Отиди на
Форум "Наука"

Триединни богове


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Триединният Бог далеч не е патент на Християнството. В Античността той е имал своите предшественници и на изток и на запад.

Хеката /Ἑκάτη/- в древногръцката митология е богиня на мрака, нощните кошмари и магиите. Дъщеря е на титанидата Астерия. Тя е древно хтоническо божество, което след победата над титаните е съхранило своите архаични функции. Получила от Зевс власт над земята и морето, а от Уран - велика сила. В началото покровителствала лова, пастирите, обществените занятия на хората (съдилища, война, състезания), защитавала младите хора, пазела децата и осигурявала на пътниците лек път. След време, тя отстъпва част от тези си функции на Аполон, Артемида и Хермес. Според някои учени името означава „действащата” или „улучващата от далеч”, според други означава „стоящата отвъд познатото”, защото хекато или сто, било границата, а след това е непознатото. Която и хипотеза да е вярна и двете определят добре Богинята. Най-старите символи на Хеката са ключът и Луната. Обредите на Богинята са предимно нощни и свързани с лунните фази. Първото археологическо доказателство за нейния култ е от 400 г.пр. н.е. и е от кръглия олтар на Аполон в Милет. Спомената е в литературата за първи път от Хезиод в „Теогония” около 7 в . пр. н.е. Най-известният храм на Хеката в древността се е намирал в Лагина, Кария - в днешна Турция. Богинята е била почитана обаче из целия древен свят – Гърция, Рим, Египет, а също и на територията на България. Първоначално, а и по описанието на Хезиод е била възприемана като доброжелателно божество, като богинята Майка – даваща и взимаща живота. В най-древния си образ е изобразявана с едно тяло държаща факли в ръце, поради което някои историци, като Хезихий са я отъждествявали с тракийската Бендида. Впоследствие е започнало изобразяването и като трилика и с три тела. Тройното изображение на богинята символизира нейната власт над Земя, Небеса и Моря. Някъде се твърди, че трите свята са Земя, Небеса и Подземен Свят, но в древната религия Подземния Свят или Ереб /Хадес, Тартар/ е част и то най-долната от земния. С течение на времето в литературата Хеката става основно божество на магиите, която помага на правещите ги, но е и единствената закрила срещу тях. В съвременните представи образът за Тройната богиня се е запазил в образа на трите орисници или наречници.

Изключително много триади се срещат и в келтската митология:
Морриган /Mo'rri'gan/ - триединната богиня на войната и смъртта в ирландската митология. Името й се превежда като "Велика Кралица" или "Кралицата на призраците". Отъждествявана била с другите три богини на войната: Маха /Война/, Бадб /Врана/ и Немаин /Ярост/. Самата Мориган не взимала участие в битките, но неизменно присъствала на бойното поле и използвала могъществото си, за да помогне на сражаващите се. Явявала се на героите под формата на любвеобилна красавица, врана, вълчица, старица. Ролята й в ирландския пантеон на боговете много прилича на тази на валкириите при скандинавците и германците. Те използвали магията за да сковат движенията на воините и да определят кой от тях ще загине.
Също така Мориган била отъждествявана със сексуалността и плодовитостта. В навечерието на битките тя се явявала при любимите си герои и ги карала да преспят с нея, обещавайки им победа. Така тя помогнала на краля на туатите Нуаду в навечерието на битката срещу Фир Болгите, събуждайки в сърцето му яростта на воина; както и на добрия бог Дагда / в навечерието на Самхейн/ срещу фоморите /тъмните сили на хаоса/.
Морриган се появява и в сагата за ирландския герой Кухулин /син на соларния бог Луг/, предлагайки му да преспи с нея, но героят я отхвърля, заявявайки че е уморен, а с жени не му се занимава. Разгневената богиня намразва героя, отговаряйки му, че отсега нататък ще си има работа само с мъже. В последствие тя му пречела във всички битки и в края на краищата Кухулин бил убит.
Съпругът на Морриган се казвал Трефуйлнгид Треохайр /Trefuilngid Tre-eochair - 'тройственият крал', 'тройственият носител на тройния ключ'/.
Символът им бил трилистна детелина, символизираща троичността им. Любопитно е, да се отбележи, че покръстителят на Ирландия, романизираният брит св. Патрик /или по-точно Magonus Sucatus, както е било истинското му име/, с цел по-лесно приспособяване на вярващите към новата религия, отъждествил Светата Троица точно с това растение. Съществува мнение, че Християнската концепция за Троицата произлиза от келтската митология, а не от Гръцката. В подкрепа на това може да се отбележи фактът, че авторът, написал трактата De Trinitate /За Троицата/ св. Иларий, епископ на Поатие, бил келт по произход.
В легендите за крал Артур тя фигурира под името Моргана.

