Италианската армия през Втората световна война - от хрониките и снимките

[RIZAR]

 

Италианската техника и оръжие е използвана и от немските войски. Cannone da 75/46 -  пт и пво  В случая, разчет на оръдието съставен от немски парашутисти в планината Чирчео (Цирцея), 1943г.

[RIZAR]

Като заговорихме за допълнителната броня, италианците са сред пионерите на българския модел - "Направи си сам". Прекалено слабите брони на италианските танкове не са им оставяли никакъв шанс при сблъсък дори с крайцеристките танкове на британците.

Нова година, 1942. Италиански танк, неговата броня е укрепена с допълнителни секции от танкови вериги. Обърнете внимание на тубите с бензин, които са привързани отстрани. Първоначално, това е дало на  голямо преимущество. Правоъгълните туби на съюзниците  били непрактични и често се чупели по време  на тежките  снабдителни маршрути в Северна Африка, за разлика от така наречените от Оста «Джери». Немския дизайн все още се исползва и до днес.

[RIZAR]

В същото време в Русия , италианския корпус разполага само с леки танкове Л6-40

 

[RIZAR]

 

Преди 2 часа, RIZAR said:

Италианската техника и оръжие е използвана и от немските войски. Cannone da 75/46 -  пт и пво  В случая, разчет на оръдието съставен от немски парашутисти в планината Чирчео (Цирцея), 1943г.

 

 

Разбира се, както немците са използвали италианска техника, така и италианците са оценили качествата на немската. В случая италиански оперират с прочутото  88-мм оръдие "Флак"  FlaK 37 оръдие (преименувано на Cannone da 88/55) за противовъздушна отбрана. Либия, лято 1942 г.

  Същото немско оръдие с италиански екипаж теглено от тежкия трактор Павези -  Pavesi P4 Mod. 30A

[RIZAR]

Италиански минохвъргачки през В.С.В. -

1. Лека ръчна минохвъргачка Brixia Model 35 Mortar -

http://www.lonesentry.com/articles/ttt07/italian-45mm-mortar.html

Италианската минохвъргачка попаднала и в гръцки ръце - 

2. Основна бойна минохвъргачка - Mortaio da 81/14 Modello 35

 

[Du6ko]

Преди 4 часа, RIZAR said:

В същото време в Русия , италианския корпус разполага само с леки танкове Л6-40

 

Забележете че в Русия шанс има само ВЕРИЖНАТА техника. Техника с гуми в Русия е безсмисленно да се използва. Руските пътища и почва , руската земя поглъща превозни средства задвижвани с гуми. Има милиони снимки където нещастни немци с мотоциллекти , камиони и даже ... велосипеди (!) се мъчат като грешни дяволи да откопаят гумите от калта. Какъв е смисъла да се мъчат като след 5 метра пак ще затънат ? 

В Италия на Апенините почвата е твърда и там гумите се представят добре. 

Редактирано Май 29, 2017 от Du6ko

[Du6ko]

 

Интересен модел вериги , такива никога не съм виждал на съветските танкове.

[RIZAR]

Преди 9 часа, Du6ko said:

 

 

Интересен модел вериги , такива никога не съм виждал на съветските танкове.

Всички италиански танкове имат една база и едно окачване, което във времето леко развиват. Всичко тръгва от една английска танкета. Затова и окачването и веригите са едни и същи. След това се развиват леките танкове , минавайки през средните танкове М13 и се стигне до последната разработка Р40.

[RIZAR]

Моторизирани части на италианската армия по време на преход в Северна Африка. Голяма част от армията е съставена от местни либийци, еритрейци, сомалийци и др.

  Кралската армия- Колониални войски - Булук- Баши- шести батальон полк "Cossu", известен с традиционната си елегантност на неговите Аскери (войници). - 1940-194,

[RIZAR]

Кралска армия, Еритрейски войник от  "Penne di Falco" - колониална кавалерия .Затова е аскера със сабя .

[RIZAR]

Офицери, подофицери и знаменосец от различни еритрейски смесени батальони. Един от тях е прехвърлен и в Либия, по време на кампанията от 1924-30г.         Долу вдясно са някои значки на някои батальона еритрейци . Някои от еритрейците са християни, затова е и кръста на пояса. 

 

[RIZAR]

 

Балък - баши - командир на отряд , 1940-1941г.  Дубат , боец с тюрбан (чалма) «Погранични Групи » са били създадени в Сомалия през 1924 г. През 1935-36 по време на италианско-абисинската война  са формирани и участвали 6 групи. 

[RIZAR]

Кралска армия- Ефрейтор от  14-ти Колониален батальон Дел Мегреб (Запад), Ел Аламейн, 1942г. 

[RIZAR]

Инвазията в Британска Сомалия, 1940г. Отляво надядсно - Юзбашия (ротен командир), 66 Еритрейски колониален корпус . Командир на граничен отряд . Черноризник от 11-ти  легион черноризци.

