Отиди на
Форум "Наука"

Българската бронетехника


Recommended Posts

  • Модератор Военно дело

За пръв път българските военни се запознали с новото чудо на техниката -танкът през 1917 когато на група офицери  командировани в Германия били показани и демонстрирани пленени машини от западния фронт.

Впрочем още преди това, на 19 ноември 1916 на добружанския фронт бил пренен руски бронеавтомобил Остин, като за съжаление последващата му съдба е неизвестна.

1423104949_1334807979_1542.jpg

Руски бронеавтомобил

След края на ПСВ на България било забранено да има на въоражение бронирана техника. След като през 1929 Съюзната Контролна Комисия отговаряща за въоражението на българската армия била изтеглена станало възможно и превъоражаването на армията.

Като начало българите искали от това ново оръжие-танковете. По това време бронирана техника произвеждали Франция, Великобритания, Италия и Чехословакия (Германия и СССР правели своите първи стъпки в производството, а Швеция произвеждала само за свои нужди). Франция като крепител на Версайския договор отпадала автоматически. Български делегации посетили Чехословакия, Великобритания и Италия за да се запознаят с техните машини. На първо място били класирани английските машини Викерс, на второ чешките Т-35, а италианските танкетки CV-33 били на последно място. Обаче, тук се намесила политиката. Югославия протестирала против закупуването на английски машини. Англичаните отхвърлили протеста, но сърбите въздействали на Франция, която пък въздействала на Англия и сделката пропаднала. Впоследствие Румъния и Гърция въздействали на Чехословакия да откаже да продава. Чехите обяснили, че е по добре България да купи от тях танкове, да да се знае какво има българската армия, но румънците били непреклонни и Чехословакия която била съюзник на Румъния в Малката Антанта се съгласила.

Така България била принудена да закупи танкове от Италия. Били закупени 14 танкетки Fiat-Ansaldo L3/33 и 14 тежки камиона Рада за тяхното превозване. На 1 март 1935 танкетките били разтоварени във Варна. От тях била сформирана 1 ва танкова рота към 2ри автомобилен батальон от състава на 1 ви инжинерен полк. Личния състав включвал 4 офицера и 86 редници. Може да се отбележи, че българските танкети били въоръжени те с две италиански картечници Fiat 35 или Breda 38, а с една австрийска  Schwarzlose която била на въоражение в българската армия.

1423105034_2729.jpg

Италианските танкети в българската армия, в България се използвала италианската танкова униформа

Втората танкова рота била сформирана през 1936 с щат 167 души, но нямала танкове. На 4 септември 1936 година най сетне бил сключен договор с английската фирма British Vickers-Armstrong за продажбата на 8 леки танка Vickers 6-ton Mark E с 47 мм оръдие Викерс и картечница от същата фирма. Танковете били доставени едва в началото на 1938. През 1939 край Попово били първите големи учения в които участвали и двете танкови роти.

1423105377_1422984561_0_111536_c6439525_orig.jpg1423105379_1422984486_0_111535_78480a6d_xl.jpg1423105387_1422997429_0_111537_2c7b5e6d_xl.jpg

Викерси на учение

1423104898_2389.jpg

Български войници на Викерс

Българските военни тръгнали по германския път който предвиждал създаването на малко, но напълно механизирани части (за разлика от французите например, които "размазвали" машините по равно в цялата армия). През 1936 били закупени 100 камиона Опел (PKW Р-4) 4х2, а през 1938 50 италиански влекача Павези (Р-4-100W) за нуждите на тежката артилерия. По този начин през 1938 в българската армия имало 338 камиона, 100 специални машини, 160 санитарни машини, 50 влекача и 22 танка.

1423105190_afriqu10.jpg

Италиански влекачи с немско 88 мм зенитно оръдие Флак 18

На 1 януари 1939 двете роти били обединени в 1 ви танков батальон който бил подчинен на школата за запасни офицери, но реално бил разделен на две едната в Коларово, втората в Полски Тръмбеш.

