Отиди на
Форум "Наука"

Германски оръдия за РККА


Recommended Posts

  • Модератор Военно дело

 

РККА получила в наследство от императорската армия не лош по принцип набор артилерия. В периода 1926-1930 били модернизирани най удачните и нужни артилерийски системи. В това число влизали 37 мм автоматично зенитно оръдие образец 17/28 г, 76,2 мм зенитно оръдие образец 15/28, 76,2 мм дивизионно оръдие обр. 02/30, 122 мм лека гаубица обр.10/30, тежка 152 мм гаубица обр. 09/30, тежко 107 мм оръдие обр. 10/30, тежко 152 мм оръдие обр. 10/30.

На пръв поглед пълен набор артилерия, достатъчна за всички случаи по време на война. Това обаче не удволетворявало съветското ръководство и били взети мерки за пълното превъоражаване на артилерията. През август 1930 чрез подставената фирма Бютаст СССР закупил от Германия и по точно от Райнметал шест нови артилерийски системи:

1 20 мм автоматично зенитно оръдие

2 37 мм автоматично зенитно оръдие

3 37 мм противотанково оръдие

4 76,2 мм зенитно оръдие

5 152 мм мортира

6 152 мм гаубица

Този „дженталменски набор“ не бил пълен, за пълното щастие в него не достигали дивизионно оръдие и лека гаубица. Точно обаче през 1930 било дадено задание за разработка на нова 122 мм гаубица и започнало известното „ходене по мъките“ с модернизация, премодернизация, доработка и разработка на ново дивизионно оръдие.

Новата 122 мм гаубица получила собствено име „Лубок“ била разработвана по болшевистки, в съкратени срокове и революционен размах. В резултат тя била готова за войскови изпитания и масово производство едва през 1935… и остаряла. Военните вече искали нещо по съвременно, с вдигащи се станини и ресорен лафет. Това станало повод за появата на прославената гаубица М-30.

Що се касае до многострадалната тридьймовка. Модернизацията от 30 те била оптимална, удължили ствола до 40 калибъра и увеличили ъгъла на насочване. Повече от това оръдие нямало какво да се иска (може би само метални колела с пневматични гуми), време било за неговата замяна.

Още през 1935 знаменития артилерист професор Дурляхов обяснявал на червеноармейските командири, че тридьймовката се разработвала изначално под един единствен боеприпас-шрапнел и осколъчно-фугасния снаряд за този калибър е фатално слаб. Затова и предлагал нов калибър за дивизионното оръдие-85 мм.

Но червените командири предпочитали единен калибър, полково оръдие, дивизионно, зенитно и прочее, та заради това се заели безпощадно да изтезават тридьймовката. Апотеоза на тези извращения станало дивизионното 76,2 мм оръдие 02/33 представляващо старата тридьймовка с нов ствол от цели 50 калибъра поставени на лафет от 122 мм гаубица обр. 10/30г. През 1932 Тухачевски станал замнарком на отбраната отговарящ за въоражението. Той имал идеята да разработи „универсално оръдие“. Така започнала идиотската „епопея“ по създаване на универсално дивизионно-зенитно оръдие. Цели 5 години конструкторите се мъчели да направят оръдие, което нямало как да се направи. При това били задействани няколко конструкторски бюра. Така се появили и оръдията Ф-20 и Ф-22 на Грабин. Едва впоследствие Ф-22 била трансформирана в нормалното дивизионно оръдие УСВ, а венец на цялата „епопея“ било гениалното оръдие ЗиС-3.

Но да се върнем в 1930. Даже модернизираните царски оръдия се считали за остарели и вече не подлежащи на по нататъшна модернизация. Поради това и били купени германските оръдия, което се считало за технически скок.

Но нека видим какво било купено на 28 август 1930. Ще започнем с най малкия калибър.

https://www.youtube.com/watch?v=pJcSU0gFo0A

В СССР били доставени две готови 20 мм оръдия, още едно без лафет и пълна документация. Но! Оръдията работели ненадежно, изпитанията се затегнали и затова оръдията били приети на въоражение едва след две години. Планът за първата година предвиждал производство на 100 оръдия. Завод №8 обаче произвел едва 44, от които след изпитания армията приела всичко 3 оръдия. Планът за следващата година бил намален наполовина, но дори и така били произведени едва 30 оръдия. Всичко за цялото серийно производство армията приела 64 броя 20 мм зенитни автомати под обозначението 20 мм АП обр. 30 г. 2-К.

