мнение, че Християнската концепция за Троицата произлиза от келтската митология, а не от Гръцката. В подкрепа на това може да се отбележи фактът, че авторът, написал трактата De Trinitate /За Троицата/ св. Иларий, епископ на Поатие, бил келт по произход.
В легендите за крал Артур тя фигурира под името Моргана.

Троян /Триглав/
Името му означава "троен", т.е. с три части /глави/, както потвърждава и другото му име, Триглав. Това е троичният славянски бог - блюстител на световния ред и пазител на божествения закон Правда. С трите си глави Троян гледа към всеки един от световете на Световното дърво - Прав /небесата/, Яв /земята/ и Нав /преизподнята/. Той наблюдава богове, хора и нави, вижда и знае всичко което те правят, и е техен съдник - когато бъде нарушен Редът, Правдата, Троян не се колебае да донесе казън всекиму. Бил особено почитан от западните славяни в средновековния град Стетин /дн. полския Шчечин/, където му издигнали светилище. Идолът му имал три глави, а очите и устите му били завързани със златоткан воал, което е израз на стремежа на хората да го умилостивят - те символично прикривали погледа му, за да не вижда всичките им грехове, а устата - за да не са твърде сурови присъдите, които изрича.
За бог Троян се говори в средновековния български апокриф "Хожденiе Богородицы по мъкам", а също и в "Слово и откровение святых апостолов", и "Слово о плъку Игореве" и др. В няколко по-късни сръбски източника е казано, че Троян се бои от слънчевата светлина и има кози уши. Но е възможно това да е с цел умишлена демонизация и да не съдържа митологическа истина.

Редактирано от Last roman

Share this post


Link to post
Share on other sites

Опасявам се, че общото на тези богове с християнския е колкото между автомобил с четиритактов двигател и квадрига (колесница с 4 коня). :grin:

Християнският бог няма три глави и едно тяло, подобно на двуглавия орел, който като символ е ползван от императори и патриарси.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Опасявам се, че буквалното тълкуване често води до конфузни ситуации. Нещо повече, не външният вид е важен, а смисълът.:)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Така е, има такъв мотив сериозно разпространен. Разбира се, има смисъл в забележката на Галахад - начинът на изобразяването е различен (имам предвид като символна, литературна образност на божеството, не в буквалния смисъл), но мотивът е траен.

Интересно на какво се дължи това - дали на символичното свързване на елементите на света в едно? Но защо именно три?

пп

Хубаво съм си сложил Мирча Елиаде на библиотеката, ама ако го бях и прочел..... :icon_rolleyes:

Редактирано от КГ125

Share this post


Link to post
Share on other sites

Така е, има такъв мотив сериозно разпространен. Разбира се, има смисъл в забележката на Галахад - начинът на изобразяването е различен (имам предвид като символна, литературна образност на божеството, не в буквалния смисъл), но мотивът е траен.

Интересно на какво се дължи това - дали на символичното свързване на елементите на света в едно? Но защо именно три?

пп

Хубаво съм си сложил Мирча Елиаде на библиотеката, ама ако го бях и прочел..... :icon_rolleyes:

Защото от най-древни времена богът се смята да троичен. Ето ти например хетски йероглиф, обозначаващ божество на име Сиенесис - тривръх знак, подобен на българското Ш.

post-4986-0-48443400-1401136230.png

Ето и един знак от арменски средновековен тайнопис, обозначаващ "рай":

post-4986-0-85003000-1401136334.png

В древните представи свещената планина е тясно свързана с боговете, тя е тяхно обиталище, там е и раят. Затова например шумерският знак за "(свещена) планина" е тривърха планина (знаците от ред № 5):

post-4986-0-66720200-1401138117_thumb.jp

Тривърха планина е и знакът "планина" в писмеността, използвана в протоиндийската цивилизация на Мохенджо-Даро и Хараппа:

post-4986-0-01932800-1401136622.png

Тривърха е и планината в египетския йероглиф "планинска страна":

post-4986-0-27884700-1401136686.png

Видоизменен вариант било на шумерския, било на египетския, било на хетския знак е и финикийската буква "зъб, зъбер" - "shin".

post-4986-0-81889500-1401136842_thumb.pn

Тривърхи са и почти всички варианти на китайския йероглиф "планина" - "shan":

post-4986-0-47113400-1401136997_thumb.gi

Директен намек за троичността на бога, и то на бога-слънце, е една трикветра (трираменна свастика) от Бронзовата епоха, открита в Западна Европа, в която трите лъча на свастиката са заменени от конски глави. За съжаление не мога да я приложа тук, нямам я на илюстрация.