Започналата ВСВ поставила България в много тежко положение, силите на армията били оценени като недостатъчни, а нейното усилване станало крайно наложително. Съюзника Германия се съгласил да продаде по изгодни цени старото чешко оръжие. Били доставени 26 чешки танка Skoda LT vz.35 с 37 мм оръдие Škoda A-3. През 1941 били получени още 10 чешки танка Т-11 (експортния вариант на LT vz.35 за Афганистан) с 37 мм оръдие Škoda A-7. От чешките танкове била сформирана 3 та танкова рота.

1423104801_208975-b756bdb9738e1e6512e46572cb77967f.jpg

Бойна кола Шкода на учение (така били наричани чешките танкове)

По този начин България се сдобила със съпоставими танкови войски на фона на своите съседи. Юлославия имала 107 танка от които 54 леки френски Renault R35, 56 остарели Renault FT-17 и 8 чешки танкетки Skoda Т-32. Турция имала 96 Renault R35, 67 съветски Т-26, 30 английски танкетки Vickers Carden Loyd, 13 английски Vickers МкVI b, 10 Vickers 6-ton Мк Е. Най слаба била Гърция имаща едва 11 Renault FT-17, 2 Vickers 6-ton Мк Е, 1 италиански Fiat-3000.

1423105195_4247.jpg

Рекламна снимка на цар Борис ІІІ в чешки танк (добре се вижда италианския танков шлем на механик водача)

На 23 април 1941 на България били предадени още 40 танка Renault R-35. Те били в изключително лошо техническо състояние, но въпреки всичко от тях бил образуван 2 ри танков батальон от 4 роти. Също така през 1941 били купени 100 камиона Fiat 626.

1422987440_bundesarchiv_bild_101i-005-0018-15_jugoslawien_polizeieinsatz_spc3a4hpanzer_u._lkw.jpg

Италиански камиони

На 25 юни 1941 бил създаден 1 ви танков полк, а на негова основа танкова бригада. Тя включвала в състава си щабни, разузнавателни, танкови, мотопехотни, моторизирани артилерийски части. Освен танковета в него имало 24 камиона Опел Блиц и 18 мотоциклета BMW R-35. Бригадата била разквартирувана край София. Били отчетени два основни проблема, френските танкове не разполагали с радиооборудване, а личния състав имал съвсем ограничен опит. През октомври на ученията в ямболско френските танкове се показали откъм най лошата си страна поради честите аварии. Практически те не участвали в учението. Доста по добре се показали чешките и английските танкове.

1423104733_776303_1419494_2013_1462_03_701.jpg

Камион Опел Блиц

През март 1942 бригадата имала следната техника.

Штаб на танковия полк 3 танка Шкода

1 танков батальон штаб 2 танка Шкода

1 ва рота 17 танка Шкода

2 ра рота 17 танка Шкода

3 а рота 8 танка Викерс и 5 Ансалдо

2 ри танков батальон штаб 1 танк Рено и 3 Ансалдо

1 ва 2 ра и 3а танкови роти по 13 танка Рено

Разузнавателен отряд 5 Ансалдо

През есента на 1942 бригадата получила моторизирана батарея ПВО от 15 броя 20 мм оръдия и 15 зенитни картечници. Германските съветници обаче забелязвали и големи проблеми в бригадата. Френските танкове били твърде бавни и без радиостанции и поради това трябвало бригадата да влиза по части в бой. Решението било замяната им с чешки или немски машини. Също имало нужда от разузнавателни бронемашини и леки минохвъргачки.

На ученията от 29 до 31 май 1941 се провели учения до София на които действията на бригадата били оценени като лоши. Било решено да се извика немски специалист, това бил подполковник фон Бюлов. Неговите усилия дали резултат и на ученията край Стара Загора от 14 до 20 октомври 1942 вече оценката била добър. Личния състав по това време бил 3800 души.

В края на 1942 в София били обезпокоени от германските доставки за Турция на която били поставени 56 Pzkpfw. III Ausf. J и 15 Pzkpfw. IV Ausf. G. На 5 януари 1943 бил приет плана Барбара за превъоражаване на българската армия. Съгласно него на България трябвало да бъде продадено въоражение за 10 пехотни дивизии, 1 конна дивизия и 2 танкови бригади. Почти веднага българи и немци влезли в спор какво е "танкова бригада", за немците танковата бригада имала 1 танков полк с 1 танков батальон, а да българите батальоните били два. Бройките също не съвпадали. Немците били съгласни да предадът 12 средни танка Pz. Kpfw. IV и 20 щурмови оръдия StuG. III което било недостатъчно даже за превъоражаване на вече съществуващата танкова бригада. Българите от своя страна искали 95 танка Pz.IV, 55 самоходни оръдия, 25 учебни танка Pz.I и 10 танка Pz.III.