[RIZAR]

Щурмови инженери , Египет,  1942 г. . Командир на минометно отделение, ефрейтор  (въоръжен с минохвъргачка "Бриксия") , XXXI батальон сапьори, ; Лейтенант, XXXI Батальон сапьори ;

По средата е показан историческия  герой Paolo Caccia Dominioni (Паола Качия Доминиони) - италиански военен, писател, инженер и дизайнер. Повече за него има в Уикито. През юли 1942 г.  му е поверено командването на 31-ия батальон от инженери сапьори , които се използват по време на кампанията на Северна Африка. Интересно е, че по време на настъплението на Оста  при Първа битка при Ел Аламейн, той взема участие в във важна разузнавателна мисия с компания от неговите сапьори, и  е награден  от генерал Ервин Ромел с "Железен Кръст" ΙΙ -степен.  Тогава също така, той участва в Втора битка при Ел Аламейн през ноември 1942 г., с неговия 31-ви батальон, на които са били възложени инженерната отбрана на 185-та парашутна дивизия "Фолгоре". Успява да избяга обкръжението; батальонът му беше единственият оцелял самостоятелен отряд от X корпус на италианската армия; за този резултат  Паоло  е  награден заедно с отряда си със сребърен медал на Бойната слава.
След период на възстановяване, след боледуване през май 1943 г. насърчава възстановяване на инженерния батальон алпийски сапьори и поема командването до 8 септември 1943 г. Успява да избяга немския арест, минава в нелегалност, като през януари 1944 г. се присъединява към 106-та партизанска бригада Гарибалди.

В Съпротивата, след много перипетии, достига  в службата до  началник на генералния щаб на Ломбардия, опълчение на свободата през април 1945 г. За участие в партизанското борбата е награден с бронзов медал на храбростта.

 

[RIZAR]

изображения на италианските колониални войски в Африка

[RIZAR]

Египет, 1940 Egypt - Либийски ,  кавалерист  на камила - Мехарист

Италианците подобно на испанците( от Мароко) и французите създават камилски корпуси в Африка.  И до ден днешен алжирската армия има един такъв корпус.

[RIZAR]

Юзбашия на граничен отряд , 1940, Източна Африка, Сомалия.

[RIZAR]

Италианското нахлуване в Абисиния (Етиопия) - 1935г.

  •Пехотен ефрейтор 60ти полк Калабрия, 27-ма дивизия Сила • заместник-ръководител на екипа Ardito, MVSN • ефрейтор майор, 3 Берсалиери полк, Colonna Celere

[RIZAR]

1- Сержант от 3-ти батальон Libico,1940 - 2  Заместник-началник на отряд от 1.Divisione MSVN "23Marzo", 1940 - 3 Мотоциклетист берсариери, 1941

[RIZAR]

[Frujin Assen]

 

[Frujin Assen]

Сшесторена 20 мм зенитна установка за самолетоносача Аквила (който така и не е построен).

 

[RIZAR]

Бронированный Фиат - Африканец, так и не доехавший до Африки

FIAT 665NM “Scudato” Бронетранспортер

 

Вступление Италии во Вторую Мировую войну поначалу было не очень удачным - с июня по декабрь 1940 года итальянской армии не было чем похвастать как на Западном, так и на Греческом фронте. Однако, не без помощи немцев, в весной-летом 1941 года агрессивные планы Генштаба всё же были частично реализованы. Тем не менее, праздновать проблему было очень рано - ещё во время боёв в Греции возникла необходимость в наличии бронетранспортеров наподобие немецких Sd.Kfz.250, способных как перевозить солдат, так и буксировать различные артсистемы. В первую очередь такая машина была нужна и для Африканского фронта, боевые действия на котором имели более высокий приоритет.

       Выполняя требование армии фирма FIAT, в сотрудничестве с Испытательным Моторизационным Центром и Королевским Арсеналом в Турине, приступила к разработке бронетранспортера предназначенного для действий в условиях Западной пустыни. На проектирование специализированного шасси времени просто не было, но, с другой стороны, итальянская промышленность освоила выпуск хороших армейских грузовиков, имевших резерв для модернизации. За основу взяли шасси полноприводного грузовика FIAT 665NM с колесной формулой 4х4. Ходовая часть оснащалась колёсами с пневматическими шинами и подвеской на листовых рессорах.

       Корпус машины технологически делился на две части. Спереди размещалась полностью бронированная кабина в левой части которой располпгплось место для водителя. Для обзора водитель использовал четыре больших люка, закрывамых в боевом положении бронеплитами (два спереди и два по бортам кабины). За кабиной устанавливалсь бронированная "коробка" внутри которой можно было разместить 20 полностью экипированных солдат. Толщина бронирования составляла 7,5 мм (по другим данным - 10 мм), что было достаточно для защиты от огня лёгкого стрелкового вооружения. Чтобы хоть как-то улучшить пулестойкость верхние бортовые листы транспортно-десантного отделения устанавливались под наклоном. Для защиты предусмотрели установку 8-мм пулемета Breda Mod.30 в кабине справа от водителя и, кроме того, солдатыы могли вести огонь по противнику через 16 бортовых и 2 кормовые амбразуры. Посадка солдат в бронетранспортер производилась через правую дверь водительской кабины.