Троян /Триглав/
Името му означава "троен", т.е. с три части /глави/, както потвърждава и другото му име, Триглав. Това е троичният славянски бог - блюстител на световния ред и пазител на божествения закон Правда. С трите си глави Троян гледа към всеки един от световете на Световното дърво - Прав /небесата/, Яв /земята/ и Нав /преизподнята/. Той наблюдава богове, хора и нави, вижда и знае всичко което те правят, и е техен съдник - когато бъде нарушен Редът, Правдата, Троян не се колебае да донесе казън всекиму. Бил особено почитан от западните славяни в средновековния град Стетин /дн. полския Шчечин/, където му издигнали светилище. Идолът му имал три глави, а очите и устите му били завързани със златоткан воал, което е израз на стремежа на хората да го умилостивят - те символично прикривали погледа му, за да не вижда всичките им грехове, а устата - за да не са твърде сурови присъдите, които изрича.
За бог Троян се говори в средновековния български апокриф "Хожденiе Богородицы по мъкам", а също и в "Слово и откровение святых апостолов", и "Слово о плъку Игореве" и др. В няколко по-късни сръбски източника е казано, че Троян се бои от слънчевата светлина и има кози уши. Но е възможно това да е с цел умишлена демонизация и да не съдържа митологическа истина.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Опасявам се, че общото на тези богове с християнския е колкото между автомобил с четиритактов двигател и квадрига (колесница с 4 коня). :grin:

Християнският бог няма три глави и едно тяло, подобно на двуглавия орел, който като символ е ползван от императори и патриарси.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Опасявам се, че буквалното тълкуване често води до конфузни ситуации. Нещо повече, не външният вид е важен, а смисълът.:)

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Така е, има такъв мотив сериозно разпространен. Разбира се, има смисъл в забележката на Галахад - начинът на изобразяването е различен (имам предвид като символна, литературна образност на божеството, не в буквалния смисъл), но мотивът е траен.

Интересно на какво се дължи това - дали на символичното свързване на елементите на света в едно? Но защо именно три?

пп

Хубаво съм си сложил Мирча Елиаде на библиотеката, ама ако го бях и прочел..... :icon_rolleyes:

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Така е, има такъв мотив сериозно разпространен. Разбира се, има смисъл в забележката на Галахад - начинът на изобразяването е различен (имам предвид като символна, литературна образност на божеството, не в буквалния смисъл), но мотивът е траен.

Интересно на какво се дължи това - дали на символичното свързване на елементите на света в едно? Но защо именно три?

пп

Хубаво съм си сложил Мирча Елиаде на библиотеката, ама ако го бях и прочел..... :icon_rolleyes:

Защото от най-древни времена богът се смята да троичен. Ето ти например хетски йероглиф, обозначаващ божество на име Сиенесис - тривръх знак, подобен на българското Ш.

post-4986-0-48443400-1401136230.png

Ето и един знак от арменски средновековен тайнопис, обозначаващ "рай":

post-4986-0-85003000-1401136334.png

В древните представи свещената планина е тясно свързана с боговете, тя е тяхно обиталище, там е и раят. Затова например шумерският знак за "(свещена) планина" е тривърха планина (знаците от ред № 5):

post-4986-0-66720200-1401138117_thumb.jp

Тривърха планина е и знакът "планина" в писмеността, използвана в протоиндийската цивилизация на Мохенджо-Даро и Хараппа:

post-4986-0-01932800-1401136622.png

Тривърха е и планината в египетския йероглиф "планинска страна":

post-4986-0-27884700-1401136686.png

Видоизменен вариант било на шумерския, било на египетския, било на хетския знак е и финикийската буква "зъб, зъбер" - "shin".

post-4986-0-81889500-1401136842_thumb.pn

Тривърхи са и почти всички варианти на китайския йероглиф "планина" - "shan":

post-4986-0-47113400-1401136997_thumb.gi

Директен намек за троичността на бога, и то на бога-слънце, е една трикветра (трираменна свастика) от Бронзовата епоха, открита в Западна Европа, в която трите лъча на свастиката са заменени от конски глави. За съжаление не мога да я приложа тук, нямам я на илюстрация.

Ако първата смислова двойка е бог-планина, която има и графично припокриване с троен знак (тройна планина, планина с три върха), втората смислова двойка е в тясна връзка с първата е бог-цар/господ-господар. Графично тя отново се изобразява с тривърх знак/тривърха корона. Eто например един знак от средновековния арменски тайнопис, който означава "вожд, водач"

post-4986-0-86342800-1401137301.png

И аналог сред знаците от протоиндийската цивилизация на Мохенджо-Даро и Хараппа "вожд, водач":

post-4986-0-08782300-1401137348.png

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами причините да са три са различни. Ами едно ала-автохонско движение за Световния мит, според което шумерите са измислили всичко и са го пуснали по нета. След това вече само трябва да се замени шумери с българи или македонци и да се появят супероткритията.