Ако първата смислова двойка е бог-планина, която има и графично припокриване с троен знак (тройна планина, планина с три върха), втората смислова двойка е в тясна връзка с първата е бог-цар/господ-господар. Графично тя отново се изобразява с тривърх знак/тривърха корона. Eто например един знак от средновековния арменски тайнопис, който означава "вожд, водач"

post-4986-0-86342800-1401137301.png

И аналог сред знаците от протоиндийската цивилизация на Мохенджо-Даро и Хараппа "вожд, водач":

post-4986-0-08782300-1401137348.png

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами причините да са три са различни. Ами едно ала-автохонско движение за Световния мит, според което шумерите са измислили всичко и са го пуснали по нета. След това вече само трябва да се замени шумери с българи или македонци и да се появят супероткритията.

Имаме си примерно три лъва на герба, ама това не означава непременно, че на него е изобразена троицата, макар да няма пречка от някакъв момент насетне герба да се разбира и в този смисъл. Както днес се схваща, че лъвовете са Мизия, Тракия и Македония, макар по времето на Иван Шишман едва ли идеята е била точно тази.

В някои случаи е проява на многофункционалността. Тракийският Сабазий примерно е покривал функциите на Аполон, Дионисий и Хелиос от гръцката митология, а също и на Асклепий. Бендида пък на Артемида, Селена. Бендида се свързва и с хеката, като при Бендидите са били носени нощем факли, които пък са символи на Хеката. По-скоро тракийската религия има доста общо с християнството, като на гърците им било трудно да осмислят доста елементи от нея и не са ги предали съвсем точно - напр. идеята за Възкресението.

Моргана уви ни е известна от летописи от християнската епоха, като на мита му е придадена християнска украска. Тъй че дали тя е била триединно божество или е станала такова при християнското осмисляне на особата й преди да бъде описана е един съвсем отделен въпрос.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Защото от най-древни времена богът се смята да троичен. Ето ти например хетски йероглиф, обозначаващ божество на име Сиенесис - тривръх знак, подобен на българското Ш.

attachicon.gifSyennesis-bog-Hetski.PNG

Ако това "Сиенесис" е транскрибирано и всъщност в него участва звукът Ш, както намеква думата, ще стане много интересно?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз прочетох една много правдоподобна (за мен) визия за тези неща.

Непроявения бог. Вечен е грешно понятие ако се отнася за него защото той е извън времепространството. Чрез проявата си, той "прави" време пространството. Проявява силата, интелекта и любовта си, които първо са обожествени в различни религии и второ, присъстват и трите в човека като образ и подобие. Силата, интелекта и любовта проявени от непроявения

Това е възможно най-кратко и опростено.

Имената, символите и разбирането се менят през времето и мястото.

Share this post


Link to post
Share on other sites

От гледна точка на духовните школи - или поне на тези, с които що годе съм се запознал - съществуването е едно, реалността е една и за да се разбере това, човек трябва да надскочи всякаква дуалност. Троицата се обуслява от нуждата да се опише този възглед, което наистина е много трудна, да не казвам почти невъзможна задача, тъй като думите могат да посочат само частични аспекти от действителността, а не нейната цялостност, такова е самото естество на езика. Заради дихотомичната природа на човешкия ум ние виждаме и възприемаме всичко, като двойнствено, а не като цяло, например - виждаме океана, виждаме и вълната, и от една гледна точка ги приемаме за две, но от друга те са едно цяло, вълната е в океана и океана е във вълната, не можеш да ги разделиш. Та троицата се явява единство на противоположностите, технически трик, чрез който се предава недвойнственото състояние, целостта на битието, тя е обединяващото звено.

Разбира се отделен е въпроса, доколко е успешен този похват - колкото е по- очевадно и простичко едно нещо, толкова е по- трудно да го опишеш, цялата работа се омазва допълнително от хилядите теоретици, нарочени за пример в една или друга религия, които неизбежно са създали такъв безпорядък, че и сам Бог се изгубва в него.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз прочетох една много правдоподобна (за мен) визия за тези неща.

Непроявения бог. Вечен е грешно понятие ако се отнася за него защото той е извън времепространството. Чрез проявата си, той "прави" време пространството. Проявява силата, интелекта и любовта си, които първо са обожествени в различни религии и второ, присъстват и трите в човека като образ и подобие. Силата, интелекта и любовта проявени от непроявения

Това е възможно най-кратко и опростено.

Имената, символите и разбирането се менят през времето и мястото.

Това е старата езотерична идея, че превисшият бог е недостижим за човешкия разум и възприятия и изобщо за което и да е от творенията му. Затова му се налага да еманира по-нисша субстанция, която да сътвори видимия свят и вселената. При гностиците например Мъдростта (София) отделя от себе си по-низша същност - София Ахамот. Ако се чете Кабала между редовете, се разбира, че такъв посредник между реалната вселена и превисшия бог е Слънцето, което е вход и разпределител на творческите енергии (сефиротите) към видимия свят.

Затова древните са смятали, че планетарните богове са всъщност 8 (броели са и Земята заедно със Слънцето, Луната, Венера, Меркурий, Марс, Юпитер, Сатурн), а не 7, която е била масова астрологична и екзотерична представа. Неслучайно на едно място в историята си Херодот, който и бил посветен в египетските мистерии, споменава, че великите древни богове са били 8 на брой.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...