Кой е Джордан Питърсън?

**Р. Теодосиев** · Септември 19, 2017

https://misal.bg/who-is-jordan-peterson/

Кой е Джордан Питърсън? Джордан Питърсън е професор по клинична психология, бивш преподавател в Харвард, автор на няколко книги, както и отскоро се превърна в Интернет сензация с милиони фенове.

Канадският професор от нищото се преобрази в модел за подражание и ментор на млади хора из цял свят, които неистово очакват всяка седмица нови негови лекции в YouTube, обхващащи най-разновидни теми, като се започне от Ницше и се приключи с житейски съвети за работа и любовен живот.

Неговият Patreon акаунт получава над 60-70 хиляди долара месечно в дарения, които пари отиват за организиране на лекции, събития, поддръжка на YouTube канала му, както и бъдещи планове за онлайн хуманитарен университет.

Kак става известен?

Питърсън се сдоби с огромна популярност след като направи няколко клипчета, в които критикува нов закон в Канада, както и политкореткната култура и идеология, които го подплатяват. Нещото, което изпъкна, бе елегантният и проницателен начин по който поднася информация, върху която размишлява разбираемо, увлекателно и логически издържано.

Създаде се огромна обществена дискусия около въпроса, която преля и в други държави, като се стигна до там Питърсън да свидетелства пред сенатската комисия в Канада срещу закона, което свидетелство получи над 1 милион гледания в Интернет.

Най-интересното с което обаче е известен е неговата аргументирана, многопластова, обстойна, пряма, искрена и рационална защита на религията и нейното значение в днешния свят. Въпреки че от десетилетия насам изглежда как атеизмът се вижда по-удачния избор за младите хора, идеите, възгледите и мислите на Питърсън карат все повече млади хора да преразгледат и преоткриват християнството и религиозното светоусещане.

В неговата книга Maps of Meaning Питърсън разказва за своя живот и тийнейджърство, които могат да служат за екземпляр на едно цяло ново поколение в Запада.

Животът му

Той се ражда и израства в християнско семейство и християнска среда. Въпреки че неговите родители не са били фанатично настроени, все пак детството му е било наситено със знаменията на християнската църква, както и атмосферата, в която е живял, е била ярко обагрена от християнски норми на поведение.

Разбира се още на млада възраст започва да проявява негодувание относно неспособността да се чете буквално Библията и в същото време да се приемат най-новите научни открития; най-вече еволюционна биология. Също така се ядосва от интелектуалната безпомощност на свещениците, заставени пред неговите критични въпроси относно религия, както и цялата критика, която модерният свят й предлага.

За това и още като тийнейджър се отказва от църквата и по негови думи „приема модерния свят“; стига до заключението, че религията е за слабите, невежите и суеверните.

Едно нещо, което му привлякло вниманието било, че нито един от хората около него ни най-малко не се впечатлил от младежкото му бунтарство, дори лесно приели и бързо забравили отказа му от християнския светоглед, в който е бил отгледан.

След като зарязал „догмите“ и старовремските нелепости, които увещавали отвъдземно спасение за хората, които са достатъчно простовати и овчедушни, за да го повярват, бързо си намерил пътя към социалистическата политическа сцена по негово време, която особено в Канада била силно активна.

Избавянето на света и човечеството от икономическо и социално неравенство се превърнало в крайъгълния камък на неговата нова житейска цел. Единственият начин по който можело да се достигне до възмездие било чрез радикална промяна на обществения строй, и той – си спомня – нищо повече не е искал от това да бъде част от тази революция, носещ със себе си гордо на показ своите идеологически вярвания.

По този начин идеология заместила религия в неговия живот.

Станал член и доброволец на канадската социалистическа партия и стремглаво се въвлякъл в лявото активистко обкръжение по университети и площади в неговия град.

Дори влязъл в студентския борд на губернатори, но той бил изпълнен от хора с християнконсервативни възгледи, които били доктори, адвокати, зъболекари, банкери и подобни.

Нещо, което отново му направило силно впечатление било, че въпреки върлото му несъгласие с десните възгледи на хората в борда, все пак не можел да не им се възхищава. Изглеждали му способни, изтънчени, добросъвестни и трудолюбиви хора, които обаче по някаква причина имали „грешното“ мнение за политика.

От другата страна обаче забелязал и друго – повечето хора в лявата партия, както и в йерархията на левия политически активизъм били уязвими, неуверени, дори злобни хора, които не будили никакво уважение, камо ли възхищение у него, въпреки „праведните“ им вярвания.

Започнал да прозира, че самоотвержените им слова за социална правда и справедливост не се осланяли толкова на откровена симпатия за работническата класа, колкото на пряма неприязън и завист спрямо по-богатите.

По неговите думи –

Социалистическата идеология служеше като маска, зад която се криеха неприязън и омраза, породени от неуспехи и провали. Много от активистите на партията, които срещах, използваха идеалите на социалната справедливост, за да оправдаят тяхното преследване на лична вендета. Чия бе вината, че аз бях беден, необразован или неоценен? Очевидно – вината на богатите, образованите и уважаваните.

Идеите му

Питърсън и Ницше

Идеология и Религия

Дебати с Джордан Питърсън:

Книга на Джордан Питърсън: