Отиди на
Форум "Наука"

Учителко любима!


Recommended Posts

  • Потребители

Днес ми попадна едно клипче, което се върти из фейсбук.

Най-готината учителка в клип на своите ученици

Когато говорим за българското училище, то обикновено става дума за проблеми. Това е обяснимо, защото училището не съществува в някакъв академичен вакум, а съществува в един реален свят. И когато положението в една държава е изключително зле, а гражданите й се класират челни позиции място в статистиките за най-нещастен народ, то няма как да ни изненадва, че при всяка обществена структура по често ще се говори за нещо негативно. И това, което се обсъжда са бита учителка, пияна учителка пяла в час, масов бой на абитуриентския бал или пък учител-педофил.

Та клипчето показва, че българските учители имат и едно друго лице. Днес рядко говорим за любимите учители. А примерно от конкурса за есе се видя, че някои от учителите полагат големи старания техните ученици да успеят да постигнат нещо хубаво.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Администратор

Използвам темата да споделя един учител, който обиколи фейсбук:

По време на лекциите по организационно поведение професорът Сидни Eнгелберг, учителят с трудов стаж повече от 45 години, позволява на студентите си да посещават лекциите заедно с децата, за да не пропускат от материала и да бъдат редовни.

Веднъж по време на лекцията едно от децата се разплакало, а майка му станала, за да го изведе от залата и да го успокои навън. Но професорът взел дребосъка на ръце и продължил часа заедно с него.

11045500_10153855017164554_1465190969641

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз пък, все за ... "учителите" от Чудомир, се сещам: :grin:

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=6&WorkID=11351&Level=1

"... За Бог да прости

Тактики, да ти кажа, методики и разни едни препедевтики! Учат ги, учат ги и после всеки си я кара, както си знае и както му е по-лесно. На, учителят по химия Обесников например, преди да е влязъл в клас още, и учениците му са заковани като с гвоздеи по местата си. И тишина, тишина, тишина - полутон да изпусне някой, дето има една дума, ще го чуят всички. Като отвори вратата, спре се, изгледа над очилата си целия клас, като факир, кога хипнотизира, пристъпи след това към дежурния, завърти му една плесница вместо поздрав, тупне дневника о масата, та затреперят стъкла и епруветки и веднага вади тефтерчето. Разгърне го, прелиства го, гледа, а учениците, спрели дъх, не смеят да се изкашлят. Най-после забие пръст на едно място и изреве като мечка:

- Да излезе на урок галфон №23!

Нещастният номер 23, за когото се отнася комплиментът, пребледнее, надигне се, заклати се като отровен и цял разтреперан, застане до черната дъска.

Обесников го гледа презрително, гледа, мълчи и чука с пръст по тефтерчето, па прогърми наново:

- Скорбяла!

Ученикът най-напред направи усилия да каже нещо за скорбялата и напъне шия, но като се увери, че езикът му е залепнал на небцето от страх, вземе тебешира, написва с малка грешка формулата и зачаква тревожно. Обесников поглежда с едно око само и пак мълчи. След мъчителна пауза избоботи пак:

- Сипи й малко вода да видим какво ще стане!

Ученикът преглъща суха плюнка, гледа безпомощно и без да иска, дроби на късове бърсалката. После написва някъде встрани формулата на водата и пак зачаква.

- Еее, какво ще стане!

Ученикът гледа жалостно в тавана и все се кани да каже нещо, ама не може.

- И качамак няма да стане! Разбра ли? Качамак! Марш! Марш на място! Единица!

..."

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Чудомир кърти ;)

А клипчето е старо от 2012 г. и освен учителка има и учител.

http://vbox7.com/play:c2d5b269a5

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хм!

Излезе, че имам "задочно" участие въ филмчето! :harhar:

Масите и столовете в стаята са "разработвани" от мен, кога работех: мешано - метал + дърво - конструкции.

На всички тези изделия съм правил 3D чертежи Аутокад (по-късно и по програми за работа със специализирани машини и връзка с тях)- пълна конструктивна и отчасти технологична документация (за метала).

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз пък, все за ... "учителите" от Чудомир, се сещам: :grin:

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=6&WorkID=11351&Level=1

"... За Бог да прости

Тактики, да ти кажа, методики и разни едни препедевтики! Учат ги, учат ги и после всеки си я кара, както си знае и както му е по-лесно. На, учителят по химия Обесников например, преди да е влязъл в клас още, и учениците му са заковани като с гвоздеи по местата си. И тишина, тишина, тишина - полутон да изпусне някой, дето има една дума, ще го чуят всички. Като отвори вратата, спре се, изгледа над очилата си целия клас, като факир, кога хипнотизира, пристъпи след това към дежурния, завърти му една плесница вместо поздрав, тупне дневника о масата, та затреперят стъкла и епруветки и веднага вади тефтерчето. Разгърне го, прелиства го, гледа, а учениците, спрели дъх, не смеят да се изкашлят. Най-после забие пръст на едно място и изреве като мечка:

- Да излезе на урок галфон №23!

Нещастният номер 23, за когото се отнася комплиментът, пребледнее, надигне се, заклати се като отровен и цял разтреперан, застане до черната дъска.

Обесников го гледа презрително, гледа, мълчи и чука с пръст по тефтерчето, па прогърми наново:

- Скорбяла!

Ученикът най-напред направи усилия да каже нещо за скорбялата и напъне шия, но като се увери, че езикът му е залепнал на небцето от страх, вземе тебешира, написва с малка грешка формулата и зачаква тревожно. Обесников поглежда с едно око само и пак мълчи. След мъчителна пауза избоботи пак:

- Сипи й малко вода да видим какво ще стане!

Ученикът преглъща суха плюнка, гледа безпомощно и без да иска, дроби на късове бърсалката. После написва някъде встрани формулата на водата и пак зачаква.

- Еее, какво ще стане!

Ученикът гледа жалостно в тавана и все се кани да каже нещо, ама не може.

- И качамак няма да стане! Разбра ли? Качамак! Марш! Марш на място! Единица!

..."

Моят учител по химия си държеше доста на предмета и донякъде прилича на героя от разказа. Винаги се стараеше да набави материали за лабораторни упражнения, като даже се е ровил по сметищата на разни предприятия, защото базата на родните училища беше мизерна. Но се караше когато някой не знае и даже хвръчаха тебешири.

Когато вече завършвахме основното образование, успеха беше оформен и на всички предстоеше да идем в друго училище в последните часове една от учителките по другите предмети направи нещо като анкета за най-харесван учител. За него имаше няколко гласа и тъй като вота все пак е пръснат между всички преподаватели, никой не получи пълно 50+1%, но пък като гласове за един учител беше сред тези с най-много. А както казах вота беше на финала и вече нямаше опции нито да бъдат възнаградени гласувалите за даден учител нито да бъдат репресирани тези, дето са гласували за други. Та както се вижда желанието и усърдието на един учител да научи питомците си на своя предмет не остават неоценени.

Редактирано от Galahad
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...