През февруари 1943 пристигнали първите StuG 40 Ausf G, които били наречени СО-75 (Самоходно Оръдие-75 мм). До средата на декември доставките били завършени. Бил създаден батальон от две- 1 ва и 2 ра 3 а батареи самоходни оръдия. Всяка щурмова батарея имала по три взвода, всеки по 2 машини и 1 командирска машина. Общо в батальона имало 27 машини. Бил създаден и втори батальон, като общия брой на машините достигнал 55.

1423189160_stug-iii-ausf-g-early.jpg

Възстановен СО-75 София наши дни

На 12 април 1943 41 български офицери и 37 сержанти заминали на обучение в германската танкова школа в Вюнсдорф и на специални курсове за танкови екипажи в Ниш.

На 3 септември 1943 в България пристигнали 46 танка Pz.IVG наречени в България Майбах Т-ІV.  Общо били доставени 61 танка. На 29 септември 1943 била създадена Бронираната бригада в която влезли и батальоните самоходни оръдия. Пристигането на немските танкове дало възможност за снемане от въоражение на френските танкове Рено. Те били прехвърлени в Сливен, а впоследствие 10 танка били предадени на 29 дивизия във Враня където се придвиждало да се използват против сръбските партизани. Английските Викер били предадени на учебните подразделения за обучение на механик водачи.

Скоро Германия информирала, че не може да достави учебните Pz.I и Pz.III. Вместо 10 те Pz.III били предложени 10 машини PzKpfw 38(t) Ausf G. В България те били наречени Прага. В замяна на Pz.I били предложени 19 танка Hotchkiss Н-39 и 7 танка Somua S-35. Българите не били съгласни, но германците били непреклонни. Смятало се тези танкове да бъдат предадени за борба с партизаните в Сърбия. Най сетне като компенсация немците доставили 20 броя лекобронирани разузнавателни машини Sdkfz 222 и 223 (17 от първите, 3 от вторите).

1423004862_3062.jpg

Немска разузнавателна машина

1423005309_0_10738f_3703f3a1_xl.jpg

Бойна кола Прага

Моторизацията продължила с доставката на 40 австрийски верижни влекача RSO/01 на фирмата Шайер и 40 полуверижни Малтир тип 3000S/SSM.

1423005591_2490.jpg

Австрийски влекачи

1423005926_2488.jpg

Полуверижен влекач на учение

През февруари 1944 пристигнали още 51 танка Pz.IVH. Освен тях пристигнали още 6 разузнавателни бронеавтомобила SdKfz 222 и 223. Полка моторизирана пехота имал на въоражение 369 камиона от които 206 били Steyr 440/640. Артилерийския полк имал 190 машини от които 30 тежки полуверижни влекача 8Т SdKfz7. Транспортната част имала 102 австрийски камиона Опел Блиц, Щайер и L3000 различни варианти. В техническата част имало 64 камиона и влекача. Главната сила на бригадата бил танковия полк в който влизали 134 танка от които 97 средни Pz.Kpfw.IVG и Pz.Kpfw.IVH. В първия батальон имало 37 танка, във втория 37 и в третия 35. В резервния взвод имало 12 танка, щаба имал 13 танка. Отдело командира на бригадата имал в свое разпореждане 9 танка.

1423005725_200212_bronetankovye-voiska-680x451.jpg

Танк Майбах (Панзер 4) участвал в преврата на 9 септември 1944

 

1423006962_22774194.jpg

На фронта българските Майбах са с нарисувани големи звезди за да се избегне приятелски огън

1423007876_4561.jpg

Български Майбахове на парад на жълтите павета

1423189211_209107-9b66fe8ee40786a61f10e426a675b7dc.jpg

Курсанти и Майбах

1423008167_f66424229d34.4rjfpzw2cfwgc8wc44wwgosgg.ejcuplo1l0oo0sk8c40s8osc4.th.jpeg

Танк Майбах участвъл в българо-германската война 1944-45

 

Слабо място на бригадата оставало разнородната техника която създавала проблеми с резервните части. Немското разузнаване обаче смятало за най голям проблем проруските настроения сред войниците и офицерите. Под влияние на немските поражения инструкторите дори считали, че офицерите умишлено саботират  обучението.