        На бронетранспортера сохранялся стандартный 6-цилиндровый дизельный двигатель FIAT 366 с непосредственным впрыском (рабочий объём 9365 куб.см.) развивавший мощность 110 л.с. при 2000 об\мин. Ёмкость топливного бака составляла 135 литров.

        На испытания FIAT 665NM “Scudato” поступил в 1942 году и показал неплохие ходовые качества. В скором времени была заказана серия в количестве 300 экземпляров, однако полностью выполнить заказ до подписания перемирия не удалось - к сентябрю 1943 года фирма FIAT успела поставить около 110 бронетранспортеров, большая часть из которых успела поступить в действующую армию.

        Примечательно, что в процессе производства конструкция бронетранспортера претерпела некоторые изменения. Если первые серийные образцы делались "шаблонно", то впоследствии итальянцы стали активно "импровизировать". Например, применялись различные типа защиты радиатора, как в виде жалюзи, так и в виде бронеплстин большой площади. Кроме того, вооружение устанавливалось далеко не на всех машинах. Параллельно появились модели на шасси грузовиков FIAT 626 и FIAT 666 с полностью или частично бронированной кабиной водителя. Неизменной оставалась только "коробка" транспортно-десантного отсека с открытой верхней частью закрываемой брезентом и возможностью установки пулемета на крыше кабины водителя (в принципе, этот приём также имел отношение к cthbqysv FIAT 665NM). Как можно догадаться, в Африку "фиаты" так и не попали, но им была уготована не менее жестокая участь принять участие в боевых действиях на Балканах.

       К концу 1941 года партизанское движение на территории Югославии и Греции расширилось настолько, что итальянцы утратили контроль над целыми районами этих оккупированныъх стран. Засада на горных дорогах были отнюдь не редкостью и уничтожились в первую очередь обычные грузовики. Таким образом, появилась необходимость в специализированном транспортном средстве, спосбного действовать в условиях горной местности, для чего и были приспособлены FIAT 665NM. Часть машин вошла в состав 154° Divisione fanteria "Murge" и 13° Divisione fanteria "Re", пытавшихся "навести порядок" на Балканах, однако для итальянцев они прибыли поздновато.

       После оккупации северной части страны немецкими войсками на её территории была образована R.S.I. (Repubblica Sociale Italiana), главой которой вновь стал Муссолини. Немецкое командование распорядилось вернуть часть ранее захваченной бронетехники, среди которой было достаточно много FIAT 665NM. Разумеется, R.S.I. получила далеко не все из них - большинство машин использовалось параллельно обоими армиями на протяжении 1943-1945 гг., преимущественно для полицейских функций. Оставшиеся к моменту капитуляции FIAT 665NM были впоследствии утилизированы.

ТАКТИКО-ТЕХНИЧЕСКИЕ ДАННЫЕ БРОНЕТРАНСПОРТЕРА
FIAT 665NM “Scudato” обр.1942 г.

БОЕВАЯ МАССА	9000 кг
ЭКИПАЖ, чел.	1+20
ГАБАРИТНЫЕ РАЗМЕРЫ
Длина, мм	7345
Ширина, мм	2730
Высота, мм	2670
Клиренс, мм	?
ВООРУЖЕНИЕ	один 8-мм пулемет Breda Mod.30
БОЕКОМПЛЕКТ	?
ПРИБОРЫ ПРИЦЕЛИВАНИЯ	оптический прицел для пулемета
БРОНИРОВАНИЕ	лоб корпуса - 7,5 мм борт корпуса - 7,5 мм корма корпуса - 7,5 мм крыша - ? днище - ?
ДВИГАТЕЛЬ	FIAT, 6-цилиндровый, дизельный, мощностью 110 л.с. при 2000 об\мин., запас топлива - 135 литров
ТРАНСМИССИЯ	механического типа
ХОДОВАЯ ЧАСТЬ	колесная формула 4х4: пневматические шины, подвеска на листовых рессорах
СКОРОСТЬ	62 км\ч по шоссе
ЗАПАС ХОДА ПО ШОССЕ	390 км по шоссе 350 км по проселку
ПРЕОДОЛЕВАЕМЫЕ ПРЕПЯТСТВИЯ
Угол подъёма, град.	?
Высота стенки, м	?
Глубина брода, м	?
Ширина рва, м	?
СРЕДСТВА СВЯЗИ	-

Источник: http://www.aviarmor.net/tww2/armored_cars/italy/fiat_665.htm

[RIZAR]

Кралската армия в Гърция, 1940г. - 1 Ефрейтор от , 31-ви полк от пехотна дивизия "Сиена" - 2 . Войник от 77-ми полк от дивизия "Тосканските вълци", - 3 Черноризец, 1-ви легион Черноризци (Доброволна Милиция на националната сигурност- Milizia Volontaria per la Sicurezza Nazionale), 1941