Определител на земноводните и влечугите в България

[mnogoznaiko]

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР (Владимир Бешков) 6
ПРЕДГОВОР (В. Бисерков, Б. Наумов) 8
УВОД (В. Бисерков, П. Стоев, Н. Цанков, Б. Наумов) 10
Как да ползваме определителя 10
Таксономични промени 12
Ползване на определителя за целите на Натура 2000 15
Биологични особености на земноводните и влечугите 17
Полеви наблюдения 21
Земноводните, влечугите и хората 24
Литературен обзор 28
КЛАС ЗЕМНОВОДНИ 29
РАЗРЕД ОПАШАТИ ЗЕМНОВОДНИ (Д. Добрев) 29
СЕМЕЙСТВО САЛАМАНДРИ (Д. Добрев) 29
Определителна таблица за видовете от сем. Саламандри
(Д. Добрев, В. Бисерков, Б. Наумов) 30
Дъждовник (Д. Добрев) 31
Обикновен (малък) тритон (Д. Добрев) 32
Алпийски тритон (Д. Добрев) 34
Южен гребенест тритон (Д. Добрев) 35
Северен гребенест тритон (Д. Добрев) 36
Дунавски гребенест тритон (Д. Добрев) 37
РАЗРЕД ЖАБИ (А. Стоянов) 39
Определителна таблица за видовете от разред Жаби
(А. Стоянов, В. Бисерков, Б. Наумов) 41
СЕМЕЙСТВО БУМКИ (А. Стоянов) 44
Червенокоремна бумка (А. Стоянов) 45
Жълтокоремна бумка (А. Стоянов) 46
СЕМЕЙСТВО ЧЕСНОВНИЦИ (А. Стоянов) 47
Обикновена чесновница (А. Стоянов) 47
Сирийска (балканска) чесновница (А. Стоянов) 49
СЕМЕЙСТВО КРАСТАВИ ЖАБИ (А. Стоянов) 50
Голяма (кафява) крастава жаба (А. Стоянов) 50
Зелена крастава жаба (А. Стоянов) 52
СЕМЕЙСТВО ДЪРВЕСНИЦИ (А. Стоянов) 53
Дървесница (А. Стоянов) 53
СЕМЕЙСТВО ВОДНИ ЖАБИ (А. Стоянов) 55
Гръцка жаба (А. Стоянов) 55
Горска жаба (А. Стоянов) 56
Планинска жаба (А. Стоянов) 57
Голяма водна жаба (А. Стоянов) 59
Зелена водна жаба (А. Стоянов) 60

Малка водна жаба (А. Стоянов) 61
Балканска водна жаба (А. Стоянов) 62
КЛАС ВЛЕЧУГИ 63
РАЗРЕД КОСТЕНУРКИ (Б. Петров) 63
Определителна таблица за видовете от
разред Костенурки (Б. Петров, В. Бисерков, Б. Наумов) 65
СЕМЕЙСТВО СУХОЗЕМНИ КОСТЕНУРКИ (Б. Петров) 65
Шипоопашата костенурка (Б. Петров) 66
Шипобедрена костенурка (Б. Петров) 67
СЕМЕЙСТВО ВОДНИ КОСТЕНУРКИ (Б. Петров) 69
Обикновена блатна костенурка (Б. Петров) 69
Червеноуха костенурка (Б. Наумов, В. Бисерков) 71
СЕМЕЙСТВО ЮЖНИ ВОДНИ КОСТЕНУРКИ (Б. Петров) 72
Каспийска блатна костенурка (Б. Петров) 73
СЕМЕЙСТВО МОРСКИ КОСТЕНУРКИ (Б. Петров) 74
Карета (Б. Петров) 74
Зелена морска костенурка (Б. Петров) 75
РАЗРЕД ЛЮСПЕСТИ (Н. Цанков) 77
ПОДРАЗРЕД ГУЩЕРИ (Н. Цанков) 77
Определителна таблица за видовете от
подразред Гущери (Н. Цанков) 81
СЕМЕЙСТВО ГЕКОНИ (Н. Цанков) 83
Балкански гекон (Н. Цанков) 83
Средиземноморски гекон (Н. Цанков) 85
СЕМЕЙСТВО СЦИНКОВЕ (Н. Цанков) 85
Късокрак гущер (Н. Цанков) 86
СЕМЕЙСТВО СЛЕПОЦИ (Н. Цанков) 88
Слепок (Н. Цанков) 88
Жълтокоремник (Н. Цанков) 89
СЕМЕЙСТВО СЪЩИНСКИ ГУЩЕРИ (Н. Цанков) 91
Горски гущер (Н. Цанков) 91
Ливаден гущер (Н. Цанков) 92
Ивичест гущер (Н. Цанков) 94
Зелен гущер (Н. Цанков) 95
Змиеок гущер (Н. Цанков) 97
Македонски гущер (Н. Цанков) 98
Стенен гущер (Н. Цанков) 100
Кримски гущер (Н. Цанков) 101
Живороден гущер (Н. Цанков) 102
Пясъчен гущер (Н. Цанков) 104
ПОДРАЗРЕД ЗМИИ (Б. Наумов) 105
Определителна таблица за семействата от
подразред Змии (Б. Наумов) 106
СЕМЕЙСТВО ЧЕРВЕЙНИЦИ (Б. Наумов) 108
Червейница (Б. Наумов) 109
СЕМЕЙСТВО БОИ (Б. Наумов) 110
Пясъчна боа (Б. Наумов) 110
СЕМЕЙСТВО СМОКОВЕ (Б. Наумов) 112
Определителна таблица за видовете от сем. Смокове (Б. Наумов) 112
Голям стрелец (Б. Наумов) 114
Тънък стрелец (Б. Наумов) 115
Черноврата стрелушка (Б. Наумов) 117
Смок мишкар (Б. Наумов) 118
Леопардов смок (Б. Наумов) 119
Ивичест смок (Б. Наумов) 120
Пъстър смок (Б. Наумов) 122
Медянка (Б. Наумов) 123
Обикновена водна змия (В. Бисерков, Б. Наумов) 124
Сива водна змия (В. Бисерков, Б. Наумов) 125
Вдлъбнаточел смок (Б. Наумов) 127
Котешка змия (Б. Наумов) 128
СЕМЕЙСТВО ОТРОВНИЦИ (Б. Наумов) 129
Определителна таблица за видовете
от сем. Отровници (Б. Наумов) 130
Пепелянка (Б. Наумов) 131
Усойница (Б. Наумов) 132
Остромуцунеста усойница (Б. Наумов) 133
Аспида (Б. Наумов) 135
Малоазиатска отровница (Б. Наумов) 136
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЯЙЦА И ЛАРВИ НА ЗЕМНОВОДНИ (В. Бисерков) 137
Терминологичен речник (В. Бисерков, П. Стоев) 144
Използвана литература 147
Литературни източници върху съвременните наименования на
земноводните и влечугите в България 147
Основни литературни източници за българската херпетофауна 148
Интернет адреси 151
A Field Guide to Amphibians and Reptiles of Bulgaria 152
Фотогалерия 153

