Изток-Запад „Шаман“, или защо човечността и достойнството нямат цвят

[Р. Теодосиев]

„Шаман“, или защо човечността и достойнството нямат цвят

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44078

Първата половина на XIX век е особен период в американската история. Тогава се сблъскват нуждаещата се от земя разрастваща се нова нация и живеещите от векове по същите земи индианци. Сблъсъкът между тези два несъизмерими свята е проследен през живота на Бялата мечка – дете на бял и индианка – в спиращата дъха епопея „Шаман“ (ИК „Изток Запад“) на американският писател Робърт Шей. В романа са умело преплетени свещено и профанно, дух и разум, любов и война.

Сив облак е син на Пиер дьо Марион и индианка от племето на саките. Шаманът на племето вижда в него носител на свещена дарба. След мистично пътуване младият мъж е обявен за наследник на стария шаман и приема името на своят дух-покровител – Бялата мечка. Намерил призванието си и срещнал любовта, Бялата мечка открива мястото си в живота. И точно тогава трябва да последва баща си, който иска той да наследи обширното имение „Виктория“. Навлиза в един напълно нов свят, приема името Огюст, учи във Вашингтон, влюбва се в Нанси. По този начин той живее буквално в два свята... Прогонен от чичо си след смъртта на баща си, Бялата мечка сe завръща при саките. Скоро започва война между индианците и белите. Племето на саките и младият шаман преминават през драматични моменти, изпълнени със страдания, загуба на обичани хора и тежки житейски избори. В „Шаман“ Робърт Шей проследява историята на една драматична съдба, която показва, че истината винаги има своята цена, а човечността, достойнството и любовта нямат цвят.

В сложното и опасно време сблъсъкът между две толкова различни култури – на индианците и на заселниците – е ужасяващ. Бялата мечка/Огюст има предимството, но и проклятието да е стъпил и в двата свята. Животът му е отчаяна битка да намери формата, в която противоположностите, олицетворени от двата етноса, биха могли да съжителстват. Героят преминава през множество перипетии, разкъсван между трудни избори, чувство за дълг и опити да открие своята принадлежност. Ще успее ли и какъв ще бъде изборът, който ще направи?

Робърт Шей (1933–1994) започва кариерата си като журналист. Става известен с фантастичния епос „Илюминатус! Трилогия“, на който е съавтор. Автор е на шест други романа, а „Шаман“ е последната му книга.

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44078

Откъс от „Шаман“, Робърт Шей

Колибата на шамана се издигаше върху нисък хълм и когато Издялал Бухала се появи, всички прави седнаха долу. Червена Птица гледаше жадно израза върху лицето му, опитвайки се да разчете там дали Сив Облак е жив или мъртъв.

Още един мъж излезе от колибата и застана редом с Издялал Бухала. Беше гологлав, въпреки ужасния студ, а косата му бе сресана така, както я носят храбрите – тъмната кожа на главата му бе обръсната, само дълъг кичур коса се спускаше надолу. Погледът му бе помръкнал и тъжен, огромни синкавочерни кръгове се виждаха под очите му. Скулите бяха изпъкнали, а широките устни, извити в ъгълчетата, опираха в дълбоките бръчки от носа към брадичката.

Сърцето на Червена Птица се разтуптя, когато видя че за този тържествен миг кичурът коса на главата му бе украсен с орлови пера, а на ушите му бяха провесени нанизи от мънички бели мъниста. Ръцете му бяха кръстосани под наметалото от бизонска кожа, обърната с гладката страна навън, а върху нея се виждаше боядисана в червено ръка, което съобщаваше, че той бе убил своя пръв враг и отнел скалпа му още докато е бил дете.

Навъсеният поглед попадна върху Червена Птица като камък от огромна височина. Почувства се така, сякаш военният вожд знаеше всяка една от нейните тайни. Тя сведе глава и заби поглед в облечените в ръкавици ръце в скута си.

Издялал Бухала вдигна ръце и хората млъкнаха.

– Повикал съм тук Черния Ястреб, нашият военен вожд, за да се срещне със Сив Облак и той чу велики предсказания от неговата уста – извика шаманът високо.

„Значи Сив Облак е останал жив!“

Образът на Издялал Бухала се разля пред очите на Червена Птица и ако не беше вече седнала, тя щеше да се свлече на земята. От облекчение сърцето в гърдите ѝ сякаш щеше да се пръсне.

Хората наоколо зашумяха учудено, доволни и любопитни.