След преврата на 9 септември 1944 на 11 септември България обявила война на Германия. На 15 септември бронираната бригада получила заповед да настъпва съм Пирот. По време на разузнаване бил ударен един танк Pz.IV. На 17 септември бронираната бригада получила заповед да подпомогне 35 полк. Поради лошо разузнаване танковете се натъкнали на минно поле и били повредени 10 танка Pz.IV. До 20 септември били загубени 11 танка и 2 самоходни оръдия. След това бригадата била изтеглена в тила.

На 10 октомври бронираната бригада заедно с 32 полк пробила немската отбрана при Власотинци и на другия ден заела Лесковац. На 14 октомври имало тежък бой с немската СС дивизия Принц Ойген. Танковите батальони били намалени на два, а скоро пак станали три, но броя на танковете бил намален до 88 машини. В Лесковац бил организиран ремонт на повредените машини, като неподлежащите на възстановяване служели за донори.

1423005943_2489.jpg

Български артилеристи на учение

На 3 ноември в боевете при Подуево били загубени два танка. До 15 ноември били отремонтирани 82 повредени танка, което повишило боеспособността на бригадата. На 22 ноември имало бой при Митровица където няколко танка били загубени. На 5 декември 1944 Бронираната бригада била демобилизирана и върната в България. Във втората част на войната било придвидено да участва самостоятелен танков батальон от 35 танка Шкода и Прага и 4 танка Pz.IV. Още един такъв батальон бил сформиран на 8 януари 1945 с 22 танка Pz.IV и 3 самоходни оръдия.

1423007741_3061.jpg

Чешки танк участвал във българо-германската война

В началото на 1945 съветската армия предала на тези батальони за запълване на загубите няколко танка 1 танк Pz.IV, един унгарски Туран, три самоходни оръдия StuG, две самоходни оръдия, Jagdpanzer IV, 4 самоходни оръдия Хетцер и две италиански Semovente da 47/32.

1423189300_1423007202_jagdpanzer-iv-l70.jpg

Ягпанзер 4 в София днес

Края на ВСВ бил свързан с напълно нов етап в развитието на армията. Били получени машини като трофеи от германската армия, а започнали доставки и на съветски машини. Българската армия била подготвяна да воюва с западните империалисти, поради което на боеспособността на танковите части се отделяло голямо внимание.

В началото на 1946 в Първа танкова бригада (както била преименувана бронираната бригада) имало 49 машини  CV 33/35, PzKpfw 35 (t), PzKpfw 38(t),  Renault R35, 57 машини Pz.IV G,H,J; 15 Jagdpanzer IV, пет StuG 40. От тях били снети от въоражение италианските танкети CV 33/35 и франските леки танкове Renault R35, чешките LT vz.35/Т-11 и LT vz.38 стоели на въоражение до началото на 50 те, като за последен път за тях били получени резервни части през 1948. Към 1950 в Първа танкова бригада останали само 11 танка Pz.IV, а останалите били вкопани по турската граница като неподвижни огневи точки.

Още през 1945 България започнала да получава съветски танкове. Общо били получени 400 Т-34-85, от които 120 били произведени в Чехословакия и доставени в периода 1952-1954. След началото на доставките на Т-55 част от тях също били вкопани на турската граница. Т-34-85 прослужил в България дълго време и бил окончателно снет от въоражение едва към 1992-1995. През 1947 били доставени голям брой СУ-76М, които прослужили до 1956.

1423160517_img_0511.jpg

Български Т-34 в София наши дни

1423157185_787780_original.jpg

Български танкове Т-34-85 потушават Пражката пролет Прага 1968

1423155894_0_ae822_26057ea9_xxl.jpg

СУ-76М наричан от руските войници СУчка (презрително кучка, лека жена), тъй като не го харесвали

През 1955 започнали доставки на бронетранспортьори БТР-40, като до 1957 били доставени общо 150 машини. Не е известно докога те са останали на въоражение, навярно до пристигането на БТР-60. Имало е и малък брой бронетранспортьори БТР-152. През 1956 били доставени и 100 ПТ САУ СУ-100 които прослужили в армията до 90 те.