ПРЕДГОВОР

Земноводните и влечугите са най-малобройните класове гръбначни животни в българската фауна. Поради това съществува мнение, че те са най-лесни за определяне и едва ли не всеки що годе запознат природолюбител може бързо и безпогрешно да разпознае към кой вид принадлежи всеки попаднал му екземпляр от тези животни. Дългогодишните ни наблюдения, обаче, показват, че това далеч не винаги е така. Съществуват както близко родствени, така и твърде подобни помежду си видове от различни родове, които биват смесвани поради непознаване на характерните им отличителни белези. Най-обикновено нещо е млад смок-мишкар,
поради наличието на жълти петна в тилната част на главата, да бъде обявен за жълтоуха водна змия; смесват се зеленият и ивичестият гущери, двата вида бумки, двата вида сухоземни костенурки, планинската и гръцката жаби и други „видове-двойници“. Допълнителни трудности създават големите промени в таксономичния статус на много от нашенските видове, настъпили през последните години след задълбочените биохимични изследвания на водещи чуждестранни специалисти. Някои подвидове добиха статут на самосто ятелни видове (например, каспийската блатна костенурка, вдлъбнаточелият смок, ивичестият и пъстрият смоци, подвидовете на “свръхвидa” голям гребенест тритон, подвидовете на ивичестия гущер), други придобиха нови, самостоятелни родови имена (например алпийският и малкият гребенести тритони, зелената крастава жаба, шипоопашатата
сухоземна костенурка, леопардовият смок, смокът-мишкар, смокът-стрелец, обикновената и черновратата стрелушка) и т.н. Изменения има и в подвидовата принадлежност на някои видове (например змиеокият и стенният гущери).
Настоящият “Определител на земноводните и влечугите в България” е една много ценна и навременна книга за всички, които се интересуват от тези животни у нас. Тя отразява най-съвременните становища на водещите чуждестранни специалисти по изброените проблеми (много вероятно е, обаче, през следващите години да има още промени в таксономичния статус на някои видове). Определителните таблици ще помогнат за правилното определяне на всеки екземпляр от нашата фауна и на няколко, все още “чуждестранни” вида, които се срещат близо до нашите граници в съседни държави и чието намиране на наша територия е възможно. Ще помогнат и хубавите цветни снимки, направени на екземпляри само от България. Особено голяма стойност имат картите за разпространението на видовете у нас. Те отразяват както стари находища (някои са установени преди почти 120 години), така и най-новите, нека ги наречем “вчерашни” находища. Много от тях са установени лично от авторите на книгата и се публикуват за пръв път.
Определителните таблици за ларвите на земноводните също са първите в нашата литература. Извънредно полезен за читателите ще бъде и списъкът с най-важните заглавия от литературата върху българската херпетофауна в края на книгата. Той ще ориентира читателя къде, кога и какво е публикувано в нашата и чуждестранната литература и ще го улесни в търсенето на по-задълбочени познания по интересуващите го въпроси.
Защитата на биологичното разнообразие и природните местообитания навред в света изисква все по-подробно познаване на компонентите на живия свят, в т. ч. на земноводните и влечугите. Броят на хората, посветили се на тази защита, бързо нараства. Предлаганият “Определител за земноводните и влечугите в България” ще бъде много полезен помощник в много полезната им дейност.

ст. н. с. II ст. д-р Владимир Бешков

Opredelitel na zemnovodnite i vlechugite v Balgaria.pdf

Редактирано Декември 22, 2014 от goshawk