Шаманът вдигна ръка.

– Слънчева Жено, застани пред своя народ.

В един безкраен миг не се случи нищо. Издялал Бухала даде знак настойчиво. Последва отново тишина. Тогава ръката на Черния Ястреб се появи изпод наметалото от бизонска кожа и той посочи с пръст.

Сред насядалите се надигна висока жена, облечена в бизонска кожа. Хората въздъхнаха щастливо, разнесоха се приветствени възгласи.

Слънчева Жена се обърна с лице към тълпата. На Червена Птица ѝ се стори спокойна и невъзмутима, макар че се бе поколебала да се изправи.

– Тази жена доведе своя син при мен и ме помоли да направя от него шаман – заяви Издялал Бухала. – Не пожелах, защото той не е истински сак, но тя ми каза да опитам малко и да видя какво може той. Опитах и открих нещо. Открих стаена в него сила.

Хората зашумяха учудено. Бърза Вода и жената до нея започнаха да си шушукат, а от време на време хвърляха любопитни погледи към Червена Птица, която грижливо се стараеше лицето ѝ да остане безизразно, като това на Слънчева Жена.

– Изпитах го и разбрах, че сънищата му могат да предсказват бъдещето, че докато тялото му лежи неподвижно, духът му може да пътешества, че може да разговаря с духовете в дърветата и птиците. Открих, че има великата сила да бъде шаман и нещо повече...

Издялал Бухала замълча за миг и се загледа в тях разпалено.

– И така, аз го изпратих в свещената пещера, знаейки че там може да срещне духове, толкова могъщи, че срещата с тях унищожава душите на хората.

Сив Облак отиде в свещената пещера, срещна се с великите духове и разговаря с тях – извика силно Издялал Бухала.

Хората ахнаха.

– Срещнал е Бялата Мечка. Разговарял е с Костенурката, бащата на Великата Река. Донесъл е вест за Черния Ястреб – продължи Издялал Бухала. – Костенурката казала на Сив Облак, че Черен Ястреб може сам да реши дали да предупреди хората.

След тези думи тълпата зашумя неудържимо, но утихна, когато шаманът вдигна своя жезъл.

– След като Костенурката създала Майката Земя, те се съв­купили и всички племена били отгледани в нейната утроба. Те живели там на топло в мрака, но трябвало да излязат навън и да продължат сами. Тогава при нашите предци дошъл духът на Бялата Мечка, който ги извел от утробата.

Когато се озовали на светло, видели че са заобиколени от огнени планини. Нашето племе се нарича асакиуак или сак, Народът на Огнена Земя, защото на това място за пръв път сме излезли на бял свят. Нямало храна. Нямало нищо наоколо, освен камъни и огън. Хората били гладни и ужасно уплашени. Те се разгневили срещу Бялата Мечка, която ги извела от утробата на нашата Майка.

Ала Бялата Мечка им показала как да се измъкнат от огнените планини и ги повела през много полета от сняг и лед, докато предците ни стигнали тази плодородна земя, където има риба и дивеч, където земята е покрита със зелена трева, а горите са пълни с корени и плодове. Нашите приятели, фоксите, Народът на Червената земя, станали наши съюзници и се обединили с нас. Костенурката разтворила сърцето си и потекла Великата Река. Нашите предци ходели на лов и риболов в тази земя, където Рок Ривър се влива във Великата Река. Край Рок Ривър те издигнали нашето селище Сакенук, където прекарвали лятото, а жените им отглеждали Трите Сестри – царевицата, боба и тиквата – в полята наоколо. Там, в Сакенук са живели нашите предци и там са погребани.

Бялата Мечка наредила да живеем лете в земята на изток от Рок Ривър, а зиме да прекосяваме Великата Река на запад и да ловуваме тук, в земите край Айова. Тук, край Великата Река ние, племето на саките, Народът на Огнена Земя, живеем от вечни времена.

Червена Птица усети върху гърба си, през наметалото от бизонска кожа, топлината на слънцето, което се бе издигнало високо.

– Бялата Мечка се завърна – възвести гръмко своето пророчество Издялал Бухала. – Тя е придружила Сив Облак по неговия път. Сега той е истински шаман. Ще трябва още да се учи как да използва своите умения, но те вече не дремят, скрити в него. Като знак за това, че той е вече шаман, че е друг човек, ще носи ново име. Нека за всички хора той бъде Бялата Мечка.

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44078