1423451226_btr40spw40.jpg

БТР-40

1423161669_0_ae853_e6ce651c_xl.jpg

БТР-152 в музея наши дни

1423451398_autowp.ru_zis_152_1.jpg

БТР-152 от съветската армия

1423155726_0_ae81f_191d4c06_xxl.jpg

Легендарното ПТ САУ СУ-100, най доброто противотанково САУ на съветската армия през Отечествената война

От средата на 50 те в България започнала доставката на танкове Т-54, а от 1960 на Т-55 които станали основния танк на българската армия. Всичко били доставени около 1800 машини Т-54/55, от които 1145 Т-55. Част от машините били произведени в Чехословакия и Полша и се отличавали с по висока култура на производство, но по малка идиотоустойчивост. Окончателно били снети от въоражение в периода 2004-2009 година.

1423229137_0_ae950_6edc9970_orig.jpg

Т-55А Класика...

1423155739_0_ae819_6adf2c00_xxl.jpg

Т-55АМ внесен в България през 80 те, доста по модерен танк наринан от руснаците "Веждите на Брежнев" заради добавената броня отпред на куполата

От 1960 до 1963 в България били доставени БТР-50 всичко 700 машини, снети от въоражение през 90 те. От 1965 до 1967 били доставени и 150 разузнавателни машини БРДМ-1. Те били заменени от 370 броя БРДМ-2. Доскоро тези машини стояха на въоражение (12 машини в армията и 50 на съхранение). На тяхна база били и противотанковите машини ПТРК 9П133 с ПТРК "Конкурс" общо 24 машини които все още са на въоражение.

1423224245_0_ae8b5_cf5202e2_xxl.jpg

БТР-50

От 1962 в България започнали доставки на БТР-60 които станали основно транспортно средство на българската пехота. До 1972 били доставени общо 700 машини. Били доставени и от първите модификации БТР-60П с открит корпус, а след това БТР-60ПА с напълно закрит херметичен корпус. Последвали БТР-60ПБ с усилено въоражение 14,5 мм картечница КПВТ. От тях част са модернизирани в България (предполага се 60 машини) от общо 100 които остават на въоражение.

1423232480_0_ae8b2_818e4920_xxl.jpg

БТР-60 от първите серии без покрив

1423233278_dsc_0024.jpg

Модернизиран български БТР-60 наши дни

1423157060_815813_original.jpg

Български БТР-60 в Прага 1968

1423157239_788522_original.jpg

Български пехотинци с БТР-60 участвали в потушаването на пражката пролет 1968

1423157356_817213_original.jpg

Снимка за спомен от казармата пред БТР-60

От началото на 70 започнали доставките на БМП-1 ПТУР Малютка общо 460 машини. След това били доставени още 100 БМП-1П с по модерния ПТРК 9К111 "Фагот". Днес на въоражение остават около 20 БМП-1П.

1423228094_bulgarian_bmp-1.jpg

БМП-1А

За разлика от другите държави варшавския договор България получила като подарък 250 танка Т-62 с мощна 115 мм гладкоцевна пушка. Те били доставени от 1970 до 1974. Били снети от въоражение в началото на 90 те.

1423451613_1343792368_p96l.jpg

Т-62 в Русия

През 1972 в Червен бряг бил постоен завод за производство на влекача МТЛБ. По голямата част от производството било изнасяно в СССР за нуждите на съветската армия. В Българската армия били на въоражение 2350 машини МТЛБ използвани основно като верижни бронетранспортьори.

На базата на МТЛБ били произведени ред специализирани машини

МТЛБ АТ-И минен заградител

МТЛБ МРХР радиохимически разузнавач

МТЛБ СЕ санитарна машина

МТЛБ ТМХ самоходна минохвъргачка с 82 мм минохвъргачка М-37М

СММ Б1.10 Тунджа самоходна 120 мм минохвъргачка

СММ 74 Б1.10 самоходна 120 мм минохвъргачка с модерната минохвъргачка 2Б11

Общо произведени 212 самоходни минохвъргачки, колко от тях или дали още стоят на въоражение не зная.