Докато в завода си биели главите как да изпълнят плана била проектирана двуцевна установка, еднодръдейна мобилна за превоз в камион и лафет за поставяне на танкетката Т-27.

Но уви, оръдията работели лошо. Произведени точно по немските чертежи оръдията въобще не работели, налагало се най опитните шлосери за всяко оръдие да доработват всеки детайл индивидуално. Което разбира се било неприемливо. Но дори и след индивидуално доработване надежноста на оръдието оставала крайно низка. В качеството на оправдание завода обърнал внимание на това, че строго произведените по чертежите оръдия въобще не работели. Извода сам се набивал в очи, немските образци които горе доло работели също били направени с отстъпление от чертежите. Което говорило за сурови и неготови чертежи.

При това даже на ръка доработените оръдия 2-К били ненадежни и бързо излизали от строя, което навеждало на мисли, че германците са излъгали руснаците продавайки им сурово оръдие. От тези приети на въоражение 64 оръдия в края на 1936 на въоражение в РККА останали едва 13 на колесни лафети и 18 на камион ЗиС-6. Никакви репресии не помогнали да се поправи ситуацията. Провала бил пълен.

С 37 мм оръдие ситуацията се оказала особено идиотска. Било платено за чертежи и няколко заготовки. Работещо оръдие нямало не само в СССР, но и в Германия уверявал представителя на Райнметал. Произведеното впоследствие в Райнметал оръдие се оказало неработещо.

При това обаче оръдието предварително било прието на въоражение под обозначението 37 мм АП обр. 30 г. 4-К и още през 1931 го пуснали в серийно производство. Резултата бил напълно предсказуем. В 31 завод успели да изготвят едва три оръдия, като нито едно от тях не работело. През 1932 трябвало да се произведат 25 оръдия, но не само, че не било произведено нито едно, а първите три оръдия така и не заработили. Последвал закономерния край, оръдията били снети от производство. Органите и тук се намесили, но саботьорство така и не открили. След това оръдието било предадено на завод номер 8. Там дълго се опитвали да доведат оръдието до работоспособно състояние. Естествено с околонулев резултат.

56588a167d54b_Bundesarchiv_Bild_101I-089

Как обаче се представили тези оръдия в Германия? Ами по същия начин. След като се убедили в порочността на конструкцията на 20 мм оръдие, те го доработили на основа на швейцарския Ерликон. Оръдието имало само един недостатък, било прекалено сложно и скъпо в производство. То било доработено и пуснато в серия през 1934. Известното 37 мм зенитно оръдие германците доработвали чак до 1936, когато го пуснали в серийно производство.

С 37 мм противотанково оръдие ситуацията не оказала толкова критична. Оръдието работело, но само с ¼ автоматика, а се очаквало полуавтоматика. Буксировката на това оръдие с дървени колела и пълно отсъствие на подресорно окачване било възможно само ходом, и единствено по равно шосе се допускало конете да се движат с по бърз ход, за влачене от механична тяга и дума не можело да става. Масовото производство започнало през 1931 в същия завод номер 8. Но производството не продължило дълго. Ръководството на РККА не било доволно, че новото оръдие е само противотанково, то искало батальонно универсално (противотанково и противопехотно) оръдие. Най лесния вариант бил да се използва осколъчен снаряд за вече съществуващото оръдие, но малки калибър правел такъв снаряд твърде слаб. Пределния калибър на който можело да се премине, без да се изменя конструкцията бил 45 мм.

56588aa50d916_rostov43(1).jpg.602cc8854c

При разработката на 45 мм оръдие немския хоризонтален клиновиден затвор бил сменен с по надежно работещ вертикален. Но обещаната от немците полуавтоматика не работела нито на 37 мм, нито на 45 мм оръдие. Органите решили този проблем както те могат, просто вкарали в затвора цялото КБ (Конструкторско Бюро) и ги обвинили във вредителство, като им дали ултиматум да оправят полуавтоматиката. Конструкторите бидейки умни хора решили да не обясняват на технически невежите чекисти, че тази конструкция никога няма да сработи, а на своя глава разработили напълно нова полуавтоматика. След частичен успех, защото полуавтоматиката работела безотказно само с бронебойни снаряди те били пуснати от затвора и наградени. Едва когато вече било късно органите осъзнали, че конструкторите са променили немската конструкция, нещо което им било забранено без разрешение отгоре. Скоро дървените колела били заменени с метални с пневматични гуми.

