Княз Радослав Шишман

[Frujin Assen]

ПУБЛИКУВАМ ТЕКСТА БЕЗ НИКАКВА НАМЕСА!

Княз Радослав Шишман (1497-1515 г.)

 

Първата съпруга на Стефан Шишман – българката, е майка на първородния му син Радослав и когато той става на 16 г., е обявен за престолонаследник. Предполага се, че това е станало в края на 60-те години на ХV в. Принцът е изпратен в двора на унгарския крал, който е суверен на баща му, да се учи на обноски и да овладява военното дело.

 

Там се запознава и силно се увлича по най-малката дъщеря на крал Матияш І – Йолана.

 

На третата година от престоя си в кралския двор се осмелява да поиска ръката й от крал Матияш. Когато узнава, че дъщеря му също изпитва сърдечни чувства към българина, той се съгласява, но смята, че преди да разреши двамата да свържат живота си, Радослав трябва да докаже, че е достигнал до мъжка зрялост, какъвто е бил обичаят тогава. Поставя му задача с отряд от 1200 души да освободи крепостта Зайчин, наскоро превзета от османците.

 

Радослав стига до нея и установява, че тя е много добре укрепена, но най-много го тревожи, че не знае с какви сили разполагат османците в нея. Разбира обаче, че околните села, в които живеят и българи, снабдяват с хранителни продукти агарянския гарнизон. С тяхно съдействие се преоблича в селски дрехи и е пропуснат в крепостта като един от доставчиците на зеленчуци. Така установява, че османският гарнизон се състои от около 1500 души, много добре въоръжени, а стражите по крепостните стени се сменят на 2 часа.

 

При следващата доставка, преоблечени като селяни, в крепостта влизат 20 войници, които в дъното на кошовете са укрили своите мечове. Османците не забелязват, че от крепостта излизат по-малко хора, отколкото са влезли. Сред 20-те е и Радослав. След падането на нощта бодърстват само стражите на крепостните стени. Когато башията повежда смяната, тя е нападната от хората на Радослав и унищожена. Обличат техните дрехи, взимат оръжието им и стражата ги посреща като свои. Тя също е ликвидирана, а труповете им са хвърлени от стените. Това е предварително уговорен знак.

 

Под прикритието на нощта отрядът се е приближил плътно до крепостта. Радослав ликвидира охраната на портата и я отваря. Предвидено е всичко да стане бързо, тихо и гарнизонът да бъде ликвидиран, докато спи. Но се разлайват кучета, зацвилват коне, башиите вдигат войниците и започва ожесточена битка. Не се знае как би завършила, защото османците имат числено превъзходство. Но в нея се включват и българите, които живеят в крепостта, защото са разбрали, че водачът на маджарите е техен сънародник.

 

На разсъмване османците капитулират. Те са понесли големи загуби, а оцелелите молят за пощада. Радослав е посрещнат като герой в Пеща и крал Матияш І обявява, че сватбата с дъщеря му ще се състои след месец. Като зестра той дарява Радослав с превзетата от него крепост Зайчин и принадлежащите й околности. Стефан Шишман казва, че трябва да се учи да управлява, защото скоро ще го наследи. Това „скоро“ обаче продължава 27 г.

 

Радослав става български княз през 1497 г., когато е на 42-годишна възраст. Тогава умира баща му и той се възкачва на престола. След като е имал героично минало, от него се очаква да бъде войствен владетел и да разшири територията на княжеството си. Той обаче има други намерения. Сключва 10-годишен мир с османците и те го признават за независим владетел, разменят си и посланици. Насочва усилията си за създаването на условия за градивен труд на своите поданици – намалява наполовина данъците на занаятчиите и строителите. Разпуска войската и оставя само 200 души, които изпълняват ролята за опазване на вътрешния ред. Според неговите разбирания на страната не са необходими войници, а създатели на блага.

 

Столицата Липова се превръща в цветущ град с павирани улици, обществени бани и най-вече училища. Княз Радослав Шишман издава едикт, според който всяко дете трябва да посещава училище най-малко 5 г., за да се научи да говори и пише на латински. Родителите, които не изпращат децата си в училищата, се наказват с трудова повинност.

 

Според книгата на Ясен Кавада „Грешките в българската история“, източниците и професорите историци Иван Тютюнджиев и Павел Павлов, с неговата смърт през 1515 г. не се слага край на българските владения през Късното средновековие.

 

Радослав е наследен от сина си – Владимир Шишман, а след него вероятно има и други. Данните са в резултат на проучвания на надписи в църкви, дарени от български владетели, зографски поменици, сведения на западноевропейски и арабски пътешественици.

 

Така например Охридското българско царство съществува до 1595 г. и с прекъсвания - до 1689 г. През ХV в. управлява цар Димо войвода; през ХVІ-ХVІІ в. – цар Новак Дуло и цар Матеа Преспански; през ХVІІ в. – цар Адмирал Дуло...

[Warlord]

Цитирай

през ХVІІ в. – цар Адмирал Дуло...

Няма да е зле да се спомене и конкретен документ, щото бая на фантасмагорийка бие, особено в края
 

[Frujin Assen]

Ти пък сега искаш и документи ... не те е срам!

[Galahad]

Ами има някои верни неща, към които са добавени неверни неща. Има такива имена, ама биографията им е украсена с твърде много фантазия.