КШМ-Р-81 Делфин командно щабна машина

Р-80 станция за наземно артилерийско разузнаване

Счита се, че днес в българската армия са останали около 100-150 МТЛБ.

1423234038_0_ae8bb_fbdf710c_xxl.jpg

1423233984_bulgarian_mt-lb.jpg

МТЛБ гордостта на българското производство

 

От 1979 в България се произвеждали и 122 мм самоходни гаубици 2С1 Гвоздика на базата на МТЛБУ. По голямата част били експортирани за СССР като за България останали 506 машини, а от СССР били внесени по рано 180 машини. На въоражение все още стоят 48 от тези машини.

1423235273_0_ae84f_6aa9165b_xl.jpg

2С1 в музея

1423235547_bulgarian_2s1_gvozdika.jpg

Българска Гвоздика на парад

БМП-1 не удволетворявал българските военни и затова през 1984 била разработена собствена машина БМП-23 на базата на 2С1, която имала 23 мм оръдие ЗУ-23. Първоначално била с ПТРК Малютка, а след модернизация бил поставен ПТУР  9М111 "Фагот", след което била наречена БМП-23А. На база на БМП-23 били произведена и разузнавателната машина БРМ-23 "Сова". Впоследствие бил разработен варианта БМП-30 с купола от съветското БМП-2, но руснаците отказали да доставят само куполи. Били произведени 114 машини БМП-23.

През 1989 били доставени и 20 броя 152 мм самоходни гаубици 2С3 Акация, които след 2000 година са продадени.

1423236976_0_ae85a_ebc4edb4_xl.jpg

Музеен експонат на 2С3

През 1978 започнали да постъпват на въоражение и Т-72. Доставени са общо 332 броя танкове Т-72А и М. През 1999 са доставени още 100 танка Т-72А втора ръка. Днес на въоражение са останали 160 танка Т-72.

 

В ново време са доставени само 17 колесни БТР М-1117 Командо и 50 бронирани джипа Хамър. За военната полиция са купени 25 бронирани джипа Caracal.

 

 

1423005875_1665.jpg

Български войски по време на българо-германската война

1423008167_f66424229d34.4rjfpzw2cfwgc8wc44wwgosgg.ejcuplo1l0oo0sk8c40s8osc4.th.jpeg

1423157193_816348_original.jpg

БРДМ-1 на парад по случай потушаването на пражкия контрареволюционен метеж 1968

1423189160_stug-iii-ausf-g-early.jpg

1423189211_209107-9b66fe8ee40786a61f10e426a675b7dc.jpg

1423189300_1423007202_jagdpanzer-iv-l70.jpg

1423228493_1280px-soviet_brdm-2.jpeg

Българска противотанкова машина на база БРДМ-2

1423235192_0_ae8c4_1a4cd80c_xxl.jpg

БРДМ-2 в музея

1423236109_bmp-23a_tracked_armoured_fighting_combat_vehicle_bulgarian_army_bulgaria_003.jpg

БМП-23

1423236220_bmp-23parade.jpg

БМП-23 днес

1423236727_1362412807_3.jpg

БМП-23

1423236855_1362364886_bmp-23_cm.jpg

БМП-23 на българския контингент в Ирак

1423237548_0_ae8b0_28136eed_xxl.jpg

Т-72 в музея

1423237602_800px-bulgarian_t-72_tanks.jpeg

Български Т-72 на учение

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Тези бронеавтомобили всъщност са два според мемоарите на генерал Стефан Тошев са унищожени само с картечен огън.

Link to comment
Share on other sites

  • 5 месеца по късно...
  • Потребител

Чудесни снимки. Но за да не умрем прости, братският чешки и словашки народ и предимно прагажиите ни желаеха да потънем дън пъкъла а не с букети от цветя да ни замерват....Képtalálat a következőre: „Pragai bevonulas 1968”

А да. Техниката участваща в загазването на чешката пролет бяха боядисани с бели черти. Значи горепосочените снимки уж в Прага са наверно от студията за дезинформация на агитпропа.....

Ньпример:

Képtalálat a következőre: „Pragai bevonulas 1968” Kapcsolódó kép Képtalálat a következőre: „Pragai bevonulas 1968”Kapcsolódó kép

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...