За да сравним немските и руските конструктори ще кажем, че немците пуснали в серия през 1933 същото оръдие пак само с четвърт автоматика и примитивно шаси с дървени колела. Тези грешки немците отстранили едва през 1935/6.

Прочее това модернизирано оръдие също било закупено от СССР през 1937. От него руснаците копирали подресорното окачване, новия въртящ се станок. Сега и с осколъчната граната оръдието работело безотказно с полуавтоматика. Това оръдие било пуснато в серия през `1938 под обозначението 45 мм противотанково оръдие образец 1937г.

RAD_-_Das_Geschuetz_Emil_mit_ausgefahren

76,2 мм зенитни оръдия в Германия серийно не се произвеждали и в СССР Райнметал доставил четири оръдия копия на тези с които самата фирма провеждала изпитания, като те били преработени от 75 мм на 76,2 мм. В момента на продажбата Райнметал имал всичко две оръдия, едното от които изпитвала фирмата, а второто армията. Тук възниква резонния въпрос, а защо СССР купува сурово 75 мм оръдие, когато немците имат разработено още през 1928 г 88 мм зенитно оръдие (самото то, ахт ахт)? По това време обаче Райхсвера категорично отхвърлил 88 мм оръдие искайки за зенитно и полево оръдие един калибър, а 88 оръдие било твърде тежко. Затова поискал 75 мм зенитка, която да е еднакъв калибър с полевото оръдие. 

Естествено германците представили на руснаците 75 мм зенитка като по съвременна и перспективна и руснаците купили това сурово оръдие. На изпитанията полуавтоматиката давала постоянни откази, а ъглите на насочвани били по малки от указаните. И това сурово оръдие било дадено на завод номер 8 да се справя с него. КБ две години се мъчили да доведат оръдието до надежно работоспособно състояние и все пак успели. Оръдието се получило отлично, и впоследствие калибъра бил увеличен до 85 мм и станало най съвършенното съветско зенитно оръдие. 

А как било при немците? Те се мъчили със своята зенитка чак до 1933, когато военните решили да прекратят тези мъки и измислили хитрост. Те показали на Хитлер как отлично 88 мм оръдие поразява бетонни ДОТове и той се съгласил, че е по добре това оръдие да прието на въоражение не само като зенитно, но и като полево. Прочее германците имали още от средата на 20 те години 75 мм зенитно оръдие разработено от фирма Круп заедно с Бофорс в Швеция. То работело отлично и макар на въоражение да не било прието в Германия го произвеждали за експорт. Не е ясно, защо германците са се отказали от него и са възложили на Райнметал да проектира негов двойник, не е ясно и защо руснаците не са купили вече готовото оръдие на Круп, а се спират на това на Райнметал, което отгоре на всичко е сурово. 

152 мм мортира била изпитвана бързо, тъй като били доставени цели 8 оръдия. Оръдията били нелоши и серийното производство било предадено на завод номер 172. На автора не е известно какви са били техническите проблеми с това оръдие, но през 1933 когато на армията били предадени първите 55 оръдия вече били внесени над 700 доработки. Малко по късно, когато били произведени едва стотина броя армията изискала в ултимативна форма производството да бъде прекратено и на базата на тази мортира да се изработи нова, аналогична по калибър и предназначение. Към 1938 тази нова мортира била разработена, но тогава армията стигнала до извода, че такава артилерийска система за полк е тежка, а за дивизия недостатъчно мощна. 

152 мм гаубица била толкова сурова, че от Германия дошли само чертежи без самите оръдия. Завод номер 172 към 1933 успял да произведе 4 гаубици, а през 1934 още 4. Изпитанията били толкова обезкуражаващи, че тя била снета от разработка и вместо нея била разработена напълно новата гаубица М-10.

Крайният резултат бил, че от 6 закупени оръдия само две влезли на въоражение и то едва след дълга внимателна доработка. 

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...