Йонагуни

[mnogoznaiko]

През 1985 г. в Япония е направено откри­тие, което и до днес озадачава научните среди. Японският гмуркач екскурзовод Киха- чиро Аратаке се отдалечава от района, в който се гмурка обикновено, до остров Йонагуни (Yonaguni), близо до Окинава. На около 30 м под повърхността той открива странна форма, която при по-внимателен оглед изглежда като построена от човек пирамида.

Оттогава откритието на Йонагуни е източ­ник на разпалени дискусии. Специалистите не могат да постигнат съгласие по въпроса дали то представлява изработена от човека структура или просто е необикновено природно образувание. Ако бъде доказано, че е дело на човека, това безспорно ще преобър­не начина, по който възприемаме историята на нашия биологичен вид.

Учените са единодушни, че заради покач­ващото се ниво на океана този район от бре­говата ивица е останал под водата преди поне 10 000 години. След края на последната ледникова епоха се наблюдава огромно по размерите си глобално топене, което изключително много променя света и с течение на времето нивото на океана се вдига с около 30 м. Това означава, че всички цивилизации, съществува­ли тогава на това място, са били унищожени, погълнати от издигащите се води, и всички следи са останали скрити до днес.

Нещо повече, знае се, че в продължение на хиляди години човешките цивилизации процъфтяват по бреговете, защото океанът не само е отличен източник на храна, но и защото улеснява важни дейности като тър­говията и транспорта. Затова Йонагуни е идеално място за появата на селище. Но такива цивилизации са предхождали всич­ки познати култури с хиляди години, тъй като се счита, че най-старият известен град е Шумер в Месопотамия, който датира от около 5000 години. Удвояването на прие­тия времеви отрязък на човешкото разви­тие означава огромен скок. Това обаче не е невъзможно, особено ако има реални факти, които да го подкрепят. Йонагуни може да се окаже именно такова доказателство.

Учените са още по-изумени от откритите прилики между конструкцията на Йонагуни и архитектурата, открита по бреговете на Перу.

И все пак даже най-старата от тези перуански структури, изградена от мочите, е на най-много 2000 години и това отваря необяс­ним отрязък от много хилядолетия.

Спорове възникват и по отношение на външния вид на построението в Йонагу­ни. Подводните снимки на мястото показват съществуването на наклони, тераси и стъпала. Докато американските геолози поддържат, че те не са нищо повече от естествени формирования, японските учени твърдят, че могат да бъдат открити следи от оръдия, което предполага човешка намеса.

Но един човек, изглежда, приема и двата аргумента, изказвайки мнението, че струк­турата е както естествена, така и направена от човека. Доктор Робърт М. Шох, геолог, който често се гмурка до мястото, предполага, че по-голямата част действително е естествено образувание, но впоследствие е открита и модифицирана от хората - процес, познат като „тераформиране“. Откриването на малко стълбище е основното доказател­ство за такива промени.

Намирането на структури под водата винаги предизвиква интерес и вълнение и често се появяват хора, които обявяват, че е открита изгубената Атлантида. Но като се има предвид местоположението на Йонагуни, вероятността това да е Атлантида е малка. По-скоро изглежда, че има близки прилики с изчезналите континенти Му и Лемурия, тъй като и за двата се счита, че са съществували в района на Азия и са се простирали съот­ветно в Тихия и в Индийския океан.

Въпреки че относително новата наука тек­тоника напълно отхвърля идеята, че някога е имало „изгубени континенти“, мнозина счи­тат, че те наистина са съществували. Смята се, че Лемурия и Му са унищожени от грандиозни природни бедствия, които са погъл­нали континентите. Не е изключено древ­ните митове за края на цели цивилизации да са променени и доукрасени с течение на времето, за да се включи в тях и унищожени­ето на континенти. В този смисъл е напълно възможно краят на културата Йонагуни да е митологизиран или преувеличен в история като тази за Лемурия.

Прокарвайки паралелите между Йонагуни и митичните континенти, специалистите се надяват да постигнат напредък по отноше­ние на теорията, че в Тихия океан има велика изгубена култура. Мистериозните каменни глави на Великденския остров и устните тра­диции на Полинезийските острови предла­гат любопитен поглед към това. Очевидните прилики между Йонагуни и каменните струк­тури на Хаваите и Тонга предлагат културен мост между праисторическа Япония и брега на Южна Америка.

Тази теория се опитва да обясни и при­ликите между различни световни култури, много от които вярват в астрономията и възприемат пирамидата като предпочитана форма на строителство. Някои теоретици, като например Греъм Ханкок, считат, че това е доказателство за древна морска кул­тура, която е разпростряла мъдростта си из целия свят. Сигурно е обаче, че ще са нужни още доказателства, преди скептичният свят на археологията да приеме подобно смело тълкувание на ранната човешка история.

Може би ако мястото около пирамидата бъде подложено на още изследвания, в края на краищата тези доказателства ще бъдат открити. Ако ли не, възможно е доказател­ствата да бъдат намерени при други образувания, открити на морското дъно, близо до японските острови Керама и Чатан и в Тай­ванския пролив. Сега, когато технологията е в състояние да разкрие все повече и пове­че неща за глобалните промени, настъпили след края на ледниковата епоха, съществува голяма вероятност да бъдат направени нови подобни открития в плитките крайбрежни шелфове по света.

Това ни предлага вълнуваща перспекти­ва от възможни отговори за произхода на човешката цивилизация, но както винаги всяко откритие има вероятност да повдигне още въпроси. Например защо пирамидата е била толкова почитана в коренно различ­ни култури в различни епохи от човешката история? Отговорът на този въпрос, изглежда, ще остане една от най-големите загадки на древния свят.