Имаме си примерно три лъва на герба, ама това не означава непременно, че на него е изобразена троицата, макар да няма пречка от някакъв момент насетне герба да се разбира и в този смисъл. Както днес се схваща, че лъвовете са Мизия, Тракия и Македония, макар по времето на Иван Шишман едва ли идеята е била точно тази.

В някои случаи е проява на многофункционалността. Тракийският Сабазий примерно е покривал функциите на Аполон, Дионисий и Хелиос от гръцката митология, а също и на Асклепий. Бендида пък на Артемида, Селена. Бендида се свързва и с хеката, като при Бендидите са били носени нощем факли, които пък са символи на Хеката. По-скоро тракийската религия има доста общо с християнството, като на гърците им било трудно да осмислят доста елементи от нея и не са ги предали съвсем точно - напр. идеята за Възкресението.

Моргана уви ни е известна от летописи от християнската епоха, като на мита му е придадена християнска украска. Тъй че дали тя е била триединно божество или е станала такова при християнското осмисляне на особата й преди да бъде описана е един съвсем отделен въпрос.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Защото от най-древни времена богът се смята да троичен. Ето ти например хетски йероглиф, обозначаващ божество на име Сиенесис - тривръх знак, подобен на българското Ш.

attachicon.gifSyennesis-bog-Hetski.PNG

Ако това "Сиенесис" е транскрибирано и всъщност в него участва звукът Ш, както намеква думата, ще стане много интересно?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз прочетох една много правдоподобна (за мен) визия за тези неща.

Непроявения бог. Вечен е грешно понятие ако се отнася за него защото той е извън времепространството. Чрез проявата си, той "прави" време пространството. Проявява силата, интелекта и любовта си, които първо са обожествени в различни религии и второ, присъстват и трите в човека като образ и подобие. Силата, интелекта и любовта проявени от непроявения

Това е възможно най-кратко и опростено.

Имената, символите и разбирането се менят през времето и мястото.

Link to comment
Share on other sites

От гледна точка на духовните школи - или поне на тези, с които що годе съм се запознал - съществуването е едно, реалността е една и за да се разбере това, човек трябва да надскочи всякаква дуалност. Троицата се обуслява от нуждата да се опише този възглед, което наистина е много трудна, да не казвам почти невъзможна задача, тъй като думите могат да посочат само частични аспекти от действителността, а не нейната цялостност, такова е самото естество на езика. Заради дихотомичната природа на човешкия ум ние виждаме и възприемаме всичко, като двойнствено, а не като цяло, например - виждаме океана, виждаме и вълната, и от една гледна точка ги приемаме за две, но от друга те са едно цяло, вълната е в океана и океана е във вълната, не можеш да ги разделиш. Та троицата се явява единство на противоположностите, технически трик, чрез който се предава недвойнственото състояние, целостта на битието, тя е обединяващото звено.

Разбира се отделен е въпроса, доколко е успешен този похват - колкото е по- очевадно и простичко едно нещо, толкова е по- трудно да го опишеш, цялата работа се омазва допълнително от хилядите теоретици, нарочени за пример в една или друга религия, които неизбежно са създали такъв безпорядък, че и сам Бог се изгубва в него.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Аз прочетох една много правдоподобна (за мен) визия за тези неща.

Непроявения бог. Вечен е грешно понятие ако се отнася за него защото той е извън времепространството. Чрез проявата си, той "прави" време пространството. Проявява силата, интелекта и любовта си, които първо са обожествени в различни религии и второ, присъстват и трите в човека като образ и подобие. Силата, интелекта и любовта проявени от непроявения

Това е възможно най-кратко и опростено.

Имената, символите и разбирането се менят през времето и мястото.

Това е старата езотерична идея, че превисшият бог е недостижим за човешкия разум и възприятия и изобщо за което и да е от творенията му. Затова му се налага да еманира по-нисша субстанция, която да сътвори видимия свят и вселената. При гностиците например Мъдростта (София) отделя от себе си по-низша същност - София Ахамот. Ако се чете Кабала между редовете, се разбира, че такъв посредник между реалната вселена и превисшия бог е Слънцето, което е вход и разпределител на творческите енергии (сефиротите) към видимия свят.

Затова древните са смятали, че планетарните богове са всъщност 8 (броели са и Земята заедно със Слънцето, Луната, Венера, Меркурий, Марс, Юпитер, Сатурн), а не 7, която е била масова астрологична и екзотерична представа. Неслучайно на едно място в историята си Херодот, който и бил посветен в египетските мистерии, споменава, че великите древни богове са били 8 